Определение по дело №602/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 11 от 25.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 871/2014 г., К.районен съд е отхвърлил предявен от М. Д. А.– Н. от Г. против собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Е. С. в блок „Р.-3”, В. У.Е. Й. № *, Г., иск по чл.61, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.41 от ЗС във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 292.24 лева, дължима за водене на чужда работа без пълномощие в чужд и свой интерес – извършени строително – монтажни работи, изразяващи се в неотложен ремонт на покривна конструкция /вложени материали/, ведно с обезщетение за забава в размер на 104.29 лева за периода 11.02.2011 г. до 05.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 05.08.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. С решението съдът е отхвърлил и предявен от М. Д. А.– Н. против собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Е. С. в бл. "Р.-3, вх. *, ул. “Е. Й. №*, гр. К., иск по чл.61, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.41 от ЗÐ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 46.83 лева, дължима за водене на чужда работа без пълномощие в чужд и свой интерес – труд за изработка за извършени строително – монтажни работи, изразяващи се в неотложен ремонт на покривна конструкция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска - 05.08.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Съдът е осъдил М. Д. А.– Н. да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Е. С. в бл. "Р.-3, вх. *, ул. “Е. Й. №*, Г. направените по делото разноски в размер на 500 лева, а по сметка на съда – да заплати направи бюджетни разноски в размер на 40 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М. Д. А.– Н., която го обжалва в срок. Счита, че решението е недопустимо, тъй като по делото липсвало надлежно конституиране, призоваване и участие на ответниците, срещу които са предявени исковете й. Твърди, че ответниците по делото са останалите етажни собственици в сграда в режим на Е. С., находяща се в гр. К., ул. “Е. Й. № *, бл. "Р.-3", вх. *, като всеки от тях отговаря за част от исковата й претенция, съответстваща на притежавания от него дяло от собствеността, съгласно чл.41 от ЗС. Излага съображения, че тъй като не можала да установи еднозначно поименно всеки един от тях, включително и отношенията на съсобственост върху общите части на сградата, то посочила О. Т. А., имащ качеството на управител на етажната С. към момента на завеждане на иска, за техен представител /законен представител на етажната С./ и поискала представяне по делото на книгата на етажната С. по чл. 7 от ЗУЕС, а също и приемане като писмени доказателства на свидетелстващи документи, издадени от АГКК - К., Агенцията по вписванията, Община К.. Съгласно изрично разпореждане на КРС по делото, управителят на етажната С. бил задължен да представи по делото надлежни данни за етажните собственици и тяхното дялово участие в етажната С., въз основа на които същите да бъдат привлечени като страни в процеса /ответници/. Съдът обаче не индивидуализирал и не конституирал отделните етажни собственици като ответници, както било редно, нито й предоставил възможност да ги посочи с нарочна молба, поради което те не взели надлежно участие в производството, водено срещу тях. Поради изложеното счита, по делото изначално липсвала пасивно легитимирана страна, което прави постановеното първоинстанционно решение недопустимо. Счита също така, че ако в настоящото производство отделните етажни собственици в съвкупност могат да бъдат представлявани от У. на етажната С. /както по дела във връзка с общите части на основание чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС/, то за да се установи процесуалноправната легитимация на ответната страна и надлежното им представителство от У., е било необходимо да се изиска по делото изрично решение на ОС на етажните собственици за овластяване/упълномощаване на У. да представлява етажните собственици, включително с правото да ангажира адвокат и да определя неговия хонорар, платен от името и за сметка на етажните собственици. При условията на евентуалност – в случай, че решението е допустимо, счита решението за неправилно поради норушение на приложимата материолноправна норма, допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните и фактически изводи на съда, като в жалбата се излагат подробни съображения за неговата неправилност. Моли съда да обезсили решението на районния съд като недопустимо и да върне делото на същия съд с указания за ново разглеждане от друг състав, а при условията на евентуалност – да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове, ведно със законните последици. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от У. на етажната С. на блок „Р. – 3„, В. У.Е. Й. № *в Г. – О. Т. А., чрез представител по пълномощие, с който се оспорва жалбата. В съдебно заседание последният, чрез представителя си по пълномощие, моли съда да потвърди атакуваното решение на първоинстанционния съд и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните във връзка с предявената по делото искова молба, прие следното:

Видно от подадената искова молба, пред К.йския районен съд е бил предявен иск от М. Д. А.– Н., в качеството й на етажен собственик, против „останалите 19 (деветнадесет) етажни собственици”, като собственици на самостоятелни обекти, в сграда в режим на Е. С., находяща се в Г., У.Е. Й. № *, блок „Р.-3”, В. за заплащане на разходи (вложени материали – 292.24 лева и труд – 46.83 лева) за извършен ремонт на покривна конструкция, за който ремент са направени твърдения, че е неотложен/ необходим, както и иск за обезщетение за забава в размер на 104.29 лева върху главницата от 292.24 лева (вложени материали), за периода от 11.02.2011 г. до 05.08.2014 г. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните релевантни за предявения иск обстоятелства: 1.) извършен от ищцата, като собственик на имот в цитираната Е. С., неотложен/необходим ремонт на обща част – покривна конструкция, без решение на общото събрание на етажните собственици и 2.) невъзстановяване на направените от ищцата разходи за ремонта, въпреки представени документи за закупени материали. Също така в исковата молба изрично е посочено как се образува претендираната главница за заплащане на материалите и труда за ремонта и обезщетението за забава – като сбор от дължими суми от всеки един от останалите етажни собственици, като собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.

От изложените в исковата молба релевантни обстоятелства се установява, че се касае до предявен от ищцата иск за заплащане на направени от нея разходи (материали и труд) за извършен необходим ремонтна обща част – покривна конструкция, който иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.48, ал.7 от Закона за управление на етажната С., а не както е приел първоинстанционния съд – чл.61, ал.2 от ЗЗД (погрешка посочен в доклада като чл.61, ал.2 от ЗУЕС).

Видно от материалите по делото, по така предявения иск районният съд е конституирал като ответник „управителния съвет на етажната С.” – видно от изпратеното съобщение (л.106 от делото) и списък на лицата с изготвени съобщения (л.103), на който е изпратил препис от исковата молба, ведно с приложенията с указание за отговор в едномесечен срок и който управителен съвет е призован чрез О. А. като управител. Именно на „управителния съвет на етажната С.” е изпратено и съобщението за изготвеното по делото съдебно решение, което е връчено на пълномощник.

Във връзка с горното, настоящият състав намира, че управителният съвет на етажната С., респективно – управителят, не е пасивно легитимиран да отговаря по иск за заплащане на направени от собственик в Е. С. разходи за извършен ремонт на обща част. С оглед изрично изложеното в исковата молба, а именно – че искът е предявен срещу „останалите 19 етажни собственици в етажната С.”, както и че претендираната главница за заплащане на материалите и труда за ремонта и обезщетението за забава се образува като сбор от дължими суми от всеки един от останалите етажни собственици, като собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, и предвид разпоредбата на чл.48, ал.7 от ЗУЕС, съгласно която собственикът има право да предяви иск срещу останалите собственици, пасивно легитимирани да отговарят по този иск като ответници са останалите собственици в етажната С., които по твърдения на ищцата са 19 (деветнадесет) на брой. Обстоятелството, че искът следва да бъде заведен срещу собствениците на самостоятелни обекти в сградата, се установява и от разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, предвиждаща, че по исковете, предявени (именно) срещу собствениците в етажната С. във връзка с общите части, последните се представляват пред съда от председателя на управителния съвет, респективно – от У.. Тук следва да се посочи, че уредената от закона възможност по тези дела собствениците да се представляват от У., не означава, че по тях ответник може и следва да е управителният съвет, респективно – управителят.

За процесуалната легитимация на страните, като положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, съдът е длъжен да следи служебно, като извършените срещу ненадлежна страна действия не пораждат правни последици.

Предвид обстоятелството, че с предявената искова молба не са конкретизирани останалите (с изключение на ищцата) собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на Е. С., находяща се в Г., ул. ”Е. Й. № *, блок „Р.-3”, В. които са пасивно легитимирани да отговарят по така предявения иск, и доколкото като ответник е конституирана ненадлежна страна – управителния съвет на етажната С., първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Ето защо, като постановен при липса на положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, касаеща процесуалната легитимация на страните, съдебния акт е недопустим и като такъв следва да бъде обезсилен. Следва делото да се върне на районния съд, който при новото разглеждане на делото, с оглед конституиране на надлежен ответник, следва да остави без движение предявената от ищцата искова молба и й даде срок за отстраняване на констатираната нередовност и посочване на ответниците, след което се произнесе по предявения иск, респективно – предявените искове, предвид изложените в исковата молба релевантни обстоятелства.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, а същите следва да се съобразят и присъдят с оглед крайния изход на делото при новото му разглеждане.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 11 от 25.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 871/2014 година по описа на К.йския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, като се съобрази изложеното в мотивировъчната част на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове : 1. 2.