Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 58 13.06.2019
г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ
ЕВТИМОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 492 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба на въззивна жалба на „Кочак – Б“ – ЕООД - гр.Бургас – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №312/11.02.19г., постановено по
гр. дело №8527 по описа на Бургаски районен съд за 2018 год., с което са отхвърлени предявените от
въззивника искове против „БИЛДИНГ ЗАХ“ ЕООД, с правно основание чл.240, ал.1 и
ал.2 и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
ГЛАВНИЦИ: 10000 лева - главница по договор за
паричен заем от 20.11.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 7600 лева -
главница по договор за паричен заем от 22.11.2012 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 14340 лева - главница по договор за паричен заем от 26.11.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
21750 лева - главница по договор
за паричен заем от 27.11.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 12000
лева, главница по договор за паричен заем от 12.12.2012 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 11700 лева -
главница по договор за паричен заем от 13.12.2012 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 11500лева - главница по договор
за паричен заем от 14.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 10000 лева - главница по договор за паричен
заем от 05.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
9600 лева - главница по договор за паричен заем от 21.02.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 10000 лева -
главница по договор за паричен заем от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 10000 лева - главница по договор за паричен заем от
05.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
13250лева - главница по договор за паричен заем от 07.03.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 12000 лева -
главница по договор за паричен заем от 15.03.2013 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 13400 лева - главница по договор за паричен заем от
25.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; 13650 лева - главница по договор за
паричен заем от 12.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 7800 лева - главница по договор за паричен заем
от 23.05.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНИ ЛИХВИ: 600 лева - възнаградителна
лихва по договора за паричен заем от 20.11.2012 г.; 456 лева - възнаградителна лихва по договора
за паричен заем от 22.11.2012 г.; 860,40
лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 26.11.2012 г.; 1305 лева - възнаградителна лихва по договора
за паричен заем от 27.11.2012 г.; 720
лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 12.12.2012 г.; 702 лева - възнаградителна лихва по договора
за паричен заем от 13.12.2012 г.; 690
лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 14.12.2012 г.; 600 лева - възнаградителна лихва по договора
за паричен заем от 05.02.2013 г.;
576 лева - възнаградителна лихва
по договора за паричен заем от 21.02.2013 г.;
600 лева - възнаградителна лихва
по договора за паричен заем от 28.02.2013 г.;
600 лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 05.03.2013
г.; 795
лева възнаградителна лихва по
договора за паричен заем от 07.03.2013 г.;
720 лева - възнаградителна лихва
по договора за паричен заем от 15.03.2013 г.;
804 лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
25.03.2013 г.; 819 лева - възнаградителна лихва по договора за
паричен заем от 12.04.2013 г.; 468 лева
- възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 23.05.2013 г.;
НЕУСТОЙКИ: 4384
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
главницата по договора за паричен заем от 20.11.2012 г.; 263,04 лева - представляваща неустойка за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 20.11.2012 г.;
3331,84 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г.
върху главницата по договора за паричен заем от 22.11.2012 г.; 199,91 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 22.11.2012 г.; 6286,66
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата
по договора за паричен заем от 26.11.2012 г.;
377,20 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г.
върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем от 26.11.2012 г.; 9535,20 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
27.11.2012 г.; 572,11 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 27.11.2012 г.;
5260,80 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г.
върху главницата по договора за паричен заем от 12.12.2012 г.; 315,65 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 12.12.2012 г.; 5129,28
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата
по договора за паричен заем от 13.12.2012 г.;
307,76 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
възнаградителната лихва по договора за паричен заем от 13.12.2012 г.; 5041,60 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
14.12.2012 г.; 302,50 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 14.12.2012 г.;
4384 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
главницата по договора за паричен заем от 05.12.2013 г.; 263,04 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 05.02.2013 г.; 4208,64
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата
по договора за паричен заем от 21.02.2013 г.;
252,82 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г.
върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем от 21.02.2013
г.; 4384 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
28.02.2013 г.; 263,04 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 28.02.2013 г.;
4384 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
главницата по договора за паричен заем от 05.03.2013 г.; 263,04 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 05.03.2013 г.; 5808 лева
- неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по
договора за паричен заем от 07.03.2013 г.;
348,53 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г.
върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем от 07.03.2013 г.; 5260,80 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
15.03.2013 г.; 315,65 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем от
15.03.2013 г.; 5874,56 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за
паричен заем от 25.03.2013 г.; 352,47
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
възнаградителната лихва по договора за паричен заем от 25.03.2013 г.; 5984,16 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
12.04.2013 г.; 359,05 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 12.04.2013 г.;
3419,52 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г.
върху главницата по договора за паричен заем от 23.05.2013 г.; 205,17 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 23.05.2013 г.; законната
лихва върху възнаградителните лихви и върху неустойките по всички договори от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното
решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и се претендира
отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат
уважени.
Във връзка с изводите на първоинстанционния съд за
нищожност на процесните правоотношения, направени в изпълнение на задължението
му служебно да следи за нищожност на правоотношенията, са изложени са
съображения за допуснати нарушения на процесуалния –закон – чл.146, вр. чл.6 и
7 ГПК – според въззивника при липса на възражения от ответника за нищожност на договорите,
съдът е следвало в доклада да даде указания за констатирани нарушения на
императивна правна норма и да даде на страните възможност да предприемат
съответните процесуални действия. Така съдът е съдействал на ответника, а е
лишил ищеца от възможността да предприеме съответните процесуални действия –
напр. да измени иска си, да предяви ИУИ, да ангажира доказателства за лиценз по
чл.13 ЗКИ и др. Така докато трае настоящото дело, са изтекли давностните
срокове и е препятствана възможността на ищеца да претендира процесните суми на
друго основание.
Изложени са съображения за валидност на процесните
договори. Оспорва се като неотносима съдебната практика, на която се е позовал
първоинстанционния съд. Според въззивника, съдът не е дал указания за ангажиране
на доказателства за оборване презумпцията на чл.286, ал.1 и 3 ТЗ.
Изложена е хронология и е извършен е анализ на
учредяването и облигационните отношения между двете дружества, за да се формира
извод за съществуване на търговска дейност, осъществена на приятелска основа,
за инвестиране и експлоатация на подземни богатства, предоставяне на движими
вещи под наем; в тази връзка междуфирменото предоставяне на заеми не се
извършва по занятие и ищецът не е извършвал банкова дейност.
Въззиваемият – ответник „Билдинг Зах“ – ЕООД, чрез адв. С., представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В него
са изложени съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Споделят се изводите на съда за осъществена в нарушение на Закона банкова
дейност от ищцовото дружество. Оспорват се аргументите на въззивника, досежно
отношенията между управителите на двете дружества и значението им за спора,
доколкото счетоводствата и на двете се водят от едно и също лице. Според
въззиваемия, съдът не е имал задължения да указва на ищеца да установи
действителността на договорите; валидността им е въпрос по съществото на спора,
а при оспорване от ответника, че те са недействителни, ищецът следва да
установи валидността им. Според въззиваемия, ищецът не е доказал предоставянето
на парични суми – представените договори и РКО към тях са съставени с цел да се
оправдаят преведени по банков път парични суми от сметката на управителя в
банка в Турция. Налице е бил договор за съвместна дейност, а не такъв за заем,
в каквато насока твърдението се потвърждава и от извършената съдебно –
счетоводна експертиза.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че страните са били в търговски
правоотношения, едно от които – сключен на 21.11.2012 г. договор за съвместна
дейност, по силата на който страните се договорили да обединят своите усилия за
осъществяването на съвместна дейност във връзка с чл.1 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства (пясъци и чакъли) от
находище „Дъскотна“, с участъци „Северен“ и „Южен“, с. Вишна и с. Дъскотна,
Община Руен и извършването на други, позволени от закона дейности, свързани с
изпълнението на концесията след възлагането й. По силата на чл.5 от договора
„КОЧАК-Б“ ЕООД е финансирал съвместната дейност със сумата от 250000 евро, от
които 200000 евро в рамките на 6 месеца, считано от датата на подписване на
този договор, а останалите 50000 евро ще бъдат предоставени след започване на
работа. Този договор е прекратен със споразумение между страните от 27.06.2018
г.
Ищецът твърди, че е финансирал ответното дружество
и във връзка с другата му търговска дейност, в каквато насока са предоставени в
заем процесните парични суми. По делото са представени 16 броя договори за заем,
сключени между „КОЧАК-Б“ ЕООД, в качеството на заемодател, и „БИЛДИНГ ЗАХ“
ЕООД, в качеството на заемател, сключени при еднакви условия всеки:
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя съответната
сума, а заемателят се задължава да върне заемната сума и да плати
възнаграждение на заемодателя, както следва: по чл.3 от договора - възнаграждение
под формата на годишна лихва в размер на 6 % от заемната сума. Заемателят се
задължава да върне на заемодателя заемната сума, заедно с уговорената лихва, в
срок до 1 година от подписването на договора. Според чл.10 от договора
заемателят дължи неустойка в размер на 0,04 % от заемната сума за всеки
просрочен ден, ако не върне заемната сума, заедно с уговореното възнаграждение
на падежа. Към всеки от договорите е представени разходен касов ордер, издаден
в полза на ответника от ищеца; всеки от ордерите съдържа подпис на „получил
сумата“, а повечето от тях – и на „броил сумата“, с изключение на тези от
15.04.13г. и 27.05.13г.
Договорите са сключени както следва:
На 20.11.2012 г. за 10000 лева – представен е РКО от
20.11.12г. за сумата;
На 22.11.2012 г. за 7600 лева – представен е РКО
от 23.11.2012 г. за сумата;
На 26.11.2012 г. за 15000 лева – представен е РКО
от 27.11.2012 за сумата;
На 27.11.2012 г. – за сумата 40 000 лева –
представен е РКО от 28.11.2012 за сумата от 14 340 лева; с платежно нареждане
от 20.05.2013 г. по сметка на „БИЛДИНГ ЗАХ“ ЕООД е преведена сумата от 950
лева, като за основание на превода е посочено „по договор за паричен заем от
27.11.2012 г.“. С платежно нареждане от 29.03.2013 г. по сметка на „БИЛДИНГ
ЗАХ“ ЕООД е преведена сумата от 5 800 лева, като за основание на превода е
посочено „заем по договор“.
На 12.12.2012 г. – за 12 000 лева – представен е
РКО от 14.12.2012 г. за сумата;
На 13.12.2012 г. – за 11 700 лева – представен е
РКО от 15.12.2012 г. за сумата;
На 14.12.2012 г. – за 11 500 лева – представен е
РКО от 17.12.2012 г. за сумата;
На 05.02.2013 г. – за 10 000 лева – представен е
РКО от 06.02.2013 г. за сумата;
На 21.02.2013 г. – за 9 600 лева – представен е
РКО от 22.02.2013 г. за сумата;
На 28.02.2013 г. – за 10 000 лева – представен е
РКО от 01.03.2013 г. за сумата;
На 05.03.2013 г. – за 10 000 лева – представен е
РКО от 06.03.2013 г. за сумата;
На 07.03.2013 г. – за 13 250 лева – представен е
РКО от 11.03.2013 г. за сумата;
На 15.03.2013 г. – за 12 000 лева – представен е
РКО от 18.03.2013 г. за сумата;
На 25.03.2013 г. – за 13 400 лева – представен е
РКО от 27.03.2013 г. за сумата;
На 12.04.2013 г. – за 13 650 лева – представен е
РКО от 15.04.2013 г. за сумата;
На 23.05.2013 г. – за 7 800 лева – представен е
РКО от 27.05.2013 г. за сумата.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, видно от заключението на която, в счетоводството на ищеца не са
отразени приходи от стопанска дейност, съответстващи на предоставените заеми за
периода 2012 – 2013г. по сметка 720 е отразен приход от лихви – както към
31.12.12г. така и към 31.12.2013г. Експертизата не е получила достъп до
счетоводството на ответника, поради което не е отговорила на въпросите, касаещи
получаване на процесните суми от ответника. Установени са преводите по договора
за съвместна дейност от ищцовото дружество превежда на ответното: 58500 лева на
29.11.2012 г.; 74000 лева на 05.12.2012 г.; 19500 лева на 20.12.2012 г.;
29 200 лева на 15.02.2013 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е погасил
задълженията – главница, възнаграждение и неустойка и претендира осъждане на
ответника да ги заплати, както следва:
- главниците
– съгласно посоченото по-горе;
- възнаградителни
лихви: 600 лева по договора от 20.11.2012 г.; 456 лева - по договора от 22.11.2012 г.; 860,40 лева по договора от 26.11.2012
г.; 1305 лева по договора от 27.11.2012
г.; 720 лева по договора от 12.12.2012
г.; 702 лева по договора от 13.12.2012
г.; 690 лева по договора от 14.12.2012
г.; 600 лева по договора от 05.02.2013
г.; 576 лева по договора от 21.02.2013
г.; 600 лева по договора от 28.02.2013
г.; 600 лева по договора от 05.03.2013
г.; 795 лева по договора от 07.03.2013 г.; 720 лева по договора от 15.03.2013 г.; 804 лева по договора от 25.03.2013 г.; 819
лева по договора от 12.04.2013 г.;
468 лева по договора от 23.05.2013 г.;
- неустойки:
4384 лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по
договора от 20.11.2012 г.; 263,04 лева
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по този
договор;
3331,84 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата по договора от 22.11.2012 г.; 199,91 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по този договор;
6286,66 лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018
г. върху главницата по договора от 26.11.2012 г.; 377,20 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора;
9535,20 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата по договора от 27.11.2012 г.; 572,11 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора;
5260,80 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата по договора от 12.12.2012 г.; 315,65 лева за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора;
5129,28 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата по договора от 13.12.2012 г.; 307,76 лева за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора;
5041,60 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата по договора от 14.12.2012 г.; 302,50 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора;
4384 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата; 263,04
лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва
– двете по договора за паричен заем от 05.02.2013 г.;
4208,64 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата; 252,82
лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва
по договора от 21.02.2013 г.;
4384 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата; 263,04
лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва
– двете по договора от 28.02.2013 г.;
4384 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата; 263,04
лева - за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната
лихва – двете по договора за паричен заем от 05.03.2013 г.;
5808 лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г.
до 13.09.2018 г. върху главницата;
348,53 лева - за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
възнаградителната лихва – двете по договора от 07.03.2013 г.;
5260,80 лева - за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от 15.03.2013 г.;
315,65 лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
възнаградителната лихва по договора от 15.03.2013 г.;
5874,56 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата; 352,47
лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва
по договора от 25.03.2013 г.;
5984,16 лева - за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата; 359,05
лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва
– двете по договора от 12.04.2013 г.;
3419,52 лева за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху главницата; 205,17
лева за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва
– двете по договора от 23.05.2013 г.;
законната лихва върху възнаградителните лихви и
върху неустойките по всички договори от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Ответникът
оспорва исковете. Заявява, че между двете дружества е налице договор за
гражданско дружество от 21.11.2012 г. и съдружие в „АЛБА БЕТОН“ ООД; ищецът
като съдружник в гражданското дружество е изпълнил част от задълженията си по
този договор, привеждайки парични суми, които са влагани в общата дейност;
никога не са предоставяни заемни суми на ответника, договорите за заем са
антидатирани, а приходните квитанции не носят подписа на управителя на
ответното дружество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването
на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че
то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Договорът за заем, в зависимост от различни
критерии при неговия анализ има следните характеристики: той е реален; по
принцип безвъзмезден; каузален; неформален – не е необходима определена форма
за неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия.
Нормативната уредба на договора за заем за
потребление се съдържа в чл.240, 241 ЗЗД. Чл.240, ал.1 ЗЗД дава легално
определение на договора за заем: „заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество”. Следователно за да
се докаже по несъмнен начин, че между две лица е сключен договор за заем на
парична сума, следва безспорно да се установи на първо място кои са лицата и
какво е качеството на всеки от тях – кой е заемодател и кой – заемател; какъв е
размерът на заетата сума и какъв е размерът на сумата, която ще подлежи на
връщане; реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя; кога се
дължи връщане на сумата.
Пред вид казаното по-горе, въззивният съд намира,
че представените по делото доказателства установяват, че между страните са
сключени 16 бр. договори за заем, по които ищецът, в качеството си на
заемодател е предал, а ответникът, като заемател е получил там посочените суми.
Уговорена е възмездност – задължение на заемателя да заплати възнаграждение за
ползването на парите, в размер на 6% годишна лихва. Уговорено е и неустойка за
забавено плащане на главницата и възнаградителната лихва. Договорите съдържат
неоспорените подписи на законните представители на страните; издадените
разходни касови ордери също съдържат неоспорените подписи на законните
представители на страните и с тях се удостоверява предаването, респ. –
получаването на сумите.
Твърденията на ответника, че се касае за
симулативни договори, обръща тежестта на доказване на симулацията върху него, в
каквато насока първоинстанционният съд е дал указания с определението си от
21.11.2018г. За доказване твърдението за симулация следва да се представи
т.нар. „обратно писмо“, изходящо от насрещната страна, или да се представи
т.нар. „начало на писмено доказателство“, съгл. нормата на чл.166, ал.2 ГПК,
което да дерогира забраната на чл.164 ГПК за допустимост на гласни
доказателствени средства. В настоящия случай ответникът не е представил такива
доказателства, поради което твърденията му за симулативен характер на
сключените договори въззивната инстанция намира за неоснователни.
Ето защо, договорите са валидни и подлежат на
изпълнение. Т.к. ответникът не е представил доказателства да е изпълнил
задълженията си за връщане на сумите, ведно с възнаградителната лихва за
ползването им в посочените в договорите срокове, следва да бъде осъден да го
стори. Предвид забавата на длъжника, същият следва да заплати уговорената между
страните в чл.10 от договорите неустойка за забава.
Макар във въззивното производство съдът да не
извършва контрол на мотивите на първоинстанционното решение, доколкото на осн.
чл.269 ГПК дължи произнасяне по изложените във въззивната жалба оплаквания оплаквания,
следва да се каже:
Съдът извършва служебна проверка за валидност на
правоотношенията, за разрешаване на спорове във връзка с които е сезиран, но не
за всички видове нищожност; съдът следи служебно за противоречие на императивни
правни норми, правни принципи или норми от публичен ред. Несъмнено нормите в
нормативните актове, касаещи финансовата и кредитна система (и в частност – на
Закона за кредитните институции) са от такъв характер.
Извършването на кредитна (банкова) дейност е
строго регламентирана и лицензирана дейност. Законът забранява извършването на
такава дейност извън установения за това ред; извършването в противоречие на
закона, освен че води до нищожност на извършените сделки, съставлява и
престъпление по чл.252 НК.
За да се направи извод за извършване на банкова
дейност в противоречие на закона, следва да се установи че се касае до банкова
(кредитна) дейност, която страната упражнява по занятие, в предмета на сделки, като
извършва някоя от дейностите по чл.2 или чл.3, ал.1, т.1, вр. чл.2, ал.2, т.1,
2, 6-13 ЗКИ или най-общо казано, финансиране/кредитиране на широк или определен
кръг правни субекти.
В настоящия случай от фактите по делото не се
установява и дори не се индицира ищецът да предоставя заеми по отношение на
други правни субекти. Ответникът не оспорва съществуването на трайни търговски
правоотношения между двете дружества и между тях и трети субект „Алба Бетон“ - ООД,
в който при справка в ТР се установява че управителите на двете дружества са
съдружници. Поради това изводът, който може да се направи от събраните
доказателства и безспорните между страните факти е, че е налице междуфирмена търговска
дейност, във връзка с договор за съвместна дейност, по силата на който страните
се договорили да обединят своите усилия за осъществяването на съвместна дейност
във връзка с чл.1 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства (пясъци и чакъли) от находище „Дъскотна“, с участъци „Северен“ и
„Южен“, с. Вишна и с. Дъскотна, Община Руен и извършването на други, позволени
от закона дейности, свързани с изпълнението на концесията след възлагането й. В
рамките на тази дейност ищецът е предоставил на ответника в заем процесните
суми. Поради това въззивният съд не установява противоречие на тези договори с
императивните норми на ЗКИ.
Съобразно възражението на ответника, за нищожност поради противоречие със Закона за ограничаване на плащанията в брой, въззивната инстанция намира, че такова противоречие не е налице. Съобразно нормата на чл.3, ал.1 от закона, в редакцията към 2012 и 2103г., когато са сключени процесните договори, Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: 1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.; 2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв. В настоящия случая всички плащания са под горния размер, а едно от тях е равно на посочения размер, поради което плащанията в брой не нарушават императивните законови разпоредби.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
намира, че исковете са основателни. Решението на Бургаския районен съд, с което
те са отхвърлени, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
като вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете следва да
бъдат уважени.
В полза на въззивното дружество следва да се
присъдят направените в двете инстанции съдебно
– деловодни разноски, в размер на 42793.98 лева, от които 11512.11 лева
– държавна такса за предявяване на иска, 5741.87 – държавна такса за въззивно
обжалване, 100.00 лева – за експартиза, 14400 лева – възнаграждение за адвокат
в първоинстанционното производство, 11040 лева – възнаграждение за адвокат за
въззивното производство.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №312/11.02.19г., постановено по гр.
дело №8527 по описа на Бургаски районен съд за 2018 год, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„БИЛДИНГ
ЗАХ“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.
„Христо Ботев“, №18, ст.302, ДА ЗАПЛАТИ на „КОЧАК-Б“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Шейново, №60, на осн. чл.240, ал.1
и ал.2 и чл.92 от ЗЗД следните суми:
10000 (десет хиляди) лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 20.11.2012 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
7600 (седем хиляди и шестстотин)
лева, представляваща главница по договор за паричен заем от 22.11.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
14340 (четиринадесет хиляди
триста и четиридесет) лева, представляваща главница по договор за паричен заем
от 26.11.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
21750
(двадесет и една хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща
главница по договор за паричен заем от 27.11.2012 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата;
12000 (дванадесет хиляди) лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 12.12.2012 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
11700 (единадесет хиляди и
седемстотин) лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
13.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
11500 (единадесет хиляди и
петстотин) лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
14.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
10000 (десет хиляди) лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 05.02.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
9600 (девет хиляди и шестстотин)
лева, представляваща главница по договор за паричен заем от 21.02.2013 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
10000 (десет хиляди) лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 28.02.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
10000 (десет хиляди) лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 05.03.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
13250 (тринадесет хиляди двеста и
петдесет) лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
07.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
12000 (дванадесет хиляди) лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 15.03.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
13400 (тринадесет хиляди и
четиристотин) лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
25.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
13650 (тринадесет хиляди
шестстотин и петдесет) лева, представляваща главница по договор за паричен заем
от 12.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
7800 (седем хиляди и осемстотин)
лева, представляваща главница по договор за паричен заем от 23.05.2013 г.,
ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
600 (шестстотин) лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 20.11.2012
г.;
456 (четиристотин петдесет и
шест) лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
22.11.2012 г.;
860,40 лева (осемстотин и
шестдесет лева и четиридесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва по
договора за паричен заем от 26.11.2012 г.;
1305 (хиляда триста и пет) лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 27.11.2012
г.;
720 (седемстотин и двадесет)
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
12.12.2012 г.;
702 (седемстотин и два) лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 13.12.2012
г.;
690 (шестстотин и деветдесет)
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
14.12.2012 г.;
600 (шестстотин) лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 05.02.2013
г.;
576 (петстотин седемдесет и шест)
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
21.02.2013 г.;
600 (шестстотин) лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 28.02.2013
г.;
600 (шестстотин) лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 05.03.2013
г.;
795 (седемстотин деветдесет и
пет) лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
07.03.2013 г.;
720 (седемстотин и двадесет)
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
15.03.2013 г.;
804 (осемстотин и четири) лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 25.03.2013
г.;
819 (осемстотин и деветнадесет)
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
12.04.2013 г.;
468 (четиристотин шестдесет и
осем) лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за паричен заем от
23.05.2013 г.;
4384 (четири хиляди триста
осемдесет и четири) лева, представляваща неустойка за периода от 14.09.2015 г.
до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от 20.11.2012 г.;
263,04 лева (двеста шестдесет и
три лева и четири стотинки), представляваща неустойка за периода от 14.09.2015
г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем
от 20.11.2012 г.;
3331,84 лева (три хиляди триста
тридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за
паричен заем от 22.11.2012 г.;
199,91 лева (сто деветдесет и
девет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща неустойка за периода
от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 22.11.2012 г.;
6286,66 лева (шест хиляди двеста
осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за
паричен заем от 26.11.2012 г.;
377,20 лева (триста седемдесет и
седем лева и двадесет стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 26.11.2012 г.;
9535,20 лева (девет хиляди
петстотин тридесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща неустойка за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за
паричен заем от 27.11.2012 г.;
572,11 лева (петстотин седемдесет
и два лева и единадесет стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 27.11.2012 г.;
5260,80 лева (пет хиляди двеста и
шестдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
12.12.2012 г.;
315,65 лева (триста и петнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 12.12.2012 г.;
5129,28 лева (пет хиляди сто
двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неустойка за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за
паричен заем от 13.12.2012 г.;
307,76 лева (триста и седем лева
и седемдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 13.12.2012 г.;
5041,60 лева (пет хиляди
четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща неустойка за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за
паричен заем от 14.12.2012 г.;
302,50 лева (триста и два лева и
петдесет стотинки), представляваща неустойка за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем от
14.12.2012 г.;
4384 (четири хиляди триста
осемдесет и четири) лева, представляваща неустойка за периода от 14.09.2015 г.
до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от 05.12.2013 г.;
263,04 лева (двеста шестдесет и
три лева и четири стотинки), представляваща неустойка за периода от 14.09.2015
г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем
от 05.02.2013 г.;
4208,64 лева (четири хиляди
двеста и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща неустойка за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за
паричен заем от 21.02.2013 г.;
252,82 лева (двеста петдесет и
два лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 21.02.2013 г.;
4384 (четири хиляди триста
осемдесет и четири) лева, представляваща неустойка за периода от 14.09.2015 г.
до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от 28.02.2013 г.;
263,04 лева (двеста шестдесет и
три лева и четири стотинки), представляваща неустойка за периода от 14.09.2015
г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем
от 28.02.2013 г.;
4384 (четири хиляди триста
осемдесет и четири) лева, представляваща неустойка за периода от 14.09.2015 г.
до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от 05.03.2013 г.;
263,04 лева (двеста шестдесет и
три лева и четири стотинки), представляваща неустойка за периода от 14.09.2015
г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем
от 05.03.2013 г.;
5808 (пет хиляди осемстотин и
осем) лева, представляваща неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018
г. върху главницата по договора за паричен заем от 07.03.2013 г.;
348,53 лева (триста четиридесет и
осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 07.03.2013 г.;
5260,80 лева (пет хиляди двеста и
шестдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
15.03.2013 г.;
315,65 лева (триста петнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 15.03.2013 г.;
5874,56 лева (пети хиляди
осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по
договора за паричен заем от 25.03.2013 г.;
352,47 лева (триста петдесет и
два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за периода
от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 25.03.2013 г.;
5984,16 лева (пет хиляди
деветстотин осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща
неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по
договора за паричен заем от 12.04.2013 г.;
359,05 лева (триста петдесет и
девет лева и пет стотинки), представляваща неустойка за периода от 14.09.2015
г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем
от 12.04.2013 г.;
3419,52 лева (три хиляди
четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща
неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по
договора за паричен заем от 23.05.2013 г.;
205,17 лева (двеста и пет лева и
седемнадесет стотинки), представляваща неустойка за периода от 14.09.2015 г. до
13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за паричен заем от
23.05.2013 г.;
законната лихва върху
възнаградителните лихви и върху неустойките по всички договори от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
„БИЛДИНГ
ЗАХ“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.
„Христо Ботев“, №18, ст.302, ДА ЗАПЛАТИ на „КОЧАК-Б“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Шейново, №60, сума, в размер на 42793.98 (четиридесет и две хиляди,
седемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки) – съдебно –
деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Настоящото решение, В ЧАСТТА, относно договор за паричен заем от 27.11.2012 г. за 21750 лева, подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок, считано от връчване на препис
от него на всяка от страните.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.