Решение по дело №245/2018 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 1
Дата: 4 януари 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20181880200245
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

             Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

  гр.Своге, 04.01.2019г.

          В    И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети декември, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                            Председател: НАДЯ БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от районния съдия АНХ.д.№ 245, по описа за 2018година и за да се произнесе, взе предвид:

         Производството е по реда на чл.59 и сл.  ЗАНН.

„ПЕЩЕРАТА” ООД, със седалище и адрес на управление:село Гара Лакатник, Софийска област, ул.”Христо Ботев” № 1, представлявано от управителя И.Х.М. обжалва наказателно постановление (НП) № 23-001248 от 28.09.2018г., издадено от инж.Е.И.А. -…на Дирекция”Инспекция по труда Софийска област”, с което е наложена имуществена санкция от  2   000, 00/две хиляди /лева, за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Жалбоподателят твърди, че  не е извършил нарушението, обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.Г. поддържа жалбата.

 Въззиваемата страна  Дирекция”Инспекция по труда Софийска област”  чрез процесуалния си представител юрисконсулт  П. изразява становище за неоснователност  на жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2  ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, въз основа на акт за административно нарушение и отговаря на формалните законови изисквания от външна страна, съгл.чл.57, ал.1 и 2  ЗАНН, а именно посочени  са обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства/показанията на свидетелите И.Р.И., И.Г.И. и Е.Х.А./се установява, че при извършена проверка на 25.07.2018г., продължила на  03.08.2018г.служители на Дирекция”Инспекция по труда Софийска област”  , при посещението на обекта, стопанисван от жалбоподателя, констатирали, че Т.С. Й. полага труд,  в заведението/съгласно показанията на свидетеля И. като „..”/, а съгласно показанията на свидетелката А.”на бара”, което удостоверил с попълване на представената му от проверяващите декларация.Чрез справка в ТД наНАП проверяващите установили, че жалбоподателя-работодател е допуснал до работа лицето, без предварително да му предостави заверено копие  от изискуемото съгл.чл.62,  ал.3 КТ уведомление  до ТД на НАП.

Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия произтичащи от КТ. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не противоречи на задължението на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ да допусне работника или служителя до работа едва когато вече му е връчил такова уведомление.

         Въпреки, че са осъществени признаци на състава на нарушението, то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение,т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК  вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на деянието. 

           Липсват каквито и да било данни, още по-малко доказателства за вредни последици.         Следва да се  разграничат разпоредбите на чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК,  като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав  с много по - ниско наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право. В случаите на чл.28 ЗАНН  отново става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил  да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение  са осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения  не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК /ТР 3/10.05.2011г. на ВАС/.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, няма данни трудовите и осигурителните права на работника да са били нарушени, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера, определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК, още повече, че преди  съставянето на акт за установяване на административно нарушение, проверяващите не са давали предписание, което да е било неизпълнено към момента на проверката.

Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-001248 от 28.09.2018г., издадено от инж.Е.И.А.-...

 Решението подлежи на касационно обжалване пред  Административен съд София област в четиринадесетдневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: