№ 3234
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20211100515208 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 2865 от 30.09.2021 г., постановено по гр. д. № 35314 по описа за
2021 г. на СРС, 41 състав, е признато за установено по отношение на С.о. по исковете с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени от В. В. И., че последният не дължи на
С.о. сума в размер на 200 лева, представляваща глоба по чл.35, ал.7, т.1
НРУПОГТТСО (отм.) за непритежаван редовен превозен документ от пътник в
обществения градски транспорт на територията на С.о., отказал да закупи карта за
еднократно пътуване от контрольор по редовността на пътниците, за която е издадено
наказателно постановление № 313693/13.06.2017 г., въз основа на което е образувано
изп.д. № 20218380406299 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, поради изтекъл
давностен срок.
В тежест на ответника съдът е възложил сторените от ищеца разноски в
производството.
Недоволен от постановеното решение, с което предявените искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК са уважени, е останал ответникът в първоинстанционното
производство. В подадената въззивна жалба излага оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението на СРС. Жалбоподателят поддържа, че в случая се касае
за действително извършено административно нарушение, за което ищецът е бил
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление. След влизане в сила на
изпълнителното основание от страна на кредитора са били предприето действия по
принудително събиране на вземането. Поддържа се, че освен обикновена погасителна
1
давност, съществува и абсолютна такава, само след изтичането на която се погасява
възможността за принудително събиране на публичните задължения. Счита, че
преценката за заличаване на дадено публично вземане като погасено по давност, е в
компетентността на съответния административно-наказващ орган, а ТР № 2/2014 г.
визира изтичане на обикновена давност. Твърди, че вземането за глоба е било събрано
преди предявяване на иска. По тези съображения до въззивния съд е отправено искане
да отмени решението и да отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата я оспорва, като заявява становище за нейната
неоснователност. Моли за потвърждаване на съдебното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито
първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални
нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който
ищецът и длъжник по изпълнително дело № 20218380406299 по описа на ЧСИ М.Б.
оспорва изпълнението, позовавайки се на изтекла погасителна давност за вземането.
Между страните не е спорно, че е било издадено наказателно постановление №
313693/13.06.2017 г., с което на ищеца е било наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО. Видно е от
направеното отбелязване, че наказателното постановление е влязло в сила на
08.01.2018 г.
Не е спорно на следващо място и обстоятелството, че за събиране на наложената
на ищеца по административен ред глоба е било издадено възлагателно писмо, изх. № 1-
ДИ11-9096/20.04.2021 г., с което на ЧСИ М.Б. е било възложено на основание чл. 163,
ал. 1 и ал. 3 ДОПК да предприеме необходимите изпълнителни действия в хода на
изпълнително производство срещу ищеца за събиране на вземането.
Няма спор, че възлагателното писмо, въз основа на което е образувано
2
изпълнителното производство, е било представено на органа по изпълнението на
11.12.2020 г.
Вземането за глоба по издадено от общинските власти наказателно
постановление е публично общинско вземане (чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК). Задълженията
за публични вземания се погасяват по давност с изтичане на петгодишен срок, който
започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, през която вземането е
възникнало и е следвало да бъде платено, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок
(чл. 171, ал. 1 ДОПК).
В случая се касае за наложено административно наказание по реда на ЗАНН, с
оглед което съдът приема, че уредбата на този закон е специална по отношение на
ДОПК. Ето защо дължимостта на сумите по публични вземания, съставляващи
наложени по реда на ЗАНН административни наказания, в това число глоби, следва да
се преценява по специалните норми, разписани в този закон.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 2 ЗАНН административното наказание глоба
не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното
постановление. Както се посочи и по-горе, между страните не се спори, че
наказателното постановление е влязло в сила на 08.01.2018 г. Следователно давността
за изпълнението по чл. 82, ал. 1 ЗАНН е изтекла на 08.01.2020 г. Изпълнителното дело
за събиране на глобата е образувано на 19.05.2021 г., като ответникът не е ангажирал
доказателства за предприемане на действия по изпълнение на наложеното
административно наказание глоба преди 08.01.2020 г., за да може да се приложи
правилото на чл. 82, ал. 4 ЗАНН. При това положение възможността наложеното
наказание глоба да бъде изпълнена принудително, включително чрез възлагане на
частен съдебен изпълнител в рамките на образувано изпълнително производство, е
била погасена към датата на образуване на изпълнителното производство.
По отношение на оплакването на въззивника, че административното нарушение
действително е било извършено, съдът намира този въпрос за неотносим към
настоящия спор, доколкото наличието на влязло в сила наказателно постановление не
се оспорва, а се твърди изтичане на срока на изпълнителската давност.
Съдът намира и за неоснователно позоваването на въззивника на абсолютна
погасителна давност за вземането. Същата е приложима само в хипотеза, в която
давността е била спирана или прекъсвана преди да изтече срокът на по-кратката
давност, тази за изпълнение на наказанието. В производството от страна на ответника
не са въведени твърдения за настъпване на обстоятелства, довели до спиране или до
прекъсване на давността в периода 08.01.2018 г.-08.01.2020 г., за да изследва съдът
въпроса за настъпването на абсолютна давност за погасяване на наложеното наказание.
По отношение възражението на жалбоподателя, че глобата е събрана преди
завеждане на настоящия иск, съдът намира следното: от приложения препис на
3
изпълнително дело № 20218380406299 по описа на ЧСИ М.Б. се установява,че по
делото са били удържани суми по наложени запори по вземания на В. В. И. срещу
търговски банки. Няма данни обаче сумите да са били разпределени на взискателя,
поради което и за длъжника е налице правен интерес от предявяването на иск по
чл.439,ал.1 ГПК.
Относно възражението на жалбоподателя, че преценката за заличаване на дадено
публично вземане като погасено по давност е в компетентността на съответния
административно-наказващ орган, следва да се посочи, че последното макар да е вярно,
не лишава гражданския съд от правораздавателната му компетентност да разгледа и
разреши правния спор, с който е сезиран. Обсъжданият въпрос е разрешен по
задължителен начин с Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020
г., 5-членен с-в, ГК, съгласно което редът за събиране на публичното вземане определя
и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване
несъществуването на това вземане. Възприето е, че на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК,
вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен
изпълнител, то и компетентността да се разгледа предявеният иск с правно основание
чл. 439 ГПК е на гражданския съд.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. На
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, доколкото страната е представлявана
безплатно във въззивното производство, с оглед ниската фактическа и правна сложност
на спора, съдът определя адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лева
/в какъвто размер се и претендира с представения списък с разноските/, което следва да
бъде присъдено на адв. Р.Б.Н..
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2865 от 30.09.2021 г., постановено по гр.
д. № 35314 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 41
състав.
ОСЪЖДА С.о., БУЛСТАТ ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Р.Б.Н., ЕГН **********, сумата от 300 лева,
4
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на В. В. И., ЕГН
**********, безплатна правна помощ във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5