№ 6877
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110147113 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Ц. И. Т. срещу Л. К.. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с небрачни
искове.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи. По време на брака
им се родил синът им Раян Л. Кашроуд, роден на 25.01.2016г. Страните
заедно детето се устроили да живеят в Италия. Със съпрузите живяло и
детето Мелита, родено от друга връзка на ищцата. Между страните започнали
чести скандали. Ищцата заедно с детето Мелита заминали за България през
лятото на 2019г., където останали два месеца. След като се върнали в Италия,
като при пристигането им у дома ответникът заявил, че има друга жена до
себе си и чака дете от нея. Ищцата останала две седмици вкъщи, след което
си заминала за България Детето Рая останало да живее при баща си, който
полагал добри грижи за отглеждането и възпитанието му. Детето заявявало на
майка си по телефона, че е добре и с баща си се чувства много добре. Раян не
владее български език, няма никакъв спомен за България, тъй като ищцата
идвала тук с него много рядко и детето било малко. Не желае да живее с
майка си в България, за него това място е непознато, изразява желание да
живее с баща си в Италия и Тунис. Сочи, че с ответника са разделени от
четири години, не поддържат никакви контакти. Моли бракът да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса
за вината. Моли също упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете да бъдат предоставени на бащата. Да бъде определен режим на
лични отношения на майката с детето, като предлага такъв, както и да
заплаща месечна издръжка в минимален размер. След прекратяване на брака
1
да носи фамилното име Т., което не е променяла след сключване на брака. Не
претендира разноски.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника
чрез назначения му особен представител.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните фактически и правни изводи:
Страните са съпрузи от 21.11.2013 г., което се установява от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като
при сключване на брака жената не е променяла фамилното си име. Същите
имат родено от брака едно дете – Раян Л. Кашроуд, ЕГН **********
/малолетен/.
Видно от приетата по делото справка от Дирекция „Миграция“ – МВР,
на 27.09.2018г. ответникът е напуснал пределите на Република България и
оттогава няма данни да е посещавал страната.
С оглед изискванията на чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е
изготвен социален доклад от ДСП – Пловдив. Видно от проведеното
социално проучване, майката споделя, че през 2022г. е пътувала до Италия да
види сина си. Казва, че когато са се видели, той е бил спокоен, щастлив, че
посещава училище в Италия, че има приятели сред връстниците си. Майката
казва, че бащата има нова партньорка, от която има по – малко дете и Раян е
свикнал с нея. По думи на майката, тя не е виждала сина си от 2022г., когато
го е посетила в Италия. Споделя, че между нея и съпруга й имало голям
скандал, след който той сменил номера си, блокирал я и не й позволил повече
да види сина си. Майката заявява, че когато през 2022г. е била в Италия с
бащата са се договорили Раян да остане при него и той да полага грижи за
сина им, тъй като се справя добре с отглеждането му. Казва, че до момента не
е изпращала пари за издръжката му. Казва, че не желае родителските права
над детето. Майката заявява, че не знае кой е личен лекар на детето, нито
какво е здравословното му състояние. Същата информира, че е сигурна, че
синът й се отглежда добре от своя баща и новата му партньорка. Майката
живее в жилище под наем в гр. Пловдив. Живее заедно с малолетната си
дъщеря Мелита, която е родена от връзката й с друг мъж, който заплаща
наема и й помага финансово. Майката споделя, че има познати, при които
ходи да почиства жилищата им, превежда документите им от италиански на
български и получава финансова подкрепа от бащата на Мелита. По думи на
майката, тя не знае в кое училище учи сина й, нито какъв е успехът му и
цялостната му успеваемост.
От показанията на св. Пенка Георгиева Пеева се установява, че страните
живели в Италия. По време на брака се родило едно дете. Страните заедно с
детето ходели на гости в дома на майката на ищцата. Страните са разделени
от 4-5 години, като съпругът останал в Италия. Детето в момента е при баща
си, който го отглежда. Детето комуникира с майка си по телефона. В момента
2
ищцата живее с най – малкото си дете, тъй като другите са големи. Ищцата
работи – чисти входове, извършва преводи, тъй като владее много добре
италиански език. Бащата на малкото дете, който е в Англия, подпомага
ищцата финансово. Другите деца на ищцата са в България, освен Раян.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Пеева като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й
обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Установи се безспорно, че съпрузите са фактически разделени от 4-5
години, същите не поддържат никакви контакти и отношения помежду си,
поради което в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Предвид това, съдът намира, че бракът между
съпрузите съществува съвсем формално, същият не е в техен интерес,
обществено е неоправдан, поради което същият следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ищцата е заявила, че не желае да упражнява родителските права върху
роденото от брака дете. По делото се установи, че както след фактическата
раздяла на страните, така и към настоящия момент грижите по отглеждането
и възпитанието на роденото по време на брака дете Раян се полагат от
неговия баща, при когото и детето живее. Съдът, като съобрази събраните
доказателства, изготвения от компетентната ДСП социален доклад, счита, че
родителските права следва да се упражняват от бащата, при когото и детето
следва да живее. От доказателствата по делото се установи, че бащата и
детето живеят в Италия, където Раян посещава училище, чувства се щастлив
и спокоен при баща си. Детето не желае да живее заедно с майка си в
България, като страната за него е чуждо място, не владее български език, в
подкрепа на което са изявленията на ищцата в хода на социалното проучване.
Като съобрази посочените обстоятелства и преди всичко интереса на
непълнолетното дете, съдът намира, че на майката следва да бъде определен
режим на лични отношения със сина й Раян, както следва: майката има право
да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 18.00 часа, а ако детето е на училище и/или извънкласни дейности
– след приключването им, до 18.00 часа в неделя, с преспиване; Коледни
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до
19.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка нечетна година за
времето от 10.00 часа на 30 декември до 19.00 часа на 01 януари на
следващата календарна година; Великденски празници – всяка четна година
за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 19.00 часа в понеделник след
Великден /Светли понеделник/, както и един месец през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Ищцата е заявила възможност за заплащане на месечна издръжка на
детето в минимален размер. По делото се установи, че ищцата осъществява
3
трудова дейност, като почиства входове и жилища, извършва преводи на
документи от и на италиански език, получава финансова подкрепа от бивш
съжител. В подкрепа на изложеното са изявленията на ищцата в хода на
социалното проучване, както и показанията на св. Пеева. Детето Раян е
ученик в Италия. Съдът, като съобрази посочените обстоятелства, както и че
ищцата полага грижи за друго малолетно дете, намира, че във възможностите
на същата е да заплаща на малолетния си син Раян месечна издръжка около
минимално установения в закона размер, а именно 235.00 лева, считано от
влизане в сила на решението в частта относно определеното местоживеене на
детето, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е
направена от ищцата. Същата излага твърдения, че семейното жилище е в гр.
София, кв. Левски В, ул. 575 № 6, собственост на нейната майка и в което
жилище съпрузите отсядали при гостуванията им в България. Съгласно § 1 от
Допълнителните разпоредби на СК, „семейно жилище“ е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Видно от твърденията в исковата молба, изготвения социален доклад и
показанията на св. Пеева, страните и роденото по време на брака дете Раян са
живели в Италия. Същите са гостували в дома на майката на ищцата на
горепосочения адрес, но същият по никакъв начин не представлява семейно
жилище по смисъла на закона. По делото не са ангажирани доказателства
относно административния адрес и точното местонахождение на семейното
жилище, като е установено единствено, че същото се намира в Италия.
Доколкото родителските права спрямо детето се предоставят на бащата и
предвид обстоятелството, че ищцата е напуснала семейното жилище в
Италия, то същото следва да бъде предоставено за ползване на бащата.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай ищцата е заявила желанието си след
прекратяване на брака да носи фамилното име Т.. Видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак, съпругата не е променяла
фамилното си име при сключване на брака С оглед гореизложеното и на
основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК, след прекратяване на брака ищцата ще
носи фамилното име – Т..
Относно разноските за делото
Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на
50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва
да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е по 25.00 лева. Ищцата дължи
на съда и 338.40 лева – държавна такса върху размера на присъдената в полза
4
на детето издръжка по чл. 143 СК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 3005 от 13.01.2014 г. на Столична община – район
Подуяне, на Л. К., роден на **********г., и Ц. И. Т., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 49, ал. 1,
вр. чл. 44, т. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над роденото от
брака дете Раян Л. Кашроуд, ЕГН **********, на неговия баща Л. Кашроуд,
роден на **********г., при когото то да живее, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Ц. И. Т., ЕГН
********** с детето Раян Л. Кашроуд, ЕГН **********, както следва:
майката има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 18.00 часа, а ако детето е на училище и/или
извънкласни дейности – след приключването им, до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; Коледни празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа
на 24 декември до 19.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка
нечетна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 19.00 часа на 01
януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка
четна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 19.00 часа в
понеделник след Великден /Светли понеделник/, както и един месец през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Ц. И. Т., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Раян Л. Кашроуд, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Л. Кашроуд, роден на **********г., месечна издръжка в размер
на 235.00 /двеста тридесет и пет/ лева, считано от влизане в сила на
решението в частта относно определеното местоживеене на детето, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл.
59, ал. 2, пр. последно СК.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – след прекратяване на брака семейното
жилище, находящо се в Италия, се предоставя за ползване на съпруга Л.
Кашроуд, роден на **********г.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата Ц. И. Т.,
ЕГН ********** ще носи фамилното име – Т., на основание чл. 326 ГПК, вр.
чл. 53 СК.
ОСЪЖДА Ц. И. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
5
ГПК.
ОСЪЖДА Л. Кашроуд, роден на **********г., да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Ц. И. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 338.40 /триста тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева –
държавна такса върху издръжката на детето, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6