Р
Е Ш Е Н И Е
260162/5.11.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на седми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№3883/2019 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът В.В.К.,
ЕГН **********,***, излага, че на 12.12.2018 г. е сключен с ответника
Застрахователно акционерно дружество „АРМЕЕЦ”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано съвместно от изпълнителния директор М.И.и изпълнителния
директор В.К.-М., застрахователен договор под формата на застрахователна полица
№0307К6009728520. Първоначално застраховани лица са били Порше Лизинг БГ ЕООД,
като лизингодател и З.Т.А.. Застрахователният договор касаел имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- л.а. марка и модел „BMW X5 M“,
с рег. №***. Срокът на договора е бил от 00:00 ч. на 13.12.2018 г. до 23:59
часа на 12.12.2019 г., при уговорена застрахователна премия в размер на
2 640.00 лева, еднократно заплатена и застрахователна сума- 22 496,
85 лева. Предвид настъпила промяна в собствеността на застрахованата вещ,
застрахователят издал добавък към застраховката, в който била отразена
настъпилата промяна, като МПС е записано с рег. № Н***, и ищцата била отразена
като нов собственик на вещта, обект на застраховката. В молбата се твърди, че в
срока на действие на договора, лекият автомобил бил ударен в дясната му част от
неизвестно МПС, в резултат на което са му нанесени значителни щети, описани в
молбата. В резултат на настъпилото застрахователно събитие, ищцата, в
законоустановения срок била подала до застрахователя уведомление, при което при
ответното дружество била заведена щета №36019030100322/05.07.2019 г.
Застрахователят отказал заплащане на обезщетение с мотива, че не е налице
причинно-следствена връзка между констатираните увреждания и декларираното
събитие. Ищцата била подала жалба, по която застрахователят окончателно отказал
да изплати обезщетение. Ищецът счита, че отказът на ответното дружество е
неоснователен, поради което предявява настоящите искове. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да
ѝ заплати сумата от 100, 00 лв.
/частичен иск от претенция, цялата в размер на 8 183, 33 лв./,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО” на МПС, съгласно
полица №0307К6009728520/12.12.2018г., за имуществени вреди на л.а. „BMW Х5 М”, с рег.№ ***, по щета №
36019030100322/05.07.2019 г. по описа на ответното застрахователно дружество,
както и сумата от 3,81 лв. /частичен
иск от 311, 42 лв./, представляваща мораторна лихва върху претендираната в
настоящото производство главница от 100.00 лева, считано от 09.08.2019 г. до
датата на депозиране на исковата молба /23.12.2019 г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира и разноски. В хода на делото е допуснато
изменение размерите на двата осъдителни иска, като главният иск се счита
предявен за сума от 5 118, 86 лева, представляваща пълен размер на
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение за причинените вреди на
застрахованото имущество. Акцесорният иск се счита предявен за сума от 193, 38
лева, представляваща пълен размер на мораторната лихва върху главницата,
считано от 09.08.2019 г. до 23.12.2019 г.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който излага
аргументи за неоснователност на иска.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните а се
установява и от събраните писмени доказателства, че на 12.12.2018 г. между ответното
дружество, в качеството на застраховател и Порше Лизинг БГ ЕООД е сключен валиден
застрахователен договор- Комбинирана застраховка, Каско и злополуки, клауза „П“-пълно
каско“, оформен като застрахователна полица №0307К6009728520, с действие от 13.12.2018
г., 00:00 до 12.12.2019 г., 23759 часа, и с предмет на застраховката - МПС, л.а.
марка и модел „BMW X5 M“, с рег. №***. Видно
от текста на договора и общите условия към него, застраховката покрива всички
рискове от клаузи „М“, „Ч“ и „К“, в това число авария, произлязла от сблъскване
на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и
животни, от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други,
нарушена цялост на пътното покритие и др. Няма спор, а се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, че застрахователната сума се равнява
на 22 496, 85 евро, а застрахователната премия е 2 640.00. Няма спор,
а и от застрахователния договор става ясно, че застрахователната премия е
изцяло заплатена на застрахователя.
Видно от представения по делото частно заверен препис от Добавък №1/05.07.2019
г., издаден към процесната застрахователна полица, се установи, че на
05.07.2020 г. е направено изменение на полицата, като всички права и задължения
по същата са прехвърлени на ищцата, а регистрационният номер на автомобила е
променен на ***. Няма спор, а се установява и от документите, приложени по
делото, че на 05.07.2019 г., ответникът е уведомен за настъпило застрахователно
събитие, при което са настъпили щети по застрахования автомобил и по-конкретно
са увредени предна броня, десен фар, калник, парктроник /датчик/, решетка на
халоген. В уведомлението е описан следният механизъм на настъпване на
събитието: на 29.06.2019 г. автомобилът е бил паркиран в ***, като преди да
потегли, водачът забелязал, че неизвестно МПС е причинило ПТП. Описаният в
горецитираното уведомление механизъм се потвърждава и от събраните по делото
гласни доказателства. От показанията на свидетелката С. става ясно, че процесният
автомобил вечерта на съответния ден е бил паркиран на паркинг пред жилищния
блок, като на сутринта водачът, заедно със свидетеля са забелязали, че
автомобилът е ударен отпред и отдясно, на ъгъл. Застрахователят, след
извършване на опис на щетите, при който са констатирани заявените увреждания, е
отказал заплащане на обезщетение за възстановяване на щетите с мотива, че
констатираните увреждания не съответствали на декларирания механизъм на
настъпване на събитието. От заключението по извършената САвТЕ, по отношение на
което съдът няма основания да се съмнява в обективността и правилността му, се
установи, че пораженията при автомобила не са с голяма дълбочина, което показва
неголяма сила на удара, като височината на удара дава информация, че същият не
е изключено да е получен при съприкосновение с друго превозно средство, докато
процесното МПС е било паркирано. ВЛ дава заключение, че е напълно възможно
причинените по автомобила щети да са в причинно-следствена връзка със заявеното
пред застрахователя събитие /удар върху застрахования автомобил при престой
след паркиране/. ВЛ дава заключение, че сумата за възстановяване щетите по
автомобила на ищеца по разглежданото събитие се равнява на 5 118, 86 лева,
с включен ДДС. Съдът няма основания да се съмнява в обективността и
правилността на заключението по САвТЕ. Заключението е ясно, обосновано и изцяло
съобразено с останалите, събрани по делото доказателства. На следващо място,
заключението е прието по делото без възражения от страните.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е
по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1 – 3 или 5. Предвид установената по- горе фактическа обстановка,
съдът стига до извода, че в случая са налице всички законови и договорни
предпоставки за възникване задължението на застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение. Съдът приема за безспорно установено, че в срока
на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск от договора, в следствие на което са причинени вреди върху
застрахованото имущество /МПС/. Застрахователят е надлежно уведомен за така
настъпилото събитие. Установен е и размерът на причинените вреди, които
ответникът, съобразно уговореното, е задължен да репарира. Не се ангажираха
доказателства за наличие на някакво противоправно поведение от страна на ищеца,
довело до настъпване на щетите, което обстоятелство да изключва или намалява
отговорността на застрахователя. Ето защо заключава, че така предявеният
осъдителен иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.
По отношение претенцията, с правно
основание чл.86 от ЗЗД, доколкото се установи дължимостта на главното вземане,
безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение,
считано от деня на забавата. Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. Според разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ,
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по
раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано откаже плащането. В разглеждания случай няма спор, че
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 05.07.2019 г, като на
същия ден са му предоставени и всички данни за събитието. На същата дата
застрахователят е извършил и опис на щетите. На 17.07.2019 г. ответното
дружество е направило доклад по щетата, при който е взел решение за отказ за
изплащане на обезщетение. Предвид изложеното, съдът стига до извода, че съобразно
общите правила за забава, застрахователят е изпаднал в забава, считано от
27.07.2019 г. /след изтичане на петнадесетдневния срок, в който е следвало да
изплати обезщетение/. Ето защо, счита, че ответникът дължи и мораторно обезщетение
за претендирания от ищеца период, чийто размер съдът определя на сума от 193,
38 лева. За да определи размерът на обезщетението за забавено плащане, съдът
използва общодостъпните в интернет пространството електронни калкулатори.
Предвид изложеното, заключава, че и
този иск е основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска. В случая ответникът прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли съда да се произнесе по
разноските. Ищецът претендира възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 750.00 лева, като минималният размер на възнаграждението, предвиден в
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е равен на сума от 585, 94 лева. Съдът, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и развитието на настоящото
производство, счита, че заплатеното от ищеца възнаграждение за представителство
не следва да се намалява. В случая са събрани множество писмени доказателства,
изслушани са две заключения по допуснати експертизи, като са проведени две
открити съдебни заседания. Ето защо счита, че завишението на адвокатския
хонорар е оправдано, като последният не следва да се намалява до минимално
предвидения размер. Предвид изложеното заключава, че ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 1 154, 75 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М.И.и изпълнителния директор В.К.-М., да заплати на В.В.К., ЕГН **********,***,
сумата от 5 118, 86 лева /пет
хиляди сто и осемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, (с включен
ДДС), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО” на МПС,
съгласно полица №0307К6009728520/12.12.2018 г., за имуществени вреди на л.а. „BMW Х5 М”, с рег.№ ***, по щета
№36019030100322/05.07.2019 г. по описа на ответното застрахователно дружество,
както и сумата от 193, 38 лева /сто деветдесет
и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, считано за периода от 09.08.2019 г. до 23.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба-23.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му заплати сумата от 1 154, 75 лева /хиляда сто петдесет и четири лева и седемдесет и
пет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: