Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 17. 06. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 7342 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство “С.В.” АД, ЕИК********, седалище и актуален
адрес на управление ***, Бизнес ********(въззивник) чрез процесуалния
представител юрисконсулт А.П.срещу решение № 32603, постановено на 04. 02. 2020
г. от Софийския районен съд, 82-ри състав, по гр. д. № 7705 по описа за 2018 г.
(обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд частично е
уважил изцяло предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и
е признал за установена недължимостта на сумата от 1 250 лева, представляваща
част от начислено от ответника задължение в общ размер на 5 155 лева и 34
стотинки.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като е постановено при противоречие с материалноправни
разпоредби и с установените по делото факти и събраните доказателства.
Поддържа, че между него и насрещната страна са налице трайно установени
договорни отношения, свързани с предоставянето на водоснабдителни и
канализационни услуги. Приема, че то (облигационното отношение) се установява от събраните по делото писмени
доказателства. Заявява, че е била установена разлика, по-голяма от 20 % между
отчетения разход по общия водомер и сумата от консумацията по индивидуалните
партиди, за което етажната собственост е била уведомена. Твърди, че на 02. 06.
2017 г. е било извършено посещение с цел проверка на водозахранването и отчет
на водомери, при която не е установено наличие на теч. Добавя, че на 14. 06.
2017 г. от сградното водопроводно отклонение е бил демонтиран измервателния уред
и е бил монтиран нов водомер. Поддържа, че демонтираният стар водомер е бил
предоставен за тестване, като проверителят е издал протокол, че водомерът е
технически изправен. Заявява, че съгласно общите условия той (въззивникът)
издава ежемесечно фактури за потребените и начислени водоснабдителни и
канализационни услуги, а ищецът е длъжен да заплаща дължимите от него услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да разгледа и реши спора по
същество и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство П.А.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис-партер (въззиваем) чрез Адвокатско съдружие “Б. Консулт” чрез адвокат К.Б..
Оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Твърди, че
въззивникът не е успял да докаже наличието на валидно облигационно отношение
между страните. Добавя, че в тежест на въззивника е било също така да докаже
реално осъществяване на водоснабдителни и канализационни услуги, изразяващи се
в действително доставена, отведена и пречистена питейна вода или хипотезата на
чл. 36, ал. 6 от Наредба № 4 (отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера), ако я е
твърдял. Твърди, че по делото липсвали доказателства дали има монтирани уреди
за търговско измерване и дали съшите са годни и изправни. Твърди, че
въззивникът е нарушил Наредба № 4 и общите условия. Иска от въззивния съд да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.
Претендира съдебноделоводни разноски за настоящото въззивно производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в съответен размер. По тези съображения жалбата е
процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно правилността му намира следното.
По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
в тежест на ищеца (въззиваемия) е да установи наличието на правен интерес от
предявяването на иска, а в тежест на ответника (въззивникът) е да установи
съществуването на отричаното право. В даденият случай фактическият състав,
който води до възникването на отричаното право, обема следните елементи:
наличие на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което
въззивникът (ответникът) предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на
въззиваемия (ищеца); реално предоставяне на водоснабдителни или канализационни
услуги спрямо водоснабдения имот за процесния период на съответна цена;
настъпването на изискуемост.
В исковата молба е заявено, че ответникът (въззивникът) претендира от
ищеца (въззиваемия) сума в размер на общо 5 155 лева и 34 стотинки за
предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги спрямо недвижим имот,
находящ се в село Чепинци, на ул. “********клиентски номер ********** (процесен
имот) за периода от 01. 03. 2017 г. до 30. 04. 2017 г. (процесен период).
Твърди се, че тази претенция е била оспорена, но служителите на ответника
(въззивника) заявили, че ако сумата не бъде заплатена, тя ще бъде събрана чрез съдебен изпълнител. Тези твърдения в исковата
молба наред с писмото на л. 52 от делото на районния съд обуславят наличието на
правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, както
правилно е съобразил районният съд.
Въззивният съд констатира, че с исковата молба ищецът (въззиваемият)
изрично е оспорил наличието на валидно облигационно отношение между страните за
процесния период (“За процесния период между страните в производството не са
съществували договорни отношения, ищецът няма качеството на потребител на ВиК
услуги”). При това положение между страните е бил налице спор за наличието на
началната материалноправна предпоставка за възникването на отричаното
субективно право.
Потребители по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) са юридическите и физическите лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
водоснабдителни и канализационни услуги, съответно собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост (пар. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби).
Според Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4) потребители
на водосонабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на съответните имоти.
По делото не са били представени официални документи, които да
установяват, че въззиваемият (ищецът) е бил собственик на процесния имот, за
който страните не спорят, че е водоснабден. Липсват официални документи и за
учредяването на вещно право на строеж или на вещно право на ползване в полза на
въззиваемия (ищеца) по отношение на процесния имот. От друга страна обаче,
въззивният съд констатира, че по делото е бил представен частен писмен документ
(“Жалба”, л. 19 от делото на районния съд), подписан от въззиваемия
(ответника). С този документ въззиваемият (ответникът) е заявил, че има
създадена партида с клиентски номер **********, че “до миналата година сметките си идвали редовно с консумацията по
водомерите”, че “винаги са били редовни платци” и че “през пролетта на 2017 г. му се получила изумителна
сметка за 5 000 лева”. След подписа на въззиваемия (ищеца) е посочен и адрес,
който съответства на адреса на процесния имот.
Въззивният съд приема, че с посочения подписан частен документ
въззиваемият (ищецът) е признал неизгодно за него обстоятелство - наличието на
валидно облигационно отношение между страните както за процесния период и спрямо
процесния водоснабден имот. Въз основа на
него се налага изводът, че между страните е било налице валидно облигационно
отношение, по силата на което въззивникът (ответникът) е предоставял на
въззиваемия (ищеца) водоснабдителни и канализационни услуги по отношение на
процесния имот и за процесния период.
От друга страна обаче, въззивният съд споделя извода на първата
инстанция за недоказаност на втория елемент от фактическия състав на оспореното
право: реалното доставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в размер,
количество и на стойност, съответни на отричаното субективно право.
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът (въззивникът) е възразил,
че е била констатирана разлика от повече от 20 % от между отчетния разход на
общия водомер и на сумата от отчетните разходи на индивидуалните водомери, за
което е бил издаден контролен лист.
Съгласно чл. 32, ал. 6 от Наредба № 4, в случаите на разлика от повече
от 20 % в отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на отчетите по
индивидуалните водомери следва да бъде съставен протокол, в който да са
отразени установените причини и предложенията за тяхното отстраняване. С отговора на исковата молба се твърди, че на 02. 06. 2017 г. е била извършена проверка и е бил издаден контролен лист, в който са били
описани резултатите от нея, но въззивният съд
констатира, че подобен документ не е приложен по делото (макар и да е описан в
отговора на исковата молба като приложение към него). При това положение
твърдяната разлика от повече от 20 % между отчетите на общия водомер и сбора от
отчетите на двата индивидуални водомера остава недоказана.
Дори и въпросната разлика да беше доказана, въззивникът (ответникът) все
пак е трябвало да докаже и реалното доставяне на съответното количество вода до
общия водомер чрез отбелязване в
карнета заедно с датата на отчитане на общия водомер и подписа на потребителя
или негов представител освен в случаите на отчитане по електронен път (чл. 32,
ал. 4 във връзка с ал. 2 от Наредба № 4). По делото липсват данни за подобно
отбелязване в карнета, съответно липсват данни за подпис на потребителя или
негов представител или за отчитане по електронен път.
При това положение реалното доставяне на твърдяното количество вода за
процесния период остава недоказано. Крайният извод на районния съд за уважаване
на отрицателния установителен иск е правилен. Обжалваното решение следва да
бъде изцяло потвърдено.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че на въззиваемия безвъзмездно е предоставяна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адвокатското
съдружие.
Съдът приема, че следва да бъде изплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвоката (в този смисъл е и чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата), който реално е осъществявал процесуалната защита
и съдействието в хода на въззивното производство. То следва да бъде определено
в рамките на нормативно установения минимум предвид липсата на правна и
фактическа сложност по настоящото дело – 300 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
решение № 32603, постановено на 04. 02. 2020 г. от
Софийския районен съд, 82-ри състав, по гр. д. № 7705 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата “С.В.” АД, ЕИК********,
седалище и актуален адрес на управление ***, Бизнес ********да заплати в
полза на адвокат М.Л.Л.от Софийската адвокатска колегия сумата от 300 (триста)
лева – адвокатско възнаграждение за реално осъществено процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.