Р Е Ш Е Н И
Е № 221
гр.П., 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският апелативен
съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 471 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда № 65/27.06.2019г., постановена по НОХД № 428/2019г. по описа на
Окръжен съд гр.П., подсъдимият Б.С.П. е признат за виновен в това, че на 24.12.2017г. на път III-375 км 23 /гр.П. -
гр.П./ при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ф.”,
модел „Л*.” с peг. № **, е нарушил правилата за движение, а именно: чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1, пр.1 от ППЗДвП,
чл.68, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно
лице, а именно: Е. К.Ш., Н.А.Р., Ш. Е.Ш. и Д. Е.Ш., като деянието е извършено
след употреба на наркотични вещества - амфетамин и кокаин, установено по
надлежния ред, и представлява особено тежък случай, поради което и на основание
чл.343, ал.3, б.„Б”, пр.2 вр. ал.1, б.„В” вр. чл.342, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 вр.
чл.54 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК е осъден на десет години лишаване от
свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ”
режим.
На основание чл.343г вр. чл.343, ал.3, б.„Б”, пр.2 вр. ал.1, б.„В” вр.
чл.342, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да
управлява моторно превозно средство за срок от тринадесет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съгласно чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което за същото
деяние е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от
09.03.2018г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.68, ал.2 вр. ал.1 от НК е постановено подсъдимият П. да
изтърпи изцяло и отделно от наложеното му наказание десет години лишаване от
свобода по НОХД 428/2019г. по описа на Окръжен съд гр.П. и наложеното му с определение №
68/29.07.2016г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД №
1707/2016г. по описа на Окръжен съд гр.П., общо най-тежко наказание в размер на
две години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим съгласно чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК
от така наложеното по НОХД № 1707/2016г. по описа на Окръжен съд гр.П.
наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда
на ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по НПК, считано
от 22.05.2015г. до 19.11.2015г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е взел отношение относно веществените доказателства.
В тежест на подсъдимия П. са
възложени направените разноски по делото в размер на 3984,80 лв.
Присъдата на Окръжен съд гр.П. се обжалва от подсъдимия и неговия защитник адв.Н.Г. като
несправедлива. Прави се искане за нейното изменение като се намали размерът на
наложеното наказание.
Недоволни от съдебния акт са останали и частните обвинители П.А.Р., Л.А.Р.
и А.А.К., които го атакуват чрез повереника си адв.Н.П., като несправедлив. Излагат
се доводи, че определеното наказание лишаване от свобода е занижено. Иска се налагане
на такова в максимален размер.
Постъпила е въззивна жалба и от частните обвинители Ш.К.Ш., Б.К.Ш. и Т.К.Ш.,
чрез техния повереник адв.С.А., с възражения за несправедливост. Сочи се, че
при индивидуализация на санкцията не са взети предвид всички отегчаващи
отговорността обстоятелства и обществената опасност на деянието. Прави си
искане за изменение на присъдата, като се увеличи размерът на наложеното наказание.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява
становище, че атакуваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива и
като такава следва да се потвърди.
Частните обвинители П.А.Р., Л.А.Р. и А.А.К., първите двама лично и чрез техния
повереник, поддържат жалбата си и направените
в нея искания.
Частните обвинители Ш.К.Ш., Б.К.Ш. и Т.К.Ш., първите двама лично и чрез
техния повереник, също поддържат
жалбата си и искането за увеличаване размера на наложеното наказание. Алтернативно предлагат да се потвърди обжалвания
съдебен акт.
Подсъдимият П. и неговият защитник пледират за намаляване размера на
санкцията като се отчете съпричиняване от страна на пострадалия водач на
другото МПС.
Подсъдимият, в последната си дума, изразява съжаление за случилото се и
иска по-леко наказание.
П.ският апелативен съд, като обсъди
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от
страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло,
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено
следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни
в процеса. Разгледани по същество, тези на частните обвинители са
неоснователни, а на подсъдимия е основателна.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. е правоспособен водач на
моторно превозно средство. Притежава свидетелство за правоуправление
№ **, издадено на 03.11.2017г., с придобити категории А, В, СЕ, М, С, AM, ТКТ и BE. Наказван
е по административен ред с множество фишове и
наказателни постановления за допуснати нарушения на Закона за движение по
пътищата като шофьор.
С определение № 68/29.07.2016г., влязло в сила на 29.07.2016г., постановено
по НОХД № 1707/2016г. по описа на Окръжен съд гр.П., за престъпления по чл.214, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, чл.252, ал.2, пр.2
вр. ал.1 от НК, чл.339, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.338, ал.1 от НК, на
основание чл.23, ал.1 от НК, му е определено едно общо най-тежко наказание от
две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок
от срок от четири години, считано от влизане на определението в сила.
Подсъдимият живее
в гр.П., кв.„О.” № 39. Работел като снабдител във фирмата на баща си „Б.С.”
ЕООД. Като такъв управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Ф. Л*.”
с per. № **, собственост на С.Б.П.. Във
връзка със служебните си задължения, подсъдимият П. ***, така и извън града.
Въпреки трудовата си ангажираност, употребявал наркотични вещества. Случвало се
да управлява служебния товарен автомобил и след употреба на такива независимо,
че съзнавал, че същите са забранени от закона, както и че няма право да шофира в
такова състояние.
Пострадалите Н.Р. и Е. Ш. живеели на съпружески начала
в гр.К., област П.. Имали две деца - Д. Е.Ш., роден 2012г., и Ш. Е.Ш., родена
2002г. Н.Р. притежавала лек автомобил „К.” с рег. № **, който се ползвал и
управлявал и от пострадалия Е. Ш. като семейна кола.
На 24.12.2017г. пострадалите Н.Р. и Е. Ш. заедно с
децата си отишли с горния автомобил в гр.П. да пазаруват за предстоящия празник
К.. След като приключили с ангажиментите си в града, в следобедните часове се
качили в колата и потеглили за гр.К.. Пострадалият Е. Ш. управлявал моторното
превозно средство. На предна дясна седалка седнала Ш. Ш., а на задната - Н.Р. със
сина си Д. Ш..***, пострадалият Е. Ш. поел по път III-375
в посока гр.П.. Времето било слънчево и ясно, а
пътната настилка асфалтова и суха. Пострадалият Е. Ш., управлявайки лекия
автомобил, се движел в посока от изток на запад, в дясната лента за движение.
След като преминал покрай с.Й.Г., продължил към с.К.К., област П.. Пътят
минавал покрай търговска база, стопанисвана от фирма „М.Б.” ЕООД, известна като
бившата оризарна. Въпросната база се намирала от дясната /северна/ страна на
платното за движение, при посока изток-запад, респективно от лявата /северна/,
при посока запад-изток.
На същата дата, 24.12.2017г., подсъдимият П. изпълнявал
служебните си задължения с товарния автомобил на баща си. Управлявал „Ф. Л*.”,
с per. № **, след като бил употребил
наркотични вещества - кокаин и амфетамин.
Около 15,00 часа пострадалият Е. Ш. се движел с лекия
автомобил „К.” в посока гр.П. - гр.П.. По това време подсъдимият се движел по
същия път III-375, но в посока гр.П., т.е от запад на изток, в южната лента.
След като минал с.К.К., продължил и приближил десен завой, преди който имало
поставени знаци „опасен завой надясно”, „кръстовище с път без предимство
отдясно” и „забранено изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без
кош и мотопеди, поставени на метална стоика”. Платното за движение било
разделено с бяла единична, непрекъсната линия. Подсъдимият П. подминал пътните
знаци и навлязъл в завоя, управлявайки товарния автомобил „Ф.*” със скорост
около 104 км/ч. Пред него в неговата лента нямало други движещи се пътни
превозни средства, респективно други препятствия. В момента, в който МПС се
намирало към края на завоя, подсъдимият загубил
контрол върху него и навлязъл в лявата за него насрещна /северна/ лента на
платното за движение, като пресякъл единичната непрекъсната линия - Ml.
В този момент пострадалият Е. Ш. се движел в своята,
насрещна /северна/ за подсъдимия П., лента
за движение с около 89 км/ч и се намирал на около 114-115 метра от автомобила
на последния. Виждайки възникналата внезапна опасност и поведението на подсъдимия,
който продължил движението си в насрещната лента, след около 1,4 s от момента на възприемане на тази опасност, пострадалият Е.
Ш. започнал фактическо отклоняване на управляваното от него „Б.*”, за да
избегне удар с това на подсъдимия П.. Около 0,2-0,3 s след това последният от своя
страна също започнал да отклонява надясно „Ф.*” в опит да се върне в своята
дясна лента за движение. Към този момент обаче „Б.*” вече ефективно завивало
наляво. Около 2,08 s след навлизане на „Ф.*” в
лявата лента за движение настъпил удар в предните части на двете МПС. След
съприкосновението „Ф.*” се преобърнал на лявата си страна, след което се
установил на мястото и в положението, в което бил намерен при извършения оглед
от разследващите органи. След удара „Б.*” се завъртяло на около 180 градуса и се
установило на мястото, отразено в протокола за оглед.
По това време свидетелят А.Т.се движел със семейния си
автомобил по път III-375, в посока от с.К.К. към с.Й.Г.. След като минал десния
завой и входния портал на „М.Б.” ЕООД видял, че е станало пътнотранспортно
произшествие между лек и товарен автомобил. Спрял веднага след мястото на
катастрофата, слязъл от колата си и видял, че лекият автомобил „Б.*” е силно
деформиран в предната си част. До предната му дясна врата отвън лежала по корем
руса жена, облечена с тъмно яке, къса пола и ботуши, по лицето на която имало
кръв. На свидетеля Т. се сторило, че жената е в безсъзнание. На предната дясна
седалка на колата видял младо момиче, с поставен предпазен колан, с кръв по
лицето. То било в седнало положение, с притиснато към таблото тяло. Предната
дясна врата била затворена, но със счупено стъкло. На шофьорското място възприел мъж на средна възраст, който бил в
седнало положение, с поставен предпазен колан, с притиснато към волана тяло. На
задната седалка свидетелят Т. забелязал малко момче, което било в легнало
положение, опряно до предните седалки. Лицето на детето било покрито в кръв, с
открита рана около очите. Свидетелят Т. попитал дали всички са добре, но никой
не му отговорил.
В това време спрял друг автомобил, от който слязъл мъж
и се насочил към камиона, който бил обърнат настрани и от който се чувал вик за
помощ. Свидетелят Т. видял, че в товарната кола е само водачът - млад мъж с
кръв по лицето, със сцепена устна, но контактен и в съзнание. Същият бил в
легнало положение на шофьорската врата, приклещен между гредата на вратата и
земята, закачен за колана, който свидетелят Т. срязал с ножа си. С помощта на
притеклите се непознати хора, свидетелят Т. успял да извади водача на товарния автомобил.
Поставили го на земята до идването на повиканата спешна медицинска помощ. След
това свидетелят Т. се върнал до лекия автомобил и чул, че младото момиче на
предната седалка издава звуци, наподобяващи хрипове. Отворил вратата, срязал
предпазния колан, но не могъл да извади момичето, което оставало заклещено. В
това време шофьорът на „Б.*” също започнал да издава звуци и да крещи. С
помощта на притеклите се на помощ лица, момичето било извадено от колата, както
и малкото момче от задната седалка, което било сложено да лежи на земята. Пристигналият
на място медицински екип установил, че жената, намерена на земята от свидетеля Т.
до дясната предна врата на колата, установена впоследствие като Н.Р., както и
малкото момче от задната седалка, Д. Ш., нямат жизнени показатели. Била
констатирана смъртта им. Въпреки оказаната спешна медицинска помощ, младото
момиче, Ш. Ш., починало в линейката. Водачът на лекия автомобил „Б.*”,
установен като Е. Ш., бил откаран в У.С.Г.” ЕАД гр.П.. Въпреки извършените
спешни животоспасяващи манипулации и лечебни действия, на 11.01.2018г. починал.
В болнично заведение бил транспортиран и шофьорът на камиона, подсъдимият, на
който била указана медицинска помощ и проведено лечение.
От заключението на съдебномедицинска експертиза на
труп № 314/2017г. /т.1, л.185-190 от досъдебното производство/ се установява,
че на пострадалия Д. Е.Ш. са причинени следните травматични увреждания:
изключително тежка черепно-мозъчна травма с деформация на главата, обширно
разкъсване и отслояване на меките тъкани в челната област и по окосмената част
на главата /под формата на ламбо/, счупване на всички лицеви кости, импресионно
счупване на черепните кости с хлътване на костен фрагмент към черепната кухина,
многофрагментно счупване на костите по черепната основа, кръвоизлив под
твърдата и под меките мозъчни обвивки, обширна и дълбока контузия на мозъка,
кръвоизлив в мозъчните стомахчета и разрушаване на мозъчното вещество,
кръвоизлив около малкия мозък и на срезната му повърхност, стволови кръвоизливи
в мозъка /в моста и продълговатия мозък/, счупване на костите на дясната
предмишница, множество охлузвания и кръвонасядания по двете лицеви половини,
разкъсно-контузна рана с отвор в средата по лявата лицева половина, друга
подобна рана в челната област до основата на носа, хилусни кръвоизливи на двата
бели дроба и по хода на аортата, масивна аспирация на кръв в дихателните пътища
и в белите дробове, малък кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване на
слезката, разкъсване на капсулата и паренхима на левия бъбрек, отделяне на
лявата ключица от залавното место за гръдната кост с кръвонасядания, подчертана
бледост на трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните петна, охлузвания по
левия долен крайник. Причината за смъртта на Д. Ш. е изключително тежката
черепно-мозъчна травма, с импресионно счупване на костите по черепния покрив и
многофрагментно счупване на черепната основа, с кръвоизливи под мозъчните
обвивки и стволови кръвоизливи, обширна и дълбока контузия на мозъка с
разрушаване на мозъчното вещество, които са довели до притискане и парализа на
жизненоважни мозъчни центрове, разположени в ствола на мозъка. Установените травматични
увреждания, довели до настъпването на смъртта на Д. Ш., са в пряка причинноследствена
връзка с претърпяното от него пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017г.
Всички травматични увреждания, които са прижизнени, са причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са
получени при станало ПТП - автомобилна травма вътре в купето на автомобила
така, както е отразено в предварителните сведения.
Според заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп № 313/2017г. /т.1,
л.199-204 от досъдебното производство/ при съдебномедицинското изследване върху
трупа на Ш. Е.Ш. са констатирани следните травматични увреждания: тежка
черепно-мозъчна травма с обширно разкъсване и отслояване на скалпа отдясно /под
формата на ламбо/, импресионно счупване на черепните кости с хлътване на костен
фрагмент към черепната кухина, кръвоизлив под твърдата и под меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, кръвоизлив
около малкия мозък и на срезната му повърхност, стволови кръвоизливи в мозъка
/в моста/, счупване на черепните кости по основата на мозъка отдясно, множество
охлузвания и кръвонасядания по двете лицеви половини, разкъсно-контузна рана по
кожата и лигавицата на долната устна, хилусни кръвоизливи на двата бели дроба и
по хода на аортата, масивна аспирация на кръв в дихателните пътища и в белите
дробове, кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване на капсулата и паренхима на
слезката, подчертана бледост на трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните
петна, закрити счупвания на лявата и на дясната бедрена кост, множество
охлузвания по долните крайници. Причината за смъртта на Ш. Ш. е тежка черепно-мозъчна
травма, с импресионно счупване на костите по черепния покрив и счупване на
черепната основа, с контузия на мозъка, кръвоизливи под мозъчните обвивки и
стволови кръвоизливи, които са довели до притискане и парализа на жизненоважни
мозъчни центрове. Установените травматични увреждания, довели до настъпването на смъртта на Ш. Ш., са
в пряка причинноследствена връзка с претърпяното от нея пътнотранспортно
произшествие на 24.12.2017г. Всички травматични увреждания, които са
прижизнени, са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и
добре отговарят по време и начин да са получени при станало ПТП - автомобилна
травма вътре в купето на автомобила, така както е отразено в предварителните
сведения.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза
на труп № 312/2017г. /т.1, л.170-176 от досъдебното производство/ при съдебномедицинско
изследване върху трупа на Н.А.Р. са установени следните травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под твърдата и под меките мозъчни обвивки,
контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, кръвоизлив около малкия
мозък, голяма разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата под
формата на отслояване на тъканите /ламбо/, друго подобно ламбо в дясната лицева
и в челната област, множество охлузвания и кръвонасядания по двете лицеви
половини, счупване на лицеви кости, разкъсно-контузна рана по гърба на носа със
счупване на носните костици, гръдна травма с хилусни кръвоизливи на двата бели
дроба и по хода на аортата, кръвоизлив в плевралната кухина, кръвоизливи зад
гръдната кост и в медиастинума /средостението/, контузия на белите дробове и
контузия на сърцето, аспирация на кръв в дихателните пътища и в белите дробове,
счупване на лявата ключица, счупвания на множество ребра двустранно, счупване
на тялото на пети гръден прешлен с контузия на гръбначния мозък, счупване на
страничните израстъци на поясните прешлени отдясно, дълбоки разкъсвания на
черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизлив в извънперитонеалното
пространство, подчертана бледост на трупа, на вътрешните органи и на
послесмъртните петна, ивичесто охлузване в основата на шията отдясно, множество
кръвонасядания по кожата на предната гръдна стена, открити счупвания на костите
на дясната мишница и предмишница, счупване на лявата бедрена кост, обширни
охлузвания по долните крайници. Причината за смъртта на Н.Р. са тежките
травматични увреждания - съчетана черепно-мозъчна, гръдна травма и коремна
травма, с мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка, контузия на белите дробове
и на сърцето, признаци на остра кръвозагуба и аспирация на кръв в дихателните
пътища, които са довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,
като непосредствена причина за смъртта. Установените травматични увреждания,
довели до настъпването на смъртта на Н.Р., са в пряка причинноследствена
връзка, с претърпяното от нея ПТП на 24.12.2017г. Всички травматични увреждания,
които са прижизнени, са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и добре отговарят по време и начин да са получени при станалото ПТП -
автомобилна травма, вътре в купето на автомобила, така както е отразено в
предварителните сведения.
Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза на
труп № 12/2018г. /т.2, л.35-38 от досъдебното производство/ при съдебномедицинско
изследване върху трупа на Е. К.Ш. са констатирани следните травматични
увреждания: многофрагментно счупване на черепа, кръвозлив под твърдата и меката
мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета, охлузвания по главата,
кръвонасядания на горния и долен клепач на лявото око, счупване на множество
ребра по няколко фрактурни линии вляво с кръвонасядания на меките тъкани,
счупване на две ребра вдясно с кръвонасядане на меките тъкани, разчленяване на
четвърти гръден прешлен, без засягане на гръбначномозъчното вещество,
кръвонасядания на гръдния кош, пояса и седалището с кръвонасядане на
подлежащите меки тъкани, кръвонасядане на опоръка на слезката и левия бъбрек,
хипертрофия на сърцето, коронаросклероза, охлузване и кръвонасядане по левия
лакът. Причина за смъртта на Е. Ш. е остра дихателна недостатъчност, в резултат
на възпалителни изменения на бронхиалното дърво и белодробния паренхим -
бронхопневмония. Бронхопневмонията е усложнение при пациенти с гръдна травма,
поради неефективните дихателни движения и принудително залежалото положение. Установените
травматични увреждания по трупа са причинени по най-общия механизъм на удар с
или върху твърд тъп предмет или неговото тангенционално действие и е възможно
да са получени, така както се съобщава в предварителните сведения. Налице е причинна
връзка, както между получените травматични увреждания и смъртта, така и между
смъртта и настъпилото на 24.12.2017г. ПТП.
От заключението на съдебномедицинска експертиза №
44/2018г. /т.2, л.248-249 от досъдебното производство/ се установява, че на
подсъдимия Б.С.П. са причинени следните травматични увреждания: политравма с
контузия на главата, счупване на носните кости, разкъсно-контузни рани в
областта на устата и избиване на двата централни зъба, контузия на гръдния кош
със счупване на едно ребро вляво, счупване с разместване на фрагментите в
областта на долна трета на лява бедрена кост. Описаните увреждания са в резултат
на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са
причинени при станалото ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Счупването на
бедрената кост е причинило трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник
за около 8-9 месеца. Останалите увреждания са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Състоянието на Б.П., към момента на изготвяне на експертизата, е
сравнително добро и може да участва в наказателното производство.
Според заключението на допълнителна съдебномедицинска
експертиза № 212/2018г. /т.3, л.14 от досъдебното производство/ оздравителният процес при Б.С.П. протича
затегнато. В мястото на операцията - долния край на лявото бедро се получава
често възпаление с изтичане на гной, което налага допълнително лечение в
ортопедична клиника, състоящо се в почистване на загноилия участък и лечение със
съответния антибиотик. Това усложнение е неблагоприятно за оздравителния процес
в мястото на операцията, както и за здравето на подсъдимия, но лечението не е
непрекъснато, т.е. в периодите на добро състояние, когато раната не е възпалена
и не се налага лечение в болницата, същият може да участва в наказателното
производство.
Видно от заключението на съдебнохимическата
/токсикологична/ експертиза /т.2, л.86-88 от досъдебното производство/ при
извършените изследвания на предоставените биологични проби от Б.С.П. е установено
присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите - амфетамин и
кокаин /в кръвта и урината/, кокаетилен и лекарствените продукти левамизол и ефедрин
/в урината/, отсъствие на алкохол /етанол/. Амфетамин е наркотично вещество с
изразено стимулиращо въздействие върху психиката на човека и бързо развиваща се
зависимост. Самостоятелната им употреба
води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното
налягане, еуфория, създава чувство за удоволствие и прилив на енергия,
освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила.
Кокаин е мощен стимулант на централната нервна система. Самостоятелната му
употреба води до силен еуфоричен ефект, повишена енергия и увереност,
бдителност, загуба на апетит, безсъние, учестен пулс, изпотяване, дилатация
/разширяване/ на зениците. При кратък период на употреба съществува висок риск
от развиване на зависимост. Кокаетилен се продуцира в организма при комбинирана
употреба на алкохол и кокаин. Левамизол е синтетичен имидазолов препарат,
обикновено съпътстващо кокаина вещество, най-често като разреждащо средство или
с цел засилване на еуфоричния ефект. В
случая е доказана комбинирана употреба на наркотични вещества амфетамин и
кокаин, при която ефектите се видоизменят, проявяват се при по-ниски
концентрации и продължават по-дълго време.
Съгласно заключението на съдебнохимическата
/токсикологична/ експертиза /т.2, л.21-23 от досъдебното производство/ при
извършените изследвания на предоставената биологична проба /венозна кръв/,
взета от Е. К.Ш., е установено отсъствие на алкохол /етанол/ и наркотични
вещества, присъствие на лекарствени продукти - кетамин и трамадол. Последните
се използват изключително в болнична среда от профилиран медицински персонал и
могат да се дължат на прилагана анестезия /кетамин е общ анестесик с бързо
действие, а трамадол спада към групата на опиоидните аналгетици/.
Според протоколите за медицинско изследване и за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта /т.2,
л.73,74 от досъдебното производство/ Б.С.П. не е бил алкохолно повлиян.
Видно от протоколите за медицинско изследване и за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта /т.2,
л.10,11 от досъдебното производство/ Е. К.Ш. не е бил алкохолно повлиян.
Съдебнотехническа експертиза /т.3, л.19-35 от
досъдебното производство/ е изследвала видеофайлове от записи на видеокамери,
находящи се в близост до местопроизшествието. Съгласно заключението записите обхващат времето от
14:59:59 часа на 24.12.2017г. до 15:59:59 часа на 24.12.2017г. Кадрите са
представени на хартиен носител. Не се откриват манипулации на видеоматериала.
Таймингът тече плавно, без пропуски. Не се забелязват артефакти.
От заключението на тройната автотехническа експертиза /т.3, л.41-76 от досъдебното
производство/ се установява, че ударът между двата автомобила е настъпил в южната
лента на платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по
дължина на около 24,7-25,1 м източно от ориентира /знак „Стоп”/, приет в протокола
за оглед на местопроизшествие, по широчина на около 4,2-5,6 м южно от северната
граница на платното за движение или на
около 0,44-2,10 м южно от разделителната лента между двете ленти. Скоростта на движение
на лекия автомобил „Б.*”, управляван от пострадалия Е. Ш., в момента на удара е
била около 89 км/ч, а скоростта на движение на товарния автомобил „Ф.*”,
управляван от подсъдимия П., около 104 км/ч. При липса на обективни данни за
намаляване скоростта на двете МПС преди момента на удара, следва да се приеме,
че това са били скоростите им и преди произшествието. Водачът на „Б.*” е
реагирал /за отклоняване на автомобила наляво/ в момента на навлизане на „Ф.*”
в лявата за него /северна/ лента, която се явява дясна за „Б.*”. В
анализираната пътна ситуация при реакция с екстрено спиране на водача на „Б.*”
в момента на навлизане на „Ф.*” в северната лента, водачът на „Б.*” е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара.
При реакция с екстрено спиране на водача на „Б.*” в
момента на отклоняване на „Ф.а Л.*” надясно, за да се върне в дясната за него
/южна/ лента, водачът на „Б.*” е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара. Водачът на „Ф.а Л.*” е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако се бе движил по дясната за него /южна/ лента и не
бе навлязъл в северната лента в момент, когато там насрещно се е движел друг
автомобил. Водачът на „Б.*” би имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара, ако в момента, в който е реагирал при навлизане на „Ф.*” в лявата за
него /северна/ лента, „Б.*” се е движел със скорост по-малка от 69 км/ч. Дори
водачът на „Б.*” да бе спрял в дясната за него /северна/ лента, преди мястото
на удара, то ако водачът на „Ф.*” не отклони автомобила си надясно, за да
напусне северната лента, удар пак би настъпил, като ударът би бил челен, при
скорост на „Б.*” 0 км/ч и скорост на „Ф.*” около 104 км/ч. Водачът на „Б.*” би
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента на отклоняване на
„Ф.*” надясно, за да се върне в дясната за него /южна/ лента, „Б.*” се е движел със скорост по-малка от 24
км/ч. Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на
анализираното ПТП: водачът П. е управлявал „Ф.*” по южната лента на платното за
движение на път III-375 км, гр.П. -
гр.П., в посока от запад на изток. През това време водачът Е. Ш. е управлявал „Б.*”
по северната лента на платното за движение на същия път, в посока от изток на запад, срещу „Ф.*”. При достигане
до десен завой на платното, водачът на „Ф.*” е навлязъл в него, като към края
на завоя е навлязъл в лявата за него /северна/ лента на платното. В този момент
разстоянието между двата автомобила е било около 114-115 м, съответно до
мястото на удара около 59,90 м за „Ф.*” и около 54,19 м за „Б.*”. В този момент
водачът на „Б.*” е реагирал /започнал е да тече процесът на реакция, след който
автомобилът е отклонен наляво/, като след около 1,4 сек. е започнало фактическото отклоняване на автомобила наляво
/след края на процеса на реакция и сработване на кормилния механизъм/. Когато
започва фактическото отклоняване на „Б.*” наляво, „Ф.*” все още се е движел
насрещно на „Б.*”, почти успоредно на платното за движение. Около 0,2-0,3 сек. след това „Ф.*” е започнал да
се отклонява надясно, в опит на водача му да напусне лявата за него лента и да
се върне в дясната за него /южна/ лента. Към този момент „Б.*” вече ефективно е
завивал наляво по дъга с минимален възможен радиус, предвид скоростта му на
движение. Така около 2,08 сек. след навлизане на „Ф.*” в лявата /северна/
лента, или около 0,8 сек. след фактическото отклоняване на „Б.*” наляво, или
около 0,6 сек. след фактическото отклоняване на „Ф.*” надясно, е настъпил удар,
който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част и на двете МПС. В
момента на удара „Б.*” е било под ъгъл около 13 градуса наляво спрямо платното
за движение, а „Ф.*” е бил под ъгъл около 10 градуса надясно спрямо платното за
движение. След удара „Ф.*” се е преобърнал на лявата си страна, а „Б.*” се е
завъртял на около 180 градуса. Двете МПС са се установили на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие. Основна
причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие, от техническа гледна
точка, е, че водачът на „Ф.*” Б.П. без да има обективни причини, т.е. по
субективни причини е навлязъл в лявата за него /северна/ лента на платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато там насрещно се е движел „Б.*”.
Според заключението на допълнителната тройна
автотехническа експертиза /т.3,
л.84-108 от досъдебното производство/, ако водачът на „Б.*” бе останал в
дясната за него /северна/ лента, без да предприема спиране, то в момента на
преминаване през линията на удара по дължина, двата автомобила биха се
разминали без да настъпи удар между тях. Разстоянието между тях би било около
0,61 м. Ако водачът на „Б.*” бе останал в дясната за него /северна/ лента и бе
предприел екстрено спиране, то в момента на преминаване през линията на удара
по дължина, двата автомобила биха се разминали без да настъпи удар между тях.
Разстоянието между тях би било около 1,38 м. Вещите лице приемат, че поведението
на двамата водачи е коренно различно. Водачът на „Б.*” променя направлението си
на движение поради възникнала непосредствена опасност от удар с насрещно
движещия се „Ф.*”. Колебанието на последното МПС по платното за движение са
дължи на субективни причини. От момента на отклоняване на „Ф.*” надясно,
водачът на „Б.*” е нямал техническа
възможност да отклони автомобила надясно, за да се размине с „Ф.*”, тъй като на
водача на „Б.*” е необходимо време около 1,4 сек., за да започне фактическото
отклоняване на МПС надясно. В момента, в който водачът на „Б.*” е предприел
отклоняване наляво, неговата реакция за предприемане на тази маневра е била технически
правилна, тъй като не е имал възможност да предвиди дали водачът на „Ф.*” ще
продължи насрещното си движение срещу „Б.*” или ще предприеме някаква друга
маневра. В момента, в който „Б.*” започва фактически да се отклонява към лявата
лента, в този момент водачът е нямал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, нито в собствената с лента, нито в насрещната такава. Ако
водачът на „Б.*” бе запазил направлението си на движение в северната лента и
при известната понастоящем траектория на „Ф.*”, то удар между тях не би
настъпил. Неговите действия са били продиктувани от непосредствената опасност
от челен удар с насрещно движещия се „Ф.*”, без да са налице признаци за
последвалата маневра на автомобила „Ф.*” за връщане към южната лента.
Експертите потвърждават изводите си за скоростите на движение на двете МПС в
момента на удара и преди него, както и за причината за настъпилото ПТП.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз
основа на дължимия анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда
относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме
и изградената въз основа на тези
доказателства фактическа обстановка, призната от подсъдимия П. по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Събраните от въззивния съд писмени доказателствена -
епикриза и медицинско направление за
подсъдимия, се отнасят до субекта на деянието.
Правилно Окръжен
съд гр.П. е кредитирал гласните доказателствени средства - самопризнанията
на подсъдимия П., показанията
на свидетелите А. Т., П.Р., Л.Р., А.К., Ш.Ш., Б.Ш., Т.Ш., В.С., Й.А., заключенията
на съдебномедицинските, автотехническите, съдебнохимическите /токсикологични/, съдебнотехническата експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и
доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно
предаване, фотоалбум, протоколи за медицинско
изследване и за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, разписка, справки от КАТ, копие на съдебно решение,
справки за съдимост, препис-извлечения от акт за смърт, удостоверения за
наследници, медицински документи, справка от ОПУ гр.П. със снимков материал и
проект за организация на движението, както и веществените доказателства
- 1 бр. диск, лек автомобил „Б.*” с рег. № **, товарен
автомобил „Ф.*” с peг. № **.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на горните свидетели, тъй като
са обективни, последователни, логични. Не
са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото.
Въззивният съд
споделя извода на първостепенния съд, че трябва да се възприемат заключенията на
вещите лица, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията
на подсъдимия, тъй като се
подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
П.ският апелативен
съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимият П. е извършил престъпление по чл.343, ал.3, б. „Б”,
пр.2 вр. ал.1, б.„В” вр.
чл.342, ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав.
Обосновано Окръжен
съд гр.П. е стигнал до извода, че при управление на автомобила подсъдимият е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, вменяваща
задължение на водача да контролира пътното превозно средство. Този контрол
обхваща редица действия на водача, засяга техническото състояние на автомобила,
положението му спрямо останалите участници в движението по време на собственото
му движение или покой, възприемане и съобразяване с показателите на отделните
уреди /скорост, температура, светлини/, положението му спрямо пътя или терена,
възможността да се придвижи или ползва от други лица, както и само да излезе от
позиция на покой. Този контрол е непрекъснат и обхваща времето, през което
моторното превозно средство е под управлението на водача. Действително, от
момента, в който поеме управлението на автомобила, до момента, в който го
преустанови, водачът е длъжен да владее превозното средство непрекъснато и във
всяко отношение.
В случая подсъдимият П. не е упражнявал постоянен контрол върху товарния автомобил, не е следял
непрекъснато местоположението му на пътното платно, което е едно
недопустимо бездействие от негова страна. При излизане от завоя
не е боравил с органите за управление на превозното
средство по начин, осигуряващ правомерното му движение в неговата /южна/ лента, а се е отклонил
наляво, в резултат на което е навлязъл в насрещната /северна/ лента.
Подсъдимият не се е
съобразил и с предписанията на надлъжната пътна маркировка. Пресичайки
единичната непрекъсната линия М1 е нарушил нормата на чл.63,
ал.2, т.1, пр.1 от ППЗДвП, вменяваща задължение на водача да
спазва надлъжната пътната маркировка, съдържаща забрана да застъпва и пресича единичната
непрекъсната линия. Вместо да се движи в своята /дясна, южна/ лента, подсъдимият
П. е навлязъл
в насрещната /лява, северна/ лента на платното, когато там насрещно се е
движел пострадалият с лекия си
автомобил. Подсъдимият е имал техническа възможност да избегне произшествието,
ако се е движел в своята лента. Не е имало обективни причини, които са налагали
нейното напускане.
Навлизането и движението в
насрещната лента не е било свързано с извършване на маневра изпреварване или
заобикаляне. Следователно не е спазил и разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав споделя виждането на първоинстанционния
съд, че горните нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача
на товарния автомобил, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Подсъдимият П. е признат за
виновен и за неспазване на чл.68, т.1 от ППЗДвП. Тази норма съдържа дословно
същото правило като това на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ППЗДвП е приет с
ПМС
№ 36/1996г. при
действието на отменения ЗДвП. Съгласно
чл.13, ал.2 от ЗНА е допустимо с приемането на новият закон да останат временно
в сила всички или някои разпоредби на този правилник. Според § 10 от ПЗР на
ЗДвП /ДВ, бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г./ подзаконовите актове по
прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието
си, доколкото не противоречат на този закон. При сравняване на нормите на сега
действащия ЗДвП и тези на ППЗДвП, които исторически са
по-стари, се
установява, че законодателят е регламентирал правилата за движение подробно в закона, като е изоставил разбирането си, че тези
правила следва да се детайлизират в правилника по прилагането.
Не е налице основание да се
приеме, че разпоредбите
на ППЗДвП са приложими едновременно със законовите разпоредби, които са от
по-висока степен. В
този смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 20/05.02.2016г. по н. д. № 1663/2015г., I н. о., НК/.
Поради това подсъдимият
трябва да бъде частично оправдан за нарушението по чл.68, т.1 от ППЗДвП поради
идентичността му с това по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че деянието е извършено при
квалифициращи обстоятелства. Безспорно е установено, че подсъдимият П. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества /амфетамин и кокаин/. Причинил
е смъртта на повече от едно лице /четири лица/.
Правилно и обосновано Окръжен съд гр.П. е квалифицирал деянието като особено
тежък случай по смисъла на чл.93, т.8 от НК. Налице са „по-тежки общественоопасни
последици от предвидените за обикновените квалифицирани състави, както и други отегчаващи
обстоятелства, които правят случая особено тежък”, разкриват „изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца” съобразно
Постановление № 1/17.01.1983г. по н.д. №
8/1982г. на Пленум на ВС, т.4, б.„к”.
Съдебната практика е последователна, че изключително
високата степен на обществена опасност на деянието се определя с оглед броя и
значението на допуснатите от дееца нарушения на правилата за движение, броя и
значението на квалифициращите деянието обстоятелства, както и тежестта на
настъпилите вредни последици /Решение
№ 410/11.01.2016г.
на ВКС по н. д. № 1262/2015г., I н. о., НК/.
В настоящия случай е причинена смърт на повече от едно лице - на четири
лица. Деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и то две. И
двата признака, които са над изискуемия минимум, се съдържат в квалифицирания
състав на чл.343, ал.3 от НК при условията на алтернативност, т.е. за да е
налице този състав е достатъчно да е осъществен един от визираните
квалифициращи елементи. Налични са и двата, което повишава „изключително
обществената опасност на деянието и вината на дееца” /Решение №
1080/07.10.1977г. на ВС н. д. № 829/1977г., НК/, „правят дееца и деянието високо
общественоопасни” /Решение № 835/17.06.1972г. на ВС по н. д. № 600/1972 г., III н. о., НК/.
При преценка на укоримостта на поведението на подсъдимия е
отчетен и броят на нарушенията на правилата за движение. Отпадането на едно от тях /чл.68, т.1 от
ППЗДвП/ не води до коригиране на извода за изключително
високата степен на обществена опасност на деянието.
Съобразена е и скоростта му, която е над разрешената.
Налице са и отегчаващи вината обстоятелства, които дават основание да се
приеме квалификацията особено тежък случай и поради високата степен на обществена
опасност на дееца. Подсъдимият
П. е наказван многократно по
административен ред за нарушаване правилата за движение, с обременено съдебно
минало е, извършил е транспортното престъпление в определения му изпитателен
срок /Решение № 47/22.12.1973г. по н. д. № 39/1973г., ОСНК на ВС/.
Настоящата инстанция
намира, че се касае
за деяние и деец с изключително висока степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените и квалифицираните състави на транспортни престъпления,
обосноваваща особено тежкия случай на
извършеното престъпление, поради което законосъобразно е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия по тази правна
квалификация.
Въззивният съд счита, че следва да се отчете и
поведението на пострадалия водач Е. Ш., който е нарушил правилата за
движение и също е допринесъл
за настъпване на ПТП.
Съгласно заключението на вещите лица от допълнителната тройна автотехническа експертиза, ако
водачът на „Б.*” бе останал в дясната за него /северна/ лента, без да
предприема спиране, както и ако бе предприел екстрено спиране, в момента на
преминаване през линията на удара по дължина двата автомобила биха се разминали
без да настъпи удар между тях. Разстоянието между тях би било съответно около
0,61 м /без спиране/ и 1,38 м /при екстрено спиране/. Ако водачът на „Б.*” бе запазил
направлението си на движение в северната лента, с оглед траекторията на
движение на „Ф.*” удар между тях не би настъпил.
Предприетата от пострадалия водач Е.
Ш. маневра не може да се разглежда като спасителна по
чл.13, ал.1 от НК, каквото е виждането на първоинстанционния съд. Тя е
неправомерна, тъй като е извършена в нарушение на закона. Не е налице
крайна необходимост, тъй като е причинена смърт. Внезапно възникналата за него опасност
е могла да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП - чрез
намаляване на скоростта и спиране. В този смисъл е и практиката на ВКС /Решение
№ 1132/08.12.1980г. по н. д. № 1035/1980г., ІІІ н.о., Тълкувателно решение №
106/31.10.1983г. по н. д. № 90/1982г. на ОСНК, Решение № 505/21.07.2004г. по н.
д. № 86/2004г., ІІ н.о., Решение № 505/25.11.2008г. по н. д.
№ 348/2008г., III н. о., Решение
№ 176/19.04.2011г. по н. д. № 1101/2011г., II н. о., Решение № 234/07.07.2015г. по н. д.
№ 665/2015г., II н. о., Решение № 159/22.08.2016г.
по н. д. № 373/2016г., III н. о., НК/.
Според цитираната практика спасителната маневра не е правнорегламентирано
поведение на участниците в движението по пътищата. Тя е фактическо действие,
което принудително променя посоката на движение на превозното средство, което
водачът предприема на своя отговорност, за да предотврати настъпването на
вредоносните последици. В този случай водачът може да се освободи от отговорност, само ако тази маневра е довела до
увреждане на имущество, а не
на живота и здравето на другиго. Спасителна маневра може да се
предприеме само, когато
опасността, създадена от неправомерното поведение на друг участник в
движението, не може да бъде предотвратена по предвидените в чл.20, ал.2 от ЗДвП начини - намаляване на скоростта
или спиране на МПС.
Поведението на пострадалия Е. Ш.,
макар и в причинна връзка с настъпилия резултат, не води до освобождаване на подсъдимия
П. от отговорност. Съпричиняването от страна на
водача на лекия автомобил трябва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство при индивидуализация на наказанието на дееца.
Правилно Окръжен съд гр.П. е
приел, че от субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, под
формата на престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
При така посочената правна
квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната
превенция, Окръжен съд гр.П. е приел, че
за деянието по чл.343, ал.3, б.„Б”, пр.2 вр. ал.1, б.„В” вр. чл.342,
ал.1 от НК на подсъдимия П. следва да се
наложи наказание лишаване от свобода,
индивидуализирано при условията на чл.54
от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива е
отчел броя на допуснатите груби нарушения на правилата за движение по пътищата
и техният интензитет, множеството нарушения на тези правила преди деянието, употребата
на повече от едно наркотични вещества /две/, отнемането на живота на цяло семейство,
че две от пострадалите лица са деца, лошите характеристични данни за подсъдимия
поради предходно осъждане, извършване на деянието в определен изпитателен срок.
Като смекчаващи са взети предвид проявеното разкаяние и изразеното съжаление за
случилото се, влошеното здравословно състояние на дееца, сравнително младата му
възраст.
Първоинстанционният съд е определил наказание
лишаване от свобода в размер на петнадесет години, което съобразно разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с една трета, или наложената санкция е десет
години лишаване от свобода.
П.ският
апелативен съд счита, че горното наказание е определено в нарушение на чл.56 от НК, тъй като всяко едно от приетите като отегчаващи
обстоятелства вече е
отчетено при обосноваване
на правната квалификация „особено
тежък случай”, като изрично посочено или косвено
изводимо от съдържанието на мотивите на проверявания съдебен акт. Двойното отчитане на едно и също
обстоятелство, веднъж за възникване
на наказателната отговорност,
и втори път, като основание за нейната
индивидуализация, не
е справедливо. В този смисъл е и
постоянната съдебна практика.
Според Решение
№ 474/18.04.1972г. на ВС по н.
д. № 233/1972г.,
III н.о., НК, обстоятелствата,
които са послужили за квалифициране на престъплението като особено тежък случай по чл.343 от НК, не
могат да се вземат пред вид и като отегчаващи обстоятелства при определяне на
наказанието.
Съгласно
Решение
№ 188/25.04.1991г. на ВКС по н.
д. № 21/1991г., I
н. о., НК, „според НК отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства са две категории: а) от значение за възникването и
съществуването на наказателна отговорност; б) от значение за индивидуализацията
на наказателната отговорност. В този смисъл и като се има предвид
систематичното й място (главата за определяне на наказанието), разпоредбата на
чл. 56 НК трябва да се разбира така: не се вземат предвид като отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията на наказателната отговорност,
отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, взети предвид от закона за възникване
на наказателната отговорност.”.
За преодоляване на
визирания недостатък на присъдата на първостепенния съд санкцията лишаване от
свобода следва да се коригира като се намали. При нейното определяне трябва да
се имат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства и трудовата заетост на подсъдимия,
и приносът на водача на лекия автомобил
за
настъпване на общественоопасните последици. Такова е и видът на непредпазливата вина - небрежност,
която е по-леката от двете форми /Решение № 1859/30.12.1968г. по н. д. № 1620/1968г., III н. о., Решение № 169/17.02.1969г. по н. д. № 59/1969г., III н. о., НК на ВС/.
При преценка на
всички относими съобразно чл.54 и чл.56 от НК обстоятелства, тяхната взаимна
връзка, конкретната тежест на извършеното престъпление и конкретната степен на
обществена опасност на дееца, въззивният съд намира, че целите по чл.36 от НК могат да се постигнат с наказание лишаване от свобода в размер на
дванадесет години, определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК така индивидуализирано то следва да се намали с една трета и
размерът, който се налага, е осем години лишаване от свобода, които на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС да се изтърпят при първоначален „общ” режим.
Като се има предвид
императивната норма на чл.49, ал.2 от НК, според която, когато лишаването от
правоуправление се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да
надвишава срока на последното най-много с три години, тежестта на извършеното престъпление и
степента на обществена
опасност на дееца, настоящата
инстанция счита, че санкцията по чл.37, ал.1, т.7 от НК лишаване от право да се
управлява МПС трябва да се намали от тринадесет на десет години.
В съответствие с
разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК правилно е приспаднато времето, през което за
същото деяние подсъдимият П. е лишен по административен ред от право да
управлява МПС, считано от 09.03.2018г. до влизане на присъдата в сила.
П.ският
апелативен съд намира, че така индивидуализирани наказанията се явяват
справедливи. С тях ще се постигнат целите на специалната и генералната
превенции. Те са съобразени с обстоятелствата, при които е извършено деянието,
степента му на обществена опасност, тежестта на настъпилите последици, приноса
на пострадалия Е. Ш., личността на дееца, смекчаващите отговорността
обстоятелства, всички индивидуализиращи особености на случая. С
коригирането им от настоящата инстанция ще се реализира необходимия баланс между посочените в чл.36 от НК цели - поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и
общопревантивната функция на наказанието.
Окръжен
съд гр.П. е изпълнил задължението си да обсъди налице ли са условията за
прилагане на чл.68 от НК с оглед съдебното минало на подсъдимия П..
На основание чл.68, ал.2 вр. ал.1 от НК е постановил да изтърпи изцяло и
отделно от наложеното наказание лишаване от свобода по настоящото дело и
наложеното му с определение № 68/29.07.2016г., влязло в сила на същата дата,
постановено по НОХД № 1707/2016г. по описа на Окръжен съд гр.П., общо най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален „общ”
режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Обосновано първоинстанционният съд е
стигнал до извода, че през изпитателния срок подсъдимият не е изпълнил
условията на чл.66 от НК за предишното осъждане и с поведението си е показал,
че не се е поправил. Правилна е и преценката, че последният трябва да понесе
неблагоприятните наказателноправни последици да изтърпи отложеното наказание и
то изцяло. Само така биха са постигнали целите на наказанието за поправяне на
дееца и възпитателното въздействие върху
другите членове на обществото. Определеният
режим е в съответствие със закона.
Съобразно чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК от така наложеното по НОХД № 1707/2016г.
по описа на Окръжен съд гр.П. наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият
П. е бил задържан по реда на ЗМВР и
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по НПК, считано от
22.05.2015г. до 19.11.2015г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
В контекста на изложеното по-горе становище на настоящия съдебен състав относно справедливостта на наложените на подсъдимия
наказания
за извършеното престъпление и тяхното намаляване,
доводите на частните обвинители за
утежняване на отговорността му се явяват неоснователни. Въззивният
съд посочи съображенията си, поради които прие, че следва да коригира определените
кумулативни санкции лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС,
като ги намали, за да са справедливи и съобразени със законовите критерии за индивидуализацията им.
Не се
споделя виждането на частните обвинители П.Р., Л.Р. и А.К., изразено чрез техния
повереник, че не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Посочените по-горе са факт и не могат да се
игнорират.
Позицията
им за формата на вината - съзнавана непредпазливост
или престъпна самонадеяност, не е подкрепена с аргументи, поради което звучи
декларативно.
Виновното поведение на дееца е правилно определено по отношение на неговата субективна страна и това
е по-леката форма на непредпазливата вина. Налице са и двата признака на небрежността -обективен, когато деецът е
бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективен, когато деецът е могъл да предвиди последиците. Не следва
да се приеме и друго за субективната съставомерност на деянието с оглед посоченото
в обвинителния акт и повдигнатото с него обвинение. Подсъдимият П. се е
защитавал срещу вина под формата на несъзнавана непредпазливост. Осъждане за престъпна
самонадеяност, която се явява по-тежка форма, без съответно обвинение, би нарушило
правото му на защита и би представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила.
Това важи в пълна степен и за възражението за наличието на квалифициращия
признак „без необходимата правоспособност”. Изложените в негова подкрепа доводи
са обсъдени от първостепенния съд,
който ги е оборил, излагайки в хронологическа последователност приложените
спрямо подсъдимия мерки - принудителни административни и на процесуална
принуда. При тяхното проследяване се установява, че последният е разполагал със
свидетелство за правоуправление към инкриминираната дата.
Незаконосъобразно е и оплакването на частните обвинители Ш.Ш., Б.Ш. и Т.Ш.,
направено чрез техния повереник, за неотчетен квалифициращ признак, свързан със
състоянието на лекия автомобил „Б.*”, който е силно увреден. В чл.343 от НК
изрично е уредено поглъщането на по-леки престъпни състави от по-тежки. Последицата
„значителни имуществени вреди” се поглъща от последицата средна и тежка телесна
повреда, смърт. В Постановление №
1/17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС, т.4, б.„з”, е прието, че
съставомерната последица „значителни имуществени вреди” се поглъща от по-тежкия
резултат и при квалифицираните престъпни състави по ал.2 на чл.343 от НК, респ.
ал.3 при сегашната редакция.
Неоснователен е аргументът за недооценяване в
достатъчна степен на отегчаващото обстоятелство, изразяващо се в наличието на три квалифицирани
признака - употреба на наркотични вещества, причинена смърт на повече от едно
лице, особено тежък случай. Наличието на няколко елементи не може да се противопостави на значителния брой смекчаващи обстоятелства, които категорично
преобладават по брой и тежест /изразеното съжаление за случилото се, влошеното здравословно състояние, сравнително
младата възраст, трудовата заетост, съпричиняването от
страна на пострадалия водач на лекия автомобил, видът на непредпазливата вина - небрежност/.
Спор
няма, че подсъдимият П. не попада в категорията младежи по смисъла на Закона за младежта. Съгласно
параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за младежта по смисъла на
този закон „младежи” са лица на възраст от 15 до 29 години включително. Възрастта
му към инкриминираната дата, която е 31 години, не е пречка да се определи като
сравнително млада.
Видно
от протокола от съдебното заседание на Окръжен съд гр.П.,
проведено на 27.06.2019г. /л.87-98 от НОХД № 428/2019г./, подсъдимият е
направил изявление, че съжалява и са разкайва за случилото се, изказал е
съболезнования на близките на пострадалите, посочил е, че живее със станалото и
го преживява, би направил всичко, за да го предотврати. Доводите на повереника
на частните обвинители Ш.Ш., Б.Ш. и Т.Ш., че тези думи не са искрени, а са
продиктувани от желание да облекчи положението си, поради което следва да се
игнорират, не могат да се споделят. Деецът е изразил отношението си към извършеното и се е обърнал към близките на пострадалите. Начинът,
по който го е направил, е въпрос на негова преценка. Обстоятелството, че не го
е сторил така, както е приемливо за частното обвинение, не води до изключването
им от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Необосновано
е виждането на този повереник за допуснати други нарушения на правилата за
движение, които следва да се отчетат като отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1, пр.4 и чл.8, ал.1 от ЗДвП са общи. Съобразно практиката на ВКС /Решение № 182/13.11.1996г.
по н.д. № 193/1996г, ВК/, когато едновременно е нарушено общо и специално правило за безопасност на движението, каквито
са вменените във вина, налице е нарушение само на специалните правила. В
обвинителния акт не са изложени фактически данни за превозван товар от товарния
автомобил, за да се обсъжда този фактор съобразен ли е от водача му при
избиране скоростта на движение, каквото задължение има според чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Не е
нарушен и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, регламентиращ скоростта на движение на МПС,
поради дублирането му с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
П.ският апелативен съд намира, че определените от него наказания са справедливи, тъй като съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца. Увеличаването им ще е проява на излишна
строгост. С
определения им размер ще се постигнат целите по чл.36 от НК. Незачитането на правилата за
движение от подсъдимия
П. ще се компенсира с лишаване от свобода и с лишаване от правоуправление за продължителен период, през който обществото
ще бъде предпазено от възможни негативни прояви от негова страна като водач на моторно
превозно средство. Поради
изложените съображения жалбите на частните обвинители за увеличаване на санкциите
се явяват неоснователни и се оставят без уважение, а тази на защитата се уважи.
Окръжен съд гр.П. е взел съответното
отношение за веществените доказателства по делото. Постановил е, както следва:
- 1 бр. диск, предаден с протокол за
доброволно предаване от 25.12.2017г., приложен в том 3 от досъдебното
производство, след влизане на присъдата в сила да се съхранява по делото до изтичане на срока за архивирането му;
- лек автомобил „Б.*”, с рег. № **, да се върне на наследниците на
собственика Н.А.Р., след влизане на присъдата в сила;
- товарен автомобил „Ф. Л35”, с peг. № **, да се върне на собственика С.Б.П.,
след влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК за разноските по делото. Законосъобразно
подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.П. направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 3984,80 лв.
Поради изложеното проверяваната присъда следва да се измени, като се отмени
в частта, с която подсъдимият П. е признат за виновен да е нарушил чл.68, т.1
от ППЗДвП и да се признае за невинен и оправдае по това обвинение. Трябва да се
измени като се намали размера на наказанието лишаване от свобода от десет
години на осем години, като се извърши тази корекция и в частта досежно
определения първоначален режим на изтърпяване и приложението на чл.68, ал.2 вр.
ал.1 от НК, както и се намали размера на наказанието лишаване от право да управлява
МПС от тринадесет години на десет години. В останалата част следва да се
потвърди.
Въззивният съд счита, че не са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия П. от „парична
гаранция” в размер на 10 000 лв. в „задържане под стража”, както се иска
от повереника на частните
обвинители Ш.Ш., Б.Ш. и Т.Ш..
С настоящото решение не се изменя присъдата на първостепенния съд по реда
на чл.337, ал.2 от НПК с утежняване
положението на подсъдимия, за да е изпълнен фактическият състав на чл.340, ал.3
от НПК.
Видът на мярката за неотклонение и размерът на паричната гаранция са
съобразени с целите на мерките за неотклонение и обстоятелствата за тяхното
определяне. При решаване на тези въпроси е видно, че те съответстват както на обществения
интерес, така и на основните права на подсъдимия П., за да не се допусне
прекомерно засягане на личната му сфера, което не е нужно с оглед целите на
чл.57 от НПК.
Последният, в хода на наказателното производство, не е имал поведение,
което да е нарушило взетите спрямо него мерки на процесуална принуда, парична
гаранция и забрана за напускане на пределите на страната, не е ставал причина
за забавяне на производството и за отлагане на делото. Има постоянен адрес, бил
е трудово ангажиран. Обремененото му съдебно минало не е новонастъпило
обстоятелство. Утежненото му здравословно състояние е факт, който не трябва да
се игнорира по аргумент от разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК. Липсват
доказателства за наличието на реална опасност от укриване. Подобна не се и презюмира
от законодателя
Искането на частното обвинение за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия от „парична гаранция” в „задържане под стража” е неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 65/27.06.2019г.,
постановена по НОХД № 428/2019г. по описа на Окръжен съд гр.П., като я ОТМЕНЯ
в частта, с която подсъдимият Б.С.П. е признат за виновен да е нарушил чл.68,
т.1 от ППЗДвП и го признава за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА по това
обвинение.
ИЗМЕНЯ присъдата, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието лишаване от свобода от десет години на ОСЕМ ГОДИНИ.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, досежно
определения първоначален режим на изтърпяване и приложението на чл.68, ал.2 вр.
ал.1 от НК, като намалява размера на наложеното наказание от десет години на
осем години лишаване от свобода.
ИЗМЕНЯ присъдата, като намалява размера
на наказанието лишаване от право да управлява МПС от тринадесет години на ДЕСЕТ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия Б.С.П. от „парична гаранция” в „задържане
под стража”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или
протест пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено, и в седемдневен срок в частта относно мярката за неотклонение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.