№ 74
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600067 по описа за 2022 година
Производство по Глава 22 НПК –чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК.
Постъпила е частна жалба от подс.С. А. Х. чрез защитника му адв.К. Е.
против протоколно определение № 135 от 02.02.2022г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 2508/2021г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, с което е било оставено без уважение искането му за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения
при изготвяне на обвинителния акт.
В жалбата са изложени съображения, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка е неясна, неконкретизирана, предполагаема,
необоснована, непозволяваща да се разбере начинът на извършване на
престъплението, противоречива относно изписването на имената на
дружеството“*“ЕООД- с малки и с главни букви, със и без посочване на ЕИК,
както и относно имената на свидетеля Й. Н. К., посочена на места като „В.“ и
като се твърди, че е налице и противоречие между описателната и
диспозитивната част на обвинителния акт, се претендира отмяна на
постановеното определение като неправилно и необосновано.
Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима
– подадена е в срок от подс.С. А. Х. чрез защитника му адв.К. Е., а разгледана
по същество е неоснователна.
За да приеме, че не е налице основанието на чл.248 ал.1 т.3 от НПК за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора,
съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.246 ал.2 и ал.3 НПК относно
изискуемото съдържание на обстоятелствената и на заключителната част на
обвинителния акт, както и с принципните указания в ТР№ 2/2002г. на ОСНК
за процесуалната му годност като фактическа и правна рамка на обвинението.
1
Окръжната инстанция правилно е приела, че обстоятелствената част на
обвинителния инструмент съдържа описание на деятелността на всеки един
от двамата подсъдими в качеството им на помагачи на неизвестните
извършители, както и за времето и начина на извършване на твърдяното от
прокурора престъпление, поради което не са били поставени в неведение да
разберат обвинението от фактическа и от правна страна и съответно да се
защитят пълноценно както по фактите, така и по предявената им правна
квалификация. В това отношение обвинителната теза не страда от
недостатъчна яснота, разбираемост, конкретизация и пълнота и не нарушава
правото на защита на подсъдимите, в частност и на подс. С. А. Х. да научи за
какво е обвинен, за да се твърди по арг. за противното, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4
т.1 НПК. Всички други доводи на защитата, окачествени като неяснота или
предполагаемост на обвинителната конструкция- дали подсъдимият имал или
нямал техническа грамотност, дали съставянето на двете фактури е било със
съдействието на счетоводна кантора, за други „огледални“ дружества, за
облагата за подсъдимите и от кой ще бъде получена- съдът правилно е
отнесъл по съществото на делото като въпроси от кръга на доказването.
Съдът резонно е отразил, че в обвинителния акт коректно е посочено и
предикатното престъпление предвид на квалификацията по чл.253 от НК, като
са били описани и инкриминираните финансови операции от банковите
сметки на съответните дружества, транзакциите и начина, по който са
извършени разпоредителните действия със сумата, предмет на обвинението.
Що се отнася до изписването на дружеството “*“ на едни места с малки
букви, а на други, включително в диспозитива с големи, както и посочването
на едно място на св. Й. Н. К. с фамилия “ В.“ съдът е прав да приеме, че е
налице изцяло техническа грешка, дори не и очевидна, за да бъде отстранена
по реда на чл.248а ал.1 от НПК, още повече, че свидетелката е напълно
индивидуализирана и не може да има спор за нейната самоличност, както и за
ЕИК-то на дружеството, че е именно “*“ ЕООД.
Предвид на изложените съображения, обжалваното определение се явява
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 135 от 02.02.2022г.,
постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2508/2021г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което е било оставено без уважение искането на
подс. С. А. Х. за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения
при изготвяне на обвинителния акт.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3