ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883
гр. Велико Търново, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ИВ. СТ. Г., чрез пълномощника й адв.Г.
Х. от ВТАК, против Определение от 24.06.2021г., постановено по Гр.д.№1058/2021г. по
описа на РС – Велико Търново, с което частично е прекратено производството в частта
относно предявения от ищцата ИВ. СТ. Г. срещу ответника В. Т. Г. иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗС относно собственост на основание давностно
владение върху недвижим имот, намиращ се в с.Вонеща вода, а именно Дворно място,
незастроено, с площ от 450 кв.м., представляващо УПИ – в кв. по ПУП на с.Вонеща вода,
като процесуално недопустимо в тази част, поради това, че същият спор между посочените
лица – ИВ. СТ. Г. и В. Т. Г. е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№1398/2020г. по описа на ВТРС. Развити са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че не е налице отрицателната
процесуална пречка, визирана в чл.299 ал.1 от ГПК. Позовавайки се на чл.298 ал.1 от ГПК се
твърди, че в случая няма идентитет на страните по гр.д.№1398/2020г. и по гр.д.
№1058/2021г., двете по описа на ВТРС, като по първото дело ищец е само ИВ. СТ. Г., а по
второто – тя, нейната майка – И И С и сестра й – Т С С. Сочи се, че не е идентично и
искането в двете производства, т.к. по по - рано образуваното гр.д.№1398/2020г. на ВТРС
петитумът на ИМ е ищцата ИВ. СТ. Г. да бъде призната за изключителен собственик, на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност върху процесното дворно място, а по
по - късно заведеното гр.д.№1058/2021г. на ВТРС същата претендира не изключителна
собственост върху имота, а възникнали за нея съсобственически права върху него заедно с
такива права на останалите две ищци – И И С и Т С С. Твърди, че периодът на упражнено
давностно владение върху процесния имот като част от основанието по двете гр. дела е
различен /м.април 2008г. до подаване на ИМ – 01.07.2020г. по първото гр.д.№1398/2020г. на
1
ВТРС, респ. м. април 2008г. до завеждане на второто гр.д.№1058/2021г. на ВТРС –
05.04.2021г./, поради което не е осъществен състав на чл.299 ал.1 от ГПК. Моли съда, да
постанови определение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова и
разпореди делото да бъде върнато на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по отношение прекратената от ВТРС част от производството. Претендира
направените за настоящото производство съдебни разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна - от ответника по иска В. Т. Г., с който оспорва частната жалба и моли да
бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното определение потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Позовавайки се на приложимост на чл.235 ал.3 ГПК по
първото гр. дело, твърди, че по по - късно заведеното гр.д.№1058/2021г. по описа на ВТРС е
прибавен от ищцата период от 12 дни /от 23.03. до 05.04.2021г./ и новите 12 дни няма как да
я направят собственик на същото дворно място, на същото основание, поради което е
налице хипотезата на чл.299 ал.1 ГПК.
Съдът, след като разгледа частната жалба, обсъди доводите в отговора по жалбата,
както и данните по делото, приема за установено следното:
Гр.д.№1398/2020г. по описа на ВТРС е образувано по предявен на 01.07.2020г. от ИВ.
СТ. Г., чрез пълномощник адв.Г. Х. от ВТАК, против В. Т. Г. положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗС за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот -
ДВОРНО МЯСТО, незастроено, с площ от 450 кв.м., представляващо УПИ - в кв. по ПУП
на с.Вонеща вода, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от
април 2008г. до подаване на ИМ - 01.07.2020г., който иск е отхвърлен като неоснователен с
влязло в законна сила на 06.05.2021г. съдебно решение №379/23.03.2021г., като устните
състезания по делото са приключили на 19.02.2021г.
По – късно заведеното гр.д.№1058/2021г. по описа на ВТРС е образувано по предявен
на 05.04.2021г. от И И С, ИВ. СТ. Г. и Т С С в условията на първоначално субективно
съединяване против ответника В. Т. Г. положителен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗС за приемане за установено спрямо ответника, че трите
ищци са собственици на същия недвижим имот ДВОРНО МЯСТО, незастроено, с площ от
450 кв.м., представляващо УПИ - в кв.8 по ПУП на с.Вонеща вода, на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност за периода от м. април 2008г. до настоящият момент на
подаване на ИМ – 05.04.2021г.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ, предмет на гр.д.
№1058/2021г. на ВТРС, ответникът Т С С е предявила отвод за пресъдено нещо по
отношение на предявения срещу нея от ищцата ИВ. СТ. Г. иск по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗС, позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение по първоначално заведеното
2
Гр.д.№1398/2020г. по описа на ВТРС.
С обжалваното определение №1157/24.06.2021г. по Гр. д.№1058/2021г. по описа на
ВТРС първоинстанционният съд е прекратил частично производството по делото в частта
относно предявения от втората ищца ИВ. СТ. Г. против ответника Т Т Г. положителен
установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗС върху процесния
недвижим имот на основание давностно владение, поради процесуална недопустимост на
същия, тъй като спор със същия предмет между тези лица е разрешен с влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№1398/2020г. по описа на ВТРС и е налице непререшаемост на
спора по смисъла на чл.299 ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.299 ал.2 ГПК е
прекратил служебно частично повторно заведеното дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките
на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, като съображенията за
това са следните:
На основание чл.298 ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание. Съгласно чл.299 ал.1 ГПК, спор разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго. Непререшаемостта на спора, съгласно чл.299 ал.1 ГПК, е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка /пречка/ за съществуване на правото на иск, за която съдът следи
служебно, като съгласно чл.299 ал.2 ГПК, повторно заведеното дело се прекратява служебно
от съда.
За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице идентитет между
страните, основанието на исковете по двете дела – юридическите факти, на които се
основава търсената защита, и искането към съда. Няма тъждество между две дела, когато
петитумът по двата иска е различен, дори и да имат за предмет един и същ имот и същите
юридически факти. Забраната на чл.299 ГПК не е налице и когато в ИМ по по - късно
заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните
състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд.
Когато се преценява тъждество между спорове за собственост, заявени от едни и
същи лица на оригинерно основание /придобиване по давност/ и с единствена разлика в
периода на давностното владение, следва да се съобрази трайно установената съдебна
практика, според която обективно тъждество между споровете няма да е налице, само ако
ищците сочат период на давностно владение, който е изтекъл след приключване на устните
състезания по делото с влязло в сила решение. Позоваването на период, изтекъл преди
3
приключване на тези състезания, е преклудирано от силата на присъдено нещо и не може да
отклони прилагането на разпоредбата на чл.299 ал.2 ГПК. /Определение №472/17.07.2013г.
по Ч.гр. д. №4340/2013г., Г.К., IV г.о. на ВКС/.
Противно на оплакванията в частната жалба в процесният случай е налице идентитет
между страните по гр.д.№1398/2020г. и по гр.д.№1058/2021г., двете по описа на ВТРС,
досежно предявения от ищцата ИВ. СТ. Г. против ответника В. Т. Г. положителен
установителен иск за собственост върху същия процесен недвижим имот с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗС, основан на давностно владение.
Обстоятелството, че ищци по по - късно заведеното гр.д.№1058/2021г. по описа на ВТРС са
освен ИВ. СТ. Г., и И И С и Т С С, не променя горният извод, доколкото предмет на същото
е предявен от всяка една от ищците положителен установителен иск за собственост по
чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗС върху същия недвижим имот, предмет и на гр.д.
№1398/2020г. на ВТРС, основан на давностно владение, в условията на първоначално
субективно съединяване с останалите две ищци, като по иска на ИВ. СТ. Г.
противопоставените страни са само тя – като ищец и ответницата В. Т. Г. – като ответник.
Макар и петитумът по по-рано заведеното гр.д.№1398/2020г. по описа на ВТРС да е
съдържал искане за признаване на ищцата ИВ. СТ. Г. за изключителен собственик върху
процесния недвижим имот ДВОРНО МЯСТО, незастроено, с площ от 450 кв.м.,
представляващо УПИ - в кв. по ПУП на с.Вонеща вода, а по по - късно заведеното гр.д.
№1058/2021г. на ВТРС да съдържа искане за признаването й за собственик на имота на
основание давностно владение за по - малък обем права /от 1/3 ид.част, доколкото в ИМ не е
посочено друго/, то отново е налице идентитет в искането към съда, доколкото искането за
признаване на по - голям обем права на собственост поглъща това за признаване на по -
малък обем права. Основанието на установителния иск за право на собственост, основана на
давностно владение, са обстоятелствата относно владението, чийто период е определен с
начален и краен момент. Действително, по по - рано заведеното гр.д.№1398/2020г. по описа
на ВТРС заявеният като основание на положителния установителен иск за собственост по
чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗС период на давностно владение е – м.април 2008г. до датата
на подаване на ИМ - 01.07.2020г., респ. по по – късно заведеното гр.д.№1058/2021г. по
описа на ВТРС – съответно заявения период на давностно владение е от м. април 2008г. до
датата на подаване на ИМ – 05.04.2021г. Позоваването от ищцата ИВ. СТ. Г. по по - късно
заведеното гр.д.1058/2021г. на ВТРС на изтекла в нейна полза придобивна давност върху
същия недвижим имот, както и по по-рано образуваното гр.д.№1398/2020г. на ВТРС, за
периода от м. април 2008г. до датата на подаване на ИМ по предходното дело - 01.07.2020г.
е преклудирано от силата на присъдено нещо, с която се ползва влязлото в сила съдебно
решение по гр.д.№1398/2020г. на ВТРС и не може да отклони прилагането на разпоредбата
на чл.299 ал.2 ГПК. В случая е налице обективно тъждество между споровете по двете дела
от гледна точка не само на страни, петитум, но и на основание, доколкото ищцата /частен
жалбоподател/ по по - късно заведеното гр.д.№1058/2021г. на ВТРС не сочи период на
давностно владение, който да е изтекъл след приключване на устните състезания по делото с
4
влязло в сила решение и изтеклия такъв след приключването им /19.02.2021г./ до датата на
подаване на ИМ по по-късното гр.д. – 05.04.2021г. не обуславя твърдение за изтекъл период
по чл.79 ал.1 ЗС.
Предвид изложеното, налице е идентитет между страните, основанието и петитума на
двете дела по предявения от ИВ. СТ. Г. против Т С С положителен установителен иск за
собственост по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗС, основан на давностно владение върху
един и същ недвижим имот, поради което е налице хипотезата на чл.299 ал.1 ГПК на
непререшаемост на спора като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /пречка/ за
съществуване на правото на иск у ищцата, която обуславя процесуална недопустимост на
иска, поради наличие на отвод за присъдено нещо, и правилно и законосъобразно повторно
заведеното дело в частта относно предявения от ИВ. СТ. Г. против Т С С положителен
установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗС, основан на
давностно владение, е частично прекратено служебно от първоинстанционният съд на
основание чл.299 ал.2 ГПК, предвид което частната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, респ. обжалваното определение потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Изходът по частната жалба обуславя неоснователност на претенцията на частния
жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответник – жалба не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1157/24.06.2021г., постановено по Гр. д.
№1058/2021г. по описа на РС – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба при наличие на предпоставките
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5