Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  

                                                гр.ЛОВЕЧ, ………….2020 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 271 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 441 от ГПК във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

Производството по делото е образувано по повод искова молба с вх.№ 5402/14.02.2020 г. на ОС-Пловдив (вх.№ 3382/05.06.2020 г. на ОС-Ловеч, където делото е изпратено по подсъдност), подадена от Е.Б.Т., с ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Л.Б., със съдебен адрес:***, партер против Частен съдебен изпълнител  В.Л.П., с рег.№*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.Б., №5, ет.2.

Ищцата излага, че на 24.03.2008г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, т.1, дело 166 от 2008 г. на Нотариус М.Г., peг. № 194 на НК, вписан под Акт №20, том III, дело № от 24.03.2008г. е закупила следния недвижим имот, находящ се в село Ч., община Т., област Ловеч, с ЕКИМ *****, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален № ******, с площ 373 кв.м., попадащ в парцел VII - 10, в квартал 6, по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 976 от 1968г. и кадастрален план одобрен със Заповед № 134 от 2005г., при граници и съседи: улица, ПИ с кадастрален № ******, ПИ с кад. № ******, ПИ с кад. № 5120029 /, ПИ с кад. № 5120030, ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ 130.8 кв.м., състояща се от: 1/ приземно ниво, на което са разположени ГАРАЖ с площ 18.5  кв.м. и склад с площ 12.5 кв.м., на ниво втори етаж, на което са разположени спални с площ 23.9 кв.м.; 2/ приземно ниво, на което са разположени дневна и санитарен възел е площ 39.5 кв.м., и ниво втори етаж, на което са разположени спални с площ 36.4 кв.м.

С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №62 том II, peг. № 2246 дело № 221 от 11.04.2008 г. на Нотариус М.Г., peг. № 194 на НК, вписан в имотния регистър при Районен съд - Т., Том І, Акт номер 120 от 11.04.2008 г. ищцата като трето задължено лице и ипотекарен длъжник е учредила в полза на Кредитора „Банка ДСК” ЕАД договорна ипотека върху недвижимия имот.

Ищцата сочи, че Р.П.Д.е спряла да плаща задълженията си към „Банка ДСК” ЕАД по договора за кредит, при което Банката е обявила целия остатък от кредита за предсрочно изискуем и въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 3696 от 28.07.2010г., издадена по ч.гр.д. № 5176/2010 г. на Районен съд - Плевен кредиторът „Банка ДСК” ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист от 05.08.2010 г. против Р.П.Д.като длъжник и против Е.Б.Т. като трето задължено лице-ипотекарен длъжник, за следните суми: 61 500.00 евро - присъдена и неплатена главница, 5 438.99 евро лихва за забава за периода 12.06.2009г.  до 22.07.2010г., 4 005.57 евро - санкционна лихва за периода 12.06.2009г. до 22.07.2010 г. дължими по договор за кредит от 11.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 774.91 лева държавна такса по ч.гр.д. № 4319/2010 г. на Районен съд - Плевен и 1 837.44 лева юрисконсултско възнаграждение.

По молба на „Банка ДСК” ЕАД, депозирана на 16.09.2010 г., е образувано изп.дело №1051/2010 г. по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие района на Окръжен съд - Плевен, като с молбата е поискано налагане на възбрана на имота, посочен по-горе, собственост на ипотекарния длъжник Е.Т.. На 16.11.2010 г. възбраната е вписана в Том I, акт №193 от 2010 г. на Служба по вписванията при Районен съд – Т..

Излага, че на 13.06.2011г. взискателят „Банка ДСК” ЕАД е подал молба за изпращане на делото за продължаване на изпълнителните действия на СИС към Районен съд - Т., където ДСИ А.Й.е продължила делото под №473/2011 г., като на 15.07.2011 г. с молба взискателят е посочил изпълнителен способ - оценка и опис на недвижим имот. Описът е извършен на 27.10.2011г., като за период по-дълъг от две години по делото не е поискано и не е извършвано друго изпълнително действие. На 11.11.2013 г. взискателят е поискал нова оценка, а на 15.01.2014 г. е подал искане за изпращане на делото за продължаване на действията при настоящия ответник - ЧСИ В.П., където изпълнителното дело е изпратено и е получило номер 2014***0400042.

Ищцата сочи, че в периода м. юни 2014 г. - м. февруари 2015 г. ЧСИ В.П. е извършил 5 поредни продани на недвижимия имот, собственост на ипотекарния длъжник.Последната пета продан е успешна и на 17.02.2015 г. с протокол от проведената публична продан И.Н.И., ЕГН: ********** е обявен за купувач, като след плащане на цената постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията при Районен съд - Т. на 10.03.2015г. с под № 119, том IV, от 2015 година.

Твърди, че от покупната цена в размер на 49 001.00 лева, която продавачът е внесъл по сметка на ЧСИ Петров на 16.03.2015г., на взискателя е преведена сумата 46 719.71 лева.

На 04.06.2019 г. взискателят е подал молба за прекратяване на делото, поради настъпила перемпция и е поискал и получил обратно изпълнителния лист. На 02.07.2019 г. „ОТП Ф. Б.” ЕАД е подало молба за образуване на ново изпълнително дело, а именно № 1538/2019г. по описа на ЧСИ Т.К., въз основа на твърдение, че с договор за цесия от 20.03.2017г. е придобило вземането от „Банка ДСК” ЕАД.

Ищцата счита, че с предприетите изпълнителни незаконосъобразни действия изп.д.№ 2014***0400042, ответникът ѝ е причинил имотна вреда, изразяващо се в публична продан на описания недвижимия имот. Твърди, че след прекратяване ех lege на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на изп.д. №473/2011г. по описа на СИС към Районен съд - Т. на  27.10.2013г., две години след последното изпълнително действие, извършения опис на недвижимия имот и всички последващи действия са правно невалидни. Следвало е ЧСИ В.П. да следи служебно за настъпване на последиците на чл.433, ал.1, т.8 ГПК на изпратеното му за продължаване изпълнително дело и с постановление да го прекрати, а не да продължава с изпълнението, което е довело в крайна сметка до публичната продан, при която е загубила собствеността върху имота.

Относно размера на вредата ищцата счита, че това е пазарната цена на имота към момента на продажбата. По времето когато е продаден имота, в ГПК не е бил предвиден ред длъжникът да може да обжалва оценката, на базата на която се определя началната цена по публичната продан.

Моли да бъде постановите решение, с което ЧСИ В.Л.П., рег.№ *** от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Ловеч, бъде осъден да заплати на Е.Б.Т., с ЕГН **********: сумата 49 001.00 лева - обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия в това му качество по изп.д.№ 2014***0400042, сумата 14 905.66 лева,  представляваща законната лихва върху главницата от 14.02.2017г. до 13.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 14.02.2020 г. до окончателното й плащане, както и разноските по делото.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Призовката, заедно с исковата молба и приложенията, са изпратени на посочения в исковата молба адрес на ответника и редовно връчени.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника- Частен съдебен изпълнител В.Л.П., с който възразява срещу допустимостта и основателността на исковата молба.

Преповтаряйки твърденията на ищцата във връзка с образуваното изпълнително дело изтъква, че след като на 27.10.2011 г. е извършен опис, а на 02.11.2011 г. е изготвена оценката, същата е връчена на взискателя на 16.11.2011 г., за периода от 07.11.2011 г. до 22.12.2011 г. ищцата е търсена многократно, но оценката е върната обратно в съда. Отбелязва, че през цялото производство ищцата е отказвала да получава каквито и да било документи, които са се връщали обратно като непотърсени.

Ответникът твърди, че за периода от 22.12.2011 г. до 11.11.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия, тъй като е имало преговори с длъжника по изпълнителното дело Росица Дешева, същата да започне плащания директно към банката и да не бъдат предприемани каквито и да било действия по изпълнителното дело срещу ищцата, като ипотекарен длъжник и нейна добра приятелка.

Признава, че на практика не е извършвано същинско действие по изпълнението за периода от 22.12.2011 г. до 11.11.2013 г., когато е поискано от взискателя да бъде определена нова оценка, но този срок е по-малък от две години и затова счита, че не са били налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Отделно от това изтъква, че обещанието на длъжника Росица Дешева, че ще плаща задължението си представлява признаване на дълга и съответно прекъсване на давността. С оглед на това поддържа, че не е изтекъл двугодишен срок, в който взискателят по изпълнителното дело да не е извършвал действия по изпълнението.

От правна страна ответникът сочи, че до 26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК, с което е обявено, че занапред Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр.д.№3/80 г. на Пленума на ВС следва да се счита за изгубило сила, единствената задължителна съдебна практика е била постановлението, с което се приема, че „погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането”.

В тази връзка подчертава, към момента на извършването на публичната продан 17.02.2015 г. цитираното Тълкувателното решение не е имало действие, т.е. извършената публична продажба по изпълнителното дело е била напълно действителна.

Относно отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ изтъква нейния деликтен характер и възможността да бъде реализирана, ако е налице негово незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му, независимо от тази на длъжника или взискателя по изпълнителното производство. Затова счита, че в конкретния случай не е налице нито една от предпоставките за търсенето на отговорност.

Моли да се отхвърлят предявените срещу него искове и да му бъдат присъдени   сторените   съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е направил доказателствени искания, както и искане да бъдат конституирани, на основание чл. 219 от ГПК, като трети лица помагачи в процеса „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****** и „Л.И.” АД, ЕИК ******.С определение от 16.07.2020 г. съдът е уважил това искане.

 В писмено становище третото лице-помагач ЗК „Л.И.”АД поддържа отговора на ответника и се присъединява към изложените твърдения. Наред с това, оспорва процесуалната си легитимация като трето лице- помагач, както и основателността на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат С.Б. ***, който поддържа предявените осъдителни искове и моли да бъдат уважени. Ответникът се представлява от адвокат Ц.А. ***, който оспорва претенциите. Третите лица-помагачи не са представлявани.

 От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят относно фактите, че на 24.03.2008г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, т.1, дело 166 от 2008 г. на Нотариус М.Г., peг. № 194 на НК, вписан под Акт №20, том III, дело № от ищцата е придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в село Ч., община Т., област Ловеч, както и че с Нот.акт №62 том II, peг. № 2246 дело № 221 от 11.04.2008 г. на същия нотариус, като трето задължено лице и ипотекарен длъжник е учредила в полза на Кредитора „Банка ДСК” ЕАД договорна ипотека върху имота. Не се спори също, че длъжникът е спрял плащане, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила с изпълнителен лист за вземането си, след което на 16.09.2010 г. е подала молба до ЧСИ Т.К., с район на действие района на Окръжен съд – Плевен и е  образувано изп.д. №1051/2010 г. С молбата е поискано налагане на възбрана на имота, собственост на ипотекарния длъжник, която е вписана на 16.11.2010 г. в Служба по вписванията при Районен съд – Т..

Установява се по безспорен начин, че по молба от 13.06.2011г. на „Банка ДСК” ЕАД делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия  на СИС при Районен съд - Т., където е образувано под №473/2011 г. На 15.07.2011 г. взискателят е подал молба, сочейки способ за изпълнение- оценка и опис на процесния недвижим имот. Описът е извършен на 27.10.2011г. и за него ищцата е уведомена по реда на ГПК на 11.10.2011 г. На 02.11.2011 година е представено по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Заключението е връчено на пълномощник на банката на 16.11.2011 година.

На 12.11.2013 година взискателят е поискал да бъде извършена нова оценка на ипотекирания в негова полза недвижим имот и да бъде насрочена нова публична продан. ДСИ е поставил резолюция върху молбата да бъде уведомен взискателя да внесе депозит за експертизата в размер на 80.00 лева и на 09.12.2011 г. взискателят е подал молба с приложена вносна бележка.С Молба с Вх.№ 173/15.01.2014 година е поискал изпращане на делото за продължаване на действията при ЧСИ В.П., където изпълнителното дело е образувано под номер 2014***0400072. Уведомлението до СИС Т. за преобразуваното дело е от 20.01.2014 г.

По искане на взискателя ЧСИ В.Петров е наложил запор върху вземания на длъжника и насрочил оглед на имота, с цел актуализация на оценката. Уведомлението е връчено на длъжника на 22.04.2014 г. лично, видно от известието за доставяне. На 20.05.2014 г. е изготвена актуална пазарна оценка от независим оценител и тя е в размер на 105 674.00 лева общо (сграда, вкл.подобрения  66827.00 лева и земя- 38 847.00 лв.). Първата продан е насрочена за 21.06.2014 г.- 21.07.2014 г.при начална цена 79 275 лева. За нея ищцата е уведомена на 27 май 2014 г., според приложеното по изп.дело известие за доставяне. Поради липса на купувачи са последвали още четири продани, като последната е реализирана и на 17.02.2015 г. с протокол ЧСИ обявил за купувач на имота И.Н.И.. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 09.03.2015 г. и е вписано в Служба по вписванията при Районен съд - Т. на 10.03.2015г. с под № 119, том IV, от 2015 година.

На 10.03.2015 г. ЧСИ В.Петров изготвил протокол за предявяване на изготвеното разпределение, в който е отразено, че страните не са се явили. От внесената от купувача по сметка на ЧСИ на 16.03.2015 г. продажна цена от 49 001.00 лева, на взискателя е преведена сумата 46 719.71 лева.

На 20.11.2015 г. взискателят „Банка ДСК”АД е поискал налагане на запор върху трудови възнаграждения на длъжника Р.П.Д.. На 21.02.2018 г. „ОТП Ф. Б.”ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на досегашния, поради извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ЗЗД, за което длъжниците са уведомени.

На 04.06.2019 г. „ОТП Ф. Б.”ЕАД е подал молба за прекратяване на делото, поради настъпила перемпция и е поискал връщане на изпълнителния лист.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.Е.Г., според която пазарната оценка на процесния недвижим имот към датата на проведената публична продан- 17.02.2015 г. е определена на 79 900 лева.

При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл.441 ГПК, чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл. 45  ЗЗД, според който частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

Правото да получи обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. От събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, е установено, че ищцата е била ипотекарен длъжник, т.е. страна по изпълнително дело № 72/2014 година по описа на ЧСИ В.Петров, с район на действие ОС Ловеч, с рег. № *** на КЧСИ. Като участник в процедурата по публична продан ищецът има право да търси обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ответника като частен съдебен изпълнител по изпълнителното дело. А за да бъде уважен искът, е необходимо ищецът да докаже всички елементи от фактическият състав на отговорността на съдия-изпълнителя: неправомерни действия на ЧСИ; вреда, настъпила при упражняване на дейността от ЧСИ; причинна връзка между вреда и действия.

Производството по чл.74, ал.1 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД, ал.1 ЗЗД няма за предмет обжалване на действията на ЧСИ, а репариране на действителните вреди, настъпили вследствие от неговите неправомерни действия. В това производство съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ, без да е обвързан от това дали тези действия са обжалвани, съответно какъв е бил изходът от обжалването. Това е така, защото решение, постановено по жалба срещу действия на съдия-изпълнител, не формира сила на пресъдено нещо и не е предпоставка за предявяване на настоящия иск. Сила на пресъдено нещо досежно процесуалната законосъобразност на действията /бездействията на съдия-изпълнител би могла да възникне, само ако същото е било предмет на изследване в хода на исково производство. В този смисъл са изложени мотиви в: Решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Тълк.решение № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV-то г. О.; Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ІV-то г.о., ВКС и които съдът споделя.

Настоящия въззивен състав счита, че ищцата не е провел пълно и главно доказване в процеса на факта, че с действията си като ЧСИ ответникът е накърнил нейни правно защитими права.

Спорният въпрос е дали са били налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според ищеца, в изпълнителното производство № 473/2011 г. на ДСИ при РС Т. взискателят „Банка ДСК”АД е бездействал през периода от 27.10.2011г. (когато е извършен опис на имота) и до 11.11.2013 г., когато е поискал извършване на нова оценка. Заключението на съдебно-техническата експертиза за оценката на имота е депозирано по делото на 02.11.2011 г. На 16.01.2014 г. делото е изпратено от ДСИ за продължаване на действията при настоящия ответник - ЧСИ В.П..

През този период съдилищата тълкуват и прилагат нормите на закона, съобразявайки указанията, дадени в действащото Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 година относно погасителната давност по чл.116, б.”в” ЗЗД, което е задължително за съда, съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт. В него изрично се приема, че: „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.”  Този извод се мотивира с това, че погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок и изпълнителният процес е също съдебен процес, част е от гражданския процес, каквато част е и предшестващият го исков процес. Поради това не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност не тече. Това разрешение се основава на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение. През периода от 27.10.2011г. (когато е извършен опис на имота) и до 11.11.2013 г. ДСИ при РС Т. е извършил само действия по връчване на заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза за стойността на имота на страните по изпълнителното дело.

Това постановление е актуално и приложимо по времето на образуване на делото и до влизане в сила на постановлението за възлагане – 09.03.2015 г.

Постановките на постановлението са отменени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК и то става задължително за съда от момента на постановяването му.

В него се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Аргументи за това становище са изведени от различната правна уредба на прекъсването на давността с предявяване на иск и др. действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. Исковото производство се разглежда като динамичен фактически състав, който е различен от изпълнителното. Изложен са мотиви, че исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, което признава или отрича вземането, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Изрично се посочва, че: „Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи”. Приема се трайно установеното в доктрината и съдебната практика разбиране, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

След преобразуването на изпълнителното дело на СИС при РС Т. под № 72/2014 година по описа на ЧСИ В.Петров, взискателят е предприемал своевременно изпълнителни действия и е реализирал продажбата на процесния имот. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 09.03.2015 г. когато е актуално и се прилага Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 година.Затова не може да се приеме, че ЧСИ е нарушил по някакъв начин закона или не е съобразил актуалната към този момент съдебна практика. Следва да се отбележи, че по делото няма данни, че ишщцата е обжалвала действията на съдебния изпълнител или проведената продан.

В Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК са изложени мотиви, че при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Формиран е извод, че „извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година, поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.”

Съобразявайки горното, съдът счита, че ищцата не доказва настъпването на вреда и причинна връзка между нея и действията на ЧСИ.

Сключвайки договора за учредяване на договорната ипотека, ищцата доброволно се е съгласила при неизпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, имотът да послужи за удовлетворяване на „Банка ДСК”ЕАД, чрез неговата публична продан. Определената цена на имота, видно от заключението на вещото лице по изп.дело № 473/2011 г. към 02.11.2011 г. е 71910 лева, а пазарната цена на имота, според заключението на вещото лице- инж.Е.Г. към датата на публичната продажба (17.02.2015 г.) е 79 900 лева. В случая цената, на която е реализирана публичната продан, е по-ниска от пазарната, предвид разпоредбата на чл.468, ал.1 ГПК (според действащата към този момент редакция началната цена е 75 на сто от стойността), поради липсата на кандидати и последвалите 5 публични продани, при които началната цена при всяка следваща се намалява.

С оглед изложеното, предявеният главен иск  е неоснователен и следва да се отхвърли.  Поради обусловеността му от него следва да се отхвърли и акцесорният иск за плащане на сумата 14905.66 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 14.02.2017 г. до 13.02.2020 година.

С определение № 401 от 28.02.2020 г. по гр.дело № 382/2020 година на Пловдивския окръжен съд ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по делото.На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 2500 лева за платено адвокатско възнаграждение на адвокат Ц.А., за което са представени доказателства.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                        Р   Е   Ш   И :

           

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Б.Т., с ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Л.Б., със съдебен адрес:***, партер против Частен съдебен изпълнител  В.Л.П., с рег.№*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.Б., №5, ет.2:  осъдителен иск с правно основание чл.441 ГПК, чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл. 45  ЗЗД за сумата 49 001 (четиридесет и девет хиляди и един) лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба-14.02.2020 г. и до окончателното ѝ плащане, представляваща обезщетение за неправомерно причинени на ищцата имуществени вреди при изпълнение на дейността на ответника като ЧСИ по изп.дело № 72/2014 г., както и иска за сумата 14 905.66 (четиринадесет хиляди деветстотин и пет лева и 0.66 стот.) лева, представляваща законна лихва върху главницата от 14.02.2017 г. до 13.02.2020 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Е.Б.Т., с ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Л.Б., със съдебен адрес:***, партер, да заплати на Частен съдебен изпълнител  В.Л.П., с рег.№*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.Б., №5, ет.2, разноски по делото в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Решението е постановено при участието на третите лица- помагачи на страната на ответника: „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ****** и „Л.И.” АД, ЕИК ******.

Решението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

                      

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: