Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 21.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5 121
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищецът – Д.А.Б. твърди, че на
05.07.2017 г. около 06:30 ч. пострадала при ПТП във верижна катастрофа в
качеството си на пътник /на предна седалка до водача/, в лек автомобил марка
„Опел Вектра” с peг. № ******,
управляван от И.Й.Д., който при управление на гореописаното МПС на АМ „ Тракия”
на км. 46 в посока към град София, при навлизане в участък с гъст дим и мъгла,
и при силно намалена видимост, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта си на движение с
намалената видимост в пътния участък, в резултат на което се ударил в
катастрофирала напречно кола, след което се завъртял, ударил се в мантинелата и преустановил движението си в катастрофирал
преди него ТИР. В резултат на описаното ПТП ищцата получила телесни увреждания
- счупване на раменна кост и тазови
кости. Същата е била приета по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където са й
извършени две оперативни интервенции, за които същата заплатила сума в размер
от 3 600 лв. за закупуване на остеосинтезен материал
и АО винтове. Първоначално е била за срок от около два месеца на постелен режим, изцяло зависима от чужда помощ и грижи, а
впоследствие започнала да се придвижва с проходилка
за период от около още 2 месеца, а следващите 3-4 месеца с помощта на патерици
предимно в домашни условия и с придружител. Посочва още, че и предстои дълъг
лечебен период, без гаранции за пълно възстановяване, в състоянието отпреди
ПТП. Същата чувства и дискомфорт, като изпитва
тревоги колко време ще продължи лечението й и дали отново ще може да ходи
самостоятелно. По случая е образувано ДП за изясняване причините за ПТП в ОД на
МВР - София. Посочва, че описания лек автомобил, в което е пътувала
пострадалата, притежава задължителна застраховка „ гражданска отговорност” в З.
„ Б.И.” АД съгласно полица № BG / 02/ 116002986974, сключена на 22.11.2016 г. с
начална дата на покритие от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г. Твърди, че на
20.11.2017 г. е предявила претенция пред ответното дружество с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от настъпилите в
резултат на ПТП телесни увреждания, но до момента ответното дружество не е
изпълнило задължението си да изплати такова. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:
- 70 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 20.02.2018г. до окончателното изплащане на
сумата;
- 2 388 лева - представляваща
обезщетение за извършени разходи за оперативна интервенция /заключващ хумерален пирон и разширен остеосинтезен
патек/, ведно с законната лихва върху тази сума, считано
от 20.02.2018 г. до окончателното й изплащане;
- 900 лв. - представляваща обезщетение за имуществени
вреди /заплащане за избор дооперативни процедури в
областта на раменна кост/, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от
20.02.2018 г. до окончателното й изплащане. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 101 от делото/. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника. По делото са депозирани писмени
съображения на ищеца.
Ответникът – З. „Б.И.“ в
депозирания от него писмен отговор оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
Оспорва то да е причинено виновно от водача на лек автомобил Опел Астра, рег.№ ****** – И.Й.Д.. Твърди, че ПТП се дължи на
гъст дим, вследствие на пожар и счита, че претенцията следва да бъде насочена
към Община Ихтиман. Твърди, че настъпилите увреждания на ищцата не са в
резултат единствено на поведението на водача на лекия автомобил. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, тъй като същата е пътувала без поставен предпазен
колан. Навежда възражение и за прекомерност на исковите претенции. Моли да се
постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 103
от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото на страница 6 е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №136 от 04.08.2017г., съставен относно процесното ПТП, в което като пострадало лице е вписана
ищцата.
По
делото е представена епикриза ИЗ № 22756/2017 на
УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ /страница 8 от делото/. От нея се установява, че ищцата е
постъпила в лечебното заведение на 05.07.2017г., като на 07.07.2017г. й е
извършена операция, при която е извършена мануална репозиция на фрактурата и е поставен хумерален
пирон с 5 винта. Изписан е на 10.07.2017г. с диагноза – счупване на горния край
на раменната кост, като са определени два контролни прегледа.
По
делото е представена и епикриза по ИЗ № 23544/2017г.
на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ /страница 7 от делото/, от която се установя, че
ищцата е постъпила в лечебното заведение на 11.07.2017г., поставена диагноза –
изкълчване на бедрото и на същата дата й е извършена операция, при която е
направена мануална репозиция.
Назначено й е медикаментозно лечение. На 14.07.2017г. е изписана от лечебното
заведение.
По
делото на лист 12 и лист 13 са представени и приети, като писмени доказателства
фактура № ********** от 11.07.2017г., ведно с касов бон за заплатена сума в
размер на 2 388 лева за заключващ хумерален
пирон комплект с винтове, титан кат № 34294-70240 и разширен остеосинтезен пакет кат № КГ-4 и фактура № ********** от
10.07.2017г., ведно с касов бон за заплатена сума на болничното заведение в
размер на 900 лева за избор на екип.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че резултат
на процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: счупване на дясната раменна кост (хумерус)
в проксималната (горна) трета и изкълчване (луксация)
на лява тазобедрена става. Вещото лице посочва, че лечението на ищцата е било оперативно по
отношение на фрактурата на дясната раменна кост - кръвна репозиция
и метална остеосинтеза с дълъг хумерален
пирон, а лечението на луксацията на лява тазобедрена
става е било - мануална репозиция
(безкръвно наместване). Вещото лице сочи, че при такъв вид травматични
увреждания, възстановителния период е за около 6 месеца. Прието е още, че при
промяна на времето и по-голямо физическо натоварване могат да се появят болеви симптоми в областта на увредените крайници, които
биха могли да се купират аналгетични и
противовъзпалителни медикаменти. В заключението е обяснено, че луксацията (изкълчване) на тазобедрена става е съпроводено
с разкъсване на ставната капсула и прекъсване на арт.нутриция,
която кръвоснабдява главата на бедрената кост, поради
което в бъдеще може да настъпи асептична некроза
(стапяне) на същата, което да наложи поставянето на изкуствена става.
Експертизата приема, че с оглед на получените травми и механизъм на ПТП, ищцата
е била с поставен обезопасителен колан.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на страните са допуснати и разпитани
свидетелите: И.Й.Д., С.И.Д.и Л.С.Д.. Първият свидетел е управлявал лекия
автомобил, в който е пътувала ищцата. Свидетелят посочва, че след като навлязъл
в мъглата, управлявал автомобила 1–2 км със скорост приблизително 60 км/час. Не
се виждало нищо, на 5 метра най-много видял другия автомобил, при което задействал
спирачната уредба на автомобила. Посочва, че другият автомобил, който е бил в
дясно, е нямал светлинни или аварийни светлини, той вече се е бил ударил в
цистерната, която се намирала пред него. В лявата лента е имало автобус, поради
което свидетелят не е предприел такава маневра, а се е опитал да отиде в
аварийна лента, при което го е ударил леко отзад, след което е завъртял волана
по посока на мантинелата,
но въпреки това не можел да избегна удара, който не бил силен. Описва, че при
неговото движение са настъпили два удара,
които са били от двете страни на автомобила - в камиона и в мантинелата,
като той е застанал вътре между мантинелата и цистерната.
Свидетелят посочва, че в колата пътували четири човека: той, С.Д.– дъщеря му, била
до него, Л.Д.била на задната седалка зад нея и Д. била зад него. Когато
автомобилът преустановил движението си, не можели да отворят вратите, нито
лявата, нито дясната и излезли през стъклата. Д. не успяла да излезе. Ръката й била
счупена и кракът навехнат или изваден. Имало верижна катастрофа. След 30-40
минути е дошла линейка и с помощта на лекарите успели да извадят ищцата - изместили
автомобила, отворили вратата и хората от линейката я извадили на носилка. С
линейката заедно с ищцата са тръгнали другите две пътнички – Л.и С.. Свидетелят
по искане на вещото лице, допуснато по съдебно авто –
техническата експертиза, изготви скица на местопроизшествието, която е
използвана от него при изготвяне на заключението.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят С.И.Д.–
внучка на ищцата, която е била пътник в лекия автомобил. Свидетелят твърди, че
на сочената в исковата молба дата пътувала в процесния
лек автомобил на предна лява седалка в
посока от гр. Пазарджик към гр. София. Преди гр. Ихтиман имало мъгла, както и
пушек, било запалено сметище на гр. Ихтиман. Когато навлезли в зоната на
Ихтиман, в участъка на магистралата, от дима, мъгла или маранята, ставало още
по-трудно за виждане. Не се виждало на метър разстояние. Свидетелката посочва,
че баща й шофирал автомобила, намалил до 60 км/час и колкото повече навлизали,
намалявам скоростта, като последно стигнал до 30 км/час. Когато се блъснали,
километражът бил паднал на нула. Когато навлизали в мъглата, имало
катастрофирали коли и едната кола била застанала на двете платна, в ляво и в
дясно платно. Баща й завил надясно и леко се ударили в тях в задницата им, след
това колата се отклонила и се ударили в мантинелата. В
мантинелата имало вече катастрофирала цистерна, която
била празна. Врязали се между мантинелата и
цистерната. Движели се в дясна лента, а вляво имало туристически автобус. Едновременно
с баща й забелязали автомобила, който ударили. Свидетелката сочи, че баща й излязъл
отдясно, тъй като лекият автомобил бил с десен волан и прескочил мантинелата. Нея я извадил през шофьорската врата. Майка й,
която също била пътник в автомобила, излязла през прозореца, от дясно, където седяла
баба й, но тя не е могла да излезе.
Лявата й ръка била увиснала, а десният й, изскокнал от таза, от
ябълката. Била неподвижна и в безсъзнание, и нямало как да излезе от колата. Не
можели да отворят вратите, защото колата била между мантинелата
и цистерната, и при излизане трябвало да прескочат мантинелата.
Пожарникарите дошли преди линейката и издърпали цистерната, както и колата, за
да може да се освободи място. През вратата я извадили баба й. Сложили я на
носилка. В УМБАЛСМ „Пирогов“ им казали, че е с опасност за живота и че ще й
бъде направена операция. Имала няколко платки в ръката, които да я запазят в
нормално състояние, тъй като имала четири начупени кости, от рамото - до
лакътя. На крака, било наместване, така че кракът да влезе в таза. Спрелият
автомобил го възприела от разстояние около 2 метра. Не се виждал, бил без
включени аварийни светлини. Съдът кредитира показанията на този свидетел,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са
вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По
искане на ищеца е допуснат и изслушан свидетелят Л.И.Д. – дъщеря на ищцата.
Свидетелят Д., посочва, че в деня на ПТП, пътували с ищцата на задната седалка
на лекия автомобила, който бил с десен волан и съответно ищцата била на мястото
зад водача. След удара видяла, че майка й била до нея между двете седалки, тя я
придърпала назад, да си мине на мястото и тогава видяла, че левият й крак виси,
излязъл от хълбока. След като излязла от автомобила, видяла, че дясната ръка на
майка й виси и същата е в шок, не можела да говори, сякаш не осъзнавала какво е
станало. Свидетелката посочва, че престояла с майка си в болницата две седмици,
защото имала нужда от асистент. Не можела да се изправи, да се захване за
болничното легло, не можела да се храни сама, нито да отиде до тоалетна. Ползвала
е подлога, което продължило още месец и половина – два. Ръката, след операцията,
доста време кървяла /поне 3 дни/ - чаршафи, възглавници, всичко било гной и
кръв. Описва, че след като изписали майка й от болницата, била на инвалидна
количка 2 месеца, понеже кракът й бил смъкнат от хълбока и не трябвало да
стъпва на него. След тези 2 месеца, тя
започнала да става с нейна помощ. Около два месеца ползвала патерици и още
толкова ползвала бастун. Свидетелката посочва, че към днешна дата ищцата
продължава да ползва бастун, тъй като, краката не я държат. След операция
ръката била обездвижена около три месеца. Ходила на физиотерапия и постепенно
започнала да я изправя. Свидетелката описва, че към настоящия момент ищцата свободно
не може да вдигне ръката си и да си стигне гърба, но може да се среши. Излиза
сама, но до възможно най-близкия магазин с бастун. Ако има някакво по-далечно разстояние
за ходене търси пейка, за да седне. Не й стига въздух. Свидетелката посочва, че
преди ПТП майка й била физически активна, излизала с приятелки, а сега
най-много пред блока, на пейката. След ПТП – то ищцата ползвала болкоуспокояващи,
а за сън ползва и до ден днешен приспивателни, които преди ПТП не е приемала. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, включително и след преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
В
настоящото производство е изискано нохд №67/2019г. по
описа на Софийски окръжен съд. По него е постановена присъда №15 от 16.04.2019г.,
постановено по нохд № 67/2019г. по описа на Софийски
окръжен съд, се установява, че на 05. 07. 2017 год. около 06: 30 часа, на АМ
„Тракия" в зоната на Километър 46ти + 800м., землището на с. Мухово, обл. Софийска, Д.И.С.при управление на моторно превозна
средство - лек автомобил, марка „Мерцедес" с ДК№ ******, движейки се в платното
за движение в посока от гр. Пловдив към гр. София, е нарушил правилата за
движение визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението и по непредпазливост е причинил смъртта
на М.Д.А.с ЕГН *********** от гр. Ямбол, поради което и на основание чл. 343,
ал. 1, б."в", във вр. с чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен
срок от три години. На основание чл. 343г от НК Д. И. С., е лишен от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца,
считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на
03.05.2019г.
По делото
е допусната и съдебно авто – техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено
обективно и компетентно. В заключението е описан механизма на настъпване на процесното ПТП - на 05.07.2017 г. около 06.30 часа в
светлата част от денонощието на автомагистрала „Тракия” в зоната на километър
46 -ти е имало мъгла, поради запалване на сметището на гр. Ихтиман и дим от
наличие на вятър в платното за движение в посока Пловдив – София, което е
създало опасна пътно транспорта ситуация със силно намалена метеорологична
видимост. Поради описаната причина е настъпило верижно ПТП с участие на много
автомобили - общо 26 броя. По същото време в платното за движение към София се
е движил процесният лек автомобил с per. № ******, управляван от водача И.Й.Д. със скорост 50 -
60 км/ч, след като е навлязъл в зоната на мъглата. Тази скорост не е било
безопасна 30 - 35 км/ч в съответствие с гъстотата на мъглата и дима. Пред него
в мъглата вече е имало 11 катастрофирали автомобила, като последен е бил л.а. Мицубиши Аутлендар, спрян в
дясната активна пътна лента, малко зад спрения автобус Мерцедес в лявата лента.
Водачът на процесния автомобил не е реагирал своевременно,
поради движението си със скорост 50- 60 км/ч, значително над безопасната 30 -35
км/ч, затова е ударил с предната си лява част, задната дясна част на л.а. Мицубиши Аутлендер и го е
отблъснал напред и надясно, при което последният се е ударил с предната си лява
част в задната дясна част на автобус Мерцедес, отблъснал се е леко надясно и се
е завъртял, като спира диагонално разположен отново в средната си пътна лента. Вещото
лице посочва, че след удара процесният автомобил,
завиващ надясно от водача му се удря в дясната мантинела,
и след това продължава напред успоредно на тази мантинела
и се спира между мантинелата и ремаркето цистерна,
теглено от товарен автомобил цистерна Мерцедес. Поради малкото странично
разстояние е било невъзможно водачът и пътниците от процесният
автомобил да отварят вратите и затова се излезли през свалените десни прозорци
на десните врати, като само по-тежко пострадалата пътничка Д.А.Б. е останала в
купето на автомобила. Вещото лице приема, че за да не допусне ПТП, водачът на процесния автомобил е трябвало да се движи с безопасна
скорост 30- 35 км/ч, защото вероятно гъстотата на мъглата е била с видимост 20
- 25 метра, при условие, че водачът е внимавал непрестанно. Експертът приема,
че причина за настъпване на удара и ПТП е в действията на водача на процесния автомобил, който се е движил със скорост по-висока
от технически безопасната 30-35 км/ч за метеорологичните условия и не е бил
достатъчно внимателен.
Съдът
приема, че към датата на ПТП – 05.07.2017 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“
АД, възникнало по застрахователна полица № BG/02/116002986974, валидна за
периода 24.11.2016г. - 23.11.2017г. за лек автомобил марка „Опел", модел „Вектра” с per. № ******, управляван И.Й.Д., което обстоятелство не се
оспорва от ответника. В представения по делото констативен протокол е посочено,
че за процесния лек автомобил е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановена ли е
напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не
могат да бъдат преодолени,
6.
валидно възникнало застрахователно правоотношение с ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на застрахователното събитие
относно описания в исковата молба лек автомобил и
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол и заключението
на авто – техническата експертиза/ се установява
настъпването на първия факт: механизма на процесното
ПТП и причината, която е довела до него – високата скорост, с която е
управлявал процесния автомобил неговия вода, която не
е съобразена с конкретните пътни условия.
От
заключенията на съдебно – медицинската експертизи с вещо лице – хирург, ортопед
– травматолог, се установява, настъпване на описаните в исковата молба
увреждания, както и причинно – следствената връзка между процесното
ПТП и тези травми. От същото, двете епикризи и
разпита на свидетеля Л.Д.се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: лечението на ищцата е било оперативно по отношение на
фрактурата на дясната раменна кост и мануална репозиция (безкръвно наместване) по отношение на
тазобедрената става. При такъв вид травматични увреждания, възстановителния
период е за около 6 месеца, като при промяна на времето и по-голямо физическо
натоварване могат да се появат болеви
симптоми в областта на увредените крайници и доколкото е прекъснато кръвоснабдяването на ставната капсула на тазобедрената
кост, това има за последица във времето некроза на
същата и необходимост от поставяне на тазобедрена става. От събраните
свидетелски показания се установява, че ищцата към настоящия момент използва
помощно средство за предвижване – бастун и не е възстановитела
напълно обема на движения и по отношение на двете увредени места.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази
всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в
страната. В конкретния случай това са: вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 67г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 6 месеца след операциите,
интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от
личен и битов характер /повече от един месец и половина на постелен
режим, два месеца чрез използване на патерици при предвижване/ включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното й състояние, както и
обстоятелството, че в бъдеще може да настъпи асептична некроза
(стапяне) на тазобедрената става, което да наложи поставянето на изкуствена такава,
липсата на пълно възстановяване на ищцата – както по отношение на двете
травмирани области липсата на пълен обем движения, така и болковия
синдром при промяна на времето и натоварване в тези обрасти, съдът намира, че
сумата от 70 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в
закона, може да бъде определено като съпричиняване на
вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан, като по този начин
е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, наведеното от
страна на ответната страна възражение за съпричиняване
за недоказано. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорена
от страните, се установи, че с оглед на получените травми и механизъм на ПТП,
ищцата е била с поставен обезопасителен колан, който
не е ефективен при челен и странични удари по отношение на главата, шията и
крайниците (горни и долни), които имат свободно движение и могат да бъдат
травмирани от деформираните детайли от вътрешността на купето в лекия
автомобил, какъвто е конкретния случай.
Относно
предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ за претърпени имуществени вреди
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един
и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо
този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 2 броя
фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 3 288 лева, се установява, че ищцата
е заплатила 2 388 лева за оперативна интервенция /заключващ хумерален
пирон и разширен остеосинтезен патек/
и 900 лв. за заплатен избор екип дооперативни процедури
в областта на раменна кост. От представената първа епикриза,
описана по-горе в мотивите на настоящото решение и заключението на съдебно –
медицинската експертиза, се установява причинно – следствената връзка между процесното ПТП, настъпилото по отношение на ищеца увреждане
и необходимостта от заплащане на посочените по-горе суми. С оглед на изложеното
съдът приема, че предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 288 лв.
– представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП.
Относно началната дата, от която се дължи заплащането
на обезщетенията за вреди от процесното ПТП от
ответника
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Ищцата
твърди, че е депозирала писмена претенция пред ответното застрахователно
дружество за изплащане на обезщетение на 20.11.2017г., но такова не било
изплатено. Ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати законна
лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени и за имуществени вреди, за
периода, считано от 20.02.2018г., с която дата свързва отказа на застрахователя
да изплати обезщетение. Във връзка с това си твърдение ищецът, чиято е доказателствената тежест и за което изрично му е посоченото
и в доклада на съда т. 7 /стр. 50 от делото/, не е ангажирал никакви
доказателства. Предвид това съдът приема, че ищецът не е установил изложените
от него твърдения, поради което законната лихва върху двете определени
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея относно процесното ПТП следва да се присъди от датата на подаване
на исковата молба – 17.04.2018г.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото направеното от ответника искане за присъждане на направените
от него разноски в тежест на ищеца следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса за настоящото производство на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК /стр. 28 от делото/. Предвид изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата 3 495, 52 лв. от които 2 945, 52 лева –
държавна такса и 550 лв. платени от бюджета на съда съдебно-деловодни разноски
за изготвяне на съдебно – медицинската експертиза /200лв./ и съдебно авто-техническата експертиза /350 лв./.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. Р.П. – САК сумата от 2 728,
64 лева.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.А.Б., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Р.П. на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.07.2017г.
около
06:30 часа, на път АМ „Тракия“, на км. 46 в посока гр. София по вина на водачът
на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №******, ведно със законната лихва,
считано от 17.04.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 3 288 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от описаното ПТП – за заключващ хумерален пирон комплект с винтове, разширен остеосинтезен пакет и избор на екип за извършване на
операция в раменната област, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на Р.К.П. – адвокат от САК
сумата от 2 728, 64 лева.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София,
бул. Витоша №2 сумата от 3 495, 52 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: