РЕШЕНИЕ
№ 1236
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110113427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от АЛ. Т. Д., ЕГН
**********, с която претендира да бъде осъдено „***“ АД ЕИК ***, със седалище: гр. ***,
бул. „***“ № ***, да му заплати сумата от 100 лева, частично от 6 016.88 лева – неплатен
остатък от застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден десен фар, лайсна под преден десен фар, предна броня, преден капак и
десен предпазител между фар и радиатор в предна част на собствения на ищеца л.а. марка
„***“, с peг. № ***, причинени в резултат от ПТП настъпило на 07.08.2021г. в с. ***, общ.
***, по вина на водач на т.а. марка „***", с peг. № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 15.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 07.08.2021г., ищецът бил паркирал личния си автомобил марка
„***“, с peг. № *** в с. ***, общ. ***, Около 21:30 часа, водачът на т.а. марка „***“, с per. №
***, *** при маневра на заден ход блъснал автомобила на ищеца в предна дясна част. За
настъпилото ПТП съставили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като
виновен за настъпилото произшествие посочили водача ***, управлявал т.а. марка „***“, с
peг. № ***. Автомобилът на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от застрахователна компания „***“ АД, със срок на действие 30.09.2020г. –
30.09.2021г. На 11.08.2021 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал
и съставил Опис -заключение на щетите. В описа като увредени детайли били посочени:
преден десен фар, лайсна под преден десен фар, предна броня, преден капак, десен
предпазител между фар и радиатор в предна част. Като застрахователно обезщетение
получил сумата от 434.40 лв. На 25.08.2021г. подал молба до застрахователя, да
преразгледа щетата и коригира описа на увредените детайли, като в описа посочи, че
предния капак е за подмяна. На 10.09.2021г. получил допълнително сумата в размер на
128.72 лв., както и уведомление, че молбата му е основателна и предния капак ще бъде
заложен за „подмяна", като ще бъде извършено доплащане по щетата. За възстановяване на
щетите счита, че е необходима сума от 6 580.00 лв., поради което претендира частично
остатъка.. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за „ГО” към 07.08.2021г. с трето за производството лице по отношение на
т. автомобил марка „***", с per. № ***, заведената щета от ищеца за описаното в исковата
молба застрахователно събитие и извършеното плащане по нея на сумата от 563,12 лв.
Оспорва механизма на причиняване на щетите. Оспорва посочената от ищеца стойност на
уврежданията, като твърди, че те не отговарят на пазарната стойност на разходите за
отремонтиране на увредените детайли. Сочи, че стойността на вредите е определена по
нормативно уредените правила и методика. Оспорва необходимостта при ремонта да се
влагат оригинални части. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78 ал. 5
ГПК.
С определение на съда постановено в проведеното на 06.06.2019г. открито съдебно
заседание, е допуснато изменение по размер на иска като е увеличен от 100лв. на 5 637,56
лв. - пълна стойност на неплатения остатък от дължимото застрахователно обезщетение от
общо 5960,72 лв.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия на свидетелство за регистрация част I № ***;
двустранен констативен протокол за ПТП от 07.08.2021г.; опис на щетите; становище от
25.08.2021г.; уведомление с изх. № ***г., се установява, че: т.а. марка „***“, с peг. №
*** бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания
„***“ АД, със срок на действие 30.09.2020г. – 30.09.2021г. На 07.08.2021г. около 21:30 часа
в с. ***, общ. ***водачът на т.а. марка „***“, с per. № ***, *** при маневра на заден ход
ударил паркиран автомобил марка „***“, с peг. № *** в предна дясна част. За настъпилото
ПТП водачите съставили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за
настъпилото произшествие е посочен ***. На 11.08.2021 г. АЛ. Т. Д. уведомил „***“ АД за
настъпилото ПТП, като застрахователят извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис-заключение на щетите. В описа като увредени детайли били
посочени: преден десен фар, лайсна под преден десен фар, предна броня, преден капак, десен
предпазител между фар и радиатор в предна част. Като застрахователно обезщетение
получил сумата от 434.40 лв. На молба от АЛ. Т. Д., застрахователят отговорил на
02.09.2021г., че е основателна и предния капак ще бъде заложен за „подмяна“, като ще бъде
извършено доплащане по щетата.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че механизмът
на настъпване на ПТП е удар между движещ се на заден ход т. автомобил марка „***“, с peг.
№ ***, управляван от *** и паркирания в в с. ***, общ. *** автомобил марка „***“, с peг. №
***. Описаните от застрахователя вреди отговарят на механизма на настъпване на вредите,
като действителната стойност по средни пазарни цени на необходимите труд и части за
възстановителни работи е на стойност 5960,72 лева. Сервизите притежаващи европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008 използват специална схема за контролиране на
качеството, което оскъпява процеса, но води до по-добро качество от сервизите, които не са
сертифицирани по ISO 9001:2008. Стойността на разходите не надвишава 70% от стойността
на увреденото МПС, което е висок клас автомобил, рядък модел с уникална системата 4х4.
Вещото лице не е установило доставка на части на пазара от алтернативни източници, тъй
като автомобила е от по-висок клас, което не предполага заменяне с алтернативни части.
Може да се ремонтира с труд на по-ниски цени, но има и по-високи цени при официалния
вносител например.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва,
че рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от
2
възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 01.06.2012 г. по
т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45
ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет
автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило
ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и
неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка
между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си
за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при
успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените увреждания.
По делото са приети на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между ответното дружество и трето за производството
лице е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” обективиран в
застрахователна полица № *** със срок на валидност от 30.09.2020г. – 30.09.2021г. относно
т. автомобил „***", с per. № *** и настъпило застрахователно събитие на 07.08.2021г., при
което бил увреден собствения на ищеца л. автомобил марка „***“, с peг. №***
От съставения двустранен протокол за ПТП - документ, нормативно уреден по форма
и съдържание в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, издадена на
основание чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и във връзка с чл. 487, ал. 4 и
чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за застраховането, констатациите в който относно
механизма за настъпването на ПТП и отговорния за него водач се потвърждават от СТЕ,
съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на т.
автомобил марка „***“, с per. № ***- *** , което е противоречало на нормите на чл. 40 ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП („Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“), е настъпило ПТП, при
което на собствената на ищеца вещ „***“, с peг. № ***, са причинени вреди на стойност
5960,72лв.
Според заключението на вещото лице стойността на работите за възстановяване на
имуществото във вида преди увреждането по средни пазарни цени е 5960,72 лв., която
стойност съдът възприема за меродавна по гореизложените правни доводи. Изрично в чл.
400 ал. 2 КЗ е посочено, че при определяне на възстановителната стойност, обезценка не се
прилага.
С плащането на част от претендираното обезщетение застрахователят конклудентно е
признал горните обстоятелства, като единственият спорен въпрос е размерът на вредите.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена
застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ
към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на
претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год.
по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009
год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика и по
аналгочините норми от действащия КЗ.
3
В случая, според заключението на вещото лице, стойността на частите и ремонтите
дейности, с които увреденото МПС ще бъде възстановено в същия вид и качество отпреди
произшествието е 5960,72лв, и след като се приспаднат общо изплатените от ответника
563,12 лева, остатъкът съвпада с претендираната след направеното изменение по реда на чл.
214 ГПК сума от 5637,56 лв.
Предвид така изложените правни доводи, съдът намира за установено наличието на
всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради
което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 5637,56 лева - неплатен
остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 5960,72 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
помощ и вносни бележки за депозит за експертиза и държавна такса са в общ размер от
1115,50 лева. Направеното възражение от ответника по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК за
прекомерност на уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за
неоснователно, тъй като размерът му /без ДДС/ не надвишава минималния посочен в чл. 7
ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД „***“ АД ЕИК ***, със
седалище: гр. ***, бул. „***“ № ***, да заплати на АЛ. Т. Д., ЕГН ********** сумата от на 5
637,56 лв. - неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение общо в размер на
5960,72 лв. за претърпяна от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в увреждане на
преден десен фар, лайсна под преден десен фар, предна броня, преден капак и десен
предпазител между фар и радиатор в предна част на собствения на ищеца л.а. марка „***“, с
peг. № ***, причинена в резултат от ПТП настъпило на 07.08.2021г. в с. ***, общ. ***, по
вина на водач на т.а. марка „***", с peг. № ***, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба – 15.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „***“ АД ЕИК ***, със седалище: гр. ***,
бул. „**“ № *** да заплати на АЛ. Т. Д., ЕГН ********** сумата от 1115,50 лева
представляващи сторените разноски в производството за държавна такса, депозит за
експертиза и възнаграждение на адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4