Решение по дело №46460/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16564
Дата: 5 септември 2024 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20231110146460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16564
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110146460
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, чрез адв. Д. Х., с
която са предявени искове срещу *** и евентуално срещу *** *** - за осъждане на
посоченото да заплати обезщетение по регресна претенция на основание чл. 410 от КЗ
сумата 2923,48 лева главница ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата 501,05 лева мораторна лихва за периода 10.12.2021г. –
18.08.2023г.
Ищецът твърди, че на 14.12.2019г. в тъмната част на денонощието, около 19,45 часа на ***
*** км ***+500 на територията на *** ***, в посока гр. ***, е настъпило ПТП с л.а. ***, ***,
с рег. № ***, в който автомобил удря внезапно налвязло на платното безстопанствено куче,
вследствие на което има имуществени вреди. За ПТП е съставен Протокол от 14.12.2019г. с
№ *** Посоченият автомобил бил с вадлидно сключено Каско по полица № ***.
Обезщетението било изплатено на застрахования на 30.01.2020г., а ищецът е поканил и
двамата ответници да му го заплатят по право на регрес с покани, получени съответно от
*** – на 01.12.2021г. и от *** *** – на 06.12.2021г.
Ответникът *** /***/, чрез Г. К. /гл.
юрисконсулт на *** – *** оспорва исковете. Релевира подробни съображения по механизма
на ПТП, достоверността на Протокола за ПТП. Сочи, че не са били уведомени за
настъпилото ПТП, в който единствено случай би могло да се ангажира тяхната отговорност.
Сочи още, че няма данни при управлението на автомобила при процесното ПТП водачът да е
спазил императивните норми на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Иска отхвърлянето на претенциите,
претендира разноски.
1
*** ответник *** *** също оспорва иска. Аргументира, че не е надлежен ответник, тъй като
задължението да се поставят и поддържат телени огради за животни по протежението на
пътя, е такова на първия ответник, а не на ***та. Твърди, че на тях не име е изпращан
Протокол от ПТП. Отделно счита, че щетата по размер е значително завишена. Моли
исковете да се отхвърлят, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
По делото не се спори, че МПС, на което са нанесени щети, е имало валидна
застраховка „Каско“ при ищеца.
Водач на МПС марка *** и рег. № *** по време на ПТП е бил Т. Б. А. – негов
собственик. Видно от Протокол № ***– л. 17 от делото – е описано, че участник 1 е
„бездомно куче“, а участник 2 – Т. Б. А.. Инцидентът става на по *** ***, движейки се
автомобила към гр. ***, на територията на *** ***, при ***+500 км. Като описание е
посочено: „участник 2 блъска внезапно изкочило бездомно куче (участник 1) с предна лява
част и средната част. Протоколът е съставен на 14.12.2019г. в 19,45 часа от Ж. И. В. – *** в
СПП – ***.
Ищецът – застраховател на 30.01.2020г. изплаща обезщетение на сервиза,
извършил ремонта в размер на 2 703,98 лева по процесната щета.
Видно от приложените на 48 – 49 от делото регресни покани същите са изпращани от ищеца
до *** и до *** ***, получени съответно от *** на 01.12.2021г. и от посочената *** – на
06.12.2021г.
Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил,
застрахован при ищеца, по пазарната стойност са в размер на общо 2997,72 лева.
Механизмът на настъпване на щетата вещото лице преповтаря от изложеното от ищеца, като
сочи, че щетите могат да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
При допуснатия разпит по делегация за водача на МПС свидетеля А. казва, че „на
пътя излезе куче откъм аварийната лента, което бягаше и го блъснах с автомобила си.“.
Наложило се да вика пътна помощ, свързал се и със застрахователя. Същата вечер
автомобилът бил закаран при посочен от застрахователя сервиз.
*** *** *** *** представя в цялост Програмата си за овладяване на популацията
на бездомни кучета и Договор за ползване на приют с *** ***, действали и към настъпване
на процесното ПТП.
Останалите събрани по делото доказателства, макар и допустими, не допринасят за
изясняването на фактите по делото.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
2
За да възникне правото на регсрес и да се присъди заплатеното от ищеца на
увреденото лице обезщетение, следва да е доказано, че щетите са настъпили, че са в този
размер и в причинно-следствена връзка с ПТП.
По отношение на пътния участък – той доказано е част от републиканската пътна мрежа,
като се доказа и че дейностите по поддръжката се осъществяват от ***. *** *** има
задължение да вземе мерки за популацията на бездомни кучета.
В случая обаче при направените от двамата ответници оспорвания по механизма на ПТП и
пасивното поведение на ищеца –не поиска каквито и да е доказателства за това – според
настоящия състав не е доказано, че ПТП се е случило по посочения начин, че животното е
било именно куче. Освен това правилно аргументира ***, че Протоколът няма
установително действие – не може „участник“ в ПТП да е животно. При „падането“ му като
доказателство, ищецът следваше да събере други доказателства, които дори в хода на даване
на становища от всички страни, бяха и примерно посочени, но нямаше инициатива от
страна, в чиято доказателствена тежест е доказването на това обстоятелство.
С оглед диспозитивното начало и по необходимостта страната сама да полага усилия да
събира доказателства, съдът намира, че в настоящия случай е изпълнил всичко, за което е
бил длъжен по закон по отношение дължими служебни действия по администрирането на
делото.
Така при недоказаност на съществен елемент от възникването на регресната отговорност,
искът подлежи на отхвърляне. При този извод за главния иск, искът за мораторна лихва като
недоказан също подлежи на отхвърляне.
Поради отхвърляне на исковете срещу предпочитания ответник, се следва
разглеждане на същите срещу евентуалния такъв. И тук изводите са същите – не е доказан
механизмът на ПТП при направеното и от този ответник валидно оспорване. Правилно този
ответник сочи, че ищецът в нарушение на Наредбата за документите и реда на съставянето
на им при пътни транспортни произшествия и реда за информиране на МВР, КФН и
Информационен център към Гаранционен фонд, не е представил информация по посочения
в наредбата ред, няма направени и предадени снимки, направени от органите на МВР, а има
данни, че такива са присъствали при съставянето на Протокола. Исковете и срещу ***та
подлежат на отхвърляне.

По разноските
При горните изводи и по направеното искане на двамата ответници се дължат
разноски. Съдът приема по осъщественото процесуално представителство им се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на по 250,00 лева за всеки ответник.

Така мотивиран съдът

3

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, срещу *** с ЕИК *** и
седалище на централата гр. *** – *** гр. ***, за осъждане на същата да заплати на
основание чл. 410 от КЗ сумата 2923,48 лева главница ведно със законната лихва от
18.08.2023г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на
14.12.2019г., и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 501,05 лева мораторна лихва за периода
10.12.2021г. – 18.08.2023г. като НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, евентуално срещу ***
***, с ЕИК ***, и адрес: гр. ***, ***, за осъждане на същата да заплати на основание чл. 410
от КЗ сумата 2923,48 лева главница ведно със законната лихва от 18.08.2023г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на 14.12.2019г., и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата 501,05 лева мораторна лихва за периода 10.12.2021г. –
18.08.2023г. като НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** – *** гр.
*** сумата 250,00 /двеста и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** *** сумата
250,00 /двеста и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4