МОТИВИ по ПРИСЪДА № 98/04.12.2019 г.
по НЧХД № 71/2019 г.по описа на ТРС
Наказателното
производство от частен характер е образувано по тъжба подадена от А.Д.А. против
Д.Г.П., като е повдигнато обвинение за продължавано престъпление – клевета по
чл.148, ал.2, предл.1-во, във вр.чл.148 ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.147,
ал.1, предл.1-во и 2-ро, във вр.чл.26 от НК за това, че
- На
дата 25.04.2019 г. в 10.00 часа в Залата на Общински съвет – Тополовград Д.П. в
качеството му на длъжностно лице /общински съветник в Общински съвет –
Тополовград/, в проведено публично заседание, отразено и в интернет на следните
линкове:
https://sakarnews.info/svaliha-vasil-syarov-ot-posta-predsedatel-na-obs-topolovgrad
https://www.youtube.com/watch?v=obC3FgCkld&feature=yotu.be
е наклеветил тъжителя А.А. като
разпространил позорни и неистински обстоятелства спрямо него, посочвайки го
поименно, ведно с други три лица от местната власт, с изречението: „На фона на
това /политическият скандал „Апартаментгейт”/ местната структура на ГЕРБ,
по-точно в лицето на господин С., А., любимишкият гуру с характерен псевдоним и
госпожа с присъда за фалшифициране на дипломи „дерибействат” и „решават човешки
съдби”;
- По същото време и място, Д.П. в
качеството му на длъжностно лице /общински съветник в Общински съвет –
Тополовград/ в проведено публично заседание, отразено и в интернет на следните линкове:
https://sakarnews.info/svaliha-vasil-syarov-ot-posta-predsedatel-na-obs-topolovgrad
https://www.youtube.com/watch?v=obC3FgCkld&feature=yotu.be
е наклеветил тъжителя А.А., разпространявайки позорни и неистински
обстоятелства, твърдейки: „въпреки мен
училищната дейност в Тополовград е наредена и нещата се случват..”;
- По
същото време и място, Д.П. в качеството му на длъжностно лице /общински
съветник в Общински съвет – Тополовград/ в проведено публично заседание,
отразено и в интернет на следните линкове: https://sakarnews.info/svaliha-vasil-syarov-ot-posta-predsedatel-na-obs-topolovgrad
https://www.youtube.com/watch?v=obC3FgCkld&feature=yotu.be
е наклеветил тъжителя А.А., приписвайки му и престъпление по смисъла на чл.143
от НК /който принуди другиго да извърши нещо, противно на волята му, като
употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с властта си…..” с твърдение
„ че съм налагал психически тормоз за
назначаване на доверени хора, изпращане на проверки и пр.”,
Обвинението
се поддържа изцяло в съдебно заседание от тъжителя и неговите повереници, като
се твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено от
обективна и субективна страна извършването на престъплението, в които е обвинен
подс.П. и се претендира за справедлива присъда.
В
наказателното производство е допуснат за съвместно разглеждане предявения от
тъжителя граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени на тъжителя в
резултат на престъплението неимуществени вреди в размер на 30 000 лева
/тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Гражданският
исксъщо се поддържа изцяло и се претендира неговото уважаване изцяло с всички
законни последици.
Подсъдимият
П. в отговор при получаване на препис от тъжбата изрично посочва, че не се
признава за виновен по предявеното му обвинение и твърди, че не са налице
законови основания за ангажиране на неговата наказателна отговорност, предвид
факта, че в качеството си на общински съветник и социално ангажиран гражданин е
прочел на заседание на Общинския съвет декларация от името на група съветници,
с която е внесъл предложение за включване в дневния ред на заседанието на
точка, касаеща обсъждане и гласуване на оставка на Председателя на Общински
съвет В.С. и с декларацията е изложил мотивите, които са го накарали да поиска
тази оставка. Твърди се, че е изложил факти и обстоятелства известни на всички
общински съветници и на гражданите в Тополовград, като е изразил личното си и
това на други общински съветници мнение, относно дейността на С. в качеството му на Председател
на ОбС и недостатъците в неговата работа. По отношение на тъжителя се твърди,
че единствено споменава неговото име на две места, във връзка с дейността на
Сяров и доколкото последните са съпартийци, представители на местното
ръководство на ГЕРБ и тъжителят със своето поведение и действия като такъв
представител и съответно като общински съветник е подкрепял С. в неговите
грешки в работата, улесняващ и подпомагащ дейността му, включително и грешките
му в тази работа. Изрично се позовава в отговора си и на трайната практика на
ВКС, на Конституционния съд и на практиката на ЕСПЧ относно правото на свободно
изразяване на мнение по смисъла на чл.39, 40, 41 от Конституцията на РБългария
и чл.10 от ЕКЗПОС.
В
съдебно заседание подсъдимият се явява лично и заедно със защитника си, оспорва
изцяло изложеното в тъжбата обвинение,
като доразвива защитната си теза изложена в отговора и претендира за
оправдателна присъда и за неуважаване на предявения граждански иск, приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства в хода на съдебното
следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
25.04.2019 г. в град Тополовград се е провело заседание на Общинския съвет –
Тополовград, за което е съставен протокол № 49 и на което са присъствали от
общо 17 общински съветника – 15 от тях. В процедурата след откриване на
заседанието от Председателя на ОбС по обсъждане на дневния ред г-н П., в
качеството си на общински съветник от името на група съветници е прочел
декларация, с която е внесъл предложение като точка 1 от дневния ред да се
включи обсъждане и гласуване на оставка на Председателя на Общинския съвет –
Тополовград В.С. В декларацията, видно от приложения по делото протокол №
49/25.04.2019 г. е записано:
„Апартаментгейт“ вече излезе извън контрол.
Скандалът добива размери на „политическа чума, която помита всичко като лавина“.
Управляващите са в ступор“………………………………………………………………………
„Такъв скандал съвременна България не помни. На фона
на това, местната структура на ГЕРБ, по точно в лицето на господата С., А.,
любимишкия гуру с характерен псевдоним и госпожа с присъда за фалшифициране на
дипломи деребействат и решават човешки съдби“……..
„ Вие господин А., идва ли ли сте в училище? Видяхте
ли, че за 4 години училището промени облика си. С помощта на общината бяха ремонтирани
всички класни стаи, смени се подовата настилка, пребоядисаха се стаите с ново
обзавеждане. Прилежащите терени също бяха обновени, изгради се единствената в
областта площадка за безопасност на движението с електронно оборудване.
Закупиха се мултимедии и лаптопи за всяка класна стая. Няма отпаднали и не
идващи ученици. Смея да твърдя, че в нашето училище само и единствено има 100%
посещаемост. И всичко това благодарение не на Вас, а въпреки Вас, благодарение
на учителите от училището. Какво направихте вие? Въпросът е риторичен! Нищо!
Налагахте психически тормоз за назначаване на Ваши доверени хора, без
необходима квалификация, искахте ваши хора да доставят закуски, обеди, пращахте
проверки, измисляхте си врагове, а враговете сте си самите Вие“.
От посочените
по-горе цитати от въпросната декларация в частната тъжба на тъжителя е посочен в цялост само един, а именно: изречението „На фона на това /политическият
скандал „Апартаментгейт”/ местната структура на ГЕРБ, по-точно в лицето на
господин С., А., любимишкият гуру с характерен псевдоним и госпожа с присъда за
фалшифициране на дипломи „дерибействат” и „решават човешки съдби”. Други цитати
в цялост няма посочени, единствено във второто и третото обвинение се
пресъздават и перифразират частично изрази от декларацията, посочени по-горе,
като се твърди, че е осъществено деянието клевета чрез разпространяване на
позорни и неистински обстоятелства и чрез приписване на престъпление по смисъла
на чл.143 от НК.
В тъжбата са посочени и съответни
линкове, за които се установява, че съответно първия е публикация в страницата
на информационна агенция „Сакарнюз“ от 25.04.2019 г., в 15.50 часа и
съответната публикация е направена от И.А., а за втория се установява, че е
публикувано видео в Youtube
на 25.04.2019 г. от информационна агенция „Сакарнюз“.
Видно
от приложения протокол № 49 от 25.04.2019 г. председателстващият заседанието в
последствие Кр.И. е предложил да се премине към гласуване на решение …„Г-н С.
да отпадне като председател на Общинския съвет…“. Това предложение е подложено
на гласуване и решението е прието от 16 общински съветници, от които 9-за,
5-против и 2- въздържали се.
В
последствие, видно от свидетелските показания на св.М. това решение е било
оспорено и на следващата сесия отново е бил поставен въпроса за системното
неизпълнение на задълженията на председателя на ОбС и на база на докладна на
група общински съветници, която е била мотивирана, се е взело решение за
прекратяване правомощията на председателя на ОбС.
По
делото са представени писмени доказателства: протоколи на заседания на
ОбС-Тополовград, като първият протокол е от заседанието , на което е била
прочетена въпросната декларация, а другите три протокола са съответно от
31.05.2018 г., 27.07.2018 г. и 31.1.2019 г. и писмо изходящо от ОбС-Тополовград
с вх.№ 787/29.08.2019 г. В последните се съдържат коментари, относно дейността
на тъжителя като общински съветник и като член на Постоянната комисия по
образование, култура, спорт, туризъм, младежки дейности, вероизповедания,
здравеопазване и социална политика и на Постоянната комисия по устройство на
територията, пътна и селищна мрежа, транспорт, опазване на околната среда,
благоустрояване и комунални дейности. Установява се, най-вече от приложеното
писмо, а и от изказванията на
заседанията на ОбС, че тъжителят системно не е присъствал на заседание на
комисиите, като в писмото по дати са посочени всички заседания проведени от
двете комисии, на които тъжителят е член. Комисията касаеща образованието в
периода от месец януари 2016 г до 30.07.2019 г. е имала 42 заседания
периодично, веднъж месечно и от всичките 42 заседания е посочено, че тъжителят
е присъствал само на 3 – на 27.06.2016 г. и на 28.03.2017 г., и съответно на
24.04.2017 г. Другата комисия, касаеща устройството на територията за същия
период е имала 42 заседания периодично, веднъж месечно и от всичките 42
заседания е посочено, че тъжителят е присъствал само на 4 – на 27.06.2016 г.,
на 27.07.2016 г., на 27.03.2017 г. и на 27.04.2018 г.
Освен
това, в цитираните по-горе протоколи от заседания на ОбС съществуват официално записани изказвания на
общински съветници и по-специално на Кмета на Община Тополовград, касаещи
непредприемането на никакви действия от страна на Председателя на ОбС относно
важни за обществеността и гражданите на Тополовград въпроси, относно системно
неприсъствие на общинския съветник А. на заседания на комисиите, в които
участва, относно пречките, които са създавани при отпускането на средства за
спечелените проекти за Община Тополовград, както и други такива, свързани с
решаването на важни за гражданите и обществеността въпроси. В приложените
протоколи се съдържат и изявления, относно интриги и доноси, които пречат на
същинската работа на общината, на Кмета
и на общинската администрация. И в трите
приложени протокола съществуват множество изказвания както на Кмета на
общината, така и на тъжителя А., реплики и дуплики между двамата, отнасящи се
до значими въпроси, касаещи общината и обществеността в град Тополовград.
Освен
посочените по-горе приложени по делото писмени доказателства, в хода на
съдебното следствие са събрани и гласни такива, като са разпитани две групи
свидетели – по искане на тъжителя са разпитани свидетелите Б., И., К., К., П. и
в по следващото съдебно заседание – св.С.К. и М.Я., а по искане на подсъдимия –
свидетелите П., Г. и М.
Първите
три свидетелки посочват факти и обстоятелства, свързани с училищната дейност в
община Тополовград. Св.Б. е работила в СУ“******“ и към момента на разпита е
общински координатор на СБУ. В качеството си на такава, тя посочва, че познава
развитието на училищната дейност в общината и е чувала от колеги приказки,
относно назначените в училището роднини
на тогавашната директорка Б.Г., също така посочва, че е запозната със сесиите
на ОбС, знае за това какво е било поведението на П. и съответно посочва, че А.
се е чувствал доста подтиснат два месеца след сесията на която е прочетена
декларацията и това го е установила при случайна среща с него. Тази свидетелка
посочва и интересно обстоятелство, свързано с прочетената от П. декларация, а
именно че тя се припознава в израза …“госпожата със фалшивите дипломи“ и при въпрос
на защитника на подсъдимия по какъв начин се е припознала и въобще замесена ли
е, св.Б. отговаря:“Имаше наказателно производство против за фалшифициране на
дипломи. На три инстанции се доказа, че нямам вина и аз бях оправдана. Делото
приключи без да бъда осъдена. След случая освободиха от работа директора на
училището – В.Г., но не зная за какво“ /стр.7 от протокол от съдебно заседание
от 23.10.2019 г./. Св.И. в показанията
си свидетелства относно факта, че фирмата, която е осигурявала храненето на
децата в училището, на което П. е бил директор е на мъжа, с когото живее на
съпружески начала. Фирмата е с наименование „*********“ООД и е извършвала по
договор кетърингова дейност, като е предоставяла топъл обяд на учениците в
началното и средното училище от 2012 г. Във връзка с това свидетелката посочва,
че е имало едномесечно прекъсване на договорните отношения след коледната
ваканция на 2018 г., като мъжът й е споделил, че в телефонен разговор с
директора П. са обсъждали повишаване на цената, тъй като старият договор е бил
изтекъл и се е налагало да се подпише нов и явно не са стигнали до споразумение
за цената и затова е било преустановено храненето в училище. Тази свидетелка
посочва също, че мъжът й на когото е въпросната фирма е кандидат за общински
съветник, активен член е на ГЕРБ и си има своите партийни отношения с А. и С..
Третата свидетелка К. също свидетелства относно училищната дейност, в
качеството си на зам.директор на СУ“********“, в което е била директор Б.Г..
Тази свидетелка посочва, че е присъствала на среща в офиса на ГЕРБ с тъжителя А.
и на тази среща, освен нея са били св.Г., А. и С. и са били обсъждани
назначенията на дъщерята и мъжа на Г. на работа в същото училище.
Св. К.
установява обстоятелството, че работи в дома в село ****** като готвачка и е
първа братовчедка на тъжителя. Последната посочва, че се е говорило в самия дом
сред колегите, че тъжителят я е назначил на работа, но това не е вярно. Тя
посочва също, че е била с постоянен и настоящ адрес *** когато е била назначена
на работа в дома, но никой не й е съдействал за това назначение.
Св.Петров
установява факти и обстоятелства, свързани с факта, че той е бил свидетел, че
няколко пъти П. е звънял по телефона на А. и го е викал в училището да се види
с него.
Свидетелите
разпитани по искане на тъжителя в поредното съдебно заседание от 04.12.2019 г.
– С.К. и М.Я. посочват изрично, че и двете са в служебни взаимоотношения с
тъжителя, тъй като са активни членове на ГЕРБ, а тъжителят е управляващ
местната структура на ГЕРБ в община Тополовград. Св.К.е лицето, за което
подсъдимият в обясненията си посочва, че е било назначено под натиска на С. и А.
като технически сътрудник в училището, където той е бил директор. Тази
свидетелка в съдебно заседание изрично посочва, че не е ходила при А. да търси
контакти и да ходатайства за назначаването й на работа. Св.Я. е лицето, което е
заело длъжността“технически сътрудник“, след като свидетелката К. е била
освободена от тази длъжност и за което отново подсъдимият посочва в обясненията
си, че е назначено под натиска на А. и С. И тази свидетелка в съдебно заседание
посочва, че не е търсила съдействието на А. за работа.
Другата
група свидетели посочени по-горе са разпитани по искане на защитника на
подсъдимия.
Св.П.
е съпруга на подсъдимия, посочва че желае да свидетелства след като съдът я е
запознал с възможността и правото да
откаже такова и тази свидетелка посочва факти и обстоятелства, свързани с
телефонни обаждания на съпруга й и посещения в дома им, свързани с вмешателство от страна на В.С. и А.А.,
относно назначенията, които е следвало да извърши съпруга й когато е бил
директор на началното училище, както и относно избиране на определени фирми за
хранене на учениците. Св.П. посочва също, че съпругът й е напуснал работа при
много тежък психически натиск от страна на Сяров и А.. На страница 11 от
протокол от съдебно заседание от 23.10.2019 г. последната посочва: „А. му е
звънял на личния телефон . за назначаване на някакви хора – С. и Я.….С. като
секретар, не зная точно длъжността, Я.като чистачка….Няколко пъти му се е
обаждал…..А. е посещавал дома ни два-три пъти. Съпругът ми споделяше, че го
притиска А. за назначения, че трябва да бъдат назначени определени хора.“ Тази
свидетелка посочва и за споделен от съпруга й случай на заплаха от страна на А.,
че ще го бие. Св.П. свидетелства и относно
обстоятелствата, при които тя е била назначена на работа в СОУ“*******“,
по времето когато св.Б.Г. е била директор, както и отношението на С. и А. към
тогавашната директорка Б.Г.. На стр.12 от протокола от съдебно заседание от
23.10.2019 г. тази свидетелка посочва:“Съпругът ми беше притеснен от
непрекъснати обаждания за изпълняване на поставени условия. Заплашват го, че ще
го бият, ако не бъдат назначени. Беше притеснен от това, че може да бъде
освободен, че ще му изпращат проверки. Той ми е споделял, че това му е казал А.
и да не си мисли, че е много кадърен директор. Това за директора го чух лично
от телефонната слушалка. „….“чувала съм от колежка на жената, назначена за
чистачка, че тя е говорила, че нея са я назначили С. и А.…. Всички назначения в
администрацията трябва да бъдат одобрени от С. и А. по принцип ….. това е
общоизвестно в града и аз съм свидетел как се месят на мъжа ми, а и за такова
вмешателство ми е споделяла и Б.Г.“. На стр.13 от същия протокол св.П. посочва:
„Имаше намеса на А., най-малкото с тези обаждания, с тези нареждания за
назначения на хора, това оказа влияние на съпруга ми да подаде молба за
напускане“.
Св.Б.Г.
посочва в показанията си, че отношенията й с подсъдимия са чисто професионални
– бивши колеги, а отношенията с тъжителя са също такива, тъй като последната е
била в листата на ГЕРБ в предишните местни избори, а А. е представител на
партия ГЕРБ. Тази свидетелка посочва факти и обстоятелства свързани с
многократни обаждания по телефона от страна на А. в качеството му на
представител на партия ГЕРБ. В периода когато последната е била директор на
училище от 2015 – до 30.06.2018 г. и при обявяване на свободни работни места в
училището е получавала обаждане от А. кой от кандидатите да бъде избран и
назначен. Също така тя посочва и факти свързани с прекратяване на трудовите правоотношения
на двама нейни служители, които са в близки родствени отношения с нея – дъщеря
и мъж, с когото съжителства на съпружески начала, във връзка с тях също е
получавала многократни обаждания от А. и съответно е провеждала срещи с другият
представител на местната структура на ГЕРБ – С. Подробно в показанията си в
съдебно заседание от 23.10.2019 г. св.Г. посочва обстоятелствата и конкретните
разговори, които е провеждала по повод назначенията на тези лица и създавани
интриги от страна на А. и С. между нея и подс.П.. Освен това, свидетелката
посочва и факти, относно назначението на съпругата на подсъдимия – А.П., която
е била назначена в училището, на което тя е била директор. В показанията си на
стр.15 от протокола от горецитираното съдебно заседание, тази свидетелка
посочва:“П. ми е споделял за подобни проблеми. Както при мен, така и при него
за всяко едно назначение се определяше кой от кандидатите за свободното работно
място да бъде назначен и това го определяха А. и С. Нямах свобода да избирам
хората, които трябваше да назначавам според качествата им, а за назначенията ми
нареждаха А. и С. И когато отказах да уволня С. и отношенията ни се влошиха аз
знаех, че съдбата ми е решена и няма да ме подкрепят за конкурса за директор.
Те ми решаваха съдбата. На тестовата част на конкурса бях първа, след това на
събеседването получих най-ниски точки. Затова казвам, че те ми решават съдбата,
защото преди това ми казаха, че няма да ме подкрепят на конкурса и аз
действително не го спечелих, при условие, че бях с най-високият резултат на
първия тур.“
По повод изнесени показания за
проведена среща в офиса на ГЕРБ е поискана от повереника на тъжителя очна
ставка между горепосочената свидетелка и св.Д.К., която беше допусната с
определение на съда в съдебно заседание от 23.10.2019 г. При очната ставка св.Г.
поддържаше своята теза, относно присъствието и разговорите на тази среща, а
св.К., че действително фактите са такива, каквито посочва Г. и тя си е спомнила
в последствие това, т.е. противоречието беше изяснено и при допуснатата очна
ставка се установи, че обстоятелствата са правилно изложени именно от св.Г., а
не от св.К., относно тази среща.
Св.М.
посочва, че като общински съветник е имал служебни отношения и с двете страни
по делото и е очевидец на прочитането на декларацията и на самото гласуване за
предсрочно прекратяване правомощията на председателя на ОбС. Този свидетел
посочва факти и обстоятелства, които подсъдимият му е споделял, че му е бил
оказван натиск от ръководството на партия ГЕРБ, в частност от лицата С. и А. да
назначава определени хора, посочени от тях на работа в училището. Пак от разговори
с подсъдимия е узнал, че същите лица – С. и А. са оказвали натиск и спрямо
директорката на другото училище СУ“**********“ – Б.Г.. На стр.3 от протокол от
съдебно заседание от 04.12.2019 г. този свидетел посочва: „Той споделяше, че са
му звънели нощно време у дома, извън работно време, посещавали са го в къщи.
Според разговора с него, той ми е казвал, че му се е налагало да ходи в офиса
на ГЕРБ, сподели че е викан там във връзка с назначаванията, за разговор със
споменатите лица…… Оплаквал се е, че разговорите са били неприятни…….неприятни
от гледна точка на заплаха, като разпореждане, заповед да назначи точно
определени хора и не му е дадена никаква възможност той да преценя или да им
опонира, просто му е наредено и той е бил длъжен да изпълнява, така ми е
казвал“. Този свидетел посочва при разпита си и факти и обстоятелства, свързани
и с неприсъствието на А. на заседанията на комисията по образованието, както и
отсъствието му от сесии. Също посочва коментари, относно назначението на
братовчедка на А. ***. В показанията си този свидетел изрично посочва, че със
самата декларация П. е поискал оставката на Сяров, като се е мотивирал и
обосновал, засягайки много значими и от обществен интерес въпроси, свързани с
назначения на близки хора на С. и А., свързани с неизпълнение на задълженията
на Председателя на ОбС, свързани с постоянните доноси и сигнали, които се
пишеха и постоянните проверки в общината, които са ангажирали времето на Кмета
и повечето служители. Този свидетел на стр.4 от протокола от съдебно заседание
от 04.12.2019 г. посочва:“Тези въпроси се коментираха сред обществеността в
Тополовград и гражданите и на мен ми споделяха като общински съветник, че се
възмущават от посочените нередности. Чест му прави на П., че имаше доблестта да
каже това, което вълнува гражданите, обществеността и общинските съветници. С
гласуването си общинските съветници показаха мнението си.“
Така
установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи издадени в
съответната форма и по съответния ред, неоспорени от страните, както и от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, посочени по-горе.
Съдът счита, че следва да се кредитират свидетелските показания, тъй като
същите са обективни и непротиворечиви и в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Единствено е установено противоречие между показанията
на св.Б.Г. и Д.К., относно проведена среща с ръководството на ГЕРБ, в лицето на
А. и С. и беше допусната допусната очна ставка между двете свидетелки, при
което се установи, че между тях няма противоречия и двете еднакво възприемат
фактите и обстоятелствата, така както първоначално са били заявени от св.Б.Г..
Относно
показанията на св.П., действително последната е съпруга на подсъдимия и като
такава следва да се приеме, че е в близка връзка и може да се счита за заинтересована
от изхода на делото. Но въпреки това
нейните показания следва да се кредитират, тъй като те напълно съвпадат с
всички събрани по делото доказателства, както писмени такива, така и с
показанията на всички други свидетели, които нямат връзка със страните и са
напълно безпристрастни. Между нейните свидетелски показания и между показанията
на другите свидетели, съдът не установи съществени противоречия по основните
факти, предмет на обвинението, които да обусловят или да наведат някакво съмнение,
че тази свидетелка е пристрастна и изложените от нея факти и обстоятелства са
недостоверни.
С оглед на изложеното и след съвкупна,
обективна и цялостна преценка на събраните доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Обвинението, което е предявено против
подсъдимия е за клевета с правна
квалификация чл.148, ал.2, предл.1-во, във вр.чл.148 ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във
вр.с чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във вр.чл.26 от НК.
Съдът
счита, че в хода на съдебното следствие от събраните писмени и гласни
доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин подс.П. да е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъплението
клевета, в което е обвинен.
От обективна страна за да бъде
осъществен състава на клеветата е
необходимо да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че деецът
разгласява за другиго неистински, позорни обстоятелства или му приписва
престъпления, които не са извършени. По смисъла на чл.147 от НК позорно
обстоятелство е твърдение за съществуването на конкретен факт/конкретни факти
от действителността, които деецът свързва с личността на пострадалия и които са
от естество да накърнят доброто име в обществото, да компрометират или да
засегнат достойнството, честта и авторитета на оклеветеното лице. Този факт или
факти следва да е достатъчно конкретизиран по съдържание, по време и
пространствени параметри, както и по отношение на лицето, което е негов
адресат. За съставомерността на деянието е необходимо не само разгласените
факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не
отговарят на действителността, т.е. да са неистински, което от субективна
страна следва да се съзнава от клеветящия или най-малко да се допуска
неистинността им, включително авторството. Също така за да бъде съставомерно
позорящото обстоятелство, то следва да е такова само по себе си в обективната
действителност, а не пречупено през субективната оценка на оклеветеното лице.
А
относно приписването на престъпление, което не е извършено за да бъде
съставомерно деянието отново е необходимо да е посочено конкретно
престъплението, което се приписва на оклеветеното лице по време, място,
обстоятелства, при които е извършено и да е посочена връзката на адресата с
конкретното обществено опасно деяние.
От субективна страна престъплението
клевета е умишлено престъпление, осъществява се при пряк умисъл, при което
деецът трябва да съзнава и да има субективната увереност за неистинността на
позорните обстоятелства и да не е добросъвестен при излагането им, целейки да
компрометира оклеветеното лице и да засегне доброто му име в обществото.
В
конкретният случай, от събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че подс.П. в качеството си на общински съветник и социално
отговорен и ангажиран гражданин е изложил в процесната декларация факти и
обстоятелства от действителността, които не са неистински, а съществуват в
обективната действителност, които са пряко възприети от самия подсъдим и от
други граждани, които са споделили тези факти с него, именно в качеството му на
общински съветник. Всички изложени по-горе твърдения се доказват от
свидетелските показания и от приложените по делото документи, че съществуват в
обективната действителност и са известни както на общинските съветници, така и
на гражданите в гр.Тополовград и са повод за нарастващо недоверие и обществена
тревога.
От
събраните по делото доказателства, подкрепящи и обясненията на подс.П. се
установява, че А. е осъществявал натиск по телефона, включително с посещения в
дома на П. за назначаване на определени лица, като при една от срещите им в
офиса на ГЕРБ, където П. е бил извикан,
той при нежеланието на П. да се подчини е направил опит за физическо
посегателство върху личността на П., което е било предотвратено от намесата на
С. Безспорно е установено, че в инкриминирания период тъжителят А. и неговия
съпартиец С. заедно или почти винаги заедно са решавали кой къде ще започне
работа, оказвали са натиск именно кои лица да започнат работа, на определени
свободни длъжности както в училището, на което подсъдимият е бил директор, така
и в училището, на което е била директор св.Б.Г.. Установи се, че без
разрешението на местното ръководство на ГЕРБ в лицето на А. и С. не е могло да
се започне работа поне в училищата представлявани от подсъдимия и от св.Г. и в
тази връзка са възниквали конфликтни ситуации с директорите на училищата, които
не са желаели да се съобразят или не са могли да го направят. Натискът се е
осъществявал както посредством телефонни разговори, така и с посещения в дома
на П., а и със срещи в централата на ГЕРБ. Натискът се е състоял в непрекъснати
заплахи към П., че ако не се изпълняват предписанията на А., неговата длъжност
като директор може да бъде освободена и действително се установи, че именно в
резултат на този натиск П. е подал молбата си за напускане и освобождаване на
длъжността директор. Нещо повече, във връзка с тези назначения са разпитани по
делото свидетелите С.К. и М.Я. и то по искане на тъжителя, и тези свидетелки в
показанията си посочват, че са били назначени точно в инкриминирания период на
длъжността „технически сътрудник“, една след друга, в училището на което П. е бил
директор. И двете изрично заявяват в показанията си, че са активни членове на
партия ГЕРБ и са в служебни взаимоотношения с представляващия местната
структура – тъжителя А.. Т.е. факта, че такива назначения са се случили и то на
активни членове на ГЕРБ е доказан точно от техните показания, въпреки че те са
допуснати до разпит по искане на тъжителя. Тези свидетели с показанията си де
факто потвърждават обясненията на подсъдимия, че такива назначения е имало.
Съвсем логично е тези свидетели да отричат факта, че са търсили съдействие от А.
и съответно той е ходатайствал за тях, тъй като този факт би ги уличил в
неморално и противоправно поведение. Но от части, както се посочи по-горе
техните показания подкрепят не изложеното в тъжбата, а именно фактите и
обстоятелствата изложени от подсъдимия. Също така интересно обстоятелство,
касаещо обвинението посочва и св.Б., която също е разпитана като свидетел по
искане на тъжителя. Тази свидетелка изрично в показанията си посочва, че тя се
припознава в израза…“госпожата със фалшивите дипломи“ и при въпрос на защитника
на подсъдимия по какъв начин се е припознала и въобще замесена ли е, св.Б.
отговаря:“Имаше наказателно производство против за фалшифициране на дипломи. На
три инстанции се доказа, че нямам вина и аз бях оправдана. Делото приключи без
да бъда осъдена. След случая освободиха от работа директора на училището – В.Г.,
но не зная за какво“ /стр.7 от протокол от съдебно заседание от 23.10.2019 г./.
Т.е. нейните показания, въпреки че тя е разпитана като свидетел по искане на
тъжителя, де факто са в подкрепа на изложените твърдения от подсъдимия, във
въпросната декларация, която той е прочел и доказват, че изложените в тази
декларация факти и обстоятелства, не са неистински, а са съществували в
обективната действителност. Самата „госпожа“, цитирана в декларацията от подсъдимия свидетелства по делото и
потвърждава факта, че действително спрямо нея е имало образувано производство
за фалшифициране на дипломи.
Също така установява се по
категоричен начин от разпита на свидетелите М., П. и Г., че върху Б.Г. в
качеството й на изпълняващ длъжността директор, по време на нейната работа е
оказван натиск за назначаване на определени лица, свързани с управляващата
партия ГЕРБ. Установи се и случаят с назначението на работа на А.П. и
поставеното изискване за да бъде назначена,
същата да стане член на ГЕРБ. По
безспорен начин се доказа по делото и съдбата на св.Г. – по какъв начин е
участвала и не е спечелила конкурс за назначаването й като директор на
училището.
Освен това, от представените
писмени доказателства – писмо-справка от Общински съвет – Тополовград,
протоколи от заседанията на ОбС и от свидетелските показания на св. М. по
безспорен начин се установява, че А. като общински съветник е отсъствал от
заседания, както и почти системно е
отсъствал от заседанията, провеждани на две от комисиите към ОбС, на които е
бил член, комисията свързана с образованието и с устройството на територията.
От справката е видно, че е присъствал само на 3, респективно 4 от общо 84-те
заседания на двете комисии и това е записано изрично по дати в справката,
предоставена от ОбС .- Тополовград, с вх.№ 787 от 29.08.2019 г., приложена по
делото, което доказва факта, че последният не е участвал активно в обществената
дейност, свързана с образованието и въобще с училищната дейност в община
Тополовград, като в протоколите на заседанията на ОбС, приложени по делото и от
свидетелските показания на св.М. се установява, че той не е проявявал активност
при внасяне на предложения, обсъждане и вземане на решения свързани с
училищната дейност в община Тополовград на самия ОбС.
От
приложените към делото протоколи от заседанията на ОбС и също от свидетелските
показанията на св.М. се установява и факта, че действително в общината са били
извършвани многобройни проверки по сигнали и доноси, които са пречели на
общинската администрация и на Кмета да вършат ежедневната си работа и дейността
в интерес на гражданите, като се установи, че нито една проверка не е довела до
резултат констатиращ нарушение или престъпление или вина на общински служители.
Изрично в протоколите от заседанията на ОбС, кметът на общината е заявил, че в
резултат на писани доноси и жалби, повечето време от неговия мандат е бил
ангажиран с даване на обяснения и проверки, което е затруднявало прякото
изпълнение на задълженията му в интерес на гражданите.
Следователно, по делото са
събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извода, че изложените
факти и обстоятелства в декларацията от П., са истински, съществуващи в
действителността и в никакъв случай не са насочени към личността на А. и не са
имали за цел да го наклеветят, а по-скоро са изложени в такава политическа
декларация, с цел да предизвикат обществен дебат, насочен към подобряване
работата на ОбС и към решаване проблемите на обществеността в Тополовград.В
основата на тази декларация основно са изложени мотиви за дейността на
Председателя на ОбС – В.С. и се е целяло да се поиска неговата оставка и да
бъдат прекратени предсрочно правомощията му като председател, което видно от
показанията на св.М. е направено, макар и в по-късен момент, тъй като е
гласувано с решение на ОбС предсрочно прекратяване правомощията на председателя
С.. А. е посочен поименно в тази декларация като негов съпартиец и като
представляващ местната структура на ГЕРБ, който го е подкрепял в неговите
грешки в работата, който заедно с него е осъществявал натиск за определени
назначения в училищната дейност, който е братовчед на лице, което също е било
назначено в дома в село *******, макар и не в училището, но е посочено в
декларацията на П. като такова в близка родствена връзка с А. и това лице,
разпитано като свидетел по делото – св.Е.К. /стр.10 от протокола от съдебно
заседание от 23.10.2019 г./ потвърждава фактите на назначението и родствената
си връзка с А., изложени в декларацията на П..
По отношение на обвиненията,
поставени на второ и трето място в тъжбата, като деяния елемент от продължавано
престъпление, каквото липсва в случая по смисъла на чл.26 от НК, касаещи
твърденията „въпреки мен училищната дейност в Тополовград е наредена и нещата
се случват..”;„ че съм налагал
психически тормоз за назначаване на доверени хора, изпращане на проверки и
пр.”, съдът счита, че тези изрази въобще липсват така както са цитирани в
тъжбата в процесната декларация.
Във
въпросната декларация се съдържа текст, който от части
съдържа някои от думите присъстващи в цитатите, посочени в тъжбата, но
като се прочете цялостният текст в
самата декларация се установява, че контекста и съдържанието, което се влага в
него е съвсем различно от това, което се твърди в тъжбата и във въпросния текст
не се съдържат никакви позорящи, унизителни и пр. твърдения, касаещи тъжителя А..
В декларацията е записано: „ Вие господин А., идва ли ли сте в училище? Видяхте
ли, че за 4 години училището промени облика си. С помощта на общината бяха
ремонтирани всички класни стаи, смени се подовата настилка, пребоядисаха се
стаите с ново обзавеждане. Прилежащите терени също бяха обновени, изгради се
единствената в областта площадка за безопасност на движението с електронно оборудване.
Закупиха се мултимедии и лаптопи за всяка класна стая. Няма отпаднали и не
идващи ученици. Смея да твърдя, че в нашето училище само и единствено има 100%
посещаемост. И всичко това благодарение не на Вас, а въпреки Вас, благодарение
на учителите от училището. Какво направихте вие? Въпросът е риторичен! Нищо!Налагахте
психически тормоз за назначаване на Ваши доверени хора, без необходима
квалификация, искахте ваши хора да доставят закуски, обеди, пращахте проверки…….“
Във въпросния текст се съдържат твърдения относно това, че А. не е проявил
никаква активност и не е направил нищо свързано с училищата и училищната
дейност в общината. Това твърдение безспорно се установи, че е истинско, вярно,
по никакъв начин не засяга честта, достойнството и авторитета на тъжителя, а
единствено констатира неговата неактивност и бездействие, при положение, че се
доказа че последният дори не е присъствал
в продължение на няколко години на ежемесечните заседания на комисията
към ОбС, занимаваща се с образованието и училищната дейност в община
Тополовград, не е внасял предложения, не е участвал в обсъждането и вземането
на решения свързани с тази дейност. Такъв израз, който е посочен в тъжбата
„училищната дейност е наредена и нещата се случват….“няма в декларацията. А за
психически тормоз за назначаването на доверени хора като твърдение, съдържащо
се по-долу в декларацията и за проверки се установи, с оглед на изложените
по-горе мотиви, че това твърдение не е неистинско и не отговарящо на
обективната действителност, а напротив,
установи се от събраните по делото доказателства, че такъв е
осъществяван, изразяващ се в натиск посредством телефонни разговори, посещения
в дома на П., срещи в централата на ГЕРБ, за да бъдат назначавани определени лица на определени длъжности и съответно П. е
следвало да изпълнява преписаното от А., респективно С., под заплахата, че
неговата длъжност като директор може да бъде освободена.
С
оглед на изложеното съдът счита, че от обективна страна по никакъв начин не се
доказа да е извършено от подсъдимия престъплението клевета.
Също
така, в конкретния случай по безспорен начин се установи, че подсъдимият от
субективна страна не е проявявал умисъл. Такъв липсва, след като се доказа, че
той е съобщил определени факти и обстоятелства, воден от субективната увереност
за истинността им и тази истинност беше доказана, като тази субективна
увереност е напълно добросъвестна, тя се базира на конкретни обстоятелства от
действителността, които я обуславят. Установи
се, че подсъдимият излагайки обстоятелствата е имал своята фактическа и
обективна база и е действал със съзнанието, че изпълнява своя професионален
дълг като общински съветник и гражданския си дълг, и не е изложил нито едно
обстоятелство, което да засегне личната и интимна сфера на тъжителя по
унизителен начин, а единствено твърденията са засегнали качествата и дейността
му на общественик. Във въпросната декларация подсъдимият е засегнал въпроси от
изключително обществено значение за община Тополовград, касаещи начина на
регулиране на обществените отношения в града, назначенията в трудовата сфера,
незаконосъобразни проверки на неудобни хора, занимаващи се с бизнес, като целта
на тези изявления е насочена към провокиране на обществен дебат по тези въпроси
и целта е била уважаване на предложението на подсъдимия за включване в дневния
ред на заседанието на ОбС „обсъждане и гласуване на оставка на председателя на
ОбС“.
При
преценка съставомерността на деянието клевета, съдът взе предвид и трайната
практика на ВКС, базирана на дългогодишната практика на ЕСПЧ, че деянието клевета
е несъставомерно, когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение по
смисъла на чл.39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл.10 от ЕКЗПОС. В тази
връзка следва да се цитира и Решение № 7/04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г.
/обн., ДВ № 55/28.06.1996 г./ за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се
изразява мнение и то да се разпространява; на правото да се търси, получава и
разпространява информация; определяйки смисъла на предвидените в
конституционните текстове ограничения на тези права. В това решение е посочено,
че с горепосочените разпоредби от Конституцията се гарантира и защитава
свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите, както
като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието
на мнението, при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването
му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право
за реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в
обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено
мнение у останалите. Свободата на словото важи в еднаква степен както за
политически въпроси, така и за всички други въпроси от обществен интерес.
Когато изразите употребени от граждани са насочени към борба с обществено
неприемливи явления и са част от дебат по въпроси от значителен обществен
интерес е допустимо и употребата на „твърд“, „агресивен“, „неприятен език“.
Свободата на словото заслужава защита и при оценъчни съждения, ако са налице
достатъчни фактически основания за такива оценки. В цитираното решение на
Конституционния съд се посочва също, че свободата на словото не е и не може да
се приеме като абсолютно, като чл.10, параграф 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ чл.39
ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57
ал.2 от КРБ общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването
им, по начин който накърнява права или законни интереси на другиго. По
отношение на клеветата най-важният критерии за преценка е до колко конкретното
изразяване на факти и обстоятелства е обществено значимо и необходимо в
контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4 ал.2 и чл.32 ал.1 от КРБ,
като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политик или
лице, действащо в качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив
баланс между интересите на общността и интересите на индивида. В тази насока са
и решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без
да се пристъпват наложените граници за защита репутацията на другите.
Европейският съд е презюмирал, че приемайки една публична роля политиците и
другите обществени личности се отказват в известна степен от закрилата,
предвидена в параграф 2 на чл.10 на Конвенцията.За това по отношение на
държавни, общински служители, длъжностни лица и представители на
обществеността, границите на приемливата критика са по-широки, отколкото по
отношение на частно лице.
В
конкретният случай, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че конкретното изразяване от страна на подсъдимия на фактите и
обстоятелствата в процесната декларация е обществено значимо и необходимо в
контекста на обществения дебат, който прочитането на тази декларация е целяло
да инициира по обществено значими въпроси за гражданите в Тополовград – начина
на регулиране на обществените отношения, назначенията в трудовата сфера,
незаконосъобразни проверки, неправилна и неефективна работа на ОбС и вземане на
грешни решения. Също така установи се в конкретния случай, че с изразите в
процесната декларация и твърденията по никакъв начин подсъдимият не е навлязъл
в обособената интимна сфера на тъжителя и с нито един свой израз и дума не е
прекрачил границата на добрия тон и всичко изложено от подсъдимия в процесната
декларация е с обществено дискусионен характер.
Не може да се приеме, че подсъдимият е прехвърлил границата на допустимата
политическа критика. Безспорно председателят на ОбС, както и представителят на
местната структура на ГЕРБ и общински съветник излъчен от управляващата партия,
какъвто е тъжителят саобществени личности и тяхната репутация и осъщественото
от тях следва да бъдат оценени съобразно интересите на обществеността и могат
да бъдат обект на открито обсъждане на политическата сцена. Заемайки тази
обществена позиция, тъжителят е приел откриване на своя живот, на своята дори и
лична сфера и е приел, че е възможно да бъде атакуван по отношение на своите
действия, както и го задължава да бъде внимателен в назначения и други
действия, които могат да породят съмнения в неговата добросъвестност. Затова и такива обществени личности като него
следва да се въздържат от действия, които да подлагат на съмнение работата им в
интерес на хората и обществото. В процесната декларация подсъдимият не е
изложил нито едно обстоятелство, което да излага личната интимна сфера на
тъжителя по унизителен начин, а твърденията са единствено в рамките на
качествата и дейността му на общественик, като отправената критика е градивна
такава, не надхвърля границите на допустимата критика, поради което изложените
фрази се ползват със закрилата на свободата на изразяване на мнение по смисъла
на практиката на ЕСПЧ и за тях не може да се търси наказателна отговорност от
подсъдимия.
С
оглед на всичко гореизложено съдът призна подс.П. го призна за невиновен и го
оправда по повдигнатото обвинение.
По отношение на предявеният граждански иск,
съдът го отхвърли като неоснователен, тъй като се установява по безспорен
начин, че подс.П. не е осъществил престъплението, в което е обвинен и липсват
основания за претендиране на обезщетение за причинени вреди в резултат на твърдяното
престъпно деяние.
При
този изход на делото, съдът присъди тъжителят да заплати направените по делото
разноски в размер на 850 лв., включващи адвокатско възнаграждение и внесени
депозити за свидетели, с оглед разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
18.12.2019 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: