Р
Е Ш Е Н И Е
№
_____________ от _______ октомври 2018г.
град
СОФИЯ,
В
ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.
с. ИВА НЕШЕВА
При
участието на секретаря ИЛИЯНА
КОЦЕВА,
Като
разгледа въззивно гражданско дело № 2720 от 2018-та година по описа на Софийски
градски съд, докладвано от младши съдия Нешева,
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3094663/11.12.2017г.,
подадена от Д.Д.П. и Х.Д.П. - чрез адв. Д.П. ***, срещу Решение № 248265/24.10.2017г.
по гр.д. № 24636/2017г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 78-ми състав, с което е признато за установено по предявени
от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че Х.П. и Д.П.
дължат на „Т.С.“ ЕАД по ½ от следните суми: 2247,10 лева, дължима и
неплатена цена за потребена топлинна енергия за периода
м.05.2014г.-м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и 165,56 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2015г.-28.11.2016г., като искът за
главница е отхвърлен за горницата над 2247,10 лева до пълния предявен размер от
общо 2294,66 лева, а искът за лихва е отхвърлен за горницата над 165,56 лева до
пълния предявен размер от 169,07 лева. Д.П. и Х.П. са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД разноски за заповедното производство – всеки по ½ от 97,21 лева, и
разноски за исковото производство – всеки по ½ от 607,86 лева. Решението
е постановено при участието на „Х.и Р.“ ЕООД в качеството му на трето лице –
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
С подадената въззивна жалба първоинстанционният съдебен
акт се оспорва, в частта, с която са уважени исковите претенции, като
недопустим, евентуално като неправилен поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението е
постановено въз основа на нередовна искова молба, в която като ответници са
посочени Х. Д. П. и Д. Д. П., а не
лицата, срещу които е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– Х.Д.П. и Д.Д.П.. Сочи се, че ответниците не са били редовно призовани за
първото по делото открито заседание. Като аргумент за неправилност на решението
е посочено и, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, че
същите са разгледани едностранно и повърхностно. Моли се първоинстанционното
решение да бъде обезсилено като недопустимо, при условията на евентуалност –
отменено като неправилно, като предявените искове бъдат отхвърлени в цялост.
Претендират се разноски. В съдебно заседание въззивниците не се явяват, не се
явява и техният процесуален представител.
Уведомено за подадената въззивна жалба на 31.01.2018г., въззиваемото
дружество „Т.С.“ ЕАД в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не се е възползвало от възможността да подаде
отговор на същата.
Уведомено за подадената въззивна жалба на 19.04.2018 г.,
третото лице – помагач не е взело отношение по нея. За заседанията пред
въззивния съд не изпраща представител.
Софийски градски съд, като взе предвид подадената
въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1,
вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК, от легитимирана с правен интерес от обжалването страна
срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав приема, че предмет на
оспорване е решението в установителната си част, доколкото в отхвърлителната си
такава същото е в полза и съответства на интереса на ответника-въззивник.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че
оспореното решение е валидно и допустимо. По отношение на довода за
недопустимост на решението, настоящият съдебен състав намира следното:
При осъществената проверка на редовността на исковата
молба, за която въззивният съд следи служебно / така и т. 5 от ТР 1/2013 г. на
ОСТК на ВКС и ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС/ е констатирано, че заповедното производство е било образувано
и заповед за изпълнение е била издадена срещу Д.Д.П. и Х.Д.П., а исковата молба
е насочена срещу ответници Д. Д. П. и Х. Д. П., спрямо които е постановено и
първоинстанционното решение. С разпореждане на съдията-докладчик е изискано
уточнение от „Т.С.“ ЕАД относно имената на лицата, срещу които са насочени
исковите претенции. Посочената нередовност е била отстранена с молба с вх. №
41438/22.030.2018г., с която топлофикационното дружество уточнява, че
ответниците по делото са Д.Д.П. и Х.Д.П.. Отстраняването на нередовността на
исковата молба има действие от момента на подаването ú съобразно чл.
129, ал. 5 ГПК.
Предвид направените уточнения досежно имената на
ответниците с разпореждане от дата 29.03.2018 г. съдията-докладчик е върнал
делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедура по чл. 247 ГПК, за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановения от първоинстанционния
съд акт. С решение № 381251/10.04.2018 г. по гр.д. № 24636/2017 г. на Софийския
районен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като навсякъде
в мотивите и в диспозитива да се чете вместо „Д. Д. П. и Х. Д. П.“ „Д.Д.П. и Х.Д.П.“.
Решението е съобщено на страните и в законоустановени срок не е било обжалвано
от тях.
Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че
оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора
по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
Със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3001187/09.01.2017 г.
„Т.С.“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Д.П. и Х.Д.П.
за сумата от 2294,66 лева,
представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия в имот в град София
за периода м. май 2014 г. –
април 2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното ѝ
изплащане, както и лихва
за забава върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 28.11.2016 г. в размер на 169,07 лв.
Въз
основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1063/2018 г. по описа на Софийския районен съд, по което
за посочените суми на 12.01.2017 г.
е издадена заповед за изпълнение. Срещу същата в срока по чл. 414 ГПК Х.П. и Д.П. са
депозирали възражение срещу издадената заповед.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за
претендираните спрямо Х.П. и Д.П. суми
(искова молба с вх. №2008333/20.04.2017
г.), като е образувано гр.д. № 24636/2017 г. по описа на Софийския районен съд. Ответниците
са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват претенциите като погасени по давност и недоказани по основание и
размер.
По
делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на вещи лица
по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
За
да постанови решението си, районният съдия е приел, че от доказателствата по
делото се установява, че
ответниците в първоинстанционното производство са потребители на топлинна енергия за
битови нужди, както и че е налице
неплатено задължение за доставка на такава енергия в размер от 2 247,10 лв. за
периода май 2014 г. – април 2016 г., както
и че е налице забавено
плащане на главницата от 2 247,10 лв., поради което е присъдил обезщетение за
забавено изпълнение 165,56 лева.
Разпределил е и съответни разноски за исковото и заповедното производства.
Основателността
на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните
обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна
енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно
количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния
установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По
иска за лихви следва да се установи
настъпване на падежа и изтичане на съответен период от време, през който
задължението не е платено.
Във въззивната жалба бланкетно е посочено, че при
постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е изследвал в
дълбочина всички доказателства по делото, че фактите са разгледани
едностранчиво и повърхностно. Настоящият състав намира доводите за
неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил в достатъчна степен обосновани
с оглед събраните по делото доказателства мотиви, в това число е съобразил
писмените доказателства и заключенията на вещите лица, въз основа на които е
формирал заключението си относно наличието на релевантните за спора факти и
следващите от тях правни изводи. Взети са предвид всички релевантни за изхода
на делото факти, без да се дава предимство на твърденията на едната или другата
страна. В тази връзка след осъществен анализ на доказателствената съвкупност
настоящият съдебен състав достигна до идентични изводи от фактическа и правна
страна, както следва:
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ,
бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от
ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай, първата предпоставка за уважаване на
претенцията се установява от представения по делото нотариален
акт № 131 по нот. дело № 12974/93 г. на нотариус Д. Д.,
нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен съд. По силата на посочения
нотариален акт В.Д.Б.е прехвърлила
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, срещу издръжка и гледане, в
полза на синовете си Х.П. и Д.П.. Идентичността на имота, предмет на
нотариалния акт и топлоснабдения имот, за който се претендира заплащане на
доставена топлинна енергия, не се оспорва от ответниците в първоинстанционното
производство. Не са ангажирани доказателства от ответниците Х.П. и Д.П., че
същите не са собственици на имота или, че върху същия е учредено право на ползаване
в полза на друго лице. Напротив, видно от декларация, подадена от Д.П. до ищеца
по делото, същият изрично е декларирал, че ползва имота, като се задължава при
промяна на собствеността да уведоми дружеството.
По отношение на втората предпоставка, правилно
първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза. Дължимата от клиентите
на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално
доставеното количество енергия. Доколкото
вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена
топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за
измерването ѝ с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на
стойността на същата, настоящият
състав на въззивния съд намира, че основателността на предявените искове следва
да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата
експертиза.
Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез
прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи
изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за
съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен
период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане
само за реално потребено количество енергия.
От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно и
безпристрастно, се установява, че технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие,
като изчисленията са извършени съобразно утвърдените методика, формули и
относимите нормативни актове. Вещото лице
изрично посочва, че независимо, че проверката за 2016 г. на топломера за втори
кръг е направена 5 месеца след предвидения срок, това не е повлияло на
годността на топломера като техническо средство - за същото е дадено
положително становище, че съответства на нормативните изисквания. Доколкото
неспазването на нормативите за отчитане на годността на техническото средство
не е допринесло за вярното отчитане на ползваната топлинна енергия, същото не
се явява основание за отхвърляне на иска, а евентуално до административни
санкции.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния
период се цената за доставена топлинна енергия след приспадане на сумата за получаване е в размер на
2 247,10 лева.
Правилно, първоинстанционният съд не е приел размера на
цената, посочен от съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е приел, че това
заключение е изготвено по счетоводство на дружеството - ищец, а не на база на
документи по изчисляване и отчитане на ползваната от ответниците топлоенергия,
като в конкретния случай не са представени доказателства за това дали счетоводството
е водено редовно.
Доколкото не са ангажирани доказателства за плащане на
посочената сума от страна на Д.П. и Х.П. в полза на топлоснабдяващото
дружество, правилно първоинстанционният съд е приел, че се дължи сума в размер на 2247,10 лева – цена за доказано
потребление на топлинна енергия, като е отхвърлил иска до пълния предявен
размер. Първоинстанционният съд правилно е установил по
реда на чл.162 ГПК размера на дължимата лихва за забава върху главницата с оглед падежите на задължението
и периода на забавата.
Във
въззивната жалба се излага и довод за нарушение на съдопроизводствените правила
като въззивниците не са били редовно уведомени за първото по делото заседание.
При осъшествената проверка въззивният съд намира, че в първоинстанционното
производство не са допуснати процесуални нарушения, свързани с призоваването. В
отговора на исковата молба като съдебен адрес ***. Х.П. и Д.П. са били
призовани именно от този адрес, като видно от редовно оформените призовки
същите са били приети от Х.П., лично, и като брат на Д.П.. Следва да се посочи,
че щом страната е посочила не съдебен адресат, а съдебен адрес, всеки, намерен
на адреса, може да приеме съобщението, адресирано до страната. Призовките са
връчени на дата 03.08.2017 г., а заседанието е проведено на 24.10.2017 г.
По отношение на възражението за
погасителна давност настоящият съдебен състав намира следното:
Тъй като задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е
приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Същата давност
следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху дължимите суми,
като се съобрази и че с погасяването по давност на съответната главница се
погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). Претендираните
суми са за период от 05.2014 до 04.2016 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и исковата молба са подадени преди да е изтекъл
давностният срок за задълженията.
По
изложените съображения, доколкото други доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт не са въведени, следва да се приеме, че
решението на Софийския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено в оспорената му част, а подадената срещу него жалба – оставена
без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248265 от 24.10.2017 г. по гр. дело №
24636/2017 г. на Софийския районен съд, 78-ми състав.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач –„Х.и Р.“ ЕООД.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2. |
|
|
|
|