МОТИВИ

 към присъда № 3/13.02.2013 г. по НОХД № 1919 по описа на Добричкия районен съд за 2012 г.

На 22.11.2012 г. Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 134/2012 г. по описа на Второ РУ “Полиция” при ОД на МВР–гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против С.С.Х. ***, за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:

С.С.Х. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи: 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка “***** 1 бр. мишка за компютър, която се свързва чрез блутут, 1 бр. LCD монитор марка “***** 1900 PV” 19 инча, стойка с вентилатор за преносим компютър на обща стойност 1216.00 /хиляда двеста и шестнадесет/ лв. от владението на Р.А.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Преди даване ход на съдебното следствие пострадалият от деянието, предмет на обвинителния акт – св. Р.А.М., чрез повереника си – адв. Стоянка Г., с писмена молба предявява срещу подсъдимия Х. граждански иск без посочен размер на претендираните вреди, като се иска конституиране в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Съдът, за да се произнесе по така предявеният граждански иск взе предвид следното:

Съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е отклонение от общото правило, че наказателната отговорност се реализира и осъществява по НПК, а гражданската – по ГПК. Правото на участие като страна по граждански иск обаче не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие.

Съдът, намирайки, че разглеждането на предявения граждански иск в наказателното производство ще затрудни процеса, не е приел за съвместно разглеждане същия, като е отказал да конституира Р.М. в качеството на граждански ищец в процеса. Такова решение не противоречи на практиката на институциите на Съвета на Европа по приложение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В контекста на достъпа до правосъдие, на пострадалия е признато правото да участва /да обжалва отказа/ в процеса като частен обвинител и да изисква присъда, благоприятна за интересите му. Последното значително улеснява реализирането на гражданската претенция, с оглед задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 413, ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК.

С определение съдът е конституирал Р.А.М. в качеството на частен обвинител в процеса.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение заявява, че са налице основанията на Глава 27 от НПК.

Повереникът на частния обвинител заявява, че не признава експертизата, като заявява, че трябва да се установи лицето, закупило преносимия компютър.

Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанията му се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3, като изпълнението му бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Повереника на частния обвинител пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно.

Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание под предвидения в закона минимум.

По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от защитника си.

На дадената последна дума подсъдимият заявява, че съжалява. 

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  следното:

  Частният обвинител М. ***. Той притежавал преносим компютър (лаптоп) марка “***”, модел “**** бял на цвят, мишка за компютър, която се свързвала чрез блутут, черна на цвят, LCD монитор за компютър марка “***** инча, сив на цвят, стойка с вентилатор за преносим компютър, които държал в дома си в с.*****. На 10.04.2012 г. около 06.10 часа М. излязъл от дома си и отишъл на работа в гр. Добрич. Той заключил входната врата на дома си, която била дървена, с две крила, и представлявала дървени рамки с  поставени в тях дървени плоскости.

Подс. Х., познавал М. ***. Той знаел, че М. притежава преносим компютър, монитори и компютри, които държи в дома си в с. Паскалево и решил да открадне някои от тях. Около 14.00 часа – 15.00 часа на 10.04.2012 г., подс. Х. отишъл до дома на М., видял, че него го няма, премахнал дървената плоскост от едното крило на входната врата и влязъл в дома на М.. От една от стаите  подс. Х. взел преносим компютър (лаптоп) марка “****”, модел “*****” 4 GB, бял на цвят, мишка за компютър, която се свързвала чрез блутут, черна на цвят, LCD монитор за компютър марка “***** 1900 PV” 19 инча сив на цвят, стойка с вентилатор за преносим компютър, които били на М..  След като взел вещите, подс. Х. решил да ги продаде и ги предложил на св. С. и св. С. – негови приятели. Св. С. искал да закупи само преносимия компютър (лаптоп) марка ****, модел “*****” 4 GB, той го отнесъл в дома си и го показал на майка си - св. Вълчева, която щяла да му даде пари да го закупи. Св. Симеонов се опитал да включи компютъра, но той изискал парола, която св. С. не знаел, затова не успял да го включи и се отказал да го купува, като върнал компютъра на подс. Х.. Св. С. също не искал да закупи преносимия компютър (лаптоп) марка “****, модел „*****” 4 GB, мишка за компютър, която се свързвала чрез блутут черна на цвят, LCD монитор за компютър марка “***** 19 инча и стойката с вентилатор за преносим компютър, които му предлагал подс. Х.. Св. Стоянов не знаел, че вещите, които Х. му предлага са откраднати и решил да му помогне да ги продаде, като ги предложил на свой приятел – св. Д.. Св. Д. не знаел, че вещите които му предлага св. С. са предмет на престъпление и след като помислил известно време той решил да ги закупи. Св. Д. *** с подс. Х., св. С. и св. С.. Там подс. Х. му продал преносим компютър (лаптоп) марка ****”, модел “*****GB, мишка за компютър, която се свързвала чрез блутут, LCD монитор за компютър марка “*** инча и стойка с вентилатор за преносим компютър за сумата от 200 лева. Св. Д. от своя страна продал в гр. Добрич закупените вещи на непознато за него лице.

Вечерта на 10.04.2012 г. М. се прибрал от работа у дома си в с. П., видял че дървената плоскост на вратата е разбита и установил, че са му откраднати преносимия компютър (лаптоп) марка “****, модел “****** мишка за компютър, която се свързвала чрез блутут, LCD монитор за компютър марка “***** инча и стойка с вентилатор за преносим компютър и уведомил полицейските органи затова.  

Видно от заключението на вещото лице по изготвената оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите от владението на Р.А.М. вещи е 1216.00 лв.

Съгласно чл. 395 от Закона за съдебната власт, вещото лице извършва експертизи. Разпоредбата на чл. 396 от същия закон сочи,  че вещото лице се назначава от органа, който възлага експертизата от съответния списък на специалисти утвърдени за вещи лица. Е.Х. е бил назначен, като вещо лице на досъдебното производство, като в хода на досъдебното производство заключението му не е било оспорено. В действителност Е.Х. не е включен в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ при окръжните и административни съдилища във Варна, Добрич, Разград, Силистра, Шумен и Търговище към АС – Варна, като вещото лице, което да извършва оценъчни експертизи.

Разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ  обаче позволява при необходимост за вещо лице да се назначи специалист, който не е включен в съответния списък.

С оглед представеното по делото доказателство – сертификат, съдът намира, че Енчо Х. притежава необходимата компетентност за изготвяне на оценъчни експертизи на движими вещи, включително и на такива, предмет на настоящото обвинение, поради което не е уважил искането на повереника на частния обвинител за представяне на други доказателства, относно компетентността на вещото лице да изготвя експертизи, както и за назначаване на нова оценъчна експертиза.

Обстоятелството на кого е бил продаден предмета на престъплението е извън предмета на доказване по настоящото дело, поради което съдът не е уважил и искането на повереника на частния обвинител за изследване на този въпрос.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2012г., албум за взломна кражба от частен дом от 11.10.2012г.,  протокол за разпит на св. Р.М. от 10.04.2012г., протокол за разпит на св. Р.М. от 11.04.2012г., гаранционна карта от 26.09.2008г., фактура № **********/24.01.2012г., постановление от 06.06.2012г., постановление от 08.06.2012г., постановление от 01.10.2012г. за привличане на обвиняем,  протокол за разпит на обв. С.Х. от 01.10.2012г., справка за съдимост с рег. № 2761/21.09.2012г.,  декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристика на С.Х.,  протокол за разпит на св. Р.М., от 21.09.2012г.,   протокол за разпит на св. С. С. от 25.09.2012г., протокол за разпит на св. Т. Д. от 04.10.2012г.,  протокол за разпит на св.Георги Стоянов, протокол за разпит на св.П. В.,  протокол за оценъчна експертиза № Е-092 от 26.09.2012г.

          Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият С.С.Х. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 10.04.2012 г. в село П*****, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи: 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка **** модел *****4 GB, 1 бр. мишка за компютър, която се свързва чрез блутут, 1 бр. LCD монитор марка “******” 19 инча, стойка с вентилатор за преносим компютър на обща стойност 1216.00 /хиляда двеста и шестнадесет/ лв. от владението на Р.А.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Гласните и писмени доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият С.С.Х. е автор на изпълнителното деяние – отнемането, изразяващо се в прекъсване на владението върху вещите, и то без съгласието на владелеца им и създаване на нова трайна фактическа власт над тях. Безспорно е установено, че вещите са отнети чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, което определя квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия, по същество представляват реализирано намерение за своене. От приетата по делото СОЕ се установява, че общата стойност на вещите, предмет на деянието е в размер на 1216.00 лв., която стойност, съдът приема за безспорно установена.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият Х. е съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

            Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в стремежът му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимия:

С.С.Х. е **** ЕГН **********

Деянието е извършено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на образувани други наказателни производства, лошото материално положение и имотно състояние, както и проявеното критично отношение към извършеното.

Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че Х. съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете лошите характеристични данни по местоживеене на подсъдимия.

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е лишаване от свобода от една до десет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление  при приложение на разпоредбата на чл. 58 а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.

Прилагайки разпоредбата на чл. 58 а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в частност чл. 54 от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58 а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е. наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.

От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение, обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място – съдебното минало.

Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, както и с ниската степен на обществена опасност на дееца.

Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.

Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.

Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпките си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 40.00 /четиридесет/ лв. по сметка на ОД на МВР– гр. Добрич.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си!

                                                    Районен съдия :                           .

                                                                        / Данчо Д. /