№ 4519
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110172589
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания по отношение на ответника: 2 413,64
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., 56,18 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. -
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
23.07.2021 г. до изплащане на вземането, 314,12 лв. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 31.10.2018 г. - 09.07.2021 г. и
11,32 лв. мораторна лихва върху таксите за дялово разпределение за периода
31.07.2018 г. - 09.07.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент 22 в гр. С., аб.№ .. и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 43 230/2021 г. на СРС, 153
състав. Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва да е бил собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот към исковия период. Не оспорва количеството и цената на
претендираната енергия, но твърди, че имотът е бил собственост на неговия
внук през процесния период.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Страните не спорят, ответникът признава количеството и цената на
доставената от ищеца през исковия период топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот – апартамент 22 в гр. С., аб.№ .., които факти се
установяват и от приетите и неоспорени по делото съобщения към фактури и
изравнителни сметки за имота за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г.
Спорът по делото се концентрира в оспорваната облигационна връзка
между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази
законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
2
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ.
то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая ответникът В. ИЛ. Г. е вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот, включително и през исковия период. Видно от
представения от самия ответник нотариален акт от .. г. В. ИЛ. Г. и съпругът й
К.И.Г. са дарили притежавания от тях в режим на СИО апартамент 22 в гр. С.,
на техния внук, но са си запазили правото на ползване върху имота заедно и
поотделно за всеки един, докато са живи. Следователно техният внук е
придобил т. нар. „гола собственост“ върху имота, без един от елементите на
правото на собственост, а именно правото на ползвано, което е останало
пожизнено в патримониума на дарителите, които са останали битови клиенти
на топлинна енергия по смисъла на цитираните разпоредби и дължат
солидарно съгласно чл. 32 СК продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия до имота през исковия период. При ищеца е открита
партида за имота на името на В. ИЛ. Г.. Видно от представените документи от
третото лице-помагач, изготвените формуляри за отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия касаят именно партидата на В. ИЛ. Г.,
всеки един от формулярите е подписан от потребителя, като поставените
подписи не са оспорени в предвидения за това срок.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
3
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна
енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
обект с абонатен № ...
В този смисъл ответникът дължи цената на доставената през исковия
период до имота топлинна енергия в претендираните размери.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса
за извършваната услуга за дялово разпределение, тъй като тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Ответникът не доказа погасяване на тези задължения, с оглед на което
исковете за главница се явяват основателни до посочените размери.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на
главен дълг. Към исковия период приложение намират Общите условия на
ищеца от 12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е
посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
4
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията
по общата фактура от 31.07.2019 г. следва да се съобрази чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 31.10.2018 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 09.07.2021 г. възлиза на 305,26 лв., до
който размер предявената акцесорна претенция се явява основателна и следва
да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер 314,12
лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.
5
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
се отхвърли изцяло.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху присъдените
главници от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер на 105,14 лв. за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и в размер на 105,14 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.
ИЛ. Г., ЕГН ********** дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 2 413,64 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за имот – апартамент 22 в гр. С., аб.№ .. за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г. и сумата 56,18 лв. за дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.07.2021 г. до плащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 305,26 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 31.10.2018 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. –
09.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
6
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер 305,26 лв. до пълния предявен размер 314,12 лв. и за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 11,32 лв. - обезщетение за забавеното
плащане на таксите за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. -
09.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 43 230/2021 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА В. ИЛ. Г., ЕГН ********** да заплати на „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД, ЕИК .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 105,14 лв. разноски в
исковото производство и 105,14 лв. разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7