Решение по дело №10443/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,21.03.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 10443 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 19.02.2018 г. по гр.д. № 49234/16 г., СРС,  ГО, 26  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ТПК, че А.П.К. ЕГН ********** и П.П.К. ЕГН ********** дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** по Уг част от сумата от 1093,78 лв. - главница за доставена в периода м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 111675, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 186,63 лв. законна лихва за забава за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г.г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.П.К. ЕГН ********** и П.П.К. ЕГН ********** да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК ****** по Уг част от сумата от 727,47 лева - разноски по настоящото исково производство и от сумата от 306,54 лв. - разноски в заповедното производство по гр. д. 31567/2016 г., СРС, 26 състав.

ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ****** да заплати на А.П.К. ЕГН ********** и П.П.К. ЕГН ********** по 22,43 лева - разноски по настоящото исково производство.

                      Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника А.П.К. с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно , незаконосъобразно и необосновано.Сочи,че спрямо него  липсва договорно отношение.С молба- декларация другият съсобственик е поискал да му бъде открита пратида и е заявил,че ще ползва  имота като по този начин е налице писмено договорно задължение с него.Нямало доставка на топлоенергия в претендирания размер.В изравнителната сметка за отоплителен сезон 2013/2014 г. било посочено,че неосигурен достъп за отчет имало само за един апартамент,а този бил различен от процесния.В молбата-декларация ответницата е посочила ,че в процесния имот живее само един човек,неправилно било начислено ползване на база за двама души.

                       Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваната част  и исковете да бъдат отхвърлени.   Претендира   присъждане   на   направените    разноски.

                       Въззиваемият Т.-С.не представя отговор на въззивната жалба .

                    Постъпила е  въззивна жалба от ответника П.П.К. в частта,с която е признато по отношение на ищеца ,че ответничката дължи сумата ½ от 359.75 лв.за отоплителен сезон 2013/2014 г.,със законната лихва върху тази главница и мораторна лихва в размер на 59.50 лв.

                    Ответникът твърди,че нямало доставка на топлоенергия в претендирания размер.В изравнителната сметка за отоплителен сезон 2013/2014 г. било посочено,че неосигурен достъп за отчет имало само за един апартамент,а този бил различен от процесния.В молбата-декларация ответницата е посочила ,че в процесния имот живее само един човек,неправилно било начислено ползване на база за двама души.

Моли да се отмени решението в обжалваната част.Претендира разноски.

                    Не е постъпил отговор от въззиваемата страна Т.-С.в срока.

                      Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответниците оспорват исковете.

              По направените във въззивните жалби възражения, СГС излага следните мотиви:

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2005 г..Ответниците са придобили собствеността при равни квоти.

Със заявление –деклрация от от 08.11.2005 г.съсобственикът П.К. е поискала да й бъде открита партида.За членове на домакинството е посочена цифра 1 или 2 .

Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона-чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката в хипотезата ,при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятиее сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,например с откриване на индивидуална партида за целия имот/в този смисъл е ТР №2 /17.05.2018 г./

В конкретния случай съсобственичката К. е подала молба за откриване на партида и такава е открита.Те е ползвала имота със съгласие и без противопоставяне на другия съсобственик и същата е станала длъжник на топлопреносното предприятие  за доставената енергия за целия имот.Ищецът ,обаче,претендира установяване спрямо него,че тази ответница дължи ½ от задълженията,поради което нейният дълг следва да се определи според заявената спрямо нея претенция.

           

             За процесния период в имота се е ползвала ТЕ за подгряване на топла вода.

             За отчетен период 2013-2014 г.в имота на ответницата не е имало узаконен водомер.Водомер е монтиран и узаконен на 14.05.2014 г./заключение на СТЕ/,т.е.отчети по показания следва да има за втория процесен период.

            За първия период не е осигурен достъп до имота на ответницата.Действително в изравнителната сметка относно този период е записано,че не е осигурен достъп от имот с друг абонатен номер.Не може да се приеме,че това е изчерпателно изброяване.Видно от протокол за главен отчет за първия период в брой лица са записани двама души.Броят на членовете на домакинството се подават от домоуправителя.Отделно от това ,в справката –декларация за откриване на партида,членовете на домакинството не става ясно дали са 1 или 2,цифрите са насложени .Деклрацията е подадена десет години преди отчетния период-през 2005 г.,а справките се подават периодично при промяна на заявен брой,поради което и ползвателите за периода 2013-2014 г.са определени ,според подадените справки.

          От гореизложеното следва,че съсобственичката К. дължи на топреносното предприятие задължеитя за топла вода ,представляващи ½ от дължимите за имота за двата отоплителни сезона-за първия ,изчислени на база две ползващи лица и за втория на база реален отчет на узаконен водомер.Спрямо нея решението следва да се потвърди в обжалваната част.

           Спрямо съсобственика К. исковата претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли като решението се отмени в обжалваната част.

             Постъпили са частни жалби от ответниците срещу определението по 248 ГПК,с което е отхвърлена молбата им за изменениет на решението в частта за разноските по отношение на предявения от тях насрещен иск.

             Частните жалби са неоснователни.     

Правилно районният съд е приел, че предявеният насрещен иск е за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност, както и че ответникът е поканил ищците да го заплатят с предупреждение, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране. Също правилно съдът е приел, че ответникът е признал иска с отговора на исковата молба. Т.-С.не е дала повод за предявяването на иска с поканата до длъжницата да плати и предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране. Тези действия нито са неправомерни, нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност/ в този см.опр.от 22.02.2018 г.по ч.гр.д.510/18 г.на ВКС ,ІV ГО/

              Частните жалби следва да бъдат охвърлени ,а обжалвоното определение –потвърдено.

 

              Въззиваемите претендират  разноски пред настоящата инстанция.Жалбата на А.К. е уважена изцяло и на него се дължат сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лв.и 350 лв.за адв.хонорар /минимален размер съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ/.Разноските в исковото производство на А.К. следва да се присъдят съобразно отхвърлената част иби 310 лв.за адвокатски хонорар.

  Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ   решение от 19.02.2018 г. по гр.д. № 49234/16 г., СРС,  ГО, 26 с-в в частта,с която се   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ТПК, че А.П.К. ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***  1/2 част от сумата от 1093,78 лв. - главница за доставена в периода м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 111675, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 186,63 лв. законна лихва за забава за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г.и ОСЪЖДА А.П.К. ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******  ½  част от сумата от 727,47 лева - разноски по настоящото исково производство и от сумата от 306,54 лв. - разноски в заповедното производство по гр. д. 31567/2016 г., СРС, 26 състав. ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ****** да заплати на А.П.К. ЕГН **********  22,43 лева - разноски по исковото производство и вместо това

                                         Постановява:

  ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ТПК, че А.П.К. ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***  1/2 част от сумата от 1093,78 лв. - главница за доставена в периода м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 111675, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 186,63 лв. законна лихва за забава за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част и определение от 03.05.2018 г.

 ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК ****** да заплати на А.П.К. ЕГН ********** на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 310 лв.разноски в исковото производство и 50 лв. разноски за д.т. и 350 лв. за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

        РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                          2.