№ 229
гр. София, 26.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000749 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба от ЗАД „Армеец“ с искане за изменение на
постановеното по делото решение № 747/03.12.2021 г. в частта за разноските, като същите
бъдат намалени до сумата от 2 962, 04 лв., общо за двете съдебни инстанции. Като
основание за намаляване на разноските е изтъкнато, че предвид намаляването на размера на
исковете от ищеца, то следва да бъде намален размера на дължимата от насрещната страна
държавна такса и размера на минималното адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата „Верея тур“ АД я оспорва и моли да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, страните могат да искат изменение на решението в
частта за разноските в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен
срок от постановяването му.
В случая, решението не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като цената на
исковете е под определения с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК праг за правото на касационна жалба от
20 000 лв. по търговски дела. Съдът е допуснал фактическа грешка, като е указал на
страните общата хипотеза на касационно обжалване, а не е отразил, че решението с оглед
материалния интерес е необжалваемо. По тази причина, независимо, че решението не
подлежи на обжалване, за правото на страната да иска изменението му в частта за
разноските, следва да бъде съобразен посочения в съдебния акт едномесечен срок. Ето защо,
молбата по чл. 248 ГПК е допустима, тъй като решението е връчено на ЗАД „Армеец“ на
21.12.2021 г., а молбата е подадена на 13.01.2022 г.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Когато иска бъде уважен, ответникът заплаща на ищеца платената държавна такса
/чл. 64, ал. 1 ГПК/. Заплатените от ищеца държавни такси са съответно 2095,88 лв. за
производството пред СГС и 1047,94 лв. по сметка на САС и в този размер са възложени на
ответника ЗАД „Армеец“. Възражението за намаляване на държавните такси, с оглед
инициираното от ищеца намаление на размера на исковете е изцяло в разрез с
императивната разпоредба на чл. 74 ГПК, в която еднозначно е казано, че при намаляване на
искането внесената такса не се връща, поради което и по правилото на чл. 64, ал. 1 ГПК,
разноските за държавна такса се възлагат в размер, така както са сторени.
1
Неоснователно е и възражението за намаляване на адвокатските хонорари. Доколкото
пред СГС ответникът е възразил своевременно срещу размера на претендирания от
повереника на ищеца адвокатски хонорар, то пред САС, видно от удостоверените по делото
процесуални действия на въззиваемия, такова възражение липсва.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, законът обвързва прекомерността на
адвокатското възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на делото, /а
не с минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА/, която съдът намира, че по
настоящото дело, изцяло съответства на размера на адвокатския хонорар, платен от „Верея
тур“ АД. За пълнота, следва да бъде казано, че дори и в обратната хипотеза, минималния
адвокатския хонорар не може да бъде определян спрямо материалния интерес след
изменението на исковете. Намаляването на иска е резултат от частично оттегляне на иска
или отказ от част от иска /независимо, че в случая, първоинстанционния съд не е посочил
основанието при което се провежда намалението на исковете/, поради което и по аргумент
на чл. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която предвижда, че когато делото бъде прекратено
поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща, минималния
размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде намаляван.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „Армеец“ по чл. 248 ГПК за изменение
на постановеното по делото решение, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2