Р Е Ш Е Н И
Е
№ 249
гр.Велико Търново, 07.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д. С., и
при участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 403 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по предявен иск от И.З.В. *** със съгласието на баща си З.В.З. срещу ОД на МВР Велико Търново с цена на иска 300 000лв. представляващи
претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на
полицейски орган – употреба на огнестрелно оръжие. В исковата молба се
твърди,
че В.
с приятели посещава дискотека в гр.Свищов, като на връщане се вози в лек
автомобил, който не спира на подаден от полицейски органи сигнал за проверка.
При преследването от орган на МВР е произведен изстрел с бойни патрони и ищецът
е улучен. Постъпва на лечение в болницата в гр.Плевен като му е отстранен десен
бъбрек и е зашит черния му дроб. Посочено е, че освен физиологически
травми, ищецът изживява стрес и емоционален шок - затворил се е в себе си,
чувства тревожност и напрегнатост, сънува инцидента, живее с мисълта, че може
да бъде застрелян без вина, загубил е вяра в държавните органи и полицията
поради безпричинното си осакатяване. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът ОД на МВР Велико Търново в писмен отговор оспорва
изцяло предявения иск, счита същия за недопустим и неоснователен поради липсата на предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ. Моли за отхвърлянето на иска.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за неоснователност
на иска и моли същия да бъде отхвърлен.
След като разгледа твърденията
на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Настоящото
производство е повторно и е в изпълнение на Решение № 9160 / 08.07.2020г. на
Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 219 / 24.04.2019г.,
постановено по а.д. № 205 / 2018г. по описа на Административен съд Велико
Търново.
Между страните
липсва спор по отношение на фактите.
От събраните
устни и писмени доказателства се установява, че на 06.04.2017г. около 01,30ч. ищецът и приятелите му Г.Г., С.С., В.Л.и И. Г.В. *** на дискотека
с лек автомобил Рено Меган с КН
ЕН ***– собственост на Г., управляван от С.С..
Пристигат в 2.00ч., излизат около 04,20ч. и за да се приберат се качват в автомобила,
управляван от С., като ищецът седнал отзад между И. Г.В. и Л.. Преди да
потеглят са забелязани от полицейски служители – П.и Н., които се намирали в
патрулен автомобил Опел Астра и решават да ги спрат
за проверка. Последват автомобила, в който се намирал и ищеца, включват
сигнализацията на полицейския автомобил и подават сигнал за спиране. Вместо да
спре, управляваният от С. автомобил увеличава скоростта си, преминава през
няколко улици и кръстовища, без да спира на знака „Стоп“, нарушавайки множество
забрани по ЗДвП. Полицейските служители
предприемат преследване, като включват и звукова сигнализация и предупреждават
колегите си за предприетото преследване. В рамките на Свищов водачът на
преследваният автомобил прави редица опасни маневри – намаляване на скоростта,
препречвания, опит за избутване на полицейския автомобил. Преследваните се
насочват извън града към село Ореш, като полицейският патрул, след загуба на
връзката с управлението на МВР преценява, че вероятно лицата в него са пияни, а
е възможно и да са извършители на престъпление. Същевременно оперативния
дежурен в РУ в Свищов подава сигнал до РУ в град Левски, като търси и
съдействие от РУ в град Белене. Междувременно
на разклона за гр. Белене и с. Божурлък между
патрулния автомобил и преследвания автомобил последва нов сблъсък, провокиран и
извършен от С., при което преследвания автомобил излиза в платното за
насрещното движение и удря предната лява част на патрулната кола. Н. овладява
патрулния автомобил и преследването продължава. При напускането на с.Ореш К.П.произвежда
няколко изстрела със стоп патрони през сваления прозорец на патрулния
автомобил, за да принуди водача на преследвания автомобил да спре.
Преследването продължава в посока с.Божурлък, като и
двата автомобила се движат със скорост 140 - 150 км/ч. След като преследвания
автомобил не спира, П.зарежда пистолета си с втори пълнител, с бойни патрони и
произвежда няколко изстрела във въздуха без ефект. През село Божурлък автомобилите преминават с висока скорост, като
водачът на преследвания автомобил продължава всячески да пречи на патрула спирането
и проверката. Създава се опасност на пътя, при което веднага след излизането от
селото последва ново ускорение и опит за бягство, при което П.произвежда
изстрели в задната част на преследвания автомобил, като се целел в гумите му,
но поради високата скорост стрелбата е непрецизна и неточна. Един от куршумите
премина през автомобила и попада в ищеца, който вика, че е прострелян, което предизвиква
паника в другите пътници. До този момент водачът отказва да спре, въпреки
молбите на останалите пътници. Двата автомобила навлизат в село Стежерово и
макар в началото му да е разположен полицейски автомобил, а служителите да подават
знак за спиране на преследвания автомобил, С. не спира, а с висока скорост
продължава към Българене, като в това село се включва в главния път
Плевен-Русе, без да спира на знака „Стоп“. По този начин, преследван от
полицейския автомобил, се движи през селата Малчика и Аспарухово, като на входа
на гр. Левски в района на бензиностанция „Лукойл“ служители на РУ – Левски
изграждат КПП с втори полицейски автомобил с цел да спрат преследвания
автомобил. Включена е сигнализацията, като служител от РУ Левски застава на
средата на пътя и подава със стоп палка сигнал за спиране. С. не реагира и
преминава, без да намали скоростта на превозното средство. Навлизайки в град
Левски, преследван от патрулния автомобил и този на РУ Левски, С. се откъсва от преследвачите си и
се укрива, тъй като познава пътната обстановка. Спира на паркинг, като всички
пътници освен ищеца се разбягват и укриват. Пострадалият остава в автомобила,
тъй като не може да се движи и в последствие е откаран в болнично заведение за
лечение в град Плевен. Констатирано е в рамките на досъдебното производство и
това не се спори, че изстрелите са произведени със служебното оръжие на п.и. К.П..
Съдебно-медицинската експертиза по досъдебното
производство дава заключение, че причината за прострелната
рана е именно произведения от П. със служебното оръжие изстрел, причинени са
наранявания на коремната кухина, на черния дроб и на десния бъбрек, като
нараняването на черния дроб е квалифицирано като разстройство на здравето,
постоянно опасно за живота от момента на причиняването му до операцията на
дроба и известно време след нея. Нараняването на десния бъбрек е води до
неговата травматична загуба от ищеца.
При първото разглеждане на делото е изслушана
съдебно-психологическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно и безпристрастно дадено.
По а.д. № 205 / 2018г. са изслушани показания на
свидетелите К.М.П., В.З. С., И.Г.З.и С.З.П., които и настоящият състав
кредитира като непротиворечащи на доказателствата по делото.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен
срок от увреждането. Искът е допустим и подсъден на административния съд
съгласно Определение № 11538 / 01.10.2018г. на ВАС.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск
с правно основание чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ следва да се установи наличието
кумулативно на елементите на фактическия
състав на правната норма, а именно установена по съответния ред
незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването
на преки и непосредствени вреди от акта и причинно-следствена
връзка между действието на акта
и настъпилия в поддържания от ищеца размер
на вредоносния резултат.
Между
страните липсва спор, а и от доказателствата по делото се установява, че И.В. е
прострелян от служител на ОД на МВР Велико Търново.
Спорен
е въпросът дали употребата на огнестрелно оръжие представлява незаконосъобразно
действие по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ.
Съобразно
дадените указания с Решение № 9160 / 08.07.2020г. на Върховния
административен съд, настоящия състав не е обвързан от проведеното досъдебно
производство и следва да извърши преценка дали използването на оръжие е
законосъобразно.
Употребата на
огнестрелно оръжие е уредена в чл.87 от ЗМВР, като изчерпателно са посочени
хипотезите при които е възможна употребата на оръжие и то само когато е абсолютно
необходимо. От ответника се твърди наличие на хипотезата на т.3 от ал.1 на
чл.87 от ЗМВР - след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило
престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга.
Фактите по делото показват, че решение за
спиране на автомобила за проверка органите на полицията вземат при наблюдение
на компанията на излизане от дискотеката и предположение за шофиране от лице,
употребило алкохол. Следователно липсват данни за извършено престъпление от общ
характер или действия по задържане на лице, извършило престъпление от общ
характер при предприемането на действия по спиране на автомобила. Видно от
представените при първото разглеждане на иска наказателни производства водачът
на автомобила е осъден за престъпление по чл.270, ал.1 от НК – противозаконно
пречи на орган на властта да изпълни задълженията си / не спира на подаден му
сигнал за извършване на проверка/. Следователно престъплението от общ характер
е извършено от водача на автомобила след предприемане на действия от
контролните органи за проверка на автомобила. Крайния извод на съда е за
наличието на законовите предпоставки за употреба на огнестрелно оръжие от
органа на полицията.
Законът предоставя именно на органите на
полицията възможността за преценка дали да използват огнестрелно оръжие при
предпоставките за това или не. В конкретния случай преценката на контролния
орган е в нарушение на други законови разпоредби – чл.87, ал.6 от ЗМВР. Именно
полицай П.наблюдава излизането на ищеца и приятелите му от дискотеката и
потеглянето на автомобила, т.е. на него му е известно наличието на още 4 лица в
преследваното превозно средство. При движение с висока скорост, по неравен път
и в тъмната част на денонощието е логично да се предположи липсата на точност
при стрелба. Съчетанието на тези обстоятелства би следвало да доведе до извод
за неупотреба на огнестрелно оръжие чрез стрелба по автомобила поради
възможността да пострада пътник. Тази възможност е налице и при постигане на целяния резултат – пукане на гума. При скорости от над 120
км/ч пукането на гума би довело до сериозно пътно-транспортно произшествие.
По изложените съображения настоящия състав
намира, че от полицейски орган при ОД на МВР Велико Търново са налице
незаконосъобразни фактически действия. Тези действия по употреба на огнестрелно
оръжие не са за защита на органите на полицията, независимо от избутването на
полицейския автомобил. Налице са по-ефективни мерки за спиране на движещ се
автомобил от стрелба с бойни патрони по колата – организиране на блокада на
пътя, поставяне на препятствия по пътя, поставяне на ленти с шипове и др. При
демонстрираното незачитане на сигналите за спиране от водача, органите на
полицията е следвало да организират адекватно преследване и спиране с подходящи
за ситуацията средства, гарантиращи живота и здравето на всички.
Не е налице и опасност за други участници
в движението с оглед времето на преследване.
При преценката за законосъобразност
на действията на органите на полицията следва да бъде съобразена и практиката
на Европейския съд по правата на човека, която последователно отбелязва липсата
на адекватна правна уредба на използването на сила от полицейските органи и
по-специално липсата на критерии за пропорционалност на употребата на огнестрелно
оръжие. Посочените от съда критерии за тежест на деянието, за което лицето е
заподозряно или опасността, която то представлява не са възприети от българския
законодател, но следва да бъдат предмет на проверка от съда по обезщетението с
оглед констатираното системно нарушение на чл.2 и чл.3 от Конвенцията за защита
на правата на човека.
В конкретния случай тежестта на
престъплението е незначителна, а дееца не е бил известен, поради което не може
да се приеме за изпълнен фактическия състав на опасност, водеща до основание за
употреба на огнестрелно оръжие. Въпреки положените усилия полицейските органи
не са спрели автомобила. Водачът и пътниците са установени по-късно, като на
първия са повдигнати обвинения и е осъден. Следователно употребата на огнестрелно
оръжие е несъответна на ситуацията мярка, следователно тя се явява
незаконосъобразно действие.
По делото са представени безспорни
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното
действие /употреба на оръжие/ и претендираните неимуществени
вреди. Ищецът има огнестрелна рана от изстрел произведен от П.при преследване
на автомобил, като при лечението му е отстранен бъбрек. Претърпените болки и
страдания от физическото увреждане и влиянието им върху психиката на лицето са
установени чрез заключения на вещи лица и свидетелски показания. Интензитета на
физическите и психически увреждания на ищеца водят до извод за основателност на
исковата претенция.
По отношение размера на иска –
300 000лв. – съдът намира, че при преценката за справедливо обезщетение на
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат взети както наличието на
здравословни проблеми и психически травми, така и действията на ищеца. От една
страна след проведеното лечение ищецът е в добро здравословно състояние. Предвид
възрастта на В. и психическата травма ще бъде преодоляна. От друга страна е
налице и незаконосъобразно поведение на ищеца. Към момента на увредата В. е на 16 години и в нарушение на закона е навън
без родител в 2 часа през нощта. Посещава дискотека, където също е забранено
влизането на непълнолетни лица. Ясно възприема наличието на полицейски
автомобил, сирените и знаците за спиране, но не предприема действия за спиране
на водача или слизане от автомобила. При тези данни съдът намира за справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
15 000лв.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена в посочения по-горе размер.
С оглед изхода на спора,
основателно се явява искането на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски съобразно уважената част на
иска. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Направените
от ищеца разноски при воденето на съдебните производства са в размер на 515лв.
– 250лв. депозит за изготвяне на СМЕ, 250лв. за СПЕ, 10лв. държавна такса по
а.д. 205 / 2018г. и 5 лв. държавна такса за производство пред ВАС. Тези разноски
следва да бъдат възстановени на ищеца от ответника. Претендираното
адвокатско възнаграждение за първото разглеждане пред Административен съд
Велико Търново е 5 530лв., за производството пред ВАС – 7 530лв. и при
настоящото разглеждане на спора – 7 530лв. Основателно се явява
възражението на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение. При
материален интерес на иска 300 000лв. минималното адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 / 2004г.
възлиза на 5 530лв. Съответното на уважената част от иска адвокатско
възнаграждение възлиза на 276,50лв. или за трите разглеждания на делото следват
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 829,50лв. Разпоредбата на
чл.10 от ЗОДОВ не предвижда присъждане на разноски в полза на ответника при
частично отхвърляне на иска, поради което и искането на ответника следва да
бъде отхвърлено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи Велико Търново да заплати на И.З.В. *** сумата от 15 000лв. /
петнадесет хиляди лева/, представляваща претърпени от лицето неимуществени
вреди, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Велико Търново
да заплати на И.З.В. *** сумата от 515лв. ( петстотин и петнадесет лева ), представляваща сторени разноски по производството.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Велико Търново
да заплати на И.З.В. *** сумата от 553лв. ( петстотин и
петдесет и три лева ),
представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Велико Търново
да заплати на адвокат П. П. С. *** сумата от 276,50лв. ( двеста
седемдесет и шест лева и петдесет стотинки ), представляваща възнаграждение по
настоящото дело по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника за присъждане
на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: