Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2928 20.07.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16313 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Еос
Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* против В.К.С., ЕГН **********,
с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11 ЗПК, вр.с чл.99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.07.2011 г. бил сключен договор
за потребителски кредит № ….. между „Юробанк
България” АД, като кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател,
по силата на който бил предоставен кредит в размер на 3380 лева за пълно
предсрочно погасяване на задължения по други два договора за потребителски
кредит от 2009 г. и 2010 г., сключени със същия кредитор. Ответникът се
задължил да погаси 120 вноски, от които 9 по 14,08 лева, 110 по 54,46 лева и
последна от 55,13 лв., ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Крайният срок за плащане бил 25.07.2021 г.
На 31.07.2012 г. бил подписан анекс № 1 към договора,
според който – размерът на непогасения дълг бил 6067,34 лева, от който –
главница – 3380 лева и лихва – 2687,34 лева. Същият следвало да бъде платен на
120 месечни вноски, с фиксирана годишна лихва за първите 6 месеца и краен срок
– 25.07.2021 г. Кредитополучателят преустановил плащанията на 25.04.2013 г.
На 18.01.2016 г., бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който и видно от приложенията му,
ищецът придобил вземанията към ответника. Последният бил уведомен за
прехвърлянето от изрично упълномощения представител на цедента
- „ЕОС Матрикс” ООД, който бил овластен да извършва
уведомяване от името и за сметка на „Юробанк
България” АД. Уведомлението следвало да се счита за прието и с получаване на
книжата към исковата молба.
Последната имала характер и на волеизявление на
кредитора, отправено до ответника, че счита целия кредит за предсрочно
изискуем, предвид неизпълнението и правото по чл. 15, ал. 5 от договора.
Претендира се за осъждане на ответника да плати сумата
от 1500 лева, от която – 1360,17 лева /вноски с настъпил падеж – от 22-ра до
74-та или 53 броя, за периода 25.05.2013 г. – 25.09.2017 г./ и 139,83 лева –
предсрочно изискуеми, като част от общо дължимата главница по кредита в размер
на 3380 лева. Моли се за уважаване на иска, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират
се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
основателността на иска. Възразява, че договорът не бил доказателство, че
описаните в него суми са получени; не ставало ясно кои са погасените
задължения, нито налице ли са предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост. Същият бил нищожен, поради противоречие и заобикаляне на закона;
накърняване на добрите нрави; съдържал неравноправни клаузи по смисъла на ЗПК. Ищецът не притежавал активна материалноправна
легитимация.
Договорът за прехвърляне на вземанията бил
недействителен - нищожен и/или унищожаем, поради липса на ясно формирана воля и
компетентност за подписването му от страните, както и пълната неяснота на
предмета му. Същият не породил действие, т.к. не било получено уведомление по
чл. 99 ЗЗД.
При условията на евентуалност се релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За
основателност на претенцията, при условията на пълно и главно доказване, ищецът
следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от
което произтича претенцията му - наличие на валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит № ….. и анекс № .. към него от ……….. между „Юробанк България” АД, като кредитор и ответника, при
спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на
потребителя, по който е предоставена договорената парична сума, която е
усвоена; параметрите на договора и анекса, срок и начин на погасяване;
настъпване на падежа за плащане на част от дължимата главница; наличие на
твърдените предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането,
за която ответникът е уведомен; валидно прехвърляне на вземанията в негова
полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента,
като включително установи, че ответникът не е изпълнил задължението си за
редовно обслужване на кредита, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесното
частично вземане, както и правомерността на начисляването му. В негова тежест е
и да установи настъпването на обстоятелства, довели до спирането или
прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията в
отговора, вкл. за нищожност на договорите за кредит и цесия на заявените
основания; за наличието на неравноправни клаузи, относими
по спора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да
докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за основателен по
следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделни обстоятелствата, че между
„Юробанк България” АД, като кредитор и ответника –
кредитополучател, са сключени договор за потребителски кредит № …. и анекс № .към
него от … с посочените в ИМ параметри. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 152/05.01.2018
г. /л 122-123/
Съдът приема тези факти за
доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени
доказателства.
От договора за кредит се
установява, че предоставената сума от 3380 лева, е следвало да бъде погасена на
120 месечни вноски, ведно с уговорена лихва, с падежи 25 число и размери по
погасителен план /л. 18/, като последната вноска е следвало да бъде платена на
25.07.2021г. С анекс № …., част от параметрите на правоотношението се предоговарят – страните констатират, че към момента на
сключването му, задълженията на кредитополучателя са в размер на 45,61 лева-
просрочена главница, 117, 68 лева – просрочена лихва и 3334,39 лева- редовна
усвоена и непогасена главница.
С оглед горното, съдът приема за
несъмнено както наличието на валидни облигационни правоотношения, така и
получаване на предоставения кредит и липсата на плащане на дължимата главница
към датата на анекса. Подписите на ответника не са оспорени, поради което и
същият е обвързан от съглашенията. В анекса се съдържа изрично признание, че
към 31.07.2012 г., кредитополучателят е бил в забава и е имал неплатени
задължения. Установява се по категоричен начин получаване на заетата сума /така
и ССЕ, която съдът кредитира изцяло/, както и неизпълнението на длъжника.
Възраженията в отговора в обратна насока са изцяло неоснователни и макар
обясними като защитна позиция се опровергават от доказателствата.
Възразява се за недействителност
на договора. Изтъкнатите в преклузивния срок за отговора на ИМ възражения са бланкетни и лишени от всякаква конкретика. Не се сочи
поради противоречие с кой закон /или заобикалянето му/ се твърди нищожност,
нито по какви причини се счита да е налице нарушаване на добрите нрави. Няма
доводи и обстоятелства, които да бъдат обсъдени от съда, което препятства и
възможността за адекватна защита против тези възражения за ищеца. Не се сочи и
кои клаузи от договора се считат за неравноправни, за да бъдат коментирани.
Вярно е, че съдът следи служебно
за нищожността на договора, но в случая, не се констатира несъответствието му с
императивна материална норма, което да води до сочения порок.
Няма и нарушение на добрите
нрави. Те се възприемат като установени в обществен интерес етични правила,
изразяващи вътрешната потребност на хората от справедливост и почтеност в
частните и публични отношения. Поради споделянето им от преобладаващата част от
социума, тези норми се утвърждават на определен етап от развитието му като
обективни морални категории, поради което спазването им в определени случаи е и
юридически дължимо.
Накърняването
им по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Те не са нарушени чрез договора.
Съдът
съобрази цялостно съглашението, както и клаузите, които касаят отговорността за
погасяване на главницата, която се претендира и не констатира нарушаване на
принципа за справедливост. Заплащането й не може да доведе до неравностойност
на престациите, т.к. се цели единствено връщане на
получената като заем сума.
Предвид липсата на ясни и
конкретни възражения, релевирани в ОИМ, допълнителни
мотиви не се дължат. Само за пълнота може да се добави, че и при хипотезата на
нарушения на ЗПК, каквито в случая не се твърдят, нито констатират, по силата
на чл. 23 от закона, потребителят отново дължи връщане на чистата стойност на
кредита, част от която се претендира в процеса.
Относно цесията.
От договора за прехвърляне на
вземания от 18.01.2016 г. и приложението към него /в което на стр. 172 фигурира
вземането към ответницата/, се установява, че между „Юробанк
България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е възникнало
твърдяното правоотношение, съобразно което ищецът е материално легитимиран
титуляр на вземанията спрямо кредитополучателя. Възможност за цедиране изрично е предвидена и в чл. 19 от договора за
кредит. Спори се дали цесията е породила ефект, респ. дали ответницата дължи
плащане на цесионера.
С пълномощно рег. №
231/18.01.2016г. /л. 85/ цедентът е упълномощил
цесионера да извърши уведомяване на длъжниците за прехвърлянията от негово име,
съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответницата следва да се счита за
уведомена с получаване на уведомлението
за цесия преди процеса - на
02.02.2016 г., което не е оспорено – вж. известие за доставяне на л.91, в което
изрично е посочено съдържанието на пратката.
Тя е уведомена за прехвърлянето
и в хода на процеса с получаване на исковата молба и приложенията към нея. Изходящото
от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника
с нея съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът
да упълномощи цесионера - Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Относно оспорването на подписи и легитимация -
съгласно задължителните разяснения в
т. 2 от ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС, за ищеца липсва интерес за оспорването на представителната власт на лицата
представляващи упълномощителя. Тази недействителност, е установена единствено в
интерес на представлявания. Ответникът
няма интерес да оспорва цесията.
Предвид изложеното, съдът приема, че в
производството се установява - наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за цесия между ищеца и „Юробанк България” АД, по което е цедирано
вземането произтичащо от процесния договор за кредит,
за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен. Всички възражения в ОИМ са
неоснователни, а наведените конкретни едва в писмената защита са преклудирани.
Относно предсрочната изискуемост.
Не са налице пречки с договора за цесия да се
прехвърли валидно възникнало и съществуващо вземане, макар и с ненастъпил
падеж, който да настъпва по-късно. Относно предметните предели на цесионния
договор следва да се прави разлика между включването в същия на неизискуемо
вземане, или поставено под отлагателно условие субективно право към момента на
сключване на същия и бъдещо невъзникнало вземане. Изискуемостта не е пречка за
прехвърляне на възникнали вземания, на предмета на цесионния договор би се
отразило единствено прехвърлянето на бъдещо, невъзникнало вземане /виж Решение
№ 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о./. Няма пречка за
прехвърлянето на съществуващи вземания с ненастъпил падеж, както и на права,
чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от
тяхното естество – арг. от чл. 99, ал.1 ЗЗД. Допуска
се прехвърляне не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но също и
прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на
заместването в дълг /виж Решение № 49 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
16/2011 г., II т. о./.
Предсрочната изискуемост по
своята същност представлява изменение на договора, която настъпва при наличието
на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали вноски по договор за кредит и субективен -
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обективният
елемент на неизпълнение на договорни задължения – наличието на непогасени
задължения на падежа се установява от заключението на ССЕ, което съдът
кредитира като ясно и компетентно изготвено. За периода 25.04.2013г. до
25.09.2017г. плащания липсват. Последното е от 24.04.2013 г. /вж. ССЕ –
таблица/. Съобразно постигната договорка по чл. 15, ал. 5 в договора за кредит
при непогасяване на която и да е вноска по кредита, частично или изцяло,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер.
Няма спор, че тя не е обявена на ответника
преди подаването на исковата молба. Последната има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея, предсрочната изискуемост
се обявява на длъжника, което представлява основание за предявяване на
осъдителен иск.
Относно спорния преди време въпрос – дали
цесионерът може да упражни това право от името на Банката и необходимо ли е
изрично делегиране на това право или уговореното общо в процесния
договор „ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите им принадлежности“ поглъща и това право, вече е постановена съдебна
практика, а застъпеното в нея становище изцяло се споделя от настоящия състав.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване й
играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Уведомяването на длъжника представлява елемент от
фактическия състав, без който не може да настъпи предсрочната изискуемост на
договора. Тя /по см. на чл. 71 ЗЗД - във вр. чл. 60,
ал. 2 ЗКИ/ е само подвид на понятието „изискуемост” по общия текст на чл. 69 ЗЗД.
С Решение № 204 от 25.01.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2230/2016 г., I т. о. е прието, че „цесията има действие спрямо
длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента
– чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава, титуляр на вземането е цесионерът, поради
което старият кредитор вече не може да иска изпълнение. Срокът за изпълнение по
правило е установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в
закона или договора /от който възниква прехвърлянето вземане/ факти, приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор,
има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива
вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД, т.е. с всички
произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да
обяви неговата предсрочна изискуемост“.
Следователно, титуляр на вземането е цесионерът,
поради което той, в качеството си на кредитор, е легитимиран да иска изпълнение
на вземането на падежа и при липса на такова, да лиши длъжника от
преимуществото на срока, когато същият е уговорен в полза на длъжника, при
наличие на предпоставките, посочени договора за обявяване на предсрочната
изискуемост.
В исковата молба ищецът изрично е поискал
съдът да приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост с връчването
й. Съдът следва да съобрази настъпилото в хода на процеса обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид горното,
възраженията на ответника относно настъпването на предсрочната изискуемост не
се споделят.
С оглед
изложеното, елементите от фактическия състав на претенцията – валидно дог.
правоотношение, неизпълнение на съществуващо вземане, прехвърлянето му на ищеца
и предпоставки за настъпване на предср. изискуемост,
която е обявена на ответника, са доказани.
Относно размера на дълга.
Претендират се частично 1500
лева от 3380 лева, от която – 1360,17 лева /вноски с настъпил падеж – от 22-ра
до 74-та или 53 броя, за периода 25.05.2013 г. – 25.09.2017 г./ и 139,83 лева –
предсрочно изискуеми.
Според данните от ССЕ,
неплатените суми за главница възлизат на търсения размер. Според т.4 на ССЕ,
сумата от 1378,64 лева е сбор от неплатени вноски от 21 до 74 вкл. Тъй като
ищецът претендира от 22 – вноска, от посочената сума се изважда главницата по
21 – ва от 18,47 лева, при което тези с настъпил
падеж за сочения период възлизат именно на търсената сума от 1360,17 лева. Плащането
от общо 81,92 лева за главница е съобразено, но с него са погасени предходни
вноски, извън процесните. Предсрочна изискуемост е
настъпила, като освен 139,83 лева има още непогасени суми за главница.
Доколкото искът е частичен, размерът и дължимосттта
им не са предмет на това производство.
Искът е доказан по размер.
Относно възражението за изтекла
погасителна давност.
Същото е неоснователно.
Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Вземането за главница по кредита е предсрочно изискуемо,
като крайният падеж през 2021 г. не е настъпил. Приложима е 5 годишната
погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД.
Главното
вземане не е периодично и не се прилага кратката давност. При договора за
кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски
в периодични. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното
основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания. Разсрочването на цената на вноски не
му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя
характера им и не ги прави периодични.
Това становище е застъпено в трайната съдебна
практика - Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ВКС;
Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ВКС; Решение 93 от
27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г., I т.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. В Решение № 103/16.09.2013 по т.д. №
1200/2011 г. на ВКС е прието, че горната практика е в унисон с дадените с ТР №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Приложим е общият петгодишен давностен срок по
чл. 110 ЗЗД.
Дори да
се застъпи различно становище, от първата претендирана
вноска с настъпил падеж на 25.05.2013 г.
до предявяване на иска 13.10.2017 г. /когато давността е прекъсната – чл. 116,
б.”б” ЗЗД/, петгодишният срок не е
изтекъл.
С оглед всичко изложено, съдът
приема иска за доказан по основание и размер, поради което следва да бъде
уважен в цялост.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноските се дължат на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.160/ и
доказателства за плащане на 60 лева – ДТ; 200 лева – ССЕ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с ЗПрП,
предвид конкретната фактическа и правна сложност, положените процесуални усилия
и извършени действия, явяването в о.с.з., подаване на писмена защита, съдът
определя на сумата от 150 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** да плати на „Еос Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-5, сумата от 1500
лева /хиляда и петстотин лева/ – представляваща част от главница, формирана
от 1360,17 лева – по вноски с настъпил падеж за периода 25.05.2013 г. –
25.09.2017 г. и 139,83 лева – предсрочно изискуеми, дължима по договор за
потребителски кредит № … и Анекс ..., сключени между В.С. и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия
от 18.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата
молба в съда - 13.10.2017 г. до окончателното погасяване, както и общо 410 лева /четиристотин и десет лева/ -
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП