№ 2602
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря А. ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110202644 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от М. П. Т. против Наказателно постановление №
21-4332-018323/07.09.2021 г., издадено от Д.Д.Д. - Началник Сектор към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР с което на основание чл. 638, ал.3 от
Кодекса за застраховането й е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 400 лв.
В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка, изложена в
наказателното постановление. Излага доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно-
наказателното производство. Иска съдът да отмени обжалваното НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 19.08.2021 г. около 09:24. жалбоподателката управлавал л.а. „М.А.“ с
per № ХХХХХ, собственост на "Е.П.Е.И." ООД в гр. София, по бул. „А.М.“, с
1
посока на движение от ул. „д-р А.М.“ към ул.“Ф.А.“ . Преди кръстовището с
ул.“Ф.А.“ М. П. Т. била спряна за проверка от полицейски служители от
ОПП-СДВР, сред които и св. Н.С.. След извършена справка в
информационния масив на МВР, последните установили, че по отношение на
процесния автомобил няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.
При така установените факти , на въззивника бил съставен АУАН, въз основа
на който е издадено обжалваното НП, с което на основание 638, ал.3 от КЗ е
ангажирана административно-наказателната отговорност на водача.
Посочените в акта и наказателното постановление фактически
констатации се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя Н.С.,
който лично и непосредствено е възприел кзвършеното нарушение от страна
на жалбоподателката. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но
по същество е неоснователна. АУАН е съставен от компетентното
длъжностно лице в присъствие на един свидетел и е надлежно връчен на
жалбоподателя. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на
един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
2
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, безспорно се установява, че на посочената в НП дата и час
жалбоподателката е управлявала МПС без да притежава валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, с което е нарушила разпоредбата на
чл. чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят не е собственик на
управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също
безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. В тази връзка жалбоподателят не е
представил доказателства за наличие на "ГО" на процесния автомобил към
3
инкриминираната дата както в момента на проверката, така и в хода на
настоящото производство. С оглед изложеното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната
дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка
с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. Посочената норма представлява сложен фактически състав,
съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването
му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно
глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът,
нито наказващият орган биха могли да го променят.
Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е
преценил, не са били налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба следва да
се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се отличава от
другите случаи на извършено такова административно нарушение и в този
смисъл и съдът не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От
фактите по делото не се установява липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства
деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава не е
необходимо настъпването на определен резултат. Формалния характер на
нарушението сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения,
свързани с уреждането на гражданската отговорност при пътнотранспортни
произшествия, като нуждаещи се от особена закрила.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
018323/07.09.2021 г., издадено от Д.Д.Д. - Началник Сектор към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ СДВР с което на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането на М. П. Т. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София-град по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5