№ 472
гр. Ловеч, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310100041 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 410 ал. 1, т.
3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, чрез пълномощник
юрисконсулт Н.К. срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – гр. София, чрез
ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – ЛОВЕЧ, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, в
която се твърди, че на 02.10.2019 г., лек автомобил „***“ с ДК№ *** се движи по главен път
Е 772 от гр. София към гр. Варна и на около 2 - 3 километра след разклона за гр. Троян/гр.
Ловеч, при изпреварване в лява лента преминава през необезопасен и несигнализиран
участък – голяма дупка. Посочва се, че неравността на пътя предизвиква ПТП с лекия
автомобил „***“, като са нанесени материални щети на същия: увреждане ходовата част на
автомобила – заден ляв амортисьор, заден горен ляв носач и др.
Твърди се също, че лекият автомобил е застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ в дружеството – ищец – „ЗАД Армеец“ с полица № *** със срок от
27.03.2019 г. до 26.03.2020 г. На 03.10.2019 г., водачът на лекия автомобил – Н. Х. М.
депозирал уведомление – декларация по щета пред „ЗАД Армеец“ АД по посочената
застраховка, с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил
„***“ с ДК№ *** като в дружеството била заведена преписка по щета под № ***.
Причинените имуществени вреди на собственика на лекия автомобил, се твърди, че са
описани от експерти на дружеството – ищец в хода на извършване на ликвидационната
дейност по преписката, като вложените части и материали за извършения ремонт на лекия
1
автомобил възлизат на 4722.00 лева и включват: подмяна на части и ремонт на автомобила,
както и вложен труд за ремонт.
Посочва се, че дружеството – ищец е изплатило обезщетение за възстановяване на
увредения автомобил с платежно нареждане № П 18495176/25.11.2019 г., като общият размер
на претендираното от ищеца обезщетение, дължимо от ответника, е 4732.00 лева,
включително 10.00 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията.
С плащането на дължимите суми дружеството - ищец „ЗАД Армеец“ твърди, че е
изпълнило задължението си в качеството на застраховател по застраховка „Каско и
Злополука“ на МПС, да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС, поради което,
счита, че на основание чл. 410 ал. 1 от КЗ има право да получи обезщетение до размера на
изплатената сума.
Позовава се на разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, че
републиканските пътища са изключителна държавна собственост, както и че съгласно чл. 30
ал. 1 във връзка с чл. 19 ал. 1, т. 1 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища се осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен
участък, т.е. Агенция „Пътна инфраструктура“. Ищецът навежда доводи, че в случая са
налице условия за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Агенция
„Пътна инфраструктура“, която е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на
безопасността на пътното платно.
Посочва се, че с писмо изх.№ Л-8742/03.12.2019 г., придружено с ликвидационната
преписка по щета № ***, получено на 06.12.2019 г., поканили ответника доброволно да им
изплати сумата от 4732.00 лева, но същата не била изплатена.
Твърди се, че на 28.10.2023 г., дружеството - ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ за сумата в размер на 4732.00 лева - главница за изплатеното обезщетение
по имуществената застраховка „Каско на МПС“ за увредения лек автомобил, както и за сума
в размер на 1522.44 лева – мораторна лихва за забава. По образуваното ч.гр.дело №
1595/2023 г. на Районен съд – Ловеч, се твърди, че е уважено заявлението им и издадена
заповед за изпълнение, след което, във връзка с постъпило възражение от длъжника, им е
дадено указание от заповедния съд за предявяване на иск в едномесечен срок.
Въз основа на изложеното, ищецът „ЗАД Армеец“ АД предявява настоящия иск и
моли да се признае за установено, че ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ му дължи
сумата в размер на 4732.00 лева, представляваща главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането,
и мораторна лихва в размер на 1522.44 лева за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2023 г.
Моли за присъждане и на направените съдебно-деловодни разноски, включително и
възнаграждение за процесуално представителство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника,
2
чрез Областно пътно управление – Ловеч, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Р.В. с който
счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Направени са възражения по
обстоятелствата, на които се основава иска. Посочва, че липсва информация за точното
местоположение на процесната дупка, както и няма данни за скоростта, с която се е движел
лекият автомобил, съобразена ли е тя с метеорологичните условия, състоянието на пътя и на
превозното средство, с конкретните условия на видимост в съответствие с разпоредбите на
ЗДвП, както и причинно-следствената връзка с настъпилата вреда. Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството – ищец се представлява от юрисконсулт К., която
поддържа предявените искове. Счита, че същите са доказани и моли да бъдат уважени. Моли
за присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ се представлява от юрист
Н.Ц., която моли за отхвърляне на исковете, като недоказани. В пледоария по същество и в
писмено становище излага съображения, че в процесния пътен участък към датата на
събитието, не се е установило по безспорен и категоричен начин да е съществувала
неравност или разрушение на асфалтовото покритие /дупка/, която да е причинила щетите.
Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от данните по
приложеното ч.гр.дело № 1595/2023 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните,
всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 10194/30.10.2023 г., от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД –
гр. София срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление - Ловеч, е
образувано ч.гр.дело № 1595/2023 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал
Заповед № 815/30.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
същите вземания, произтичащи от описаната по-горе регресна претенция.
Тъй като длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на
основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 410 ал. 1 от КЗ.
Не се спори, че на 25.03.2019 г., между дружеството - ищец „ЗАД Армеец“ АД и
„Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Варна, като собственик на процесния лек автомобил –
марка *** с peг. № ***, чрез пълномощник „Файн Билд“ ЕООД – гр. Варна, е сключена
имуществена застраховка „Каско“ за лекия автомобил, с покрити рискове – клауза „Пълно
Каско“, със срок на застраховката от 27.03.2019 г. до 26.03.2020 г., В този смисъл са
приложените по делото комбинирана застрахователна полица № *** от 25.03.2019 г. за
застраховки „Каско“ и „Злополуки“ и досие на полицата.
От представените по делото уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“, както и декларация на водач на застраховано МПС от 03.10.2019 г., се установява,
3
че същите са подадени до „ЗАД Армеец“ АД от Н. Х. М. от гр. Варна, който е посочил, че на
02.10.2019 г. по пътя София – Варна, на около 2 – 3 км. след разклона за Троян/Ловеч,
управлявайки процесния лек автомобил „***“, при изпреварване в лява лента е попаднал в
неравност на пътя /дупка/, вследствие на което автомобилът станал нестабилен с провиснала
лява задна част и настъпило увреждане по ходовата му част.
По повод това уведомление при дружеството – ищец е образувана преписка по щета
№ ***. Съставен е опис на щетите по претенцията, в който са описани за подмяна заден ляв
амортисьор и заден горен ляв носач, като видно от калкулацията от ремонта и фактурата от
31.10.2019 г., издадена от „М Кар Варна“ ООД, на който сервиз е възложен ремонта, сумата,
необходима за отстраняване на настъпилите щети по автомобила, е 4722.00 лева. Тази сума е
посочена като размер на обезщетение и в изготвения Доклад по щетата от 05.11.2019 г. и с
платежно нареждане № П18495176 от 25.11.2019 г. сумата е изплатена от „ЗАД Армеец“ АД
на „М Кар Варна“ ООД.
С регресна покана от 03.12.2019 г., отправена до ОПУ – Ловеч, ищецът е поканил
ответника да възстанови сумата в размер на 4732.00 лева, съставляваща изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски по щетата. Видно от
приложеното известие за доставяне, поканата е получена на 06.12.2019 г.
По искане на ищеца, съдът допусна до разпит като свидетел Н. Х. М., управлявал
застрахования автомобил в деня на събитието, който си спомня за случая, като потвърди, че
той е попълнил уведомлението – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ и
декларацията на водач на застраховано МПС. Свидетелят обясни, че управлявайки
автомобила по пътя София – Варна на около 2 – 3 километра след разклона Троян – Ловеч,
при маневра изпреварване в лявата лента за насрещно движение, предната и задната леви
гуми на автомобила му попаднали в дупка, при което задният ляв амортисьор дефектирал и
автомобилът се наклонил вляво. След около 100-200 метра след ПТП-то спрял, за да
установи какво се е случило и видял дупка, неравност, която описа с размери около 40-50 см,
като липсвал асфалт и били изровени другите слоеве. Дупката била на самото пътно платно,
по-близо до банкета в лявата лента, но не се виждала и след като изпреварвал, попаднал в
нея. Заяви, че там пътният участък е прав без забрана за изпреварване.
По искане на ответника, съдът допусна до разпит като свидетел В.А.С. който заяви,
че от 2000 г. заема длъжност „Главен специалист пътен участък“ в ОПУ-Ловеч и отговаря за
процесния пътен участък по главен път I-4 по направление София – Варна, включително ако
има дупки и неравности, следва да информира директора на ОПУ – Ловеч за вземане на
мерки за запълването им. Същият заяви, че през 2019 година е имало дупки по този пътен
участък, но е категоричен, че са запълнени и през месец октомври вече не е имало такива,
защото обикновено се появяват пролетно време след зимния сезон. Същевременно обясни,
че по всяко време може да се появи дупка, но тя задължително се запълва ако стане по-
голяма от 10-12 см. и описа начина на запълването й.
От страна на ответника са представени Сертификат № 98 от 12.12.2019 г. за
действително изпълнени и приети ремонтни работи с възложител АПИ-София, ОПУ-Ловеч,
4
както и подробна количествена сметка относно студено изкърпване на пътни настилки за м.
май 2019 г. и нечетлива Схема на местоположението и количествата на изпълнените
ремонтни работи на обект: път I-4. Доколкото същите не съдържат конкретна относима
информация за процесния пътен участък към датата на застрахователното събитие, съдът не
следва да ги обсъжда при решаване на спора.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, се установява, че при
описания механизъм на ПТП в уведомление – декларацията за щета по застраховка „Каско
на МПС“ и при скорост на движение на лекия автомобил не по-малка от 90 км/час –
максимално допустимата за този клас път, е възможно да се осъществи повреда на задното
ляво окачване на автомобила и повреда на двата основни елемента от окачването –
амортисьор и горен заден носач. Според експертизата, в настоящия случай увреждането на
задното ляво окачване е възможно при следните минимални размери на дупката: минимална
широчина – не по-малка от 300 мм, минимална дължина на дупката – около 2 пъти
диаметъра на гумата – 1200 мм и минимална дълбочина – не по-малка от 60-70 мм, като при
тези минимални параметри на дупката върху пътното платно, в момента на преминаването
на гумите, същите попадат и преминават с целия си размер в същата. Относно скоростта на
движение на процесния автомобил, тъй като по делото няма конкретни данни в тази насока,
експертът е дал два варианта: 1/ при движение на изпреварващия автомобил „***“ с
максимално разрешената скорост за този клас път – 90 км/час, изпреварваното МПС се е
движило със скорост около 10-15 км/час по-ниска от тази на изпреварващия го автомобил и
2/ при движение на изпреварвания автомобил с максимално разрешената скорост на
движение от 90 км/час, тогава изпреварващият го автомобил се е движил със скорост 100-
105 км/час. По отношение на стойността на настъпилите увреждания по лекия автомобил
„***“, експертът е съобразил, че автомобилът е на една година експлоатация, с дата на
първоначална регистрация – 01.06.2018 г., и е отремонтиран в оторизиран автосервиз „М Кар
Варна“ ООД, като разходите за нови части: 3560.00 лева /отстъпка на сервиза – 8%/ и за
труд: 6,25 н/час х 60.00 лева сервизен час = 375.00 лева, или общо разходи ремонт: 3935.00
лева и 20 % ДДС – 787.00 лева, съответстват на установения размер на щетата: 4722.00 лева
+ 10.00 лева ликвидационна дейност = 4732.00 лева.
От допълнителното заключение на експертизата с поставена задача: след справка в
системата „Гугъл Мапс“ да даде отговор относно състоянието на пътната настилка в
процесния пътен участък към месец октомври 2019 г. и дали е имало дупки и неравности, се
установява, че вещото лице е извършило оглед на пътното платно от км. 52+611, като за
постоянен ориентир му послужил пътен знак В31, при посока на движение към гр. Варна, до
км. 54+500. Експертът е посочил, че не е открил участък с ново положен асфалт, „кръпка“ на
пътя, като единствено при км. 53+274 имало мостово съоръжение с метални парапети и
бетонна плоча – дълга 6.00 метра, като в тази зона от двете страни на мостовата плоча е
констатирал ново положен асфалт – различим от основния положен асфалт. От направени
разпечатки от системата „Google Maps“ към месец август 2018 г., приложени към
5
заключението, експертът е анализирал, че се наблюдава леко, плавно улягане на асфалтовата
повърхност при прехода от бетонната плоча на мостовото съоръжение към пътното платно,
като тези улягания на асфалта са ремонтирани. Ново асфалтираните участъци са установени
от двете страни на моста, като в посока Варна тези участъци са с дължина 12 метра лява
лента и 20 метра дясна лента. Според вещото лице, деформацията на асфалтовото покритие
на пътното платно при км. 53+274, не е причинило настъпване на щета върху лекия
автомобил към дата 02.10.2019 г., а друга деформация и дупка по пътното платно не била
намерена.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с установителен иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 410 ал. 1, т. 3 от Кодекса
за застраховането във вр. с чл. 50 от ЗЗД, за установяване на вземане в размер на сумата
4732.00 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета с включени ликвидационни разноски по щетата, както и вземане за
мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 1522.44 лева.
Съгласно чл. 410 ал. 1, т. 3 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
Следователно, за да се уважи предявения регресен иск, следва да е доказано
кумулативното наличие на посочените в цитираната разпоредба материално-правни
предпоставки – съществуването на застрахователно правоотношение, платено
застрахователно обезщетение на застрахования, причинена вреда и причинител на вредата.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи наличието на първите
три предпоставки: застрахователно правоотношение по сключената имуществена
застраховка на увредения автомобил, платено застрахователно обезщетение на
застрахования и причинена вреда.
Относно наличието на четвъртата предпоставка, съдът съобразява разпоредбите на
чл. 3 ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 30 ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от Закона за движението по пътищата, “лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване...”, а съгласно чл. 30 ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища.
В случая безспорно се установи, че процесното ПТП, при което е настъпило
увреждане на застрахования лек автомобил, е възникнало на републикански път.
От съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира, че причина за
настъпилите вреди по застрахования автомобил е била необезопасена и необозначена дупка
6
на пътното платно. В тази насока съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н. М. – водач
на автомобила, които са конкретни, последователни и безпротиворечиви и се основават на
непосредствени впечатления от настъпилото произшествие, възникнало в резултат на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, като същите обстоятелства той е
декларирал в уведомлението си до застрахователя. Показанията на свидетеля В.С. не се
съобразяват при решаване на спора, тъй като съдът ги намира за необективни, доколкото
свидетелят е в трудово правоотношение с ответника, служител в териториалното му
поделение – ОПУ-Ловеч. От друга страна, същите не дават конкретна информация към
момента на събитието, а се основават на хипотетични твърдения за липсата на неравности в
пътния участък в този сезон на годината, като тук, доколкото се отнасят до установяване на
отрицателен факт, са и недопустими.
От основното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установи
наличието на пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и увреждането
на автомобила.
Съдът не съобразява при решаващия си извод допълнителното заключение на
автотехническата експертиза, тъй като не се основава на конкретни данни относно липсата
на неравности в процесния пътен участък към датата на събитието, като единствено снимки
от системата „Google Maps“ за липсата на деформации и дупки в този участък от пътя, които
снимки датират от повече от една година преди събитието, не са достатъчни да се приеме за
установен този факт.
От всичко изложено до тук съдът приема, че причина за настъпилите вреди по заден
ляв амортисьор и заден горен ляв носач на застрахования автомобил е била необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно на републиканския път. При действието на
цитираните по-горе разпоредби на чл. 3 ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 30
от Закона за пътищата, съдът приема, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изпълнила
задължението си да поддържа в изправност републиканския път, поради което с факта на
бездействието си, се явява причинител на процесните вреди. Следователно, налице е и
четвъртата предпоставка за уважаване на предявения регресен иск.
По изложените съображения и с оглед установеното кумулативно наличие на всички
предпоставки на регресната претенция по чл. 410 ал. 1, т. 3 от КЗ във връзка с чл. 50 от ЗЗД,
съдът счита, че предявеният установителен иск за установяване на главното вземане в
размер на сумата 4732.00 лева, произтичаща от заплатеното застрахователно обезщетение по
процесната щета с включени 10.00 лева ликвидационни разноски по щетата, е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата
4732.00 лева, считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК /30.10.2023
г./ до окончателното изплащане.
С оглед изхода на процеса относно главния иск, основателен се явява и акцесорния
иск за установяване дължимост на лихва за забава върху главното вземане, тъй като се касае
за неизпълнение на парично задължение.
7
По смисъла на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забавено
плащане от деня на забавата, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава от момента на поканата – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В случая ответникът е получил
регресната покана на 06.12.2019 г., а мораторната лихва за забава се претендира от по-късен
момент – от 25.10.2020 г. до 25.10.2023 г. Искът не е оспорен по размер и следва да бъде
уважен изцяло за сумата 1522.44 лева, представляваща мораторна лихва за посочения
период.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, а именно:
125.00 лева – държавна такса, 140.00 лева – депозит за съдебно-автотехническата
експертиза, 50.00 лева – депозит за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева, определено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски: 415.00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 125.00
лева – държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 225.00
лева.
Предвид изхода на процеса, следва да бъде отхвърлено искането на ответника за
присъждане на направените от него разноски по делото, както и възнаграждение за
процесуално представителство /юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 410 ал. 1, т. 3 от КЗ във връзка с чл. 50 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ –
ЛОВЕЧ, с Булстат: 0006950890133, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Васил Йонков“ № 5, че дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано
съвместно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Константин Стойчев
Велев, сумата 4732.00 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и два лева/ - главница,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № *** за причинени
увреждания на застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил
„***“ с ДК№ *** в резултат на ПТП от 02.10.2019 г., в която сума се включва и сумата 10.00
лв. /десет лева/ – ликвидационни разноски по щетата, ведно със законната лихва върху
8
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК /30.10.2023 г./
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1522.44 лв. /хиляда
петстотин двадесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2023 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 815/30.10.2023
г. по ч.гр.дело № 1595/2023 г. на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез ОБЛАСТНО ПЪТНО
УПРАВЛЕНИЕ – ЛОВЕЧ, с горните данни, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с горните данни, сумата 415.00 лв.
/четиристотин и петнадесет лева/, представляваща разноски в настоящото исково
производство, както и сумата 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща
разноски в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез
ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – ЛОВЕЧ, за присъждане на направените разноски по
делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени сумите в полза на ищеца
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД: Банка – ***.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1595/2023 г. на РС-Ловеч, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9