№ 136
гр. Пловдив , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3711447, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. Н. Ц. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 04.06.2020 г. в 09.44 часа,
на път 2-64, км.50, посока от гр. Пловдив към с. Труд, при въведено
1
ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № ****** , при отчетен толеранс
от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема
скорост 93 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 33 км/ч. Собственик
на когото е регистриран автомобилът е С. Н. Ц..
ПО НЕПРАВИЛНО УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и
приложено като доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ за
републикански път 2-64 в посочения в ЕФ участък към датата на
нарушението - 04.06.2020г. не са налице ограничения на скоростта,
въведени с пътен знак В26.
Това е така, доколкото от писмото е видно, че пътния знак е поставен
по надлежния ред едва няколко месеца по-късно на 07.10.2020г.
При положение, че на въпросния пътен участък към дата 04.06.2020г.
не е било въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен
пътен знак В 26, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ,
че е допуснато превишение на режима на скоростта от 33 км/ч.
При липса на надлежно поставен знак В26 няма как да е допуснато и
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискваща превишаване на режима на
скоростта, въведен с пътен знак В 26.
Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 93 км/ч и
при липса на надлежно поставен знак В26 би се оказало, че поведението на
жалбоподателя е изцяло ненаказуемо, доколкото би се явило приложимо
общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.1 ЗДвП, обаче превишение от 3
км/час, каквото би било налице в процесния случай, не се наказва.
Посоченият извод за липса на надлежно поставен знак към дата
04.06.2020г. не се оборва от приложения по преписката снимков
материал, на който се вижда поставен знак В26. Това е така, доколкото
липсват каквито и да било данни към кой момент е актуална снимката,
още повече, че в писмото от ОПУ изрично е посочено, че знак в крайна
2
сметка е поставен на по-късна дата.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-
Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може
да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към
дадена дата.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето
на пъна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията
на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да
стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни
знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
3
процесния път.
Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства е отбелязано че пътен знак В 26 на за процесния пътен участник е
наличен и към дата 04.06.2020г.. Тоест съществува противоречие между
отразеното в протокола по чл. 10 и официалната информация постъпила
от ОПУ-Пловдив към АПИ. Това разминаване теоретично е възможно да се
дължи на различни причини:
-да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване
на нарушението в ЕФ.
-да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на
разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на
действителното.
-пътен знак В26 действително да е бил наличен на посоченото в
Протокола по чл. 10 място и към дата 04.06.2020г., но да е бил разположен
без одобрението на единствено компетентния орган- Директора на ОПУ
на АПИ и без спазване на правилата на Наредба № 3 от 16 август 2010 г. на
МРРБ и Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата. Така напълно възможно е пътния знак да е поставен по
разпореждане на кмета на общината, или по разпореждане на органите на
МВР или от фирма Рефан (както се сочи в писмото от ОПУ), но без към
посочения момент да са спазени необходимите съгласувателни
процедури с АПИ. Доколкото процесния е републикански път, втори
клас, то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и
разрешение на Директора на ОПУ на АПИ би било изцяло
незаконосъобразно и въз основа на него не може да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност на водачите по пътя.
-напълно възможно е на следващо място знак обективно да е бил
поставен, но конкретното място на извършване на нарушението да не е
попадало в обхвата на неговото действие, доколкото съгласно чл. 50 ППЗДвП
Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат
до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2.В случая тази възможност всъщност е
напълно реална, доколкото на снимковия материал, представен по преписката
е видно, че веднага след поставения знак се вижда кръстовище, което
4
преустановява действието му в пространствено отношение.
Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При
наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно
поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма,
настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на
настоящия състав, в което отново е било констатирано поставяне на пътни
знаци по републикански пътища от ненадлежен субект, без знанието и
одобрението на АПИ.
В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД
3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, постановени
при напълно идентична фактическа обстановка.
Следва да бъде обсъдено и най-актуалното Решение № 378 от
22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, с което при сходни възражения е потвърден
електронния фиш. Дадените в него разрешения обаче са неприложими към
настоящия случай, доколкото по делото на АС-Пловдив изисканата справка
от ОПУ е предоставяла информация за налични пътни знаци само към
настоящия момент, а не както е по процесното дело – и за релевантния
момент на извършване на нарушението и за точната дата на законосъобразно
поставяне на знака.
ПО НАРУШЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С УСЛОВИЯТА ЗА
ИЗПОЛЗВАНЕ НА АТСС
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП. С ТР
1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).
Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно
5
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата
към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип- чл. 6 от Наредбата.
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредбата.
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на автоматизирано техническо
средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава
процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че не
е спазено изискването на чл. 8 от Наредбата. Видно от л.13 от приложената
по делото инструкция за експлоатация на АТСС обсегът на действие на
същото при режим М е 100-120 метра. От приложеното като доказателство
по делото статично изображение се установява, че в процесния случай е
използван именно този обсег. Тоест АТСС е било в състояние да отчита
скоростта на движение на МПС на разстояние 100-120 метра. В същото време
в протокола по чл. 10 е отбелязано, че знакът В26 въвеждащ ограничение
на скоростта от 60 км.ч /ако въобще можеше да се приеме, че такъв е бил
наличен/ е бил разположен на разстояние 100 метра от АТСС . Тоест
радарът на АТСС е имал възможност да зачита движението и скоростта
на МПС 20 метра преди да започне да действа ограничението въведено с
6
пътния знак В 26. В тези 20 метра важи общото ограничение на скоростта
извън населено място- 90 км час и при установена скорост на жалбоподателя
от 93 км/ч деянието му, както вече се изясни по-горе би се явило
ненаказуемо.
При положение, че обсега на действие на радара е по-голяма от
разстоянието, на което е разположено АТСС от знака В 26 само може да се
предполага, че МПС се е движело със заснетата скорост след като
ограничението на скоростта е произвело действие, а не преди това. Както
е добре известно обаче административно наказателната отговорност не може
да почива на предположения, поради което и НП следва да се отмени.
В този изричен смисъл Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1093 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
7
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3711447, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. Н. Ц. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8