Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен
съд, в
публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор В.Радева
от ОП-гр.Варна, командирована в ОП-гр.Шумен със Заповед №
РД-07-697/06.08.2021г. на Главния прокурор, като разгледа докладваното от съдия
Сн.Чолакова КАНД № 176 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Н.Т.Г.“ ООД, ***, депозирана чрез адвокат И.Г.от Адвокатска колегия –
гр.Шумен, срещу Решение №260161/17.05.2021г. на Районен съд – гр.Шумен,
постановено по АНД № 2315/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0001047 от 25.11.2020г. на началник
на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- гр. Варна
при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „Н.Т.Г.“ ООД, *** е наложена “имуществена санкция” в размер
на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.104,
ал.1 от ЗАвтП. В жалбата се излагат аргументи за немотивираност на атакувания
съдебен акт, поради това, че въззивният съд не е изложил аргументи по всички
направени от санкционирания субект възражения. По съществото на спора се счита,
че възведеното срещу касационния жалбоподател обвинение не е доказано. С оглед
на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което
да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира се присъждане на деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
В
проведеното открито съдебно заседание, редовно призован, касаторът не изпраща процесуален представител. От
последния е депозирано писмено становище, в което са изложени аргументи за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му при
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, ограничили
правото на защита на нарушителя, както и в нарушение на материалния закон.
Ответникът в касационното производство –
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, в депозиран писмен отговор от 22.06.2021г.
изразява становище за неоснователност на жалбата. В проведеното открито съдебно
заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество -
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
23-0001047 от 25.11.2020г. на началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“- гр. Варна, с което на основание чл.104, ал.1 от
ЗАвтП на „Н.Т.Г.“ ООД, *** е наложена
“имуществена санкция” в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕО)
561/06, във вр.с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП, а именно за това, че на
30.10.2019г. в гр.Шумен в качеството си на дружество, притежаващо лиценз на
Общността за превоз на товари № 0710, не е организирало труда на водача И.Г.И.,
в резултат на което, при извършване на обществен международен превоз на товари,
видно от CMR от 28.10.2019г., с влекач марка
„Даф“ от кат.N3 с рег.№ Н****, с монтиран в него дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics“, тим SE 5000, № **********, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, видно от
информация от дигитална карта на водача, а именно – за 24 часовия период на
управление, започващ в 03.00 часа (UTS) на дата
30.10.2019г., на водача не е осигурена намалена дневна почивка от поне девет
последователни часа, като му е осигурена почивка от 06 часа и 16 минути (в
периода от 21.17 часа (UTS) на дата 30.10.2019г. до 03.33
часа (UTS) на дата 31.10.2019г.), като
намалението на намалената дневна почивка е с 02 часа и 44 минути.
За
така установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия А-2019 № 2770084/02.09.2020г., в който като нарушена била
посочена разпоредбата на чл.10, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕО) 561/2006,
във вр.с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Актът бил връчен на управителя на
дружеството превозвач - В.Г.В.и подписан от него с възражения. Впоследствие не било
депозирано писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и материалите в административноаказателната преписка било
издадено процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган - Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Варна, длъжностно лице по
чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189 ,ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, като в акта за
установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, посочени са всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. Въз основа на изложените аргументи е потвърдил изцяло
санкционния акт.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд-гр.Шумен, намира, че решаващият съд е направил неправилни
изводи за законосъобразност на атакуваното пред него наказателно постановление,
респективно е допуснал соченото в касационната жалба нарушение на материалния
закон при издаване на обжалвания акт.
Административнонаказателната отговорност на дружеството – касационен
жалбоподател е ангажирана на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвтП, за нарушение на чл. 10, § 2, изр.първо, предложение второ от
Регламент /ЕО/ № 561/2006, във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Приложеният
от наказващия орган санкционен състав по чл. 104, ал. 1 от ЗАвтП е бланкетен и
регламентира отговорност за превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена
сметка. В случая актосъставителят и наказващият орган са приели, че конкретните
разпоредби, в чието нарушаване е обвинено „Н.Т.г.“ООД, са чл. 10, § 2, изр.първо, предложение
второ от Регламент /ЕО/ № 561/2006, във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвтП. Според нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5
тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и
водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970
г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, § 2, изречение първо от Регламент 561/2006, транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
настоящия регламент. В акта и в наказателното
постановление е посочено, че вмененото на дружеството неизпълнение на
административно задължение съставлява нарушение на чл.10, § 2, изречение първо,
предложение второ от Регламент (ЕО) № 561/2006, т.е. същото съставлява
нарушение на Глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006. Цитираната Глава II „Екипажи, време на
управление, почивки по време на работа и почивка“ съдържа няколко отделни
разпоредби, регламентиращи различни изисквания по отношение на водачите –
възраст (чл.5), дневно работно време за управление (чл.6), почивки по време на
работа (чл.7), дневни и седмични почивки (чл.8). Нито актосъставителят, нито
наказващият орган обаче са посочили конкретната нормативна разпоредба от Глава II от Регламент (ЕО) 561/2006,
която е приета за нарушена. Действително, в текста на АУАН и НП фигурира
текстово описание на нарушението – че е нарушено изискването за осигуряване на
водача на намалена дневна почивка от поне девет последователни часа, но не е
отразена конкретната разпоредба, регламентираща това изискване. Допуснатият
пропуск представлява нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН, респ. на чл.57, ал.1, т.6
от с.з., според които, както АУАН, така и НП следва задължително да съдържат законните разпоредби, които са
били нарушени виновно. Непосочването конкретната разпоредба от Глава II от Регламент (ЕО) №
561/2006 води до неяснота какво конкретно нарушение е вменено на превозвача. Посочването
на законните разпоредби, които са нарушени, освен, че са задължителни реквизити
на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, индивидуализират пряко твърдяното нарушение, като непосочването
им по ясен и категоричен начин лишава санкционираното лице от възможността да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, за да организира
адекватно защитата си срещу административното обвинение. В случая наказателното
постановление е издадено при липса на яснота коя конкретна нормативна
разпоредба е нарушил превозвачът, в резултат на което последният е лишен от
възможността да се узнае обвинението в неговата цялост и всички онези
обстоятелства, с които са свързани възникването на претендираната спрямо него
административнонаказателна отговорност, и да организира защитата си адекватно и
в пълен обем. Позоваването единствено на чл.10, § 2, изр. първо, предложение
второ от Регламент (ЕО) 561/2006, препращащ към Раздел II от същия регламент, не променя този извод,
тъй като в цитираната глава се съдържат множество правила за поведение и
нарушителят има право да узнае кое от тези правила е нарушил или не е изпълнил.
Аналогичен извод следва да се направи и досежно позоваването на разпоредбата на
чл.104, ал.1 от ЗАвтП, в който е регламентиран приложеният от наказващия орган
административнонаказателен състав, тъй като тази разпоредба не съдържа конкретното
правило за поведение, за чието неизпълнение е санкциониран касаторът.
Поради
изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното пред районния съд
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Доколкото въззивният съд не е отчел това обстоятелство, потвърждавайки наказателното
постановление, същият е постановил своя съдебен акт в противоречие с материалния закон.
От
така установеното фактическо и правно положение, настоящият касационен състав
приема, че решението на Районен съд - град Шумен по АНД № 2315/2020г. по описа
на ШРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001047 от
25.11.2020г. на началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“- гр. Варна, с което на основание чл.104, ал.1 от ЗАвтП на „Н.Т.Г.“
ООД, *** е наложена “имуществена
санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева
за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕО) 561/2006, във вр.с
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтП, е неправилно поради постановяването му в нарушение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено
от фактическа страна, следва да се постанови ново решение по съществото на
спора, отменящо процесното наказателно постановление.
С
оглед изхода от правния спор, обстоятелството, че касаторът е бил представляван
пред районния съд и пред касационната инстанция от адвокат, който е изготвил и
депозирал жалбата срещу наказателното постановление и срещу решението на
районния съд, взел е участие в откритото съдебно заседание пред районния съд и
е депозирал писмено становище в
касационното производство, и с оглед своевременно направеното с касационната
жалба искане за присъждане на сторените деловодни разноски, съдът намира, че в
полза на „Н.Т.Г.“ ООД с ЕИК ********* следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в размер общо на 600 лева, включващи договорени и реално заплатени
адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции по 300 лева за всяка
инстанция, съобразно приложен към касационната жалба списък по чл.80 от ГПК.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260161 от 17.05.2021г., постановено по АНД №
2315/2020г. по описа на Районен съд – град Шумен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001047 от 25.11.2020г.
на началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“- гр. Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
гр.София, с което на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози
на „Н.Т.Г.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В.Г.В., е
наложена “имуществена санкция” в размер на
1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, предл.2 от
Регламент (ЕО) 561/2006, във вр.с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
гр.София да заплати на „Н.Т.Г.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В.Г.В., сумата от 600 (шестстотин)
лева, представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.10.2021 г.