М О Т И В И
С Решение № .... по ВНОХД № ....
по описа на Старозагорски окръжен съд е отменена Присъда № ...., постановена по
НОХД № .... по описа на РС-Р. и делото е върнато на стадия на досъдебното производство.
След изпълнение на указанията,
дадени с отменителното въззивно
решение, е внесен обвинителен акт срещу подс.Й.С.С.
за това, че в периода ...... в гр.Р., на няколко пъти като продължавано
престъпление, чрез обещаване, даване и получаване на облаги – парични средства,
набрал и транспортирал от гр.Р. до гр.Х. П.Т.Д. *** с цел да бъде използвана за
развратни действия независимо от съгласието си /трафик на хора/ - престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, предл.първо, второ и трето вр.
ал.1, предл.първо и второ от НК вр.
чл.26, ал.1 НК.
Прокурор – Районна
прокуратура-гр.Р. поддържа в хода на съдебното следствие повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият С. признава изцяло
фактите и обстоятелствата по повдигнатото обвинение, както и вината си за
извършеното от него престъпление, и моли съда делото да се гледа по реда на глава
XXVII НПК – съкратено съдебно следствие.
Защитниците на подсъдимия молят
съда делото да се гледа по реда на глава XXVII НПК –
съкратено съдебно следствие.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено:
Подсъдимият Й.С.С. е роден на ***г***,
живее в гр.Г., български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен.
Осъждан е, както следва:
1. С Решение № ..... по НАХД № .....
на РС-Б., за престъпление по чл.343б, ал.1 НК като на основание чл.78а НК вр. чл.2, ал.2 НК му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 600 лв. Решението е влязло в сила на .....
2.С Присъда № ..... по НОХД № ..... по
описа на РС-Г., за престъпление по чл.325, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 8 месеца. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено
с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в законна сила на .....
Подсъдимият С. познавал
свидетелката Д.Н.Г. от 2008г. като за известен период двамата имали интимна
връзка. Свидетелката познавала пострадалата П.Т.Д. от малка – двете били
приятелки. На една от срещите между св.Г. и подсъдимия през 2009г. той се
оплакал от затрудненото си финансово състояние и я помолил да му извърши услуга
– да проституира на паркинг в гр.Х. като да му дава от заработеното 50%. След
като св.Г. отказала я помолил да попита нейни познати момичета дали са съгласни
да „работят” по този начин за него. Свидетелката му обещала и решила да
поговори с пострадалата – предполагала, че Д. ще се съгласи. На ......
свидетелката се срещнала с пострадалата, обяснила й случая и я попитала за
отговор. Пострадалата поискала св.Г. да й уреди среща с подсъдимия, когото не
познавала, за да говори директно с него. Свидетелката предала казаното и на
същата дата подсъдимият С. се срещнал с пострадалата. Подсъдимият обяснил на Д.
какво иска от него като разговорът се водил в присъствието на св.Г. и техен общ
познат. Подсъдимият предложил на Д. да „работи за него” – да проституира на
паркинг край гр.Х. като му предава половината от плащаните суми от клиентите й.
Обяснил й по какъв начин трябва да се облича и
как да се държи с шофьорите.
Четиримата отишли и на паркинга за да може Д. да го види. Св.Г. *** при неин
познат – св.П.Д.Р., а подсъдимият заедно със св.Д. останали на паркинга. Там
св.Д. извършила секс-услуги на четирима клиенти, всеки от които й платил по около
30 евро. Парите след всеки сеанс св.Д. предавала на подсъдимия. На следващия
ден св.Д. и подсъдимият се прибрали в дома на св.Р. и пострадалата се оплакала
на св.Г., че въпреки, че спечелила пари подсъдимият задържал цялата сума за
себе си. След този разговор св.Д., св.Г. и подсъдимият се прибрали в гр.Р.. На
28.05.2009г. подсъдимият отново се свързал със св.Г. и я попитал знае ли къде е
св.Д. – въпреки, че правил опити да се свърже с нея тя не му отговаряла. Същата
вечер тримата се видели в гр.Р. и след като подсъдимият уговорил отново св.Д. ***,
където св.Г. останала в дома на св.Р., а св.Д. и подсъдимият отишли на паркинга
край гр.Х., където останали през нощта и св.Д. извършила секс услуги. На
сутринта подсъдимият и св.Д. се прибрали в дома на св.Р. и Д. отново се
оплакала на св.Г., че въпреки, че била с 4 клиента сводникът взел по-голямата
част от „заработеното” за себе си въпреки тяхната уговорка и й дал само 30лв.
Св.Д. извършвала секс услуги по този начин и през следващите три дни, след
което подсъдимият я върнал в гр.Р.. На следващата седмица подсъдимият отново се
свързал със св.Д. и отново я закарал на паркинга в гр.Х., където свидетелката
извършила секс услуги на неопределен брой клиенти. Тъй като решила да вземе
детето си от седмичната детска градина в гр.Р. подс.С.
***, изчакал свидетелката да вземе дъщеря си и отново върнал Д. задно с детето
в дома на св.Р. ***. Там двете останали около 3-4 дни като през нощта св.Д.
била откарвана на паркинга за да работи, а за детето се грижела сестрата на св.Р..
За това време свидетелката заработила 100 евро, като от тях подсъдимият й дал
50 евро. През това време бащата на детето св.С.К.С., притеснен от факта, че
детето не посещава детската градина, подал сигнал в РУ „Полиция” – гр.Р. за
изчезването на дъщеря си и нейната майка – св.Д.. Д. научила този факт и решила
да се върне с детето в дома си в гр.Р..
Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните и приобщени към делото по реда на НПК доказателства – свидетелските
показания на С.К.С., П.Д.Р., Д.Н.Г. и П.Т.Д..
Назначените комплексни съдебно психолого-психиатрични експертизи на св.Г. и Д. дават
категорично заключение, че свидетелките са психически годни правилно да
възприемат фактите, имащи значение за делото, както и че могат да дават
достоверни обяснения за тях.
Съдът е обявил в хипотезата на
чл.371, т.2 НПК, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Налице е съставомерност
на престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, предл.първо,
второ и трето вр. ал.1, предл.първо
и второ от НК вр. чл.26, ал.1 НК – трафик на хора в
условията на продължавано престъпление.
Подс.С.
е трафикирал св.Д. *** – паркинг, находящ се в
покрайнините на града.
Престъплението е било
осъществено от подсъдимия чрез различни форми на изпълнителното деяние – чрез
набиране и транспортиране.
Подс.С.
е осъществил дейността по набиране чрез целенасочени действия по намирането на
свидетелката, която да бъде използвана за развратни действия. Св.Д. е била
мотивирана да напусне гр.Р., в който живеела с дъщеря си /за периода, в който
детето е посещавало седмичната детска градина/, и да се установи в друг град
/гр.Х./. Подсъдимият е подложил свидетелката на непрекъснат надзор /вкл. и при
вземането на детето от детската градина/, умело манипулиране, непрекъснати
напътствия как да се държи, как да се облича и пр. Въпреки, че е имало периоди,
в който св.Д. не е желала поддържането на връзка между нея и подсъдимия,
респ.предлагането на секс-услуги на трети лица под контрола на подс.С., подсъдимият по всякакъв начин е демонстрирал
инициатива и упоритост при осигуряването на пострадалата за сексуалната й експлоатация
– издирвал е свидетелката чрез свои познати, говорил е многократно с нея,
убеждавал я, че ще спазва началната уговорка за разделянето на печалбата.
Подсъдимият е осъществил действията по набиране за да извлече печалба от
предоставените сексуални услуги на трети лица.
Подс.С.
не е заблуждавал свидетелката по отношение на крайната си цел – Д. е знаела за
вида на „услугата”, за която е търсена от подсъдимия – секс-услуги, съзнавала е
и своите действия, т.е. била е съгласна да извърши тези „услуги”. Нейните
колебливи „бягства” от паркинга край гр.Х. са били продиктувани от две причини,
между които не е било нежеланието й да извършва секс услугите – едната причина
е била недоволство от размера на даваната от сводника й сума за секс-услугите,
а другата – обстоятелството, че е трябвало да се грижи за дъщеря си през
почивните дни, в които детето не е било на детска градина.
В тази връзка и с оглед
наведения довод от защитата на подсъдимия в пледоарията за наличие на съгласие
и липса на принуда по отношение на действията на пострадалата съдът съобрази
съдебната практика с оглед националното законодателство по отношението на
престъплението „трафик на хора”.
С Решение № ...... по
конституционно дело № ...... на Конституционния съд на РБ. е прието, че прякото
действие на международните договори в областта на наказателното право е
значително ограничено поради особеностите и структурата на наказателноправните
норми. Осъществяването на наказателната отговорност за извършителите на
престъпленията е суверенно право на всяка отделна държава.
В този смисъл нормите на чл.5 вр. чл.3 от Протокола от Палермо /Протокол за
предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено на
жени и деца, известен като „Протокола от Палермо”, приет към Конвенцията на ООН
срещу транснационалната организирана престъпност,
ратифициран от РБ. – ДВ, бр.42/2001г./ допускат всяка страна да вземе такива
законодателни мерки, каквито са необходими за инкриминиране на деянията,
описани като „трафик на хора”. Предвидените понятия за престъпното деяние са
намерили израз в нашето законодателство при спазване принципа на зачитане
суверенитета на държавата /чл.5, ал.3 и 4 от Конституцията на РБ. – ТР №
2/16.07.2009г. на ВКС по н.д.№ 2/2009г., ОСНК/.
Съгласно цитираното тълкувателно
решение понятието „набира” следва да се тълкува като привличане, вербуване,
уговаряне или склоняване на лице за да бъде въвлечено за постигането на целите,
предвидени в чл.159а, ал.1 НК. Привличането на лицата може да е станало освен с
използването на противоправни средства и с
използването на такива, които са напълно легални, например: неофициални мрежи,
приятелски и семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез
агенции, които предлагат работа, обучение, сключване на брак или пътуване в
чужбина, използване на посредници в питейни заведения… и други неограничен кръг
дейности. При наличието на другите предпоставки за съставомерност
на престъплението според българското законодателство съгласието или
несъгласието на жертвата е правноирелевантно – налице
ще е „трафик на хора”, независимо от волята на пострадалата, тъй като това
произтича от самата норма по чл.159а, ал.1 НК – „независимо от съгласието си”,
за разлика от съдържанието на престъплението според законодателството на ООН и
ЕС: „Трафик на хора” ще е налице само при липса на съгласие на жертвата, когато
са употребени способи за преодоляване на нейното несъгласие – чрез заплаха или
използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, подвеждане,
злоупотреба с власт или с уязвимостта на дадени лица, или чрез даване и
получаване на плащания, или други ползи, с цел - получаване на съгласие
/Решение № 130/09.04.2009г. по н.д.№ 78 /2009г., ВКС, III
н.о./.
Т.е. съдът приема, че подс.С. с действията си е осъществил трафик на хора, като е
извършил престъплението под формата на „набиране”.
Налице е и транспортиране на
жертвата на престъплението поради обстоятелството, че Д. е превозвана от едно
място на друга – от дома й в гр.Р. до паркинга в гр.Х..
Налице са и другите
квалифициращи признаци от обективна страна – престъплението е извършено чрез
обещаване /обещано е разделяне поравно на получената сума от клиентите/, даване
на облаги /жертвата е получила подслон, храна и грижи за детето в дома на св.Р.
***/, и на получаване на облаги /подсъдимият е получавал по-голяма част от
заплатените суми за секс-услугите на св.Д./.
От субективна страна действията
на подсъдимия са извършени с пряк умисъл – подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното, ръководил е постъпките си, осъзнавал е, че
набирането и транспортирането на жертвата е за използването на сексуални услуги
срещу заплащане.
Налице е и специалната цел на
престъплението – сексуалната експлоатация на жертвата за получаването на лична
изгода – получаване на определени суми.
Престъплението „трафик на хора”
е извършено от подс.С. в условията на продължавано
престъпление /чл.26, ал.1 НК/ – в периода ......
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление по чл.159а,
ал.2, т.6, предл.първо, второ и трето вр. ал.1, предл.първо и второ от
НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок от три до
десет години и кумулативно наказание „Глоба” в размер от 10 000 лв. до
20 000 лв.
С оглед провеждане на съдебното следствие по
реда на глава XXVII НПК – съкратено съдебно
следствие, датата на извършване на инкриминираното престъпление и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 НПК съдът определи наказанието, прилагайки
разпоредбата на чл.58а НК /ред., ДВ, бр.27/2009г./ - когато в производството по
чл.372, ал.4 НПК съдът постанови осъдителна присъда, той определя наказанието
при условията на чл.55 НК, т.е. без наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства.
С оглед постигане целите на
наказанието, предвидени с чл.36 НК, а именно: да се въздейства предупредително
и възпитателно върху осъдения, както и да се осъществи генералната превенция –
да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове
на обществото, съдът счете, че следва да
наложи наказанието „Лишаване от свобода” в предвидения максимум, спазвайки
разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 НК. Мотивирайки в тази част присъдата си съдът
отчете упоритостта при извършване на престъплението, квалифициращия признак по
отношение на неговата продължителност и повторяемост, користните подбуди,
прекрачването на всякакви морални ценности и използването на шестгодишната
дъщеря при осъществяване на едно от изпълнителните деяние на престъплението,
обремененото съдебно минало.
Поради тази причина съдът
постанови подс.С. да изтърпи наказанието „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години 10 месеца.
Съдът счете, че с налагането на
наказанието „Лишаване от свобода” във възможно максималния размер, предвиден
при предпоставките на глава XXVII НПК –
съкратено съдебно следствие, удачно е използването на разпоредбата на чл.55,
ал.3 НК, поради което не наложи по-лекото наказание „Глоба”, предвидено по
текста на чл.159а, ал.2, т.6, предл.първо, второ и
трето вр. ал.1, предл.първо
и второ от НК.
С оглед извършване на
престъплението в изпитателния срок по Присъда № ..... по НОХД № ..... на РС-Р.
съдът постанови подс.С. да изтърпи отделно от
наложеното му наказание по настоящето наказателно производство и наказанието 8
месеца „Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № ..... на РС-Р..
На основание чл.61, т.2 ЗИНС
съдът постанови наказанието „Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 НК
съдът приспадна времето, през което спрямо подс.С. е
била взета МН „Задържане под стража”, считано от 13.09.2010г.
Причините за извършеното
престъпление са липсата на морални задръжки, ниската правна култура, стремежът
към получаване на облаги по всякакъв, вкл. и престъпен начин, паразитният начин
на съществуване.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: