Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№.......

 

гр.ЛОВЕЧ, 21.10.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на двайсет и първи  септември през две хиляди и двайсета година, в състав:   

                                                 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 150/2019г. по описа на съда, за да се произнесе,съобрази:

 

 

Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ***”ЕАД-София,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Московска”№19, представлявана от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н.,чрез гл.юрисконсулт на РЦ-Плевен - Н.М.И., против А.А.К. с ЕГН **********,***, с посочено правно основание чл.422,във вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК и цена на иска 26 967.78 лв. Излага,че на 13.06.2019г. Банката е подала заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу А.А.К.. Претенцията е за главница от 25 424.24лв., договорна лихва – 1 229.79лв. за периода от 21.10.2018г. до 09.05.2019г., обезщетение за забава- 45.44лв. за периода от 28.11.2018г. до 09.05.2019г., законна лихва – 148.31лв. за периода от 10.05.2019г. до 12.06.2019г. и разходи по изискуем кредит-120лв.,заедно със законната лихва върху главницата от 13.06.2019г.до окончателното  й погасяване. Искането е уважено изцяло и е издадена заповед №584/17.06.2019г. и Изпълнителен лист от 17.06.2019г. по ч.гр.д.№1150/2019г. на РС-Ловеч. Въз основа на тях е образувано изп.д.№875/2019г.по описа на ЧСИ с рег.№880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. На 29.11.2019г. Банката е получила Разпореждане №4069/21.11.2019г.от РС-Ловеч, с указания по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК за възможността за предявяване на установителен иск. Затова предявява и настоящата претенция.

Излага,че „Б”***”ЕАД е предоставила на А.А.К. кредит в размер на 35 000лв. по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2015г. Уговорено е кредитополучателят да заплаща на Банката договорна лихва,а при забава и обезщетение за забава. Приети и подписани са и Общи условия,които са неразделна част от договора.Твърди,че кредитът е усвоен изцяло и погасяван по сметка с №22637536. Падежната дата е 21-во число на месеца. Срокът на договора е 120 месеца. Твърди,че при погасяването на кредита са допуснати нередовности при плащането на погасителните вноски за главница и лихва,което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание т.19.2 от Общите условия. Изискуеми са 6 бр.вноски,първата с падеж 21.11.201г.-съотв.до 21.04.2019г. Затова върху неплатените вноски е начислена наказателна лихвена надбавка за забава, съгласно чл.19.т.1 от ОУ в размер на 45.44лв. След настъпване на предсрочната изискуемост по кредита са начислени разходи за изискуем кредит в размер на 120лв., дължими съгласно т.5 от Приложение 3 към договора за кредит. Сочи,че след датата на настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е начислена единствено лихва за забава, съгл.ТРеш.№3/2017г.

Сочи,че в съответствие с т.18 от ТРеш.4/2013г.на ОСГТК на ВКС Банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Изпратена е Покана-уведомление, връчена чрез ЧСИ В.Петров съгласно съставения протокол, на 10.05.2019г. След настъпване на предсрочната изискуемост „Б”***”ЕАД е пристъпила към събиране на  вземането си. Прилага Извлечение от счетоводните книги на Банката.

Моли да се постанови решение,с което да се признае за установено по отношение на ответника,че към подаване на  заявлението-13.06.2019г.по ч.гр.д.№1150/2019г.на РС-Ловеч, съществува вземане в полза на „Банка“***“ЕАД с ЕИК *********, към ответника А.А.К., за следните суми: главница от 25 424.24лв., договорна лихва – 1 229.79лв. за периода от 21.10.2018г. до 09.05.2019г., обезщетение за забава- 45.44лв. за периода от 28.11.2018г. до 09.05.2019г., законна лихва – 148.31лв. за периода от 10.05.2019г. до 12.06.2019г. и разходи по изискуем кредит-120лв.,заедно със законната лихва върху главницата от 13.06.2019г.до окончателното  й погасяване. Моли съдът да се произнесе и по присъдените в заповедното производство разноски в размер на 539.36лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.47,ал.6 от ГПК за особен представител на ответника А.А.К. е назначена на адв.И.К.-ЛАК.В срок постъпи отговор на исковата молба. Счита иска за допустим,но неоснователен.Не възразява да се назначи исканата съдебна експертиза. Счита претенцията за лихви за прекомерна и водеща до неоснователно завишаване на иска. Твърди,че договореното в Общите условия противоречи на добрите нрави и са недействителни. Излага,че уговорки за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договор за кредит не пораждат действие,а за да настъпи целеният от кредитора ефект (предсрочна изискуемост на всички вземания по договора) той трябва да упражни преобразуващото действие със свое изявление,което да достигне до длъжника. Заявява,че е нарушено изискването за добросъвестност и това води до значително неравновесие между правата и задълженията на Банката и заемополучателя.

На дадените от съда указания за конкретизиране на  възраженията за наличие на неравноправни клаузи адв.К. отговаря с Молба с вх.№3039/21.05.2020г.,като твърди,че Договорът е нищожен на основание чл.33 от ЗПК, тъй като клаузите са неравностойни по отношение на договорената лихва. Счита,че са нарушени и нормите на чл.143 и чл.166,ал.1 от ЗЗП.

По реда на чл.372 от ГПК в срок ищецът е представя допълнителна искова молба, в която излага становище по отговора на ответника. По възражението за прекомерност на лихвата, противоречие на договореното в Общите условия с добрите нрави и нищожност на уговорените лихви, излага,че съгласно т.8 от Договора за кредит от 11.05.2015г. кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7.9% годишно, формиран от стойността на 6-месечния Sofibor 1.181% (към датата на подписване на договора за кредит) и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.719% при изпълнение на условията по програма „*** Престиж плюс”,подробно описани в Приложение №2 към договора за кредит. По съгласие на страните е уговорено,че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,като е посочен максимален размер,до който може да достигне,а именно лихвеният процент, приложим по стандартните потребителски кредити в размер на 6-месечния Sofibor към съответната дата или фиксирана стандартна надбавка от 13.769%. Сочи,че по съгласие на страните е уговорено,че независимо от промяната на 6-месечния Sofibor крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 6.719%(т.8.1 от Договора),от което заключава,че клаузите  в договора за кредит по отношение на приложимата лихва са индивидуално определени по съгласие на страните, а не едностранно от кредитора,поради което няма как да са неравноправни, доколкото е налице изрично съгласие на страните по приложението им.

Счита,че не е налице едностранна промяна на лихвения процент и когато последният е зависим от стойността на лихвен индекс,напр. Sofibor, Юрибор и др. и изменението на лихвата е в резултат от увеличението,респ. намаляването на този индекс. Приложимата лихва съгласно договора е в зависимост от 6-месечния Sofibor, Банката няма как да повлияе на изменението на този индекс, затова не може да се счита за едностранно нейно действие, доколкото определянето на стойността на този индекс е извън възможностите й и е направено въз основа на публикуваната стойност от БНБ.

Сочи,че по договора промените в приложимия лихвен процент са в резултат от неизпълнение на условията,при които е предоставен преференциалният лихвен процент (прекратяване на застраховка, неизпълнение на условията по програма „*** Престиж плюс”). Първоначално кредитът е отпуснат при преференциален лихвен процент от 7.90%, като лихвата 8.20% за кредити, предоставяни в лева за служители на Военно формирование 52090,съгласно т.1.1.2 от Условията по „Програма Престиж плюс” е дадена и допълнителна отстъпка от 0.30% поради Условия за ползване на лихвена отстъпка по новоразрешен КТП при закупуване на застрахователен пакет.

Сочи, че дори твърдяното наличие на нищожна клауза и/или части от нея да е налице, то не може да промени размера на задълженията по Договора за кредит,доколкото  приложимата лихва не е била изменяна едностранно от Банката, а е в договорения размер. Промяната е в резултат на неизпълнение на кредитополучателя-т.е. лихвата е в размера,уговорен между страните по договор.

По възражението,че уговорките за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост не пораждат действие,а е необходимо изрично волеизявление на кредитора до длъжника, сочи, че Банката е уведомила длъжника, като съгласно т.18 от ТР №4/2013г.на ОСГТК на ВКС му е изпратила Покана-уведомление с изх.№08-20-00422/12.03.2019г.на ЧСИ Велислав Петров, връчена му по реда на чл.47 от ГПК, съгласно представен по делото протокол от 10.05.2019г., разписка и уведомление.

Поддържа заявеното искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза за доказване усвояването на кредита и размера на дължимите суми.С оглед възраженията на ответника допълва задачите с въпроса : Променян ли е лихвеният процент по кредита? Ако има промяна на лихвения процент,на коя дата е станала и поради каква причина?

За доказване размера на първоначалния лихвен процент представя и моли да се приеме като доказателство Условия за ползване на лихвена отстъпка по новоразрешен КТП при закупуване на застрахователен продукт,от които произтича допълнителната отстъпка от 0.30% от лихвата по кредита.

Допълнителен отговор от ответника не постъпи.

С  Определение №336/17.07.2020г. съдът даде указания към ищеца за съгласуване на петитума с изложените факти и обстоятелства,на които основава претенциите си. Своевременно постъпи отговор от ищеца,като с молба с вх.№4990/30.07.2020г. уточни петитума.

Със същото определение съдът даде поредни указания и към ответника, представляван от особен представител, за конкретизиране на възраженията срещу исковете,но в указания срок не постъпи отговор.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт И.,който поддържа иска и моли да се уважи.

Ответникът се представлява от особения представител адв.К.-ЛАК,която поддържа отговора. Моли да се отхвърлят исковете по заявените вече аргументи.

От събраните по делото писмени доказателства : копия от- Договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2015г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка“***“ЕАД, Погасителен план,Условия по кредитна програма „*** Престиж Плюс“, Справка за такси по кредити за текущо потребление, Покана-уведомление с изх.№08-20-00422/12.03.2019г., Протокол от 10.05.2029г., разписка $08-20-00422/12.03.2019г., Уведомление  от 25.04.2019г.-последните четири на ЧСИ с рег.№879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,Пълномощно,Молба от „Банка“***“ЕАД от 19.08.2019г. до ЧСИ с рег.№880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, Изпълнителен лист от 17.06.2019г.и Заповед №584/17.06.2019г. по ч.гр.д.№1150/2019г.на РС-Ловеч,Извлечение от счетоводните книги на „Банка“***“ЕАД, Пълномощно,Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,Пълномощно,справка от ТРРЮЛНЦ, справка от НБД“Население“, уведомително писмо от АК-Ловеч, писмо с изх.№902/16.03.2020г.на РС-Ловеч,Условия за ползване на лихвена отстъпка по новоразрешаван кредит за текущо потребление при закупуване на застрахователен продукт, ч.гр.д.№1150/2019г.на РС-Ловеч, съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Н.П.Р., преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

На 11.05.2015г.,в гр.Левски е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка“***“ЕАД и А.А.К. ***. Уговорено е предоставянето на кредит за текущо потребление в размер на 35000лв.,с еднократно усвояване с посочена дата-11.06.2015г.,по посочена банкова сметка. ***ане от 120 месеца от първото му усвояване.Падежната дата е 21-во число на месеца.

По отношение на двустранните задължения в чл.8 от Договора са регламентирани договорната лихва,която е в преференциален променлив лихвен процент с годишен размер от 7.9%, формиран от стойността на 6-месечния  SOFIBOR/EURIBOR от 1.181% и фиксирана преференциална надбавка от  6.719%.  Договорът е сключен съгласно условията по програма „*** Престиж плюс“. Предвидено е,че при нарушаване на тези преференциални условия кредитополучателят губи правото да получава преференции изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,чрез увеличение на надбавката. Предвиден е максимален размер, до който може да достигне лихвеният процент при това увеличение,а именно до променливият лихвен процент, приложим за стандартни потребителски кредити,в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към датата и фиксирана стандартна надбавка от 13.769%. В чл.8.1 е регламентирано, че независимо от промяната на лихвения процент в резултата на неизпълнение на договора, крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 6.719%. Годишният процент на разходите е 9.35. За обезпечение на кредита е уговорен залог на парични вземания в лева. Кредитът е сключен при предварително известни  преддоговорна информация и Общи условия и кредитополучателят е изразил потвърждението си с това чрез полагане на подписа в книжата.

Представени са приложимите Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и Погасителния план,също и условията по кредитна програма „*** „Престиж Плюс“ за клиенти–служители на работодатели, за които се представят допълнителни преференциални условия по кредити“. Регламентирани са преференциите за ищеца ,като служител в „ВФ52090“. В чл.9.1 е предвидено, че при нарушаване на договорните условия кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично, с конкретно посочени хипотези на приложими нови условия. Представени са и „Условия за ползване на лихвена отстъпка по новоразрешен кредит за текущо потребление при закупуване на застрахователен продукт-Групова застраховка „Живот“,свързана с банков кредит. Неразделна част от договорните документи е и Тарифата за таксите по кредити за текущо потребление(Приложение 3), в която в т.6 е предвидена такава за разходи при изискуем кредит в размер на 120лв.

С Покана-уведомление „Б“***“ЕАД уведомява кредитополучателя, че поради забава в погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на писмото. Поканата е връчена чрез ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, по реда на чл.47 от ГПК. Приложена е разписка за връчване,в която връчителят е изложил, че е посетил адреса на посочени три дати в различни часове,но не е открил никой на адреса, поради което е залепил съобщение на входната врата. С Протокол от 10.05.2019г. и след справка за постоянния и настоящ адрес, ЧСИ е приел, че е редовно връчена.

Не се оспорва по делото,че по подадено на 13.06.2019г. заявление по чл.417,т.2 от ГПК,е образувано заповедното производство по ч.гр.д. №1150/2019г. по описа на РС-Ловеч. Съдът е уважил искането и е издадена Заповед № 584/17.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК и изпълнителен лист за сумите- главница в размер на главница от 25 424.24лв., договорна лихва - 1 229.79лв. за периода от 21.10.2018г. до 09.05.2019г., обезщетение за забава- 45.44лв. за периода от 28.11.2018г. до 09.05.2019г., законна лихва – 148.31лв. за периода от 10.05.2019г. до 12.06.2019г., разходи при изискуем кредит-120лв., ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2019г.до окончателното й погасяване,както и разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 539.36лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. на осн.чл.78, ал.8 от ГПК,вр.с чл.37 от ЗПП и чл.26 от НЗПП. На 17.06.2019г. е издаден изпълнителен лист по заповедта. На длъжника е връчена по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ с №880 в ЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,с разпореждане за редовно връчване от 12.11.2019г.

По делото се допусна съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от в.л.Н.Р.. При проверката си експертът потвърди,че по процесния договор за кредит от Банката е предоставен кредит за текущо потребление в размер на 35 000лв., усвоен изцяло на 12.05.2015г. по разплащателната сметка на кредитополучателя. Кредитът е отпуснат при първоначална лихва от 7.9%, която в последствие е променяна основно поради изменения в индексите, служещи за база- SOFIBOR/EURIBOR, но и поради неизпълнение от кредитополучателя на договорени ангажименти, описани в заключението-неспазване на допълнителни условия,уговорени за плащане по тази сметка-комунални услуги,прекратена застраховка „Живот,свързана с банков кредит“ и поради липса на кредитен оборот. Лихвата е достигнала до размер 13.892% на 21.04.2019г. Промените в лихвения процент са водели до изменение на месечната вноска,което Банката е отразявала своевременно в счетоводството. Експертът е установила,че К. е погасил част от кредита-обща сума от 17 338.32лв., с която са погасени- главница-9575.76лв., договорна лихва-7754.74лв.,наказателна лихва-7.82лв. Установила е,че кредитополучателят е внасял често недостатъчна сума за погасяване на месечната вноска,поради което Банката е променяла дължимата остатъчна и съставяла нов погасителен план. От първото допуснато просрочие дължимите по кредита анюитетни вноски са преизчислявани в зависимост от това какъв е размерът на непогасена главница към съответната падежна дата и въз основа на нея е изчислявала и дължимата лихва. На 22.11.2018г. е преустановено плащането от длъжника.Към този момент са били налице вноски с настъпил падеж-на 21.11.2018г.(частично),а от 21.12.2018г. до 21.04.2019г.-изцяло. На 10.05.2019г. Банката е вписала счетоводно настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,с дължими: главница- 25 424.24лв., договорна лихва от 21.05.2015г. до 10.05.2019г.- 1229.79лв., наказателна лихва от 2105.2015т. до 10.05.2019г.- 45.44лв.,или общо 26 688.47лв. Вещото лице е изчислила дълга и към подаване на заявлението-13.06.2019г., когато се добавя законната лихва за забава в размер на 148.31лв. Банката  е вписала наличен дълг и за разходи при изискуем кредит,съгласно Тарифата-в размер на 120лв. Или общо към 13.06.2019г. дългът е в размер на 26 967.78лв.

Съдът приема заключението като обективно и компетентно и гради изводите си на направените констатации по фактите.

По допустимостта.

Съобразявайки,че съобщението за възможността заявителят да предяви настоящия иск, е получено на 29.11.2019г.,а настоящата искова молба е подадена на 05.12.2019г.,съдът приема,че искът е своевременно предявен в рамките на 1-месечния срок по чл.415,ал.1 от ГПК.

По отношение на страните следва да се приеме,че са ангажирани надлежно. Процесуалната му легитимация е съобразена с материалното правоотношение по договор за кредит и с установения начин на връчване на заповедта за незабавно изпълнение-по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, по реда на чл.47 от ГПК. При  тези констатации съдът приема, че исковата молба е допустима.

По същество.

При така изложените факти съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1,т.2 и  чл.124,ал.1,пр.второ от ГПК–иск за установяване съществуване на вземането,предмет на ч.гр.д.№1150/2019г. по описа на РС-Ловеч, предявен срещу ответника за признаване за установено на вземането на ищеца „Банка „***“ЕАД, произтичащо от сключения на 11.05.2015г. Договор за кредит за текущо потребление, обявен за изцяло и предсрочно изискуем по реда на чл.19.2 от Общите условия, поради неизпълнение на задължението за погасяване. Претенцията е за дължими- главница от 25 424.24лв., договорна лихва - 1 229.79лв. за периода от 21.10.2018г. до 09.05.2019г., обезщетение за забава- 45.44лв. за периода от 28.11.2018г. до 09.05.2019г., законна лихва – 148.31лв. за периода от 10.05.2019г. до 12.06.2019г., разходи при изискуем кредит-120лв., ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2019г.до окончателното й погасяване, както и разноските по ч.гр.д.№1150/2019г.на РС-Ловеч внесена държавна такса в размер на 539.36лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. на осн.чл.78, ал.8 от ГПК,вр.с чл.37 от ЗПП и чл.26 от НЗПП.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му. Ищецът аргументира интереса с приложените по заповедното производство документи, от които се установява,че издадената по ч.гр.д.№1150/2019г.на РС-Ловеч заповед за незабавно изпълнение е била връчена по реда на чл.47 от ГПК,при което заявителят е бил уведомен за възможността да установи вземането си и своевременно  я е реализирал. Както се посочи по-горе-искът е предявен в срока по чл.415,ал.1 от ГПК и е допустим.

Ищецът основава вземането си на сключения на 11.05.2015г. Договор за кредит за текущо потребление, Общите условия към него, Условията по кредитна програма „*** Престиж плюс“ и Извлечение от счетоводните книги на Банката, като твърди, че вземането е изцяло изискуемо,поради настъпила и обявена съгласно правилата на договора предсрочна изискуемост.

Съдът,анализирайки събраните доказателства счита,че безспорно се установява,че между страните са възникнали облигационни отношения по реда на чл.430 от ТЗ-договор за банков кредит. Факта на реално престиране на заемната сума се потвърждава от съдебната експертиза,по която вещото лице потвърди,че сумата от 35000лв.е била усвоена еднократно и изцяло,чрез превод по разплащателната сметка на А.К.. С оглед на тези констатации съдът приема,че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорената сума.

От своя страна кредитополучателят е извършил частични погасявания, често не е внасял цялата уговорена месечна вноска. Общата внесена от К. сума е 17 338.32лв. и с нея е извършено погасяване на следните задължения- главница- 9575.76лв., договорна лихва-7754.74лв., наказателна лихва-7.82лв. С оглед недостатъчния размер на внесени суми за покриване на дължимите месечни вноски, Банката е променяла дължимата остатъчна главница и съставяла нов погасителен план. Това е водело до съответно изменение и на дължимата лихва-договорна-съобразно актуалния размер на главницата и санкционна-съгласно чл.19,т.2 от ОС-съобразно наличното забавяне. Плащанията от кредитополучателя са преустановени на 22.11.2018г.  Експертът установява,че към този момент са били налице вноски с настъпил падеж-на 21.11.2018г.(частично),а от 21.12.2018г. до 21.04.2019г.-изцяло.

При тези данни съдът приема,че е доказано по категоричен начин наличие на неизпълнение от страна кредитополучателя на основното му задължение за погасяване на месечните вноски по кредита. Забавата е трайна, като към момента на предсрочна изискуемост,който се твърди от ищеца,са просрочени 6 месечни вноски. Съгласно чл.19.2 от ОУ при просрочие над 90 дни Банката има право да обяви кредите за предсрочно изискуем и да начислява наказателна лихва ,формирана от договорната лихва плюс надбавка от 10 %.

Ответникът оспорва надлежното обявяване на предсрочната изискуемост,като особеният представител твърди,че уведомлението не е достигнало до К..

Съдът,като съобрази ангажираните от ищеца доказателства, намира, че Банката надлежно е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост. Изявлението й за пристъпване към принудително събиране на дължимия остатък е обективирано, а уведомяването на длъжника е извършено съгласно правилата на договора и ГПК. Връчването на документите е извършено чрез ЧСИ, чийто служител е положил усилия да връчи книжата. Невъзможността да се открие К. на постоянния му и настоящ адрес е удостоверена,при което правилно съобщението е залепено по реда на чл.47 от ГПК. С Протокол от 10.05.2019г. ЧСИ е установил редовността на връчването по правилата на чл.47 от ГПК. Съдът намира,че процедурата по връчване на поканата-уведомление е изпълнена  законосъобразно,поради което приема,че е налице надлежно обявена на 10.05.2019г. предсрочната изискуемост на кредита.

Като последица от обявената предсрочна изискуемост дължим е   остатъкът от главницата, който при съобразяване на извършените погасявания от кредитополучателя, е в размер на 25 424.24лв.

Експертът установи,че са просрочени и вноски за договорна лихва,а при  допуснатите просрочия и за наказателна лихва,съгласно чл.19.2 от ОУ.

Ответникът възразява,че „лихвите са прекомерни..клаузите за уговорените лихви са неравностойни.. и нищожни на основание чл.33 от ЗПК..“

Съдът намира тези твърдения за неоснователни и недоказани.

Като уточнение на тезата си особеният представител посочи,че са нарушени нормите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП,без да поясни твърдението си за „неравностойни“ клаузи. В изпълнение на служебното си задължение за проверка за наличие на нищожни клаузи поради участието като страна в договора на лице,което попада в категорията на „потребител“, съдът извърши проверка и не споделя твърденията на ответника.

Не е налице противоречие с нормата на чл.33 от ЗПК при формиране на претенцията за лихви. Напротив-кредиторът се е съобразил с императивното изискване и претендира лихви- както договора,така и наказателна, от съответното просрочие до датата на обявяване на предсрочната изискуемост,когато както е известно настъпва трансформация на договорните права и задължения и реално се преустановява действието на договора. Претенцията в този й вид е съобразена и с приетото в т.2 ТРеш. №3/2017г. от 27.03.2019г.на ОСГТК на ВКС,пост.по т.д.№3/2017г.,съгласно което при обявена предсрочна изискуемост на кредита вземането на кредитора следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената  сума и законната лихва от предсрочната изискуемост до окончателното плащане. Както договорната,така и наказателната лихви се търсят до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

Не се открива нарушение на правилата на ЗЗП и ЗПК при регламентиране на горните лихви. Видно от договорните книжа кредитът е отпуснат при условията на кредитна програма „*** Престиж Плюс“,която предвижда преференциални условия,от които К. се е възползвал. Договорната лихва се формира от преференциален променлив лихвен процент в годишен размер от 7.9%, който се определя от стойността на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR от 1.181% и фиксирана преференциална надбавка от  6.719%. Както в договора,така и в Общите условия изрично е предвидено,че при нарушаване на тези преференциални условия кредитополучателят губи правото да получава уговореното облекчение,като приложимият лихвен процент се формира от стандартната надбавка. Правата му,обаче са гарантирани,като е въведен максимален размер,до който може да достигне лихвеният процент при това увеличение,а именно до променливият лихвен процент, приложим за стандартни потребителски кредити,в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към датата и фиксирана стандартна надбавка от 13.769%. Съответно-въведена е гаранция и за кредитора,като е предвидено,че независимо от промяната на лихвения процент в резултат на неизпълнение на договора,крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 6.719%(чл.8.1). Или-налага се извод,че в клаузите на договора са предвидени защитни механизми,които да предотвратят неоснователно и неоправдано засягане на интересите на потребителя,дори и в случаите на неизпълнение от негова страна. Наказателната лихва-определена като обезщетение за забава,е изрично предвидена в ОУ- чл.19.2. По изложените съображения съдът приема, че уговорките за договорна и наказателна лихви не нарушават изискванията на чл.143 от ЗЗП,не водят до нарушаване на изискването за добросъвестност, до неравновесие в договорните ангажименти на страните.

При горните аргументи съдът намира,че възражението на ответника за наличие на неравноправни клаузи е неоснователно.

С оглед категорично установеното просрочие на задължението дължима е и законна лихва върху главницата от  предсрочната изискуемост-10.05.2019г. до подаване на заявлението,в случая се търси до 12.06.2019г. Вещото лице по съдебната експертиза потвърди с изчисленията си,че претендираната сума от 148.31лв. съответства на дължимата. Затова следва да се уважи и постанови и тази законова последица.

Съдът намира,че не е доказана претенцията за „разходи при изискуем кредит" в размер на 120лв. Въпреки дадената възможност,нито в заповедното, нито в исковото производства, ищецът не е представил доказателства за реално извършен такъв разход. Само по себе си предвиждането на такъв разход в Тарифата на Банката не е достатъчно, за да се приеме категорично,че следва да се присъди при наличие на обявена предсрочна изискуемост. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК- видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая е посочена общо и не е ясно за какви действия е предвидена. Не е ясно и липсват доказателства дали реално такива разходи са направени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода,че не е ясно и претендирането му в този вид противоречи на чл.10а,ал.4 от ЗПК и на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

Поради това в тази част претенцията следва да се отхвърли,като неоснователна и недоказана.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че следва да се признае за установено по отношение на А.А.К. наличието към 13.06.2019г. на изискуемо и ликвидно вземане на „Банка“***“ЕАД с ЕИК *********, произтичащо от сключения на 11.05.2015г. Договор за кредит за текущо потребление и с правно основание  чл.430 от ТЗ,във вр.с чл.415,ал.1,т.2, чл.422 и чл.124,ал.1 от ГПК,чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, в следния вид- главница от 25 424.24лв., договорна лихва - 1 229.79лв. за периода от 21.10.2018г. до 09.05.2019г., обезщетение за забава(наказателна лихва)- 45.44лв. за периода от 28.11.2018г. до 09.05.2019г., законна лихва– 148.31лв. за периода от 10.05.2019г. до 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2019г.до окончателното й погасяване. Претенцията за  разходи по изискуем кредит в размер на 120лв. следва да се отхвърли,като неоснователна и недоказана.

По разноските.

При този изход на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на присъждане на направените разноски. По делото е представен Списък по чл.80 от ГПК,с посочени разноски- внесена държавна такса от 539.36лв., депозит за особен представител-1339лв.,депозит за съдебна експертиза-250лв. и се претендира възнаграждение за юрисконсулт от 100лв., или общо 2228.36лв. По делото са представени доказателства за реалното извършване на тези разходи,а търсеният хонорар е в минималния предвиден съгласно чл.25 от Наредба за правната помощ(съгл.чл.78,ал.8 от ГПК). С оглед частичното отхвърляне на претенцията (по отношение на разходите за предсрочно изискуем кредит) по съразмерност следва да се присъди сумата 2005лв., която следва да се възложи на ответника.

При този изход по установителния иск и съобразно приетото в т.12 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС,съдът следва да разпредели и отговорността за разноските в заповедното производство. Видно от приложените по ч.гр.д.№1150/2019г.на РС-Ловеч документи заявителят е направил разноски за държавна такса от 539.36лв.и юрисконсултско възнаграждение от 50лв.,с доказателства за реалното им извършване, или общо 589.36лв., от които съразмерно с уважената част от иска има право на възстановяване до размера на 530лв.,която следва да се възложи на ответника

След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на заповедния съд,ведно с ч.гр.д.№1150/2019г.по описа на РС-Ловеч.

На основание горното и по реда на чл.235 от ГПК,съдът

 

Р        Е        Ш        И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването към 13.06.2019г. на вземане на „БАНКА“***”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”М.” №19, представлявана от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез гл.юрисконсулт на РЦ-Плевен - Н.М.И., към А.А.К. с ЕГН **********,***, произтичащо от сключен на 11.05.2015г. Договор за кредит за текущо потребление и с правно основание  чл.430 от ТЗ,във вр.с чл.415,ал.1,т.2,чл.422 и чл.124,ал.1 от ГПК,чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, в следния вид- главница от 25 424.24(двайсет и пет хиляди четиристотин двайсет и четири лева и двайсет и четири стотинки), договорна лихва - 1 229.79(хиляда двеста двайсет и девет лева и седемдесет и девет стотинки) за периода от 21.10.2018г. до 09.05.2019г., обезщетение за забава-наказателна лихва- 45.44(четирийсет и пет лева и четирийсет и четири стотинки) за периода от 28.11.2018г. до 09.05.2019г., законна лихва – 148.31(сто четирийсет и осем лева и трийсет и една стотинки) за периода от 10.05.2019г. до 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2019г.до окончателното й погасяване,а искането  за признаване за установено наличието на вземане за  разходи по изискуем кредит в размер на 120лв.,като неоснователно и недоказано ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА“***”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”М.” №19, представлявана от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез гл.юрисконсулт на РЦ-Плевен-Н.М.И., разноски по съразмерност в общ размер на 2535(две хиляди петстотин трийсет и пет) лева, от която сума дължими по т.д.№ 150/2019г. на ОС-Ловеч – 2005 лева и по ч.гр.д.№1150/2019г.на РС-Ловеч- 530 лева.

След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на заповедния съд,ведно с ч.гр.д.№1150/2019г.по описа на РС-Ловеч.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                            

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :