Решение по дело №59795/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9544
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20221110159795
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9544
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадеС. и първи март през две хиляди двадеС. и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20221110159795
по описа за 2022 година
„ЗД „Е.“ АД е предявило срещу „ЗК Л.И. АД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му
дължи сумата от 2204,32 лева, с включени ликвидационни разноски от 15 лева,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по регресна претенция по
имуществена застраховка „Индустриален риск“, за вреди по фасадата на сграда, находяща се
в гр. Русе, бул. „.. собственост на „С.“ АД, застрахована при ищеца, от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 28.04.2021 г. в района на гр. Русе, бул. „.. по вина на водач на
товарен автомобил с peг. № ..., със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното заплащане, който
при движение покрай сградата, без да спазва необходимата дистанция, удря фасадата в
областта на входа/портала, вследствие на което са увредени 3 бр. пана, замазката над
санирания таван (6 х 7 м) и външната пръскана мазила на сградата (1,30 х 7 м).
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него имущество, за което при него е била
образувана застрахователна претенция № 03200474/05.05.2021 г. Излага, че ответникът е
платил частично сума в размер на 830,06 лева. Сочи, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за
платеното обезщетение. След отправена покана ответникът не изплатил остатъка от
застрахователното обезщетение в размер на исковата сума. Претендира мораторна лихва в
размер на 173,88 лева за периода 18.09.2021 г. – 28.06.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че сума в размер на 830,06 лева е
била изплатена на ищеца, с което счита за възмездени настъпилите вреди, доколкото това е
размерът на действителните вреди. Намира, че застрахователното обезщетение е заплатено
без да е налице покрит застрахователен риск, като неговият размер е силно завишен.
Оспорва механизма на ПТП, както и причинно-следствената връзка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
Договорът за застраховка „Индустриален риск” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
По делото не е спорно, че са налице сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и собственика на увредената сграда, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, изплащане от ищеца на застрахования на застрахователно
обезщетение в размер на 3034,38 лева, възстановяване от ответника на ищеца на сума в
размер на 830,06 лева.
Единствено спорно обстоятелство в настоящото производство е дали сумата от
3034,38 лева представлява действителната стойност на претърпените имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на фасадата
на сградата, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 3034,38 лева. Същата
сума е била заплатена на собственика на сградата. На 18.08.2021 г. на ответника са били
предявени регресни претенции, сред които и процесната щета № 03200474. С платежно
нареждане от 08.12.2021 г. ЗК Л.И. АД е одобрило 830,06 лева от предявената щета и е
заплатило сумата, формирана като остатък вследствие на извършено между двете дружества
прихващане на взаимно дължими суми по приети регресни претенции.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
2
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ). Единственото
ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.
За определяне на тази стойност по делото е прието заключение на СТЕ, което е
посочило, че стойността на СМР за възстановяване на щетите възлиза на 2876,10 лева.
За извършения ремонт за поправяне на причинени вреди на застрахованото
имущество в резултат на застрахователното събитие съдът намира, че меродавна е
определената от вещото лице сума в размер на 2876,10 лева, тъй като това е средна пазарна
стойност, която следва да се определи и като действителна такава. Сума в такъв размер е
следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него. Застрахователят по
имуществената застраховка е определил обезщетението в по-висок от дължимия размер. От
сумата, определена от вещото лице, следва да бъде приспадната погасената преди завеждане
на делото сума от 830,06 лева. Остатъкът от 2046,04 лева е дължим на ищцовото дружество,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен до този размер.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се
има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ.
Според чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или
3
по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106 КЗ. Така съдът намира, че обезщетение за забава в размер на законната лихва следва
да се дължи от 03.09.2021 г. - 15 дни след получаване на поканата за заплащане на
застрахователно обезщетение от ответника – 18.08.2021 г. или за целия претендиран период
18.09.2021 г. – 28.06.2022 г. е в размер на сумата 161,41 лева, до който размер следва да бъде
уважен искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
438,42 лева от общо направени разноски: 138,17 лева - държавни такси в исковото и
заповедното производства, 300 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 5,09 лева от претендирано
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Определени по компенсация право на разноски има ищецът в размер на
433,33 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ЗД „Е.“
АД, ЕИК ...., срещу “ЗК „Л.И.с” АД, ЕИК ... искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че “ЗК „Л.И.с” АД дължи на ЗД „Е.“ АД сумата от 2046,04 лева, с включени
ликвидационни разноски от 15 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение по регресна претенция по имуществена застраховка „Индустриален риск“, за
вреди по фасадата на сграда, находяща се в гр. Русе, бул. „.. собственост на „С.“ АД,
застрахована при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 28.04.2021 г. в
района на гр. Русе, бул. „.. по вина на водач на товарен автомобил с peг. № ..., със сключена
при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
29.06.2022 г. до окончателното заплащане, който при движение покрай сградата, без да
спазва необходимата дистанция, удря фасадата в областта на входа/портала, вследствие на
което са увредени 3 бр. пана, замазката над санирания таван (6 х 7 м) и външната пръскана
мазила на сградата (1,30 х 7 м) и сумата от 161,41 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 18.09.2021 г. – 28.06.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № .. г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 2046,04
лева до пълния претендиран размер от 2204,32 лева и за сумата над 161,41 лева до пълния
претендиран размер от 173,88 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.с” АД, ЕИК ... да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ...., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 433,33 лева – разноски за исковото производство и заповедното
4
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5