16.06.2023 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети
май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИХАИЛ РУСЕВ
2. ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурор Минчо Николов
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №97 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №92/14.03.2023г., постановено по АНД №2724/2022г. Районен съд Стара Загора потвърдил наказателно постановление №СЗ-35-ДНСК-180
от 16.09.2022г., издадено от Началника на ДНСК, с което на „ПЕРФЕКТ 10“ЕООД,
седалище в гр. Стара Загора, ЕИК
*********, за нарушение на чл.142, ал.5, т.1, вр. с чл.108, ал.1, изр. второ и
чл.18, ал.1, т.16 от ЗУТ и на осн. чл.237, ал.1, т.6, предл. първо, вр. с чл.239,
ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението оставал
административно наказанията, който в срок го обжалва с довод за неговата
неправилност поради неправилно приложение на закона и нарушение на
процесуалните правила за мотивираност на акта.
Според касатора, съдът възприел
изводи относно установени чрез доказателствата факти, вкл. и съдебно-техническа
експертиза, но позоваването на тези доказателства било формално извършено, без
излагане на подробни мотиви относно съдебната преценка на същите и без да се
сочело в коя част от експертизата било направено посоченото заключение. Този
довод обосновава възражението за немотивираност на съдебния акт и визираното
основание за отмяна-съществено процесуално нарушение.
На следващо място се сочи, че
изводът на РС, че касаторът извършил вмененото му нарушение бил изведен при
неправилно приложение на закона. По отношение на „Перфект 10“ЕООД било
повдигнато административно наказателно обвинение за нарушение на чл.142, ал.5,
т.1 от ЗУТ, във вр. с чл.108, ал.1, изр. второ и чл.18, ал.1, т.16 /сочи се, че
такава точка не съществувала/ ЗУТ за дадена положителна оценка за
съответствието на инвестиционен проект с предвижданията на ПУП-ПЗ „досежно
характера на застрояване и предвидената с него максимална височина от 15 м.“.
Органът приел, че с одобрения инвестиционен проект неправилно били определени
котите на прилежащия терен на източната и западната фасади на проектираната сграда,
поради което височината на същата по тези фасади неправилно била определена
като равна на 15 м. Коментират се направените от АНО изчисления на котите на
средното ниво на прилежащия терен на западна и източна фасада, които обаче
изчисления се различавали от тези в инвестиционния проект, а те изцяло
съответствали със съдебно –техническото заключение по делото.
Твърди се, че Съдът не съобразил, че
в нито една част от изброения проект, в това число негови графична и текстова
част, не се съдържало предвиждане за изграждане на „цветарник“ или
„допълнителен елемент“ в северната част на имота, поради което и въведеното от
АНО и възприето то съда определение било несъответно на изработения проект. Не
било съобразено и правилото на чл.24, ал.1 от ЗУТ, според който, височината на
сградата, когато тя била разположена на линията на застрояване, се определяла в
абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната
ограждаща стена, съгласно определение на понятието, дадено в §5, т.52 от ДР на
ЗУТ. Тъй като заключението на ВЛ при определяне на КСНПТ на източна и западна
фасади било базирано на данните от модела /вж. определението/, то обосновало
правилност на съдържащите се в инвестиционния проект изчисления и оборвали
направените от АНО и от съда изчисления
за приложимите за проекта коти при определяне на височината на
проектната сграда.
Също неправилно било отхвърлено
съображението на касатора пред РС, че предвиденото подземно строителство
–подземен гараж с паркомества и подход от западна страна на сградата, не водели
до определяне на друга кота, различна от определената такава на моделирания
прилежащ терен за съответната фасада. Нямало законова пречка за проектиране на
строителство на подземно ниво, т.е. под терена на земната повърхност, като в
този случай конструктивното укрепване на терена не бил задължителен елемент на
съдържанието на инвестиционния проект в техническа фаза, в каквато фаза бил
разработен и настоящият проект, а това можело да бъде обект на допълнително
разработване в процеса на строителството /по арг. на чл.50, ал.2, т.8 от
Наредба №4/2001г. за обема и съдържанието на инвестиционните проекти/, за което
не се изисквало разрешение за строеж и не се изисквало одобряване на
инвестиционен проект.
По тези съображения се иска отмяна
на въззивния съдебен акт, ведно с отмяна и на обжалваното наказателно
постановление.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
се представлява от адв. Колева, която моли за отмяна на решението на РС и за
отмяна изцяло на наказателното постановление. Претендира разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът по касация, редовно
призован в с.з., не се явява и не се представлява. От процесуален представител
на същия е подаден писмен отговор, в който се пледира за неоснователност на
касационната жалба и се правят насрещни възражения по всеки довод от
касационната жалба.
ОП Стара Загора, редовно призована в с.з.,
чрез явилия се представител дава становище за неоснователност на касационната
жалба и за правилност, и законосъобразност на въззивното решение.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата се явява неосн ователна.
За да потвърди жаленото пред него НП,
въззивният съдебен състав приел за установена от събраните по делото
доказателства /писмени и гласни/ следната фактическа обстановка: касаторът, в
качеството му на консултант, изготвил комплексен доклад за положителна оценка
за съответствието на инвестиционен проект „ жилищна сграда с ОСД и гаражи в УПИ
IV-217, 554, кв. 522а по плана на град Стара Загора в
нарушение на изискванията на чл.142, ал.1, т.5 от ЗУТ за проверка на проекта за
съответствие с предвижданията на ПУП-ПЗ, относно определения с плана характер
на застрояване и максимална височина до 15 м.
Съдът посочил, че за въпросния УПИ IV-217, 554, кв. 522а по
плана на град Стара Загора действащият ПУП-ПЗ предвиждал смесена зона – за
жилищно застрояване и обществено – обслужваща дейност, средноетажно с височина
до 15 м., свободно стоящо основно и допълващо застрояване, максимална плътност
на застрояване 80%, максимален Кинт 4, с озеленяване 20%. Също установил от
приложените по делото доказателства, че от Община Стара Загора била издадена
скица, както и от СГКК била издадена такава, бил изготвен технически
инвестиционен проект за строежа, в посочените части, като именно от наказаното
лице бил изготвен комплексен доклад с положителна оценка за съответствие с
основните изисквания към строежите. Дружеството било вписано в регистъра на
лицата, упражняващи строителен надзор. Инвестиционният проект бил съгласуван и
одобрен на 13.05.2022г. и за него било издадено разрешение за строеж
№19-320/25.05.2022г. от Главен архитект на Община Стара Загора за строеж от
четвърта категория. РС посочил, че лицето по чл.166, ал.1 от ЗУТ извършвало
оценяване на съответствието на инвестиционните проекти, като даването на
положителна оценка бил задължителен документ за одобряване на инвестиционния
проект /по арг. на чл.144, ал.1, т.6 от ЗУТ. Обхватът на оценката бил посочен в
чл.142, ал.1 от ЗУТ, като съгласно т.5, включвало и проверка на съответствието
на проекта с предвижданията на действащия ПУП.
Пред въззивния съд било установено, че
между възложителя и касатора бил сключен договор за изготвяне на оценка за
съответствие на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите,
като изпълнителят по този договор /наказаното лице/ изготвило такава оценка
съгласно комплексен доклад от 29.04.2022г. относно всички проектни части, вкл.
и част „архитектурна“, като докладът бил подписан и подпечатан от дружеството
консултант и съответния специалист от списъчния му състав, чрез които
упражнявал дейността си. От въпросния комплексен доклад било видно /стр.5/, че
наказаното лице отбелязало, че инвестиционният проект съответствал на
предвижданията на одобрения ПУП-ПЗ, съгласно който акт за одобряването му
/цитираната заповед на Кмета на Община Стара Загора/, характерът на
застрояването в имота било средно етажно с височина до 15 м. Съдът посочил, че
характерът на застрояване бил основен показател на всеки ПУП, съгласно чл.18,
ал.1, т.6 от ЗУТ.
Съдът подробно изложил в решението каква
била възприетата от органа фактическа обстановка относно претендираната от него
неправилност при определяне от
проектанта на кота на средно ниво на прилежащия терен, а от там и неправилният
извод на консултанта, че проектът съответствал на предвижданията на ПУП относно
характера на застрояването в имота – средноетажно, височина до 15 м. и даването
на положителна оценка на проекта от дружеството – консултант, т.е. наказаният
субект.
От правна страна, РС посочил, че правилно
и законосъобразно АНО приел, че дружеството извършило нарушение на чл.142,
ал.1, т.5 от ЗУТ, във вр. с чл.108, ал.1, вр. с чл.18, ал.1, т.16 / погрешно е
добавена цифрата 1/ от ЗУТ, поради което и бил осъществен съставът на чл.237,
ал.1, т.6 от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, тъй
като въпросната квалификация изцяло съответствала на описаната в НП фактическа
обстановка, а това от друга страна се възприело от съда и за спазване
императива на чл.57, ал.1, 5-6 от ЗАНН.
РС посочил, че безспорно наказаното лице
било вписано в Регистъра на консултантите за оценяване на инвестиционните
проекти, поради което и притежавало качеството на субект на нарушението. Съдът
също така посочил, че от доказателствения материал се установявало, че част от
сградата, разположена по западната и източната фасади на подпокривния етаж на
кота 15,03 щели да има височина над допустимата по ПЗ такава от 15м., поради
което се стигало до промяна на предвиждането относно характера на застрояване
на УПИ в нарушение на чл.18, ал.1, т.6, вр. с чл.108, ал.1, изр. второ от ЗУТ.
Изготвянето на положителен доклад за съответствие на инвестиционния проект с
предвижданията на действащия ПУП-ПЗ при горепосочените установени такива
несъответствия сочело, че дружеството допуснало нарушение на визирания текст от
ЗУТ.
Съдът се позовал на показанията на
свидетели по делото /св. К. и с Р./, както и заключението по допусната СТЕ и
разпита на ВЛ в с.з. и отхвърлил възраженията на жалбоподателя като
неоснователни. Също за неоснователно РС възприел и възражението на касатора, че
друг бил изготвил част „конструктивна“ на проекта, тъй като наказаното лице
носело административно-наказателна отговорност в качеството си на консултант
и предходният факт не заличавал фактът
на извършено от него нарушение в това му качество. Според първоинстанционният
съд, експертното заключение на ВЛ, което се поддържало от него в с.з., също не
водело до различен извод, като коментирал същото и в заключение приел, че и
чрез него се установявал фактът на неправилно определена с проекта височина на
бъдещата сграда, поради което и се доказвало нарушението на чл.142, ал.5, т.1
от ЗУТ като извършено именно от консултанта дало положителна оценка на
инвестиционния проект, за което му се следвало и санкцията, предвидена именно
във визирания текст, като същата била определена в минимален размер и нямало
основания да се намалява. В заключение съдът мотивирал доводи за
законосъобразност на процесното НП, предвид императивите в ЗАНН относно формата
и съдържанието на акта, за компетентността на длъжностните лица, съставили
АУАН.
Настоящата инстанция приема жаленото
решение за правилно и законосъобразно като краен правен резултат, като по
отношение на него не се констатират визираните касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1-2, вр. с ал.2, и ал.3, т2, предл. първо от НПК.
Не се споделя за основателно възражението
за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното
решение в хипотезата на липса на мотиви, в частност относно изводите на съда,
касателно релевантните за спора факти – относно начина на определяне на
средната кота на прилежащ терен. Според касатора, Съдът само формално се е мотивирал
с данните по показанията на свидетелите, заключението на ВЛ и разпита му в
с.з., но не изложил подробни доводи в насока тяхната преценка.
Настоящата инстанция счита, че не е налице
претендираното нарушение на чл.348, ал.1, т.2, вр. с ал. 3, т.2 от НПК. От жаления
съдебен акт се установи, че РС е изложил конкретни мотиви относно това, защо
възприема данните от показанията на въпросните свидетели, вкл. и такива от заключението
на ВЛ и допълнителните разяснения, дадени от него в с.з., като основа за
неговите фактически, а от там и правни изводи за коментираното нарушение. Дали
са правилни е вече въпрос по материална законосъобразност на акта.
Относно претендираното касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК настоящата инстанция също приема извод,
че то също не е допуснато.
Няма спор пред съда относно действащите,
съобразно одобрения ПУП-ПЗ /съгласно заповедта на л. 51-52 от делото на РС/
параметри на застрояване, вкл. и относно максималната височина на застрояване –
до 15м.
Спорът пред РС се е свел до това дали
правилно /съобразно разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативи/ е определена
КСНПТ за източната и западната фасади на бъдещата постройка, съотв. нарушени ли
са приложимите правила в тази насока, съотв., допуснато ли е надвишаване на
установените в заповедта на л.51-52 от делото на РС устройствени характеристики
на УПИ и в частност предвидената за него средна етажност на застрояването, т.е.
до 15м. В следствие на установяването на това спорно обстоятелство е следвало
да се установи и дали наказаното лице правомерно е издало доклад с дадена
положителна оценка за съответствието на инвестиционният проект с действащия ПУП-ПЗ или в нарушение на визираните правни
норми от ЗУТ в процесното НП е издало такъв доклад с положителна оценка, който
е послужил и за издаване на разрешение за строеж относно процесния
инвестиционен проект с № 19-320/25.05.2022г. Също е безспорен фактът, че със
Заповед № ДК-11-СЗ-6/14.06.2022г. /л.54 от делото на РС/ въпросното разрешение
за строеж и одобрените инвестиционни проекти са били отменени, като няма данни коментираната
заповед на Началника на ДНСК да е обжалвана пред съд или да е отменена
Съобразно визираните в НП факти, органът
подробно мотивира, че при определянето на КСНПТ наказаното лице е определило
такава за западната фасада на сградата, съотв. 249,85, съобразно част
„Геодезическа“, вертикална планировка, докато в част „Архитектурна“ на проекта,
чертеж „Фасада запад“ котата е изчислена по друг начин, като погрешно е приета
за най-висока проектна кота такава от 251,40, изчислена според органа в
нарушение на правилото на §5, т.52 от ДР на ЗУТ, тъй като за база е възприета
северната страна на сграда, която не представлява прилежащия терен за западната
фасада. Прието, че при тези показатели приети от проектанта /от 251,40 КСНПТ/
част от проектната сграда, разположена на западната фасада ще надвишава
максималните параметри на застрояване, установени в действащия ПУП-ПЗ,
предвиждащ такова до 15м. височина.
Относно източната фасада в НП органът
сочи, че отново при определянето на
КСНПТ наказаното лице е определило такава от 247,40, съобразно част
„Геодезическа“, вертикална планировка /при ниво на плочата на кота – 2,60,
предвид това, че теренът пред тази
фасада бил изцяло моделиран да се използва за паркиране. В част
„Архитектурна“ на проекта, чертеж „Фасада изток“ обаче, проектантът определил
КСНПТ от 250,65, като за най-висока кота определил такава от 251,40 /котата на
горното ниво на цветарника, разположен на северната страна на сградата, който
отново не представлявал прилежащ терен за тази фасада, съгласно на правилото на
§5, т.52 от ДР на ЗУТ. Посочено е отново, че при тези показатели, приети от
проектанта /от 250,65 КСНПТ/ част от проектната сграда, разположена на
източната фасада ще надвишава максималните параметри на застрояване, установени
в действащия ПУП-ПЗ, предвиждащ такова до 15м. височина.
Коментираните от органа факти в крайна
степен се удостоверяват чрез приложените на л. 66-67 чертежи и проектите, части
архитектурна /л.68-70 от делото на РС/. От данните от показанията на разпитания
в с.з. актосъставител св. К., също се удостоверяват факти относно това как е
следвало да се изчисли СКНТП, съотв. кой е прилежащия терен за двете фасади.
Твърденият в НП факт на неправилно определени КСНПТ за коментираните две фасади
от проектната сграда се потвърждават и от показанията на св. Р..
Според показанията на св. К., въпросните
коти и за двете фасади били определени въз основа на част „геодезия“ на проекта,
като за най-висока кота и за двете фасади била взета най-северната точка от
251,40 и това съответствало на част „геодезия“ и част „архитектурна“ на
проекта. Свидетелят сочи, че тази точка /възприета от проектанта за най-висока
кота и за двете фасади/ била на ъглополовящата на източната и западната фасади
и поради това била възприета за най-висока кота на прилежащите за двете фасади
терени. В показанията на св. Г. също се сочи, че именно точката на пресичане на
ъглополовящата на двете фасади от 251,40 била възприета за най-висока кота за
западната и източна фасади от проектанта. Според показанията на свидетелката
проектираната зелена площ представлявало прилежащ терен.
Начинът на определяне на
КСНПТ законодателно е установен в определението, дадено §5, т.52 от ДР на ЗУТ,
съгласно което, тя се определя като средноаритметичната
стойност на най-ниската и най-високата проектна кота на прилежащия терен за
съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част
"Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект. Прилежащ
терен е този, на който стъпва външната ограждаща стена на сграда, т.е. фасадата.
При съобразяване на тези легални понятия,
правилно АНО приема, че съобразно част „Геодезическа“ на инвестиционния проект
за западната фасада най-ниската проектна кота е 249,80, а най-високата е
249,90, съобразно прилежащия за нея терен, съотв. КСНПТ следва да е равна на
249,85, каквато не е определената в част „архитектурна“, където проектантът е
приел за изходни данни за най-висока кота такава от 251,40 и най-ниска 249,90. По
идентичен начин стоят нещата и за източната фасада, като отново се установява,
че КСНПТ не е определена при спазване на правилата на ЗУТ, е неправилно е взета
за най-висока кота такава от 251,40,
която отново не е такава на прилежащия на източната фасада терен.
Според показанията тази кота била
пресечната точка на юглополовящата между източната и западната фасада.
Въпросният начин на определяне обаче не е съответен на предвиденото в закона
/§5, т.52 от ДР на ЗУТ/ именно, защото това е най-високата кота, но не на
прилежащите терен на западната и на източната фасади и съотв. няма как да бъде
възприемана за такава при определяне на КСНПТ за западната и източната фасада
терени. Това е надлежно унагледено именно чрез доказателството на л. 66. Не се
оборва пред РС твърдението на органа, че при така определените с въпросната
най-висока кота на прилежащите терени КСНПТ за двете коментирани фасади се
стига до надвишаване на максимално допустимата височина на проектната сграда на установените предвиждания
за това относно строителството в УПИ, съгласно действащия ПУП-ПЗ. При това
положение, наказаното лице, в качеството му на лице извършило оценката за
съответствието на инвестиционния проект не е следвало да даде положителна
оценка, но с представянето на такава, същото е осъществило от обективна страна
визираното от органа нарушение на чл. 142, ал.5, т.1 от ЗУТ, което е наказуемо
именна на осн. чл.237, ал. 1, т.6 от ЗУТ. Наложената санкция е в минимален
размер, поради което правилно въззивният съд я е възприел за законосъобразно
определена.
В допълнение на горното, касационната
инстанция приема, че следва да посочи и следния факт. Безспорно е удостоверено
по делото, че коментираният и оценен положително с доклада на касатора
инвестиционен проект, ведно с издадено на основа на него разрешение за строеж
са били отменени с акт на Началника на ДНСК именно на база на въпросното
нарушение, като по делото не се доказа заповедта на органа да е била обжалвана
пред съд, съотв. от него да е постановена отмяната й с влязло в сила решение. Т.е.,
въпросният административен акт следва да се приема за стабилен такъв и пораждащ
предвидените с него последици. Това е още едно доказателство за правилността на
изводите на АНО, че при изготвянето на инвестиционния проект са били допуснати
нарушения на правилата на нормите на ЗУТ и подзаконовите актове по неговото
прилагане, в следствие на което ангажирания в конкретното качество лице,
изготвящо оценката за съответствие на проекта не е следвало да дава положителна
оценка за него, каквато де факто е била дадена от наказаното лице. При издадена
положитебна оценка за съответствието на конкретният инвестиционен проект
наказаното лице е извършило от обективна страна коментираното нарушение на ЗУТ,
което правилно е санкционирано от АНО. Пред тази инстанция не се повдига спор,
че именно наказаното лице е субект на нарушението, че са били спазени
специалните императиви на ЗАНН относно сроковете за издаване на НП и за
неговото съдържание, поради което въззивното решение се явява правилно и
законосъобразно като краен правен извод и следва да се остави в законна сила.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
Съдът приема, че следва да определи в размер на 80,00 лева.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение
№92/14.03.2023г., постановено по АНД №2724/2022г. по
описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „ПЕРФЕКТ 10“ЕООД, седалище в гр.
Стара Загора, ЕИК ********* да заплати
на ДНСК-София разноски по делото в размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.