Р Е
Ш Е Н
И E № 83
гр.Хасково,
24.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети
юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря Румяна Гигелова………………………………и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия И. т.д.
№ 93 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са два иска в субективно – пасивно съединение,
първият от които като главен и частичен с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането за сума в размер на 30 000 лева, а вторият –
като евентуален и частичен с правно основание чл.45 от ЗЗД за сума в размер на
30 000 лева.
ИЩЦАТА – Д.Г.К. твърди, че на 10.01.2018
год., около 07.10 часа – 07.30 часа – сутринта, отивайки на работа в Медицински
център – гр.Свиленград, придружавана от колежката си Р.П., претърпяла пътно –
транспортно произшествие /ПТП/. Времето било сумрачно, с лека мъгла. В ранния
час почти нямало движение на хора и
превозни средства. Вървели по
бул.“България“ - в частта преди пешеходната зона, на около един метър от края
на платното, граничещо вдясно по посока на движението им с обособен паркинг на
площад „14-ти март“, намиращ се пред хотел „Метропол“.
При преминаването им покрай паркинга, изведнъж от него с ляв завой, в посока към тях, излязъл на
булеварда лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ******
, управляван от ответницата М.И.. Твърди, че автомобилът не е бил с включени
светлини, както и това, че преди извършване на маневрата, водачът не е подал
светлинен пътепоказател. В резултат на удара с автомобила и преминаването на
предната лява гума през най – издадената част от ботуша на десния й крак,
паднала по гръб - като покосена. Водачката на автомобила и колежката й я
откарали в ЦСПМ - гр.Свиленград, а от там приведена в МБАЛ – Свиленград. От направената
рентгенова снимка била установена фрактура – счупване на тазобедрената става на
десния крак. Препоръчано й било да постъпи на лечение в специализирана болница.
Веднага била отведена от близките си в УМБАЛ „Еврохоспитал“
– гр.Пловдив, където се установило, че има пертрохантерно
счупване, закрито на тазобедрената става. Започнали да й вливат венозно
обезболяващи лекарства, а на 12.01.2018 год. й била извършена операция, при
която е бил направен голям срез на дясното бедро за достигане до фрактурата на
ябълката на тазобедрената става, кръвна репозиция и
метална остеосинтеза с „DHS“ плака. След операцията продължила да изпитва нетърпими болки и да приема обезболяващи
медикаменти. Болките продължили и след
изписването й – на 17.01.2018 год. Не можела да става сама, нито да се
самообслужва. Започнал мъчителен и болезнен период на раздвижване, като в
продължение на около един месец се предвижвала с проходилка.
След около два месеца започнала постепенно да стъпва леко на пръсти и на пета
на десния крак, а след това – в продължение на около три месеца ползвала
патерици и бастун. Възстановила движението на десния си крак след около 8 – 9
месеца. Заради изпитваните болки през месец октомври 2018 год. провела
процедури по физиотерапия и рехабилитация. Понастоящем десния й крак бил скъсен
с един сантиметър, което й създавало неудобство и несигурност при движение.
Останал голям и загрозяващ белег на дясното й бедро. Ползвала отпуск за
временна неработоспособност до 18.09.2018 год., а след това – платен и неплатен
отпуск, продължил до края на 2018 год. Изпадала в състояние на депресия, паника
и отчаяние. Чувствала се объркана, лабилна и нервна. Нарушен бил изцяло ритъма
й на живот. До произшествието работела като медицинска сестра, като работата й
осигурявала допълнителни доходи – над пенсията. Свела до минимум социалните си
контакти. Наред с фрактурата на тазобедрената става, в резултат на настъпилото
ПТП, получила и множество други увреждания – масивни насинявания в лакетната част и дланта на дясната ръка, отоци в гърба,
кръста и седалищните части. Счита, че вина на станалото ПТП има ответницата И.,
от страна на която било предприето неправомерно напускане на паркинга – не през
изхода на същия, а през неразрешено за това място, пресичайки ограждащата линия
на паркинга и навлизайки по бул.“България“, като не пропуснала пешеходците,
движещи се по улицата. От страна на ответницата И. били допуснати следните
нарушения на правилата за движение, уредени в чл.37, ал.3 от ЗДвП, чл.36, ал.2
от ЗДвП, чл.26 от ЗДвП, чл.70, ал.1 и ал.3 от ЗДП и чл.25, ал.1 от ЗДвП. При
извършената маневра – потегляне и навлизане в уличното платно със завой наляво
водачът на лекия автомобил навлязъл в дясната лента по посока на движението на
ищцата, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници.
Към момента на произшествието е бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен между застрахователното дружество – ответник и водача на
лекия автомобил – ответницата И.. По повод претенция, отправена от нея до
застрахователя й било определено обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди в размер общо на 8 000 лева, което отказала да получи, поради
необосновано занижения му размер.
С
оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника –
Застрахователно Акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД – гр.София да й
заплати сумата в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, претендирана като част от общо дължимото й
вземане в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 10.01.2018 год. При условията на евентуалност – в
случай, че съдът отхвърли иска за заплащане на застрахователно обезщетение,
моли за решение, с което осъди ответницата И. да й заплати сумата в размер на
30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирана
като част от общо дължимото й вземане в размер на 50 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.01.2018 год. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ
- ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – гр.София и М.И.И. –
оспорват исковете.
Съдът, след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 13.09.2018 год. на Районна
прокуратура – Свиленград е прекратено досъдебно производство № 17 / 2018 год.,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, поради декларирано от пострадалата – ищца в настоящото
исково производство, желание да не бъде търсена наказателна отговорност,
потвърждавайки, че всички разноски по лечението са й били заплатени от
ответницата М.И., която не е била привличана в качеството на обвиняем.
Видно от приложената по делото справка, изпратена от
Хидрометеорологична обсерватория – Хасково е, че най – близката метеорологична
станция в района се намирала в гр.Любимец. В гр.Свиленград разполагали само с
хидроложки пункт. В 07.20 часа измерената температура на въздуха в станцията в
гр.Любимец била 4.6 градуса. Не били регистрирани особени метеорологични
явления – времето било облачно, без валежи, тихо, състояние на почвата – суха.
Като писмено
доказателство по делото е приета застрахователна полица № BG / 23/117003201094 за Застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, издадена на 06.12.2017 год.,
сключена между Галина И.Г. – собственик на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“, с рег. № ******, валидна до 06.12.2018 год.
На 10.10.2018 год. ищцата
е отправила искане до ответното застрахователно
дружество за присъждане на застрахователно обезщетение, определено от последния
за сума от 8 000 лева, която пострадалата е отказала да получи, с доводи
за прекомерно занижен размер на определената й обезщета.
Видно от приетите
като писмени доказателства болнични листове е, че ищцата е била в отпуск за
временна неработоспособност за времето от катастрофата до 18.09.2018 год., след
което до края на 2018 год. е ползвала разрешените й от работодателя платен и
неплатен отпуск, съгласно Заповед № 2 от 19.09.2018 год. и Заповед № 3 от 10.10.2018 год.
Като писмено
доказателство по делото е прието писмо, изпратено от Общинска администрация
Свиленград, от което се установява, че тротоарът на бул.“България“ пред сграда № 81 в
гр.Свиленград е бил проходим и използването му от пешеходци е било напълно възможно
към датата на ПТП, станало на 10.01.2018 год. Към същия момент платното за
движение между тротоара пред бул.“България“ № 81 и паркинга на пл.“14 март“ е
бил разрешен за движение от автомобили.
От обясненията на
ответницата И., дадени на основание чл.176 от ГПК се установява, че е работила в хотел „Метропол Принцес" -
гр.Свиленград. След приключване на нощната й смяна - в 07.00 часа, на
10.01.2018 год. се отправила към лекия
си автомобил, паркиран на паркинга пред хотела. Паркингът бил с очертани паркоместа, като това пред автомобила й било празно.
Тръгнала с автомобила напред, преминавайки през празното парко
място, където спряла. Автомобилът й бил с включени светлини, защото било тъмно
- сумрак и ръмяло. Огледала се наляво и надясно, и потеглила бавно, завивайки леко
наляво. Още преди да излезе от очертанията на парко
мястото, усетила, че нещо тупнало на земята. Слязла от автомобила и видяла две
жени – ищцата и свидетелката П., паднали на земята. Обяснява, че в частта от
платното, по което се движели пострадалата и колежката й, се ползвало и от
пешеходци. Заявява, че не си спомня дали след удара е местила автомобила назад,
за да може да вдигнат ищцата. Не усетила съприкосновение между гумата на автомобила с някаква неравност. Когато
слязла от автомобила, свидетелката П., която била по-близко до превозното
средство, вече се изправяла. От дясната страна – по посока на движение на
пешеходците, нямало тротоар. Имало тротоар непосредствено от към хотел „Метропол“, намиращ се от лявата страна на движението на
ищцата и колежката й. Същият бил зает с маси и столове към намиращото се там
заведение. Не си спомня дали сутринта – в деня на инцидента е имало поставени маси и столове, които да препятстват
преминаването през тротоара. По принцип заведението работело без прекъсване и
по това време на деня имало движение от хора. От показанията на свидетелката Р.П.
се установява, че в деня, в който е станал пътния инцидент е било сумрачно, но
с добра видимост. В пространството, намиращо се между тротоара с масите и
паркинга се движели и пешеходци, и автомобили, но последните само в едната
посока. В дясната лентата, по която се предвижвали с ищцата, не се движели
автомобили. Паркингът се намирал от дясната им страна. С периферното си зрение
забелязала как един автомобил от втора позиция на паркинга рязко се придвижил и
забил на първа позиция, но без никакви светлини. Поради това не могла да
разбере дали автомобилът има намерение да продължи или не. Помислила, че
автомобилът паркира на първа линия. Затова продължили да вървят. В момента,
когато почти били до автомобила, той внезапно тръгнал, поради което не могли да
реагират и да се предпазят от последвалия удар. Автомобилът ударил свидетелката
в бедрото, в резултат на което паднала на земята. Не бил подаден и мигач за завиване на ляво.
Свидетелката помислила, че водачът на автомобила е пиян и много се учудила,
когато видяла от него да слиза жена.
След като паднала на земята, гумата на автомобила преминала през пръстите на
краката й. Ударът бил много силен и й причинил болка. Когато свидетелката
паднала на земята, видяла, че и ищцата е паднала до нея и охкала. Не видяла
дали има съприкосновение между автомобила и ищцата, но когато станала от земята
и заедно с водачката на автомобила тръгнали да помагат на ищцата да се изправи,
забелязали, че върхът на стъпалото на ищцата е
останало под гумата. Ответницата И. се качила обратно в автомобила си и
направила маневра, за да освободи десния крак на ищцата. Свидетелката и
ответницата откарали пострадалата в болницата, като по време на пътуването
последната споделила, че преди потеглянето на автомобила погледнала само
надясно. Линията на паркинга от към бул.“България“ била непрекъсната.
Свидетелката споделя, че не й е известно дали входа и изхода на паркинга е от
едно и също място. Виждала от там да излизат и други автомобили, но много бавно
и плавно. Твърди, че участъкът от пътното платно, по което се движели с ищцата
се ползвал постоянно от пешеходци. Сутринта – в деня на инцидента е имало клиенти
в заведението, масите на което били разположени на отсрещния тротоар. Това
затруднявало придвижването на пешеходците и затова тротоарът не се използвал.
Твърди, че преди инцидента, ищцата е нямала здравословни проблеми. След катастрофата
се чувствала зле физически и психически.
Оплаквала се от силни болки, изтръпвания и схващания в крака. В продължение на
три месеца се придвижвала с проходилка, а след това –
с патерици. Едва една година след
инцидента, ищцата се върнала на работа, но не на пълен работен ден, а само за
по един – два часа дневно, защото пенсията й била малка. Не можела да спи на
дясната си страна. Усещала придърпване, опъване и дискомфорт
при всяко движение. Веднага след инцидента, ищцата претърпяла операция –
поставили й титанов пирон. Имала голям разрез на
бедрото – около 20 см. Преживяла много силни болки от операцията. Когато й се обаждала по телефона непрекъснато
плачела. Била много отчаяна. Два месеца след катастрофата, ищцата не можела да
се обслужва сама. Грижи за нея полагал съпруга й. От показанията на свидетеля А.
– съпруг на ищцата се установява, че в резултат на увреждането, причинено на
съпругата му при станалия пътен инцидент, се наложило да бъде извършена операция,
определена от лекарите като тежка. След като се прибрала у дома, продължавала
да изпитва много силни болки в крака. Не можела да става. Била уплашена.
Започнали постепенно да раздвижват крака, като след първия – втория месец
можела да става и да се придвижва, но с
помощта на проходилка,
а впоследствие с патерици. Продължили с рехабилитация. И понастоящем десния
крак продължавал да я боли и да се схваща. Една година след пътния инцидент не
можела да ходи на работа. От показанията на свидетелката С. се установява, че до
пролетта на 2019 год. ищцата не можела да стъпва на крака си. След това ходела
с помощта на проходилка и патерици. Провеждала
физиотерапия. Преди инцидента, ищцата била много енергична, жизнена и усмихната
жена – постоянно в движение. Помагала на внуците си, ходела на работа и след
като се пенсионирала. След катастрофата изведнъж рухнала – физически и
психически. Все още изпитвала болки в крака и кръста, и не можела да спи на
дясната страна. След като я изписали от болницата, грижите за нея били поети от
съпруга й, поради невъзможност да се справя сама.
По искане
на страните по делото бе назначена автотехническа
експертиза, от представеното по която заключение се установява, че ударът между
автомобила, управляван от ответницата И. и пешеходките – ищцата Д.К. и свидетелката
Р.П. по характер е бил кос, при първи контакт на предния ляв ъгъл на купето на
автомобила с дясната страна на пешеходката П. в областта на ханша и втори
контакт на същия преден ляв ъгъл на купето с дясното бедро на ищцата. Скоростта
на движение на автомобила в момента на удара с двете пешеходки е определена от
експерта на 3.9 км./ч. При тази скорост на движение, опасната зона за спиране
на автомобила е определена на 2 метра. В момента на тръгване на автомобила,
пешеходките са се намирали на разстояние
от 2.54 метра преди мястото на удара по траекторията им на движение. В момента
на тръгване от парко мястото, ответницата И. е имала
видимост и техническа възможност да възприеме пешеходките и да спре автомобила,
като по този начин да предотврати произшествието. В същия момент и за двете
пешеходки е имало добра видимост върху предната част на автомобила, като са имали техническата
възможност да го видят, да чуят двигателя и да спрат и по този начин да
предотвратят произшествието. В обобщение експерта посочва, че между водача на
автомобила и пешеходките е имало
възможност за взаимна видимост и техническа възможност за предотвратяване на
произшествието. Автомобилът е предприел излизане от паркомястото
през непрекъснатата линия от страна на булеварда, където нямало символичен вход/изход, вместо
да излезе от символичния вход/изход от южната му страна. Пострадалата и
свидетелката П. са се движели в дясната страна на пътното платно на
бул.“България“, в посока изток и на разстояние не повече от 1 метър от линията
на паркинга. В момента на ПТП от северната страна на бул.“България“ в посока
изток е имало тротоар с широчина от 5.5 м., който е бил използваем. Ударът при
маневрата „завой наляво“ е била в две части – при първия контакт предният ляв
ъгъл на автомобила е ударил вървящата отдясно свидетелка Р.П. в дясната й
страна в областта на ханша, а при втория контакт – предният ляв ъгъл на лекия
автомобил е ударил вървящата отляво ищца в областта на дясното й бедро. Вещото
лице посочва, че видимостта /сумракът/ е намалена в еднаква степен както за
водача на автомобила, така и за пешеходките и в този смисъл вещото лице
определя видимостта като взаимна – както водачът е имал възможност да види
пешеходките, така и пешеходките са имали възможност да видят предната част на
лекия автомобил от предната броня до челното стъкло. Освен това двигателят е
работел и е могъл да бъде чут. Водачът на лекия автомобил е предприел маневра
излизане от северния край на паркомястото, през
единичната непрекъсната линия и чрез маневра „завой на ляво“, навлизайки по
бул.“България“, с което е допуснал нарушение на правилото на чл.63, ал.1, т.1
от ППЗДвП – На пътните превозни средства е забранено
да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия. Влизането и излизането
от паркоместата трябвало да става през символичиня вход/изход от южната страна на паркинга.
Движението на ППС в отсечката, където е станало ПТП, е разрешено в двете посоки
по начина, указан от пътни знаци - Б.1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство и Г.5 – „Движение само направо или наляво след знака“, в западния
край на отсечката и от пътен знак В.1 „Забранено е влизането на пътни превозни
средства“ – в източния край на отсечката. Платното за движение между тротоара
пред бул.“България“ № 81 и паркинга на пл.“14 – ти март“ е било разрешено за
движение на автомобили и не е било разрешено за движение на пешеходци.
По делото бе назначена и съдебно – медицинска експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че в резултат на станалото ПТП
ищцата е получила пертрохантерно счупване на дясното
бедро. Счупването било лекувано оперативно. Причинено било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на десния крак, дължащо се на счупване на бедрото. Възстановителния
процес е определен от експерта на около 8 месеца, след изтичането на който ищцата е провеждала още два месеца
рехабилитация. Състоянието й било трайно стабилизирано. Налице било скъсяване на десния крак с един
сантиметър, без трайни последици за движението на крака и ходенето. При
прегледа на ищцата, вещото лице Е. е установил белег на дясното бедро на
пострадалата, който бил последица от операцията. Белегът бил трудно забележим и
не променял външния вид. Болките и страданията са определени като изключително
силни в началния период на травмата и в първите дни след операцията.
Продължавали с намаляваща интензивност в периода на принудителното обездвижване
около 1 месец и последвалия период на възстановяване на движенията и
рехабилитация, за срок от около 10 – 12 месеца. Налице била причинна връзка
между настъпилото ПТП и счупването на дясното бедро. Независимо дали счупването
се дължало на пряк контакт на част от автомобила с бедрото на нивото на
счупването или счупването е в резултат на падане, предизвикано от пряко или
косвено блъскане, загуба на равновесие и травма от удар в терена, то това
счупване според вещото лице е в пряка причинна връзка със станалото ПТП.
Проведеното лечение отговаряло на изискванията на добрата медицинска практика.
В личната амбулаторна карта на ищцата не се съдържали данни за предшестваща
травма на десния крак.
При така установената по делото от фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
Правната квалификация
на главния иск, предмет на настоящото производство се съдържа в разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ, с който се иска присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя,
с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – М.И. е имал
сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното
събитие. От страна на пострадалата е отправена застрахователна претенция за заплащане
на обезщетение, но поради несъгласие с определения размер на обезщетата, застрахователно обезщетение не е изплатено –
обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.
В тежест на ищцата е да
докаже наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена
застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя. Вината
като елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване
на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори
законовата презумпция се възлага на ответника. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. 432, ал.
1 от КЗ законът предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира
съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите.
Безспорно установено е,
че на 10.01.2018 год. около 07.30 часа в
гр.Свиленград от обособен паркинг на пл.“14 – ти март“, пред хотел „Метропол“, ответницата И. е преместила паркирания си лек
автомобил от паркомясто на втора линия на паркомясто на първа линия, граничещо с бул.“България“.
Водачът на лекия автомобил е предприел маневра излизане от паркомястото
на първа линия с навлизане по бул.“България“, със „завой наляво“ в момент, в който по булеварда
са се движели пешеходките – свидетелката П. и ищцата, в резултат на което е
последвал удар в две части – при първия контакт предният ляв ъгъл на автомобила е
ударил вървящата отдясно свидетелка Р.П. в дясната й страна в областта на
ханша, а при втория контакт – предният ляв ъгъл на лекия автомобил е ударил
вървящата отляво ищца в областта на дясното й бедро.
При така установения механизъм на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за безспорно, че ответницата И.
като водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ******, е нарушила следните правилата за движение, а
именно – 1. По чл. 25, ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например…да излезе от
реда на паркираните превозни средства…,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“; 2. По чл.37, ал.3 от ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия
като…..паркинг…, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път; 3. По чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за приложение
на ЗДвП – „На пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат
единичната непрекъсната линия“ – М1, каквато е била тази на паркинга от към
бул.“България“. Като безспорно установено съдът приема и това, че на паркинга е
имало обособен вход/изход, намиращи се от южната му страна, докато напускането
на паркинга от ответницата И. е станало от северната му част.
С оглед на изложеното,
съдът приема за доказана първата от кумулативно дадените предпоставки от
фактическия състав на основанието, на което се претендира обезщетение за
неимуществени вреди – противоправно деяние, извършено
от страна на водача на лекия автомобил – ответницата И., обосновано с допуснати
от нея нарушения на правилата за движение, посочени по-горе. Претърпените от ищца
увреждания с оглед заключението на вещото лице Е., са пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 10.01.2018 г. ПТП и се изразяват в пертрохантерно
счупване на дясното бедро, лекувано оперативно – с открито наместване на
счупването с вътрешна фиксация, причинило трайни затруднения в движението на
десен долен крайник, което представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 от НК, съобразно задължителните указания на Пленума на ВС,
изложени в т. 10 на Постановление № 3 от 27.11.1979г. на ВС.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, сключен със
застрахователна полица № BG /
23/117003201094 между собственика на
лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ******, управляван от
ответницата И., валидна от 07.12.2017
год. до 06.12.2018 год., в резултат на
допуснатите от която нарушения на правилата за движение е настъпило и ПТП, при
което е пострадала ищцата – обстоятелства, обуславящи извода за настъпило застрахователно
събитие, станало на 10.01.2018 г. – във времевите рамки на действие на
застрахователния договор.
Въз основана на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на настъпилото на 10.01.2018 г. ПТП, причинено
в резултат на противоправното поведение на водача на
застрахованото МПС. Съдът възприема становището на защитата на ответника, че
вина за настъпването на процесното ПТП, има и ищцата,
в резултат на допуснато от нея нарушение на правилата за движение, уредени в
нормата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, според която „Пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно“. Безспорно в случая се
установи, че ищцата се е движела по платното на бул.“България“ – на един метър
южно от непрекъснатата линия на паркинга, където движението на пешеходци не е
разрешено. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице Х., протокол за
оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, както и писмо от
28.01.2020 год. на Общинска администрация Свиленград. Дори и условно да
приемем, че тротоарът, намиращ се от северната страна на булеварда е бил
непроходим, ценейки показанията на свидетелката П. и обясненията на ответницата
И., според които площта на тротоара е била заета от маси към заведение, в което
и към момента на произшествието е имало клиенти, което е правело невъзможно
ползването му от пешеходците, то в този случай от страна на ищцата е допуснато
нарушение на правилото, уредено в нормата на чл.108, ал.2 от ЗДвП, според която
„Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най – близо
до лявата му граница“.
Съпоставяйки степента на допуснатите от
ответницата И. нарушения на правилата за
движение с тези, допуснати от страна на ищцата, както и причинната връзка между
същите и причинените на пострадалата вреди, съдът определи 20 % съпричиняване, допуснато от страна на ищцата, което следва
да бъде отчетено при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
По отношение на размера на претендираното
от ищцата обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства
около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия
„справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да
се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на
пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е
свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства", каквито са "характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.“.
Видът и характерът на
причинените на ищцата увреждания се установяват от заключението на вещото лице Е.
и се изразяват в причинено трайно затрудняване движението на десния долен
крайник – средна телесна повреда, които увреждания са съпътствани от болки и
страдания по време на целия възстановителен период. Ищцата е търпяла
изключително силни болки и страдания след
настъпването на процесното ПТП. Била е в невъзможност
да се обслужва сам. В тази насока съдът цени показанията на свидетеля А. –
съпруг на ищцата, който е бил
до съпругата си по време на възстановителния
период, а така също и показанията на свидетелките П. и С..
Субективните възприятия на инцидента са довели у
ищцата чувството на отпадналост, потиснатост, тревожност, недоверие, неспокойство. Физическите увреждания са
довели и до трайни промени в ежедневието на пострадалата, като в продължение на
една година не е могла да работи, а след този период е започнала работа, но при
намален работен ден.
Съдът отчита и това, че ищцата все още не е
възстановена напълно, като болките не са отшумели. Счупването и извършената
оперативна интервенция – открито наместване с вътрешна фиксация,
са довели и до скъсяване на десния крайник с един сантиметър и следи от белег
на бедрото.
С оглед изложеното, съдът намира, че сумата в
размер на 25 000 лева в
достатъчна степен възмездява претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, предвид техния обем и
интензитет, от която сума в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение
в размер на 20 000 лева, отчитайки допуснатото от нея съпричиняване,
определено на 20 %, с оглед изложените по-горе съображения.
Искът в останалата част – за разликата до предявения размер от 30 000 лева, като недоказан,
а от тук и неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната
от ищцата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
датата на увреждането, следва да се
отбележи следното:
Процесното ПТП е
извършено на 10.01.2018 год. Ищцата е заявила писмена претенция пред
застрахователя на 10.10.2018 год. За периода от датата
на деликта до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди се дължи от деликвента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. При това
положение прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане от застрахователя на
обезщетение за забава за периода от 10.01.2018 год. до 10.10.2018
год., се явява неоснователен. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 11.10.2018 год. до
изплащане на обезщетението, за който период искът следва да бъде уважен.
Частичната неоснователност на претенцията за
присъждане на обезщетение за забава в посочената част обуславя разглеждането и частичното
уважаване на иска, предявен при условията на евентуалност срещу прекия причинител
на вредата – ответницата И., съгласно нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, според която
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Съгласно цитираната правна норма отговорността на ответницата И. по
предявения срещу нея евентуален иск на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да
бъда ангажирана, като същата бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 20 000 лева, за периода
от 10.01.2018 год. – датата на увреждането до 10.10.2018
год. – датата, предшестваща момента на уведомяване на застрахователя от страна
на пострадалия за настъпилото застрахователно събитие.
По въпроса за разпределяне на отговорността за
направени разноски, на основание чл. 78
от ГПК, съдът се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността
на предявените искове и неблагоприятния за ответник изход на настоящото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да
поеме направените от ищеца разноски пред
Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция. Сторените
от ищцата разноски са в размер общо на 3 655 лева, включващи 1 200
лева – държавна такса за образуване на делото; 450 лева – възнаграждения за
вещи лица; 2 000 лева – възнаграждение за адвокат и 5 лева – такса за
издаване на съдебно удостоверение. От общо направените от ищцата разноски
следва да й бъде присъдена сумата от 2 436.6 лева, определена съразмерно
на уважената част от иска.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Видно от приложения по делото списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, сторените от застрахователя разноски възлизат общо на 2 066 лева, от които 1 716 лева – платено
адвокатско възнаграждение, с ДДС и 350 лева – депозит за вещи лица, поради
което в тежест на ищцата следва да се възложат сторените от ответното дружество
разноски в размер на 688.67 лева, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
В полза на ответницата И. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 476.67 лева – възнаграждение за адвокат,
определени съразмерно на отхвърлената част от иска, от общо направените от нея разноски
в размер на 1 430 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. И. Л. и Р.К.Д., с
адрес за призоваване – гр.София, ул.“Уилям Гладстон“
№ 20 – 22, ет.6, офис 18 - адвокат И.И. да заплати на Д.Г. К., с ЕГН
********** ***, с адрес за призоваване – гр.Свиленград, ул.“Г. Скрижовски“ № 1, офис 1 – адвокат В.О., сумата в размер на 20 000
лева /двадесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
резултат на травматично увреждане – „пертрохантерно
счупване на дясно бедро“, причинено от ПТП, настъпило на 10.01.2018 г. в гр.Свиленград по вина на М.И.И., като водач на
МПС, марка и модел „Форд Фокус“, с рег. № ******, застраховано по договор
„Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, обективиран
в застрахователна полица № BG/23/117003201094
от 06.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за разликата до предявения като частичен размер от 30 000
лева - от общо 50 000 лева, както и искането за присъждане на законна
лихва за периода от 10.01.2018 год. до 10.10.2018
год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Хасково,
ж.к.“Орфей“, бл.27 Б, вх.А, ет.2, ап.9 да заплати на Д.Г.К., с ЕГН ********** ***,
с адрес за призоваване – гр.Свиленград, ул.“Г. Скрижовски“
№ 1, офис 1 – адвокат В.О., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 20 000 лева, за
периода от 10.01.2018 год. до 10.10.2018 год..
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А. И. Л. и Р.К.Д. да
заплати на Д.Г.К., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване –
гр.Свиленград, ул.“Г. Скрижовски“ № 1, офис 1 –
адвокат В.О., сумата в размер на 2 436.67 /две хиляди четиристотин
тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева – деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Г.К.,
с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Свиленград, ул.“Г. Скрижовски“ № 1, офис 1 – адвокат В.О. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А. И. Л. и Р.К.Д., сумата в размер на 688.67 /шестотин осемдесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки/ лева – деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Г.К.,
с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Свиленград, ул.“Г. Скрижовски“ № 1, офис 1 – адвокат В.О. да заплати на М.И.И., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване –
гр.Хасково, ж.к.“Орфей“, бл.27 Б, вх.А, ет.2, ап.9, сумата в размер на 476.67
/четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева –
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: