Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 19.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 19.10.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д. №1157 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация и чл.37 ал.1 от Закона за защита от дискриминация.
Подадена е искова молба от Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - гр.Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София
Ищецът твърди, че Началника на Затвора-гр.Пазарджик не му разрешавал да получава писма със съдържание книги или лекарства, докато в затворите в градовете Стара Загора, Пловдив и Ловеч лишените от свобода получавали такива.
Съгласно чл.6, ал.2 от Конституцията всички граждани или равни пред закона, в т.ч. и лишените от свобода и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии. В чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи било прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на дискриминационно отношение.
Счита, че е подложен на дискриминационно отношение и моли съда да признае за установено, че в периода от 14.04.2014 г. до 12.03.2018г. ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София е извършил нарушение на чл.4, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в дискриминация чрез неравно третиране по лично положение и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението. Сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител, с който е взето становище, че исковата молба е допустима, но недоказана по основание.
Твърди, че ищецът изтърпява своята присъда „до живот,, понастоящем в Затвора - Пазарджик, като навежда оплаквания от администрацията на Затвора - гр.Пазарджик за непряка дискриминация чрез неравно третиране на ищеца спрямо останалите доживотно осъдени за периода от 14.04.2014г. до 12.03.2018г. Ищецът бил поискал писмено да му се разреши да получава книги чрез пратка, което противоречало на утвърден списък за разрешени вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, както и на заповед №103 от 22.08.2018г. на Началника на Затвора-гр.Пазарджик. Твърди, че ищецът не установява по безспорен начин дискриминиращия признак поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода. Не се доказвало действие или бездействие на длъжностно лице, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо другите. Сочи доказателства. Претендира разноски.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът лично и с назначения му от съда особен представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен като доказан и основателен. Подробни съображения по същество са изложени в съдебно заседание.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация и чл.37 ал.1 от Закона за защита от дискриминация - за установяване на нарушение в третирането на ищеца, представляващо дискриминация, основана на признака „лично положение“ и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
Не се спори между страните по делото, че ищецът Н.Н.А. изтърпява наложено наказание „доживотен затвор“, считано от 14.04.2014г., в Затвора-гр.Пазарджик.
На 09.03..2018г. ищецът е подал молба до Началника на Затвора-гр.Пазарджик с искане да му разреши да получава писма със съдържание лекарства и хранителна добавка Цефитонин и други - при нужда и които ги нямало в медицинския център на Затвора-гр.Пазарджик. Началникът на Затвора-гр.Пазарджик е оставил молбата без уважение, тъй като имало установен ред за получаване на лекарства - след изписване от лекар.
С молба от 08.03.2018г. до Началника на Затвора-гр.Пазарджик ищецът е поискал да му бъде разрешено да получава книги - правни компютърни и с друго съдържание - с писмо от пощата. Началникът на Затвора-гр.Пазарджик е оставил молбата без уважение, тъй като съгласно ЗИНЗС лишените от свобода имали право само на кореспонденция, но нямали право на пратки.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Следователно ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация, следва да докаже факти, въз основа на които може да се направи извод, че е налице дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на лица на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Нормите на ал.2 и ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр. съдържат определения на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4 ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. И в двата случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от горепосочените признаци, трябва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация, е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Заключението за наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по отношение на субектите. Така на доказване в настоящото производство подлежат следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак.
В настоящия случай не се установи наличието на горепосочените обстоятелства – нито твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането, нито наличие на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция, като в това му право не се включва пратка със съдържание книги и/или лекарства. По-нататък в чл.87 законодателят е предвидил
лишените от свобода да могат да получават и четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици - по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода. От приетите по делото като писмени доказателства заповед №103 от 22.08.2017г. на Началника на Затвора-гр.Пазарджик, заповед №16-04-1365 от 26.08.2017г. на Министъра на правосъдието и списък на разрешени вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, утвърден от Министъра на правосъдието се установява, че получаването на лекарства и книги е изрично уредено в изпълнение нормата на чл.87 от ЗИНЗС. Лекарства се получават след предварителна молба от лишения от свобода и кумулативно - по лекарско предписание - съгласно заповедта на Началника на затвора и според утвърдения от Министъра на правосъдието списък на вещи - т.6, б."е". По отношение на книгите е приложима т.6, б."д" от списъка, като съгласно заповедта на Началника на затвора и при спазване разпоредбата на чл.86, ал.4 от ЗИНЗС по време на свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. Т.е. ищецът не е лишен от възможността да получава лекарства и книги, но това следва да бъде по надлежно установения в Закона и с нарочни заповеди ред, а не чрез получаване на пощенски писма, за което е изрично уведомен - видно от приложените молби в този смисъл, подадени от ищеца до Началника на Затвора-гр.Пазарджик.
При тези данни се налага извода, че ищецът и всички останали лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора–гр.Пазарджик са поставени при равни условия. Ищецът не доказа в процеса който и да е друг лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора-гр.Пазарджик, да получава книги и лекарства в пощенски писма, от каквато възможност той е лишен.
Освен това наличието на различно и то по-неблагоприятно третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред изрично предвидените дискриминационни признаци по смисъла на разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия, спрямо другите лишени от свобода в затвора, в който изтърпява наказанието си „доживотен затвор“.
По изложените съображения този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това обуславя отхвърляне и на вторият иск - по чл.71 ал.1, т.2 от ЗЗДискр. Последният би бил основателен единствено в случай на установено нарушение по ЗЗДискр. от ответника спрямо ищеца, каквото не е налице.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед искането, заявено в с.з., проведено на 19.10.2018г., чийто размер съдът на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, определя на сумата от 100лв.
Възнаграждението на назначения от съда процесуален представител на ищеца следва да бъде заплатено по реда на чл.37 и сл. ЗПрП.
По изложените съображения Пазарджишкият Районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора-гр.Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация и чл.37 ал.1 от Закона за защита от дискриминация – за приемане за установено, че за периода от 14.04.2014г. до 12.03.2018г. ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София е извършил нарушение на чл.4, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в дискриминация чрез неравно третиране по лично положение, изразяващо се в лишаването му от възможността да получава писма със съдържание лекарства и книги и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
ОСЪЖДА Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора-гр.Пазарджик да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
,