М о т и в и към присъда № 260030 от 9 юни 2021 година,постановена по н.ч.х.дело
№ 15 по описа за 2021 година на Районен съд Велинград:
С частна тъжба Г. *** , ЕГН ********** е повдигнал и поддържа обвинение против Д.Г.М. - роден на *** ***, живущ ***, постоянен адрес ***, български гражданин , женен, пенсионер, неосъждан , със средно образование,
с ЕГН **********, в това,
че на 30.10.2020 година
, в село Дорково е нанесъл на , лека телесна
повреда,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК , изразяваща се в разкъсно контузна рана в теменно-тилната област на главата,
кръвонасядане по цялата носна пирамида
,кръвонасядания по двете странични поясни области ,по лявата ребрена
област и по горната повърхност на първи пръст
на дясната ръка - престъпление по чл. 130 , ал 1 от НК
С тъжбата е предявен граждански иск за сумата 1000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.
130,ал.1 от НК,ведно със законната лихва
,считано от 30.10.2020 година до окончателното й изплащане и разноски по
делото.
Подсъдимият не се признава за виновен,като твърди че
всичко описано в тъжбата е лъжа и измислица,като с тъжителя имат спорове във
връзка с ползване на имот,като на инкриминираната дата не го е псувал и не го е удрял – винаги се стреми да не се
среща с него,поради лошите им отношения и издадена ограничителна заповед да не
се доближават един до друг.
От
събраните по делото доказателства,обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
е чичо на тъжителя,като двамата живеят в съседни имоти,находящи
се в с.Дорково,общ.Ракитово.Отношенията между тях са влошени,поради спор за
ползване на имот.По повод на тези отношения същите са подавали молби по
ЗЗДН до РС Велинград:
- на
16.07.2019 година от Г.И.М. против Димитир И.М.,като
гр.д.№ 754/2018 год. е прекратено,поради оттегляне на молбата ;
- на 02.08.2019 год. от Д.Г.М. против Г.И.М. и И.Г.М.,като
гр.дело № 832/2019 година е приключило с издаване на Заповед за защита на 10.10.2019 година,с която е задължен Г.И.М. да се въздържа да
извършва домашно насилие по отношение на Д.Г.М. и да доближава жилището
му,местоработата му и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко
от 20 м. за период от 1 год.,считано от 02.08.2019 г.
Районна прокуратура Велинград е отказала да
образува наказателно производство по процесния случай с Постановление от 14.12.2020 г.
година по преписка с вх.№ 367000-9298/2020 г. и е
прекратила същата,като в мотивите към
това постановление е прието ,че в хода
на проверката на жалбата на Г.М. не е установено Д.М. да е извършил
престъпление от общ характер – дори и да се приемат твърденията на Г.М. ,то е
налице причиняване на лека телесна повреда,а това престъпление е от частен
характер.Посочената прокурорска преписка е приложена по делото,като към нея са приложени молба от Г.И.М. ***,постъпила
на 06.11.2020 год.,ведно с писмено обяснение от същото лице,снето от
полицейския служител Кюркчиев;обяснение от Д.Г.М. – снето от същия полицейски
служител,Съдебномедицинско удостоверение и Медицинско свидетелство за пред съда,които
са приложени и към тъжбата.
На
30.10.2020 година свид. Д. минавал с колата си по
улицата,на която живеят тъжителя и подсъдимия и чул да се вдига „аларма“,поради
което намалил скоростта и спрял. Същият се обърнал и видял подсъдимия да удря Г.
с керемида,Г. паднал,подсъдимият започнал да го псува и рита,а Г. викал „Помощ!Помощ!“,отскубнал се е избягал окървавен в съседен двор. Този свидетел
уточнява,че това се е случило в задния край на техния двор;не е имало време да
помогне,тъй като всичко станало бързо; подсъдимият ударил Г. с червена
керемида- един път по главата и след това го ритал с крака и го псувал –
„копелета мръсни“,майка ви ша еба“.Свид. Д. видял тъжителя
след случилото се – след 4-5 дни,имал рана на главата и той споделил,че И.Б. го закарал с колата си на
доктор до болницата. Последното
обстоятелство се потвърди от показанията на свид. Б.
– през месец октомври миналата година той карал пелети
за Велинград и тъжителят му махнал да
спре,при спирането той видял, че е целия в кръв ,казал му да звънне на тел.
112,но получил отговор,че телефона на Г. е счупен и за това го закарал до болницата – спрял в
близост до нея,тъй като бил натоварен с пелети. Пред
този свидетел тъжителят споделил,че чичо му го ударил с керемида по главата,той паднал и след това
е ритан от него.Свид. Б. видял тъжителя след 5-6 дни
и той споделил ,че все още е зашеметен.
През
месец септември и октомври 2020 година е
извършен строеж на етаж и ремонт на покрива на жилищна сграда,собственост на Д.А.
– съсед на страните по делото,като между имотите им има имот на трето лице,в
който са поставяни керемидите за посочения покрив.В посоченото строителство
участвали свид. И.,Г. и А. Бурдини,които
описват къде се е намирал имота,в който са работили,спрямо имотите на страните
и твърдят,че не са присъствали на
инцидент между двамата. Същите освен това твърдят,че тъжителят Г.М. е
поискал от тях резачка,за да отреже клон
на дърво,дали му резачката,за да си свърши работа ,като по време на рязането не
е падал клон от дървото и не е имало нараняване на тъжителя – посочените
свидетели не са видели кръв по тъжителя,след отрязването на клона. Нещо повече
– свид. Г.Б. установява,че Г. е рязал дървото,но нищо
не е падало и не го е удряло по главата.
Свид. А. е първи братовчед на подсъдимия и твърди,че
отношенията между страните са лоши,както и че е работил със свид.
Бурдини на посочения по-горе обект,но относно
отрязването на дървото установява различни обстоятелства – че той е поискал от Г.
да отреже дървото и че Г. е срязал дървото през средата ,имало е опасност да се
нарани и са го спрели,като по време на рязането паднал клон и го ударил по главата и той слязъл от дървото окървавен,майсторите го
спасили.Същият свидетел освен това твърди,че на другия ден тъжителят го помолил да му стане свидетел,че чичо му го
е бил и даже му предложил пари. Свид. Сестримски – също първи братовчед на подсъдимия,твърди че е
присъствал при рязането на дърво от тъжителя и че е видял как клон е „закачил“ Г.
по главата ,но не си спомня месеца и годината,вкл. и повода,поради който е бил
на строежа,като майсторите са се карали на тъжителя,както и че след 3- 4 дни Г. му казал,че чичо му го е
бил.
В
Медицинско свидетелство за пред съда №
137/30.10.2020 година,издадено от д-р Сапунджиев,хирург към ДКЦ 1 Велинград
е отбелязано,че на лицето Г.И.М. на 30.10.2020 година,в около 14:00 ч. ме у
нанесен побой и са констатирани -4 бр. разкъсно-контузни
рани по челото с неправилна форма ,с диаметър 1,5х1,5,1,8 и 5 мм,две рани с
неправилна форма в теменната област с диаметър 2 см. и 1,3 свм.,хематом
с морав цвят на нокътя на десен палец на ръката.
В Съдебномедицинско
удостоверение № 34/2020 година ,издадено
от д-р Митев – съдебен лекар, на лицето Г. Иванов М. от с.Дорково ,е посочено: предварителни сведения- на
30.10.2020 година ,в около 14.00 часа в
с.Дорково,в двора на съседка,където работел,е бил нападнат и бит от чичо си Д.
,с керемида в главата и ритници,оплаква се от болки в лицето,главата и тялото; ; обективна
находка – описание на глава,шия,тяла,корем,крайници
и по-контректо : пет охлузвания и оток на кожата в
цялата теменна област и разкъсно –контузна
рана средино в обастта на
теменно –тилната област; носна пирамида оточна и
синкаво кръвонаседната по цялото протежение; кръвонасядане по първи пръст на дясната ръка; кръвонасядания в лявата и дяснта
странични поясни области,като са посочени размерите на нараняванията и заключение: разкъсно контузна рана в теменно-тилната област на главата, кръвонасядане
,охлузване и травматичен оток по
лицето,главата,тялото и крайниците.
От извършената
съдебно-медицинска експертиза е видно следното:
1. по първи въпрос:
Какъв е характерът на причинените
наранявания на тъжителя Г.И.МАЦАНОВ ?При инцидент на 30.10.2020
година е получил следните
травматични увреждания: пет броя
охлузвания и травматичен оток на кожата,на площ 1х1 см. и 2х1 см.,покрити с
кафеникава коричка,над нивото на околността по теменна област на главата; разкъсно-контузна рана с размери 2х0,8 см. в срединна част на теменно-тилната област на главата; кръвонасядане по цялата носна пирамида; кръвонасядане
по двете странични поясни области/11х7 см. вляво и 9х5 см. вдясто/;кръвонасядане по лява ребрена област 4х4 см.ч кръвонасядане по горната повърност
на първи пръст на дясна ръка; като разкъсно-контузна рана в срединна
част на теменно-тилната област на главата е причинила
на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, а останалите – болки и страдания.
2.
по втори въпрос: Какъв е механизмът на
причиняване на нараняванията ?Гореописаните травматични увреждания са причинени,като най.общ механизъм в резултат на на действие на твърд, тъп /тъпоръбест/предмет,
чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са причинени към момента на
инкриминираната дата.
3. по трети въпрос: Какъв е периодът на лечение ? Периодът на лечение
на разкъсно-контузната рана е около
десетина дни от датата на
травмата,а на останалите травматични увреждания – около 2-4 дни
за болката и страданията,а за избледняване – около седмица.
4.
по четвърти въпрос:
Какво е отражението им върху
здравословното му състояние за в бъдеще ?Перспективата за бъдещото здравословно състояние е
благоприятна,поради вида на травматичните увреждания и те би трябвало да са
преминали ,отзвучали за около 10-13 дни .
В ОСЗ вещото лице обясни,че
при изготвяне на заключението си е взел предвид Съдебно медицинското
удостоверение,издадено от д-р Митев след преглед на 02.11.2020 година,като
уточнява,че травматичните увреждания са така разположени,че не могат да се
получат само с един удар.Освен това вещото лице изяснява,че съдебния лекар
описва по-добре нараняванията от хирурга – с цвят ,размери и т.н.
От извършената
допълнителна съдебно-медицинска експертиза е видно ,че разликата в описаните наранявания
в Медицинското свидетелство за пред съда и в Съдебно медицинското удостоверение
– посочени по-горе,е че във второто са описани повече на брой наранявания по
главата – 5 бр. и в повече области- травми на носната пирамида и кръвонасядания в двете поясни области и в лява гръдна
област,като преценката за разкъсно-контузните рани преобладава в Медицинското
свидетелство за пред съда,като контузията на палеца на дясната ръка е отразена
и в двата документа.Освен това вещото лице дава заключение,че различното
описание на травматичните увреждания в двата документа може да даде различно тълкуване относно механизма на
причиняването им – ако се взе предвид медицинското свидетелство за пред съда,то
описаните в него травматични увреждания могат да се получат и при падане на отрязан клон от дърво върху
пострадалия,а травматичните увреждания,описани в Съдебно медицинското
удостоверение – не биха могли да се получат по този механизъм – налице са
такива в областта на носа,лява гръдна половина,двете поясни области ,т.е
противоположни и различни повърхности на тялото; те могат да се получат при
хвърлена керемида по главата и нанесени удари по лицето,тялото и крайниците на
пострадалия.
В
ОСЗ вещото лице обясни,че травматичните увреждания,описани в Съдебномедицинското
удостоверение,издадено от д-р Митев ,по цветова гама отговаря да са получени
няколко дни по-рано,т.е към момента на инцидента.
Съдът
като взе предвид изложеното до тук приема,че на 30.10.2020 година в с.Дорково подсъдимият Д.Г. М. от с.Дорково
е ударил с керемида по главата тъжителя Г.И.М.,като последния е паднал и след
това подсъдимият е започнал да го рита по тялото,в резултат на което са му
причинени телесните увреждания,описани в Съдебномедицинско удостоверение № 34/2020
година,издадена от д-р Митев –Съдебен лекар. Относно случилото се преди
описаното действие на подсъдимия не се събраха по делото гласни и писмени
доказателства. За да приеме това съдът дава
вяра на показанията на свид.Д.,Б.,И.,А. и Г. Бурдини, тъй като
същите са последователни и правдоподобни
и се подкрепят от писмените доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза относно механизма на причиняване на
нараняванията. Нещо повече свидетеля Д. е очевидец на побоя,а свид. Б. на състоянието на тъжителя непосредствено
след това,тъй като е транспортирал Г.М. до здравно заведение във Велинград.
Съдът не дава
вяра на показанията на обясненията
на подсъдимия Д.М.,че на инкриминираната дата не се е виждал с тъжителя,не го е
удрял и псувал,както и на показанията на свид. А. и на
свид. Сестримски - че на инкриминираната дата тъжителят Г.Б. е
рязал клон на дърво по неправилен начин,клона е паднал върху него и е причинил
наранявания по главата му ,тъй като :
- касае се за защитна
позиция на подсъдимия,която не е подкрепена от доказателствата,събрани в
настоящия процес;
- посочените свидетели са първи братовчеди на подсъдимия и като
такива са заинтересовани от изхода на
делото – последното обстоятелство е видно и от оценката на същите за причината
за влошените отношения между страните;
- показанията на тези свидетели са в противоречие с
показанията на останалите свидетели,като съображенията на съда защо дава вяра
на същите са посочени по-горе. Следва да се отбележи и това ,че свидетелите на
които съдът дава вяра не са в близки,вкл. и родствени отношения със страните по
делото,т.е те не са заинтересовани от изхода на делото.Нещо повече –
свидетелите Бурдини са майсторите,които са дали
резачката на тъжителя и е безспорно,че
те са очевидци на отрязването на клона на дървото,вкл. и че вследствие на това
действие Г.М. не е бил наранен;
- показанията на тези свидетели са в противоречие със отразеното в Съдебномедицинското
удостоверение,издадено от съдебен лекар и със съдебно –медицинската експертиза,относно
начина на причиняване на увреждането ,както и обяснението на вещото
лице-съдебен лекар - че описаните
наранявания от съдебния лекар не биха се получили от падащ клон,тъй като те се
намират на различни повърхности. Действително в случая е налице различие между
описаните наранявания в посоченото Съдебномедицинско удостоверение и в
Медицинското свидетелство за пред съда,но във връзка с това бе назначена Допълнителна
съдебно-медицинска експертиза,която обяснява наличието на тези различия със
специалността на специалиста,издал съотв. документ –
че съдебния лекар по-прецизно преглежда
пациента и установява всички наранявания,вкл.и по тялото,които не са видими при
първоначален преглед.Нещо повече – вещото лице изясни,че нараняванията,посочени в Съдебно медицинското
удостоверения са описани по начин,който отговаря да са причинени на
инкриминираната дата;
Подсъдимият
Д.И.М. от с.Дорково,общ.Ракитово не е осъждан.
С
оглед на горното е видно,че Д.И.МАЦАНОВ
от с.Дорково,общ.Ракитово от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 130,ал.1 от НК :
- на 30.10.2020 година в село Дорково,общ.Ракитово , е
причинил на Г. Иванов М. от с.Дорково разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК т.е лека телесна повреда, изразяваща се
в разкъсно контузна рана в теменно-тилната област на главата,
кръвонасядане по цялата носна пирамида
,кръвонасядания по двете странични поясни области ,по лявата ребрена
област и по горната повърхност на първи пръст
на дясната ръка. Посоченото до тук се
установява от свидетелските показания,писмени доказателства и съдебно-медицинските
експертизи.Защо съдът дава вяра на една част от свидетелите и не дава вяра на други свидетели –
съображенията са изложени във фактическата обстановка.Освен това съдът изложи и
съображения защо взема предвид нараняванията,описани в съдебномедицинското
удостоверение,издадено от съдебен лекар,като се съобрази и със заключението на
допълнителната съдебно-медицинска експертиза.Към тези съображения следва да се
добави и това,че съдът обсъди писмените и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и направи извода,че на инкриминираната дата подсъдимият е
нанесъл удар с керемида в областта на главата
на тъжителя,вследствие на този удар тъжителя е
паднал на земята ,като Д.Мацанов е започнал да го рита и псува,вследствие на което е
причинил посочените наранявания .Безспорно е и това,че механизма на причиняване
на нараняванията отговаря на описанието
,дадено в показанията на свид. Д. и на състоянието на
тъжителя непосредствено след това,описано от свид. Б.
- деянието
е извършено при п р я к у м и с ъ л
, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал това.Този извод следва от начина на осъществяване на
деянието – нанасяне на удар с керемида в
област на главата и нанасяне на удари с ритници в областта на тялото,след като
тъжителя е паднал.
Съдът не възприе
тезата на защитата на подсъдимия,че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение,тъй като не доказано по безспорен и несъмнен начин. Защо съдът
приема,че е изяснено авторството на деянието са изложени съображения по-горе. В
подкрепа на защитната теза на подсъдимия,че на инкриминираната дата не се е
срещал с тъжителя и че всичко е измислица – са показанията на свид. А. и свид.Сестримски,като
съдът е изложил подробни съображения защо не дава вяра на същите.
За
посоченото умишлено престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 130,ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода
за срок до
две години или пробация; деецът не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с престъплението не са причинени имуществени вреди. Следователно Д.Г. М. от с.Дорково,общ.Ракитово, следва да бъде признат
за в
и н о в е н за
извършено престъпление по чл. 130,ал.1 от НК,
да бъде о с в о б о д е н о т
н а к а з а т е л н а о
т г о в о р н о с т по
този текст на НК,на основание чл. 78а от НК и му се н а л о ж и
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ г л о б а
в размер на ХИЛЯДА И ДВЕСТА ЛЕВА. При определяне на размера
на наказанието, съдът се съобрази
с тежестта на извършеното престъпление;смекчаващите обстоятелства
- чисто съдебно минало и липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, както и с материалното положение и имотно състояние на подсъдимия. Така определеното наказание - глоба
в близост до минималния размер на санкцията,
е в състояние да осъществи целите на наказанието.
Подсъдимият Д.Г. живущ
в село Дорково , ул. “Лиляна Димитрова“ № 8, с постоянен адрес – град Варна,
ж.к.Младост № 151, вх.3, ет.5, ап.66, с
ЕГН **********,следва да бъде о с ъ д е н
да заплати на Г.И.М. , с ЕГН ********** от с.Дорково, ул.“Лиляна
Димитрова“ № 10 сумата ОСЕМСТОТИН ЛЕВА , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 130,ал.1 от НК , ведно със законната лихва
,считано от 30.10.2020 година до
окончателно изплащане на сумата и разноски
по делото 815.00 лева / осемстотин и
петнадесет лева/ , като предявения иск за разликата до 1000 лева/ хиляда/ следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен. Касае се за иск за непозволено
увреждане ,предявен на основание чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно
и виновно другиму. В настоящия процес
се установи ,че подсъдимият Д.М. е
осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, т.е. че е причинил
лека телесна повреда на тъжителя – разстройство на здравето,извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК ,изразяваща се в разкъсно контузна рана в теменно-тилната област на главата,
кръвонасядане по цялата носна пирамида
,кръвонасядания по двете странични поясни области ,по лявата ребрена
област и по горната повърхност на първи пръст
на дясната ръка . Поради това, съдът приема ,че е налице от негова страна
противоправно и виновно поведение, вследствие на
което пострадалия Г.М. е претърпял болки и страдания, за които
следва да бъде обезщетен. Размера на неимуществените вреди съгл. чл.52 от ЗЗД
следва да бъде определен по справедливост т.е за сумата 800 лева. За да
определи този размер на вредите съдът се съобрази с характера на причинените
увреждания,период на лечение и отражението
върху здравословното състояние за в бъдеще,интензитета на тези болки и
страдания,кратката им продължителност . Претендираната сума от 1000 лева е завишена – не е
съобразена с посочените по-горе обстоятелства,поради което предявения иск за
причинени неимуществени вреди за разликата
от 800 до 1000 лева,следва да бъде отхвърлен ,като неоснователен.Върху
посочената сума се дължи законната лихва,считано от датата на увреждането ,т.е
от 30.10.2020 година, до окончателното й изплащане.Подсъдимият следва да
заплати на гражданския ищец и разноски по делото – 815 лева.
Подсъдимият
Д.Г.МАЦАНОВ
с посочена по-горе самоличност, следва да бъде осъден да заплати
на Държавата такса 50.00 лева / петдесет лева/ плюс пет
лева за служебното
издаване на изпълнителния лист;
По горните съображения бе постановена
настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :