Определение по дело №38155/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 септември 2024 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20241110138155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37268
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110138155 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 38155/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Тесдо“ ЕООД срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, като се твърди,
че ищецът бил придобил вземания срещу ответника въз основа на договор за цесия, като
цедент бил Н.Н.В.. Поддържа, че последният без основание бил заплатил сумата от 220,84
лева – платена без основание сума за възнаградителна лихва по договор за кредит и анексите
към него, който бил сключен между цедента и ответника. Навежда доводи, че ответника е
уведомен за цесията и е поканен да заплати дължимата сума. Развива съображения, че
между цедента и ответника бил сключен договор за кредит и анекси към него, като в случая
имало неравноправни клаузи, поради което част от плащанията не били дължими. Излага
съображения, че процесната сума касаела вземане, което било платено без основание, което
представлявало сума над уговорената главница, като сочи, че анекса към договора за кредит
бил изцяло нищожен. Аргументира подробно нищожност на договора за кредит, което
обосновава изчерпателно с клаузите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, чл. 22 и чл. 23 ЗПК, както и с
общите норми на чл. 147 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД, като развива подробно и конретно прави изводи
в тази насока. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства. Иска ответника да бъде осъден да възстанови претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията
се оспорва. Прави отвод за недопустимост на претенцията, като поддържа, че петитума бил
неясен, като не можело да се разгледа иск на неясно основание, което и не било настъпило,
1
освен това не било конкретизирано основанието за нищожност и непосочване на състава на
неоснователното обогатяване, Твърди, че в договора за цесия липсвало конкретика по
отношение размер, вид и основание на претендираните вземания, поради което не можело да
се направи извод. че вземанията действително са били прехвърлени, съответно да са
възникнали. Поддържа, че договора за цесия не бил валидно сключен, тъй като не било ясно
как точно е бил сключен. Инвокира довод, че не бил надлежно уведомен за цесията, което
обосновава подробно. Излага подробни аргументи за неоснователност на доводите на ищеца
за нищожност на договора и наличието на неравноправни клаузи. Твърди, че договора за
цесия бил нищожен, поради накърняване на добрите нрави, липсата на предмет, наличието
на симулация което обосновава. Поддържа, че е налице злоупотреба с право, за което
инвокира подробни съображения. Иска отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че т. нар. отвод за недопустимост на иска, касае
отвод за неговата нередовност, каквито по същество са твърдения на ответника. Отводът за
нередовност на исковата молба е неоснователен. В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът ясно и точно е посочил фактическият състав (чл. 129, ал. 1, т. 4 ГПК) от който
поддържа, че произтича вземането му, като е формулиран и надлежен петитум.
Следователно исковата молба изпълнява изискванията на чл. 129 ГПК, поради което същата
е редовна и допустима.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки: За да възникне претендираното
спорно материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на плащане от
цедента към ответника; 2. ищецът да е придобил конкдикционни вземания по силата на
твърдените договори за цесия, които да са надлежно съобщени на ответника; 3. да липсва
правно основание – т.е. наличието на годен юридически факт, който да породи
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени права (блага).
Ищецът следва да установи пълно и главно наличието на първите две материални
предпоставки, а ответника следва да установи наличието на третата материална
предпоставка или наличието на валидно плащане по кондикционната претенция. По
отношение доводите за нищожност – ответника следва да установи фактите на които
основава доводите си за нищожност на сделките, а досежно неравноправните клаузи следва
да установи обстоятелства свързани с това, че не е налице значително неравновесие между
правата на цедента и кредитора-ответник или, че клаузите са били индивидуално уговорени.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, тъй като същите са процесуално допустими, а предвид предмета
на правния спор се явяват и относими и необходими за решаване на същия.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.10.2024 г. от 09:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията, като съдът им указва най-късно до първото по делото
2
заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за нередовност на исковата молба направен от
ответника с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3