Р Е Ш
Е Н И Е
№795
гр.Видин
,21.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в
публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.Петкова, като
разгледа докладваното от съдията
Николова гр.дело № 1008 по описа за 2020г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.439 , ал. 1,вр. с чл. 124 ГПК.
Подадена е искова молба от М.Г.Д. и К.Е.Д.,*** срещу „Е. М.“ ЕООД , в
която е предявен отрицателен установителен иск за установяване на факта, че не
дължат сумата от 2219.41 лева,
представляваща признато вземане за главница, лихви и разноски по договор за
банков кредит в заповедно производство
по чл.417 ГПК по гр.д.№888/ 2012г.ВРС , за което на 23.04.2012г. е издаден
изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело № 20207240400065 по описа на ЧСИ В.Томова.
Излага се, че от 07.07.2010г.,
когато вземането е станало изискуемо до датата на издаване на изпълнителния
лист, както и до датата на образуване на изпълнителното дело не са предприемани
други , каквито и да е действия по смисъла на чл.116, б.в от ЗЗД. От взискателя
не е посочен нито един изпълнителен способ, поради което давността не е
прекъсвана.
Сочи се от ищците, че подаването на
заявление по чл.417 ГПК не е прекъснало течението на давността, както и
връчването на покана за доброволно изпълнение, поради което и давността е
текла, като давностният срок за принудително събиране на вземанията е изтекъл
на 23.04.2017г. Твърди се още, че К.Е.Д.
не фигурира изобщо като страна в
договора за кредит, като основание за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор. Излага се от ответника,
че искът е неоснователен. Сочи се, че е
образувано изпълнително производство
№00321/14г., по което са предприети изпълнителни действия, прекъснали давността , и което е прекратено на
24.04.2018г. с постановление на съдия изпълнител. Твърди се, че давността е
прекъсната с подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Твърди се
още, че с изтичане на 2 годишен срок от последното изпълнително действие, води
до прекратяване на изпълнителното производство, но не погасява материалното право,
за изпълнението на което може да бъде образувано ново изпълнително
производство.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за
установено следното: Не се спори по делото, че
на 23.04.2012г. по ч.гр.д.№ 888/2012г.по описа на ВРС, въз основа на
издадена Заповед № 798-РЗ за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 19.04.2012г., е издаден изпълнителен лист в полза на Банка ДСК ЕАД гр.София срещу ищците за суми,
представляващи главница в размер 798.84 лева, договорна лихва за период
07.07.2010г. до 10.04.2012г. в размер 147.47 лева,наказателна лихва за периода
07.08.2010г. до 10.04.2012г. в размер 73.27 лева и законната лихва върху
главницата считано от 11.04.2012г. до окончателното издължаване, които вземания
произтичат от Договор за кредит от 22.02.2010г. Въз основа на същия лист, видно
и от приложеното изпълнително дело, че на 24.06.2014 г. по молба на ОТП Ф. Б.
ЕАД от същата дата, е образувано изпълнително дело № 20147240400321/2014г. на ЧСИ В.Томова. На
ищците са изпратени покани за доброволно
изпълнение с изх.№ 6409 и 6410/01.08.2014г. по изп.д.№ 20147240400321/2014г от
ЧСИ В.Томова, за които няма данни да са
връчени редовно.С разпореждане на съдия изпълнител от 23.04.2018г. като взискател по изпълнителното дело е конституиран ответникът, поради цедиране на вземанията. С постановление от
23.04.2018г., в сила от 08.05.2018г. изпълнителното производство е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочено, че последното изпълнително
действие в производството е молба за образуване на изпълнително дело от
24.06.2014г. ,видно от същото, находящо се на стр.60 от изп.дело.
На
19.02.2020г. е образувано ново изпълнително дело с .№ 20207240400065 на ЧСИ
В.Томова, район на действие ВОС.
С изх.№2383 и 2379/24.02.2020г. по
делото , са изпратени нови покани за
доброволно изпълнение, връчени редовно на ищците на 29.02.2020г.
Не се спори , и че с договори за цесия
вземането по процесния договор е прехвърлено на ОТП Факторинг България ЕАД , а впоследствие и на ответника
ЕОС М.
ЕООД.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът намира следното:
Съгласно чл.110 ЗЗД с
изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем,
лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна
давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В случая, изискуемостта е настъпила с влизане в
сила на Заповед №798-РЗ /19.04.2012г. , издадена по ч.гр.д.№ 888/2012г. на ВРС,
но при липса на доказателства за това, следва да се приеме датата на издаване
на изпълнителен лист – 19.04.2012г., от която е започнала да тече погасителната
давност. По отношение на главницата същата изтича на 19.04.2017г., а по
отношение на лихвите – 20.04.2015г.
По отношение
възражението за прекъсване на погасителната давност:
Според теорията прекъсването на погасителната давност настъпва при обстоятелства, от които личи, че
носителят на субективното право проявява активност да го упражни, но това не
става по независещи от него причини. Чрез правната уредба на прекъсването на
давността се осуетява нейното изтичане и несправедливото лишаване на
притежателя на правото от правна защита.
Съобразно приетото от ВС на РБ в ППВС №3 /18.11.1980 г. ,
действащо към момента на образуване на изпълнителното производство, с
образуването на такова се прекъсва течението на погасителната давност, като при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. В настоящия случай давността е прекъсната на
24.06.2014г. и е спряла да тече до прекратяване на производството на
08.05.2014г. По отношение на датата на прекратяването, и с
оглед обстоятелството, че последицата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК , настъпва по
силата на закона, а не с действие на съдия-изпълнителя, и с оглед установеното
от ЧСИ В.Томова последно изпълнително действие на 24.06.2014г. ,следва да се
приеме, че производството е прекратено на 24.06.2016г., от която дата е
започнала да тече нова погасителна давност. В случая няма правно значение Постановлението на съдия изпълнителя за прекратяване на
изпълнението в сила от 08.05.2018г. , тъй като прекратяването настъпва по
силата на закона , приема още ВКС в т.10 на посоченото ТР, като съдебният
изпълнител само прогласява в своя акт вече настъпилото по силата на закона
прекратяване.
Основателно
е позоваването от ищеца на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС
, предвид обстоятелството, че същото
е постановено на 26.06.2015г.,
преди прекратяване на изпълнителното производство на 24.06.2016г. по силата на
закона, като отношенията между страните, с оглед наличието на двете тълкувания , следва да се
преценяват до датата на приемане на ТР
- от посоченото ППВС, а след приемане на тълкувателното решение следва да се
има предвид приетото в същото тълкувание.
ВКС в решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. приема, че с
постановените тълкувателни ППВС и ТР съдът не дава разрешение на конкретен
правен спор. С тях той извършва общо тълкуване на конкретна правна норма, по
повод на прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице
неправилно практика. Законът не е предвидил момент, от който започват да
действат тези тълкувателни актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат
тълкувателните ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по
съответния за това. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат
да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна
норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване
важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя
още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателните актове. Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да бъдат
приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма. В някои случаи е възможно постановяването на нов
тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпроса от кой
момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В
законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно
влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми са налице в ЗНА.
При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен
от този по предшестващия тълкувателен акт.
Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на
новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл.
14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична
разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до
настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението,
каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с
предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
С оглед изложеното, следва да се приеме следното: С образуване на
изпълнителното производство на 24.06.2014г. давността е прекъсната и спряла да
тече до приемане на Тълкувателно решение № 2/13г. от 26.06.2015г. При начало на
новата давност 26.06.2015г., и при постановките на посоченото тълкувателно
решение, срокът за погасяване на главницата изтича на 26.06.2020г., а за лихвите - на 26.06.2018г. Заповедното производство е уредено като част от
изпълнителния процес в ГПК, и прекъсването на давността в този процес става с
всяко предприемане на изпълнителни
действия за принудителното изпълнение, т.е.такива с прекъсващ ефект, защото не
всички изпълнителни действия ВКС приема, че имат такъв ефект. След като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, за
разлика от исковата молба в исковия процес, не би могло да се приеме, че
влизането в сила на заповедта прекъсва
давността, както това става с влизане в сила на решението по исков процес,
което има сила на присъдено нещо, и от който момент, и то ако вземането е съдебно признато,
започва да тече нов петгодишен давностен срок, съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД.
Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК
няма сила на присъдено нещо . Това е така,
защото с разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение съдът се произнася не по възпроизведеното в
изпълнителния лист гражданско притезание, а по правото за принудително
изпълнение. Производството по чл.410 и сл. ГПК за издаване на заповед за
изпълнение има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се
разрешават със сила на пресъдено нещо спорове относно граждански права. Съдът
се произнася по това право, като признава или отрича неговото съществуване, но
това става не въз основа на пълна проверка на фактическия състав, от който това
право произтича, основана на всички допустими по ГПК доказателствени средства,
а въз основа на ограничена проверка по чл.411 ГПК. Извод, основан на такава
ограничена проверка не се ползва със СПН.
Заповедното производство е специално съдебно производство за
защита-санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение,
изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 ГПК
вид, както и на парично вземане, установено в предвиден в чл.417 ГПК документ.
Целта на това производство е да се създаде съдебно изпълнително основание
(чл.404, т.1 ГПК), когато вземането не се изпълнява. Целта на заповедното
производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се
оспорва. В това производство съдът не проверява дали вземането съществува. Липсата на
подадено възражение представлява фингирано признание на вземането, а за да се
прекъсне давността на осн.чл.116, б.а ЗЗД, признанието следва да е изрично, за
което липсват доказателства, а неподаването на възражение би могло да е с оглед
различни по естеството си причини, поради което съдът приема, че срокът за
погасяване на вземането за лихви е тригодишен.
Прието е в ТР №2/26.06.2015г. по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора
и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426,
ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл.
129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността,
също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Видно от представените писмени
доказателства, второто образувано изпълнително дело е от 19.02.2020г., по молба
на ответника с дата 19.02.2020г., в която е посочен изпълнителен способ-
налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците и насрочване на опис на
движими вещи. По същото дело е наложен запор върху сметката на ищеца Д. в Ю. Б.
АД с Разпореждане от
24.02.2020г.на ЧСИ В.Томова, и на
ищеца Д. в ЦКБ АД с Разпореждане от 24.02.2020г., към който момент е погасено
само вземането за лихви и с които изпълнителни действия е прекъсната
погасителната давност по отношение на двамата длъжници / ищци в настоящото
производство/, съгласно приетото в Тълкувателно решение 2/13г.
С
оглед горното, и предвид по-новата съдебна практика на ВКС- решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№
2382/2017г,
Съдът приема , че искът е основателен и следва да бъде уважен в частта за
посочените лихви в общ размер 220.74 лева. В останалата част следва да бъде
отхвърлен. По отношение на вземането за
разноски , след като същото е предмет на изпълнителното дело, и за това вземане
е издаден изпълнителен лист, то не би могло да се приеме, че за това вземане
ищецът няма правен интерес от установяване погасяването на принудителното му
изпълнение. Съдия-изпълнителят няма правомощия да преценява присъдените вече
разноски, както и в производството по настоящото дело съдът не би могъл да
преразглежда размера на разноските по приключило такова. Няма причина, за
вземането за разноските , включени в изпълнителния лист , определени по размер,
да не се прилагат правилата за погасителната давност , като при липса на
посочване на вземането в хипотезата на по-кратката погасителна давност, следва
да се приеме, че по отношение на същото се прилага петгодишната давност.
На ищците не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като не
се установява извършването на такива.Същите следва да бъдат осъдени да заплатят
ДТ на бюджета на ВРС, тъй като такава не е внесена при образуване на дело от
Софийски районен съд.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
на отхвърлената част в размер на 290.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както да заплати
ДТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС .
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между М.Г.Д.,
ЕГН: ********** и адрес *** и К.Е.Д.,ЕГН: ********** адрес *** , и „Е. М.“ ЕООД,
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление С.,
П.К.1766, район
В.,
кв.М. д., ул. Р. П. К. № 6, сграда М. Т., ет.4-6, че вземането на „Е. М. “ ЕООД, ЕИК ---------- към
М.Г.Д., ЕГН: ********** и адрес *** и К.Е.Д.,ЕГН: ********** адрес *** , за сумите
договорна лихва за период 07.07.2010г.
до 10.04.2012г. в размер 147.47 лева,наказателна лихва за периода 07.08.2010г.
до 10.04.2012г. в размер 73.27 лева, за които е издаден изпълнителен лист от
23.04.2012г. на основание Заповед 798-РЗ за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 19.04.2012г. на ВРС и е образувано изпълнително дело №
20207240400065/2020 по описа на ЧСИ В.Томова , е погасено по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Г.Д., ЕГН: ********** и адрес *** и
К.Е.Д.,ЕГН: ********** адрес *** , иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „Е. М.” ЕООД, ЕИК: ……., със седалище и адрес
управление: гр. С., район „В.”, ж.к. „М. д.”, ул. „Р. П. – К.” № 6, че М.Г.Д.,
ЕГН: ********** и адрес *** и К.Е.Д.,ЕГН: ********** адрес *** , не дължат
солидарно на „Е.
М.” ЕООД, ЕИК: ……., сумите 798.84 лева
главница и 125.00 лева разноски в
заповедното производство, за
които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2010г. на основание Заповед 798-РЗ за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 19.04.2012г. на ВРС и е
образувано изпълнително дело № 20207240400065/2020 по описа на ЧСИ В.Т. .
ОСЪЖДА
М.Г.Д., ЕГН: ********** и адрес ***
и К.Е.Д.,ЕГН: ********** адрес *** да заплатят разделно и поравно на „Е. М.” ЕООД,
ЕИК: ……., със седалище и адрес управление: гр. С., район „В.”, ж.к. „М. д.”,
ул. „Р. П. – К.” № 6, сумата от 290.00
лева за възнаграждение за юрисконсулт, като искането в останалата част отхвърля
като неоснователно.
ОСЪЖДА М.Г.Д.,
ЕГН: ********** и адрес *** и К.Е.Д.,ЕГН: ********** адрес *** да заплатят на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 79.92 лева
ДТ.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес управление: гр. С., район „В.”, ж.к. „М. д.”,
ул. „Р. П. – К.” № 6 да заплати на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата
от 8.84 лева ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Районен съдия: