Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново , 17.12.2019 година
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав в публично заседание на 5.12.2019 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Радева
при секретаря И.Трифонова ,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2699 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "Български пощи" ЕАД,
гр.София твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника ,
във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1427/2019 г.
на РС Велико
Търново за описаните в заповедта
суми. Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение , поради което
след дадени указания ищецът предявява иск за приемане на установено дължимостта
на сумата от 1442,42 лева главница и
сумата от 117,81 лева лихва за забава. Претендира законна лихва и разноски.
Твърди, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с
договор за наем от 26.05.2016 г. Изтъква, че ответникът не е заплатил дължими
месечни наемни вноски за периода 11.10.2017 г.-
14.05.2019 г. Сочи, че съгласно договора , наемните вноски се дължат до
десето число на текущия месец, като при забава се начислява лихва според чл.11
от договора. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено дължимостта на сумата от 1442,42 лева
главница представляваща неплатени наемни вноски за периода 11.10.2017 г. -
14.05.2019 г. ведно със законна лихва от
подаване на заявението до окончателното изплащане. Претендира лихва за забава в размер на 117,81 лева за
периода 11.10.2017 г. - 14.05.2019 г.
Претендира разноски. В съдебно
заседание се представлява от юк Гърков.Поддържа иска.
В
срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът В.А.И. не е депозирала в срок
отговор на исковата молба, не е взела становище по иска. В съдебно заседание
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с исковата
молба и представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да
се постанови неприсъствено решение по
чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е бил редовно
призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; в първото по делото заседание, редовно
призован не се е явил, не е изпратил
представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил
предупреден за последиците от неподаването на отговор
и неявяването си в съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена
първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От приложените по делото писмени доказателства
съдът намира, че предявеният положителен установителен
иск е вероятно основателен , поради което следва да бъде уважен така, както
е предявен, тоест налице е и втората
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 1442,42 лева главница, представляваща неплатени наемни
вноски по договор за наем от 26.05.2016 г. за периода 11.10.2017 г.- 14.05.2019
г. , ведно със законна лихва от подаване на заявлението -16.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
общо 117,81 лева лихва за забава за периода за периода 11.10.2017 г.-
14.05.2019 г.
С решението по установителния иск съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Ответникът следва да заплати сумата
от 78,85 лева, от които 28,85 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1427/2019 г. на
ВТРС. Ищецът претендира разноски в
исковото производство съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Съдът
счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер от 178,85
лева, от които 78,85 лева внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на основание чл.78,ал.8, вр.
с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл.25,ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ .
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, че В.А.И. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. София,
район Студентски град, ул." Акад. Стефан Младенов" № 1, бл.31 сумата от общо
1442,42 / хиляда четиристотин четиридесет и два лева и 42 ст./ главница,
представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем от 26.05.2016 г. за
периода 11.10.2017 г.- 14.05.2019 г. , ведно със законна лихва от подаване на
заявлението -16.05.2019 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от общо 117,81 /сто и седемнадесет лева и 81 ст./ лихва за забава за периода за периода
11.10.2017 г.- 14.05.2019 г.
ОСЪЖДА В.А.И. с ЕГН ********** *** да заплати на "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. София,
район Студентски град, ул." Акад. Стефан Младенов" № 1, бл.31
сумата от 78,85
/седемдесет и осем лева и 85 ст./ направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1427/2019 г. на ВТРС и сумата
от 178,85 / сто седемдесет и осем лева и
85 ст./ направени разноски в исковото
производство.
На основание чл.
239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да бъде връчен страните, като ответника при наличието на основанията по чл.
240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: