Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 365
15.06.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №146 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.С.К. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000025 от 24.01.2021 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
В жалбата се сочи, че заповедта, с която на оспорващия била наложена ПАМ за отнемане на СУМПС и контролен талон до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, била незаконосъобразна и нищожна. Нарушени били административнопроизводствените правила – обжалваната ПАМ била издадена на 24.01.2021 г. без да е налице валидно правно основание. Не бил налице отказ от извършване на проверка за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Твърди се, че жалбоподателят бил отказал да бъде изпробван с техническо средство, но по издадения талон за медицинска проба предоставил биологични проби за химическо изследване, т.е. към 16,40 часа на 24.01.2021 г. не били налице материалноправните предпоставки за налагане на обжалваната ПАМ.
Претендира се съдът да прогласи нищожността или незаконосъобразността на обжалваната заповед.
Ответникът, Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2021 г. от Р. Ф. И., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, в присъствието на свидетеля – очевидец Д. А. С., служител МВР, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №******, срещу В.С.К. ***, за това, че на 24.01.2021 г., в 16:40 часа, в гр.Д., на „Старозагорско шосе“ до метанстанция „Райков сервиз“ в посока към кв.„Изток“, водачът К. управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№*******, като категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drugtest 5000 ARMF-0095. Издаден талон за мед.изследване с номер 0058143 и дадени 8 бр.стикери с номер А008644. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от В.С.К. на дата 24.01.2021 г.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-0254-000025 от 24.01.2021 г., издадена от К. С. К., на длъжност Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, се налага на В.С.К.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че Р. Ф. И., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, е съставил АУАН №GA ******/24.01.2021 г. против В.С.К., за това, че на 24.01.2021 г. около 16:40 ч., в гр.Д., на „Старозагорско шосе“ до метанстанция „Райков сервиз“ в посока към кв.„Изток“, водачът К. управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№*******, като категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drugtest 5000 ARMF-0095. Издаден талон за мед.изследване с номер 0058143 и дадени 8 бр.стикери с номер А008644, с което виновно нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В заповедта е вписано, че е отнето СУ МПС №********* и Контролен талон №*******
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 25.01.2021 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 29.01.2021 г.
В хода на съдебното производство по делото от Началника на РУ – Димитровград е представено копие от медицинска документация от извършен преглед на 24.01.2021 г. в ЦСМП гр.Д. на лицето В.С.К.. Видно от приетите като доказателства по делото извадка от Амбулаторен журнал на ЦСМП Д.; Приемо-предавателен протокол от 25.01.2021 г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, на 24.01.2021 г. в 18 ч. 00 мин. от медицински специалист в ЦСМП филиал Димитровград е била взета кръв от В.С.К. – две кръвни проби и урина, за изследване включително на „Наркотични вещества или техни аналози или други средства, нарушаващи способността за управление на МПС“. Пробите са взети по талон за изследване №0058143/24.01.2021 г., което е вписано в амбулаторния журнал под номер 3469 – 18.00 ч. на 24.01.2021 г. С Приемо-предавателния протокол е удостоверено предаването на 25.01.2021 г. в 11.40 ч. на служител в СНТЛ ОД на МВР град Хасково кръв за алкохолни проби от ЦСМП – Димитровград, взета от В.С.К. на 24.01.2021 г. в 18.00 часа.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, вр. ал.3, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.11) държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Обстоятелството, че К. С. К. е назначен на длъжност полицейски инспектор V степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Димитровград при Областна дирекция на МВР – Хасково, считано от 29.07.2020 г. и заема същата длъжност към момента, е удостоверено със Служебна бележка от 10.03.2021 г. на Началник на сектор КАПОЧР в ОДМВР Хасково. С това се установява, че лицето, издало процесната заповед, попада сред посочените в т.11 от Заповед №1253з-479/16.11.2020 г. държавни служители, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Не са налице основания за прогласяване нищожност на заповедта, която е валидно издадена в писмена форма и подписана от компетентен орган.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП предвижда да се прилагат следните принудителни административни мерки: „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът, управляващ МПС, отказва да бъде проверен с техническо средство. Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на обжалваната заповед става в достатъчна степен ясно защо е наложена принудителната административна мярка на жалбоподателя. В нея са изложени като фактически основания за издаването ѝ, че на определена дата и място същият е управлявал индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер лек автомобил, т.е. е бил водач, както и че при извършена му от органите за контрол на движението по пътищата проверка същият е отказал проверка с техническо средство Drager Drugtest 5000 ARMF-0095 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага същата, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ. От друга страна, така изложеното фактическо описание е достатъчно да обоснове налагането на водача на лекия автомобил на принудителната административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“, по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в Заповедта правно основание за прилагане на ПАМ.
При преценка материалната законосъобразност на обжалваната заповед съдът намира, че не са налице основания за нейната отмяна.
В процесния случай по делото не е заявено като спорно обстоятелството, че В.С.К. е отказал да бъде проверен от контролните органи с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. От допълнително събраните по делото писмени доказателства обаче се установява, че същият, въз основа на издадения му талон за медицинско изследване с номер 0058143 се е явил в ЦСМП филиал Д., където на 24.01.2021 г. в 18.00 часа е дал биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Това означава, че водачът не е отказал да бъде проверен по този способ за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Следва да бъде отчетено, че цитираната по-горе разпоредба чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП съдържа алтернативни способи за установяване употребата на наркотични вещества, и отказът на който и да е от тях изпълва състава на административно нарушение и е основание за налагане на ПАМ, но само при липсата на отчетен резултат. При тази редакция на нормата, отказът на водача от проверка с техническо средство или тест сам по себе си не е достатъчен да му се наложи предвидената принудителна административна мярка, след като в същия ден и въз основа на издадения талон му е била извършена такава проверка за употреба на наркотични вещества. Налагането на ПАМ в случая е незаконосъобразно и актът е издаден в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл.6, ал.2 от АПК.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Същите възлизат в размер на 510 лева, от които 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021 г. и 10 лева – внесена държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000025 от 24.01.2021 г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, да заплати на В.С.К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: