Решение по ВЧНД №1456/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 433
Дата: 18 декември 2023 г. (в сила от 18 декември 2023 г.)
Съдия: Виолета Магдалинчева
Дело: 20231000601456
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Е. В. П.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000601456 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 34 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение №117 от 21.11.2023 г. по ч.н.д. № 593/2023 г. на Окръжен съд-
Кюстендил е признато решение № EGS-********* от 14.04.2023 г. на несъдебен орган
на Кралство Нидерландия, с което на Д. С., роден на ******** г. в гр. ***, Република
Северна Македония е наложена финансова санкция в размер на левовата
равностойност на 380 евро за нарушение по член 2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата на Кралство Нидерландия.
Срещу това решение е подадена жалба от а. Ш. – служебен защитник на
заинтересованото лице, в която са релевирани конкретни основания за
незаконосъобразност на атакувания акт. В жалбата се твърди, че Удостоверението по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е непълно, засегнатото лице Д. С. не се е явило на
съдебния процес в издаващата удостоверението държава и не е било уведомено лично
или чрез упълномощен представител за правото си и за срока за обжалване на
решението. По тези съображения е поискано решението на ОС- Кюстендил да бъде
отменено и да бъде издадено ново от въззивния съд, с което да бъде отказано
изпълнението на решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия.
1
В жалбата не е поискано събиране на доказателства пред тази инстанция. С
такива по служебна преценка на САС също е преценено, че не следва бъде попълвано
делото.
В съдебното заседание пред САС заинтересованото лице Д. С. не се явява.
Призовката до него, насочена към известния в страната адрес, е върната в цялост,
ведно с докладна записка и с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Ето защо
делото е разгледано в отсъствие на заинтересованото лице и с участие на служебен
защитник, както е било проведено заседанието и пред окръжния съд.
В съдебното заседание пред САС служебният защитник поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Представителят на САП смята, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова пледира да бъде потвърдено.

В съответствие със задължението си за пълна проверка на обжалвания акт,
САС прие следното:

Съставът на ОС-Кюстендил е установил вярно всички факти, относими към
процесния случай.
От наличните по делото доказателства се установява следното:
Не е спорно по делото, че с решение № EGS-********* от 14.04.2023 г. на
несъдебен орган на Кралство Нидерландия на Д. С. е наложена финансова санкция в
размер на 380 евро за това, че на 05 април 2023г. по време на управление на МПС в
Амстердам, Ringweg – Oost /A10/, докато е шофирал е държал в ръка мобилен телефон.
Нарушението е било квалифицирано по член 2 от Закона относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на
Кралство Нидерландия.
Не е спорно по делото, че въз основа на това решение било издадено и
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Видно от
удостоверението, решението за налагане на финансова санкция е издадено от
несъдебен орган на решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
националния й закон, като санкционираният е имал правна възможност да отнесе
въпроса за разглеждане и до съд по наказателни дела. От текста на удостоверението се
установяват данните на засегнатото лице – собствено и фамилно име, рождената му
дата и мястото на раждане, а също и последния му известен адрес в България. От
удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение се установява, че актът на несъдебния
2
орган е издаден на 14.04.2023 г. за нарушение на правилата за движение. Във
формуляра на удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на
26.05.2023 г. и срещу същото лице, за същото деяние изпълняваща или трета държава
не са постановили друго решение. Отразено е също така, че засегнатото лице е било
уведомено, съгласно законодателството на Кралство Нидерландия, за правото си да
обжалва решението и за сроковете, в които може да стори това.

При тези посочени и от първия съд фактически положения от правна
страна САС приема следното:

Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на
взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от
съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива
санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са
били наложени. По смисъла на Рамковото решение „решение за налагане на финансови
санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на
задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение
за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури
или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на
пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички
правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно
националното законодателство, включително за нарушения на правилата за движение.
Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения,
изброени в рамковото решение. В процесния случай такава проверка също не се
изисква, тъй като решението, което се иска да бъде признато, санкционира поведение,
представляващо нарушаване на правилата за движение по пътищата. (арг. чл. 30, ал. 2,
т. 1 от ЗПИКОНФС). Няма основание решението на несъдебния орган да не бъде
признато и по другата, предвидена в чл. 30, ал. 3 от закона причина, тъй като от
удостоверението от Национална база данни е видно, че засегнатото лице има
местоживеене на територията на Република България.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване
на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от
закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и Рамковото решение
реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла
погасителна давност за изпълнение на наказанието, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението, деянието е извършено на
територията на чуждата държава, производството в Нидерландия е било писмено, а
3
българският гражданин е бил уведомен в съответствие с националното
законодателство на чуждата държава за възможността да обжалва санкцията.
Твърдението на защитата, че С. не е бил уведомен лично или чрез законен
представител за правото си и срока на обжалване на решението е спекулативно -
противното се установява от изричното отбелязване в Удостоверението по чл. 4 от
Рамковото решение.
Неоснователно е и твърдението на защитата, че решението не би могло да бъде
признато, защото заинтересованото лице не се е явило лично на съдебния процес,
воден във връзка със спорното решение. Обжалването на решението на несъдебния
орган е правна възможност за заинтересованото лице, което, видно от данните по
делото, не се е възползвало от нея и е оставило акта да влезе в сила, въпреки че е било
уведомено за правото си да го оспори пред съд.
Не е налице и факултативното основание за отказ, визирано в текста на чл. 35, т.
6 от (ЗПИИРКОРНФС), доколкото наложената с решението санкция е над 70 евро и
възлиза на 380 евро.
Релевирани към настоящия казус, горните принципни съображения мотивираха
настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза ОС-Кюстендил не е имал
основание да откаже признаване на решението. Като правилно и законосъобразно
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 34, вр. чл. 20, ал. 1-3, вр. 32, ал. 1, вр. с чл.
16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6
състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №117 от 21.11.2023 г. по ч.н.д. №593/2023г. на
Окръжен съд-Кюстендил, с което е признато решение № EGS-********* от 14.04.2023
г. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5