Решение по дело №6328/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 110/20.01.2023г. по НОХД 6328/2022г. по
описа на ПРС-ХХІІІн.с.

Районна прокуратура гр. П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимият
А. И. Б. за това, че на 11.05.2020 г. в землището на ***, по непредпазливост
запалил чужд имот със значителна стойност – стопанска постройка с РЗП от
400 кв.м., находяща се в стопански двор П690 на бивше ТКЗС – ***,
ситуирана в масив № 111 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на ***, местността „Ормана“, ведно с намиращите се в нея предмети,
собственост на „Холидей Вилидж“ АД, ЕИК: *********, на стойност 37
320.80 лева, като причинените имуществени щети на постройката са на
стойност 599.84 лева – престъпление по чл. 331, ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – П. поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен
начин, предлага на Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването
на деянието, за което е предаден на Съд, като наложи наказание „глоба” от
1000лв.
Подсъдимият А. И. Б. се признава за виновен, не дава обяснения по
случая.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателство поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
А. И. Б. е роден на *** г. в ***, адрес за призоваване в страната: с. .....,
общ. ....., обл. П., ул. „31-ва“ № 3, ***, български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Търговското дружество „Холидей Вилидж“ АД, ЕИК: *********
/понастоящем с правна форма ЕАД/ с настоящ управител свидетелката М. К.
Х., притежавало множество недвижими имоти на територията на Република
България, които отдавало под наем. Към 11.05.2020г. дружеството се
представлявало и управлявало от свидетеля Т. В. Г.. „Холидей Вилидж“ АД се
явявало собственик и на стопанска постройка с РЗП от 400 кв.м., находяща се
в стопански двор П690 на бивше ТКЗС – ***, ситуирана в масив № 111 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, местността „Ормана“.
Същата се намирала зад сграда – отново собственост на търговското
дружество, която била отдадена под наем на свидетеля О.Н.- който я ползвал
като цех за бутилиране на вода. Горепосочената стопанска постройка за
последно била ползвана от търговското дружество „К.“ ООД с управител
свидетелят И.Е. с предназначение - за съхранение и обработка на отпадъци за
рециклиране. През 2019г. свид. Е. преустановил осъществяваната от
управляваното от него дружество дейност и на неустановена дата през 2019г.
напуснал имота, изоставяйки там отпадъчни пластмасови изделия. След
освобождаването на постройката, същата не се посещавала от никого и
свидетелят А.Т., който бил нает да поддържа недвижимите имоти -
1

собственост на „Холидей Вилидж“ АД в ***, изключил електрическото
захранване към нея. Самата постройка била едноетажна, с дължина от 100
метра, широчина 4 метра и височина 2,30 метра, изградена от червени на
цвят тухли /единични/, измазана отвън и отвътре, като на места част от
мазилката липсвала. Във вътрешността й били обособени няколко
помещения. Едно от тях, намиращо се първо от ляво на дясно с ориентир от
северозапад, било с размери 4,50м. х 4,00м., с прозорец с размери 1,60м. х
1,40м. Входът към второто по ред помещение бил с размери 1,84м. ширина х
1,90м. дължина. Входната врата била метална с размери 0,90х2,10м. На
същата имало поставен катинар. Покривът на сградата бил двускатен и
представлявал дървена конструкция с керемиди тип „Марсилски“.
Подсъдимият А. И. Б. живеел в имот, находящ се в непосредствена
близост до гореописаната постройка и знаел, че същата била неизползваема.
На 08.05.2020г., посредством електрически удължител, който включил в
електрическата мрежа на собствения си имот, фасунга и електрическа крушка,
той захранил с електричество последното помещение от постройката, при
отправна точна входната врата на същата и монтирал в него инсталация за
производство на алкохолни напитки, включваща меден казан за варене с
вместимост 200 литра, лула, метален варел с вместимост от 200 литра, медна
серпентина, поцинкована тапа /заглушка/, маркуч с дължина 2 метра и
пластмасова кофа с вместимост 15 литра. Медният казан за варене той
поставил над обособено огнище, в което запалил огън, който оставил без
надзор.
Така, на 11.05.2020г., около 09:00 часа, в следствие на лъчистото
въздействие на оставения без наблюдение открит огнеизточник, какъвто бил
огнището, горимите материали пред него – пластмасови отпадъци,
акумулирали топлина до момента, в който се възпламенили. Тъй като
помещението било затоплено, огънят продължил да се развива и лесно
възпламенил гредоредния таван на помещението, а оттам се запалила и
носещата конструкция на покрива. Пожарът бил забелязан от свид. А.Т.,
който незабавно позвънил на ЕЕН 112 и съобщил за случващото се. На място
били изпратени два екипа на РСПБЗН – гр. ..... в състав свидетелите К.С А.П.,
М.М., А.Д., В.П. и Г.Д., които потушили разразилия се пожар.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена
пожаро – техническа експертиза /приложено на л. № 82 – 84 в Том I по
делото/, най – вероятната причина за възникването на пожара била открит
огнеизточник от запален огън за загряване на казан за варене на ракия,
оставен без наблюдение.
От заключенията по изготвените стоково – оценъчна и допълнителна
стоково-оценъчна експертизи /л. № 86 – 88 в Том I и л. № 25 – 27 в Том II
поделото/ става ясно, че стойността на стопанската постройка, ведно с
намиращите се в нея предмети към датата на инкриминираното деяние
възлизала на 38 178.36 лева. Предметите обаче били собственост на
2

подсъдимия Б.. След приспадане на стойността им съобразно заключението на
допълнителната СОЕ се установява, че запаленото имущество е на стойност
37 320.80 лева. Нанесените вследствие на пожара имуществени щети на
постройката възлизали на стойност 599.84 лева.
В проведеното по делото съдебно заседание подсъдимият Б. представя и
по делото са приети споразумение, молба и разписка, видно от които същият
изцяло е възстановил на пострадалото дружество имуществени вреди в
размер на 599.84 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – от показанията на
свидетелите Т. В. Г., М. К. Х., И.Б. Е., О.М.Н. А.Б.Т., И.И.Д. П.Х.С. К.С.С.,
А.Ч.П., А.Г.М., А.В.Д., В.Д.П., Г.Д.Д., Н.Е.И, М.И.А. дадени в досъдебната
фаза на процеса и приобщени по предвидения в НПК ред. Приетото за
установено се подкрепя напълно и от писмените доказателства по делото –
заключения на пожаро-техническа и стоково-оценъчна експертизи, протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справка съдимост,
характеристична справка.
Настоящият състав изцяло кредитира показанията на горецитираните
свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с
гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по
този начин пряко установяват извършеното престъпление, личността на
извършителя-именно подсъдимият Б. и неговите лични действия, имали за
резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с
нарушаване забраната за нарушаване неприкосновеност на собствеността на
гражданите, посредством причиняването на пожар в чуждия имот.
Съдът напълно се доверява на заключенията на изготвените, приети и
неоспорени от страните пожаро-техническа и стоково-оценъчна, които
намира за обективни, всестранни, незаинтересовани, компетентно изготвени,
с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с материалите
по делото.
Поради всичко изложено, съдът намира, че по делото е установено по
безспорен и категоричен начин осъществените от подсъдимия и свидетелите
действия, както и това, че автор на инкриминираното деяние е именно подс.
Б..
Настоящата съдебна инстанция намира, че при така очертаната
фактическа обстановка подсъдимият А. И. Б. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна съставомерните признаците на
престъплението по чл. 331 ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК, тъй като на 11.05.2020 г.
в землището на ***, по непредпазливост запалил чужд имот със значителна
3

стойност – стопанска постройка с РЗП от 400 кв.м., находяща се в стопански
двор П690 на бивше ТКЗС – ***, ситуирана в масив № 111 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, местността „Ормана“, ведно с
намиращите се в нея предмети, собственост на „Холидей Вилидж“ АД, ЕИК:
*********, на стойност 37 320.80 лева, като причинените имуществени щети
на постройката са на стойност 599.84 лева.
От обективна страна по делото с категоричност се установява, че Б.
запалил огнище, намиращо се в помещение на стопанска постройка с РЗП от
400 кв.м., находяща се в стопански двор П690 на бивше ТКЗС – ***,
ситуирана в масив № 111 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на ***, местността „Ормана“, представляващо открит огнеизточник, след
което, без да се увери, че няма опасност огънят да предизвика пожар, го
оставил без наблюдение, въпреки, че му било ясно, че същият представлява
открит огнеизточник, в близост до който имало леснозапалими материали.
Вследствие на оставен необезопасен от Б. източник на запалване, възникнал
пожар. Така започналият физико- химичен процес на горене бързо обхванал
недвижимия имот, като засегнал покривната му конструкция. Чрез
заключението на назначената пожаро -техническа експертиза е изяснен
механизмът на пожара, вследствие на което е доказана по несъмнен начин
причинната връзка между действията на обвиняемия и възпламеняването на
процесните вещи.
Стойността на запаления имот, без предметите в него, които били
собственост на подсъдимия и не следва да бъдат вземани предвид за
квалификацията на престъпното деяние, е 37 320.80 лева, т.е. налице е
признакът от обективна страна имуществото да е „със значителна стойност".
Съгласно константната съдебна практика на ВКС на Р. България,
имущественият критерий за този съставомерен признак е свързан с размера на
минималната работна заплата в страната и е възприета като критерий за
„значителна стойност“ и „значителни вреди“ цена, равняваща се на 14
минимални работни заплати за страната към момента на извършване на
престъплението. Съобразно ПМС № 350/19.12.2019 г. МРЗ към 11.05.2020 г.
е в размер на 610 лева, като стойността на четиринадесет такива е равна на 8
540 лева. От материалите по делото е очевидно, че стойността на
инкриминираната постройка е над посочената по-горе, респективно
предметът на престъплението по настоящото производство е годен да
обоснове наказателната отговорност на А. Б.. При преценката за
съставомерността на деянието по чл. 331, ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК следва
да бъде отчитана не стойността на предметите, които са били унищожени в
резултат на осъществения палеж, респ. причинените щети, а стойността на
имуществото, което е било запалено и обективно е могло да пострада.
Наличен е и другият изискуем, съставомерен признак, досежно запаления
имот, а именно същият да бъде чужд на дееца, като видно от доказателствата
по делото запалената постройка е собственост на търговското дружество
„Холидей Вилидж“ АД /сега ЕАД/, ЕИК: *********. За разлика от
4

умишления палеж, предмет на непредпазливия палеж може да бъде само
имущество, което е чуждо на дееца.
Изпълнителното деяние се изразява в запалване на предмета на
престъплението. Престъплението е резултатно – на реално увреждане, като
престъпният резултат е осъществен, когато предметът започне да гори със
собствен огън – самостоятелно.
От субективна страна престъплението е извършено виновно – при
форма на вината несъзнавана непредпазливост /престъпна небрежност/.
Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят. Възможността за
предвиждане зависи от конкретната фактическа обстановка и от
индивидуалните особености на личността на дееца. Неговото конкретно
задължение да предвиди възможното настъпване на общественоопасните
последици, произтича от естеството на извършваната дейност по бораване и
експлоатиране на запалено в закрито пространство огнище, което било
източник на горене и резонната житейска необходимост от вземане на
базисни мерки против възникване на пожар. Възможността на дееца да
предвиди настъпването на общественоопасните последици следва от неговото
добро ментално състояние и разсъдливост, както и натрупаният в достатъчна
степен житейски опит. Въпреки това, съвсем лекомислено, в случая деецът не
е положил елементарна грижа и не е спазил основни правила при боравене с
източник на открит огън, като го оставил без наблюдение, което довело и до
възникването и разпространението на пожара..
За извършеното от подсъдимия А. И. Б. престъпление по чл. 331 ал.1 вр.
чл.330 ал.1 от НК, се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три
година. При определянето вида и размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съобразявайки се с целите на специалната и
генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и
за предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че подсъдимият Б. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Основание за
това са обстоятелствата, че видно от приложеното свидетелство за съдимост
същият не е осъждан за престъпление към датата на инкриминираното
деяние, не е освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от НК, и причинените с деянието съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване са възстановени изцяло. При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът
счита, че А. И. Б. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като
му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При
индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита
всички обстоятелства по делото – ниската степен на обществена опасност на
дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви към
инкриминираната дата. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид имотното и
5

семейно състояние на подсъдимия, най-справедливо е на същия да се
определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвиден
такъв, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.
Иззетото и приложено веществено доказателство 1 /един/ брой
магнитен носител, съдържащ аудиозаписи от ЕЕН 112 с надпис „РУ на МВР –
.....“, поставен в прозрачен хартиен плик, приложен под № 35 в Том I по
делото, ДА ОСТАНЕ по делото за срока на неговото съхранение.
Вещественото доказателство - 1 /един/ брой метална лула от казан за варене
на ракия – на съхранение в РУ – гр. ..... при ОД на МВР – гр. П. /разписка,
приложена на л. № 124 в Том I по делото/, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без
стойност след влизане на решението в сила.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл. . 331 ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК, то А. И. Б., на основание
чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ОСлО при Окръжна прокуратура гр. П. направените в досъдебното
производство разноски за експертизи в размер на 580.50 лева.
Причините извършването на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения Съдът постанови и решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6

Номер на акта:	110
Дата:	20 януари 2023 г.
Съдия:	Теофана Божидарова Спасова

Дело:	20225330206328
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 ноември 2022 г.

Решение по дело №6328/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите