№ 29
гр. Т , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100177 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Р. М. Н. от гр. Т , оххххххххххх за развод с правно
основание чл.49 ал.1 от СК срещу А.К.,род . на 28.06.1992г , гражданско А. В исковата
молба се твърди ,че бракът е първи за двамата и е сключен на 21.12.2017г. в гр. Т съгласно
удостоверени е за сключен граждански брак от 17.02.2017г. издаден въз основа на акт за
брак №31/21.12.2017г. Твърди се ,че след сключването на брака съпрузите заминали да
живеят в Гърция, като съпруга е ревнувал ищцата и и ограничавал контактите с хората.През
м. август ищцата се прибрала в република България ,а ответника останал в Гърция. Твърди
,че са във фактическа раздяла от 2 години От брака с ответника нямат родени деца , не е
променяла фамилното си име при сключване на брака, нямат придобито движимо и
недвижимо имущество по време на брака. Моли съда да прекрати брака развод на осн.
чл.49 от СК , без съда да се произнася по вината.
На ответника е назначен особен представител в лицето на адвокат Б.Ц. от ЛАК , тъй
като същия е призован с публикация в ДВ , бр.23/19.03.2021г. и същия не се е явил в
указания му двуседмичен срок да получи книжата по делото.В законово установеният срок е
депозиран писмен отговор от особеният представител . В отговора се твърди ,че искът е
допустим , същия е основателен и не го оспорват.
В съдебно заседание се явява за ищцата адвокат Р.Г. от с упълномощен с изрично
пълномощно с нотариално заверен подпис на нотариус Р.В. с район на действие Р.С. Т и
заявява ,че поддържа исковата молба .Съгласно трайната практика на ВКС уважителна
причина за неявяването на молителите лично в съдебно заседание е и отсъствието от
страната, когато по делото са представени убедителни доказателства за това. (Определение
№ 703 от 18.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 711/2009 г., III г. о., ГК; Определение № 534 от
27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2010 г., IV г. о., ГК; решение № 164/ 15.05.2013 г. на
ВКС, по гр.д.№ 42/ 2013г., ІV г.о.). Явява се и особения представител за ответника адв. Б.Ц.
от ЛАК и поддържа отговора . По делото е разпитан и свидетеля а.г.я. ,коята е леля на
майката на ищцата , която потвърждава ,че зимата през 2017г. страните сключили
граждански брак ,живели известно време и през 2018г ищцата си дошла ,тъй като вече не
живеела с ответника .
Тският районен съд като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
1
делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак въз основа на акт за брак №
31/21.12.2017г. на Община Т не се нуждае от доказване факта, че страните са съпрузи,
бракът е сключен на 21.12.2017г. в гр. Т .От свидетелските показания е видно ,че страните
не са поддържали контакти от2018г. ,ответникът е призоваван чрез Държавен вестник и му е
назначен и особен представител.Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че към момента брачният съюз между страните не изпълнява функцията си и
не съответства на принципите на които се основава бракът и семейството, които принципи
са прокламирани в разпоредбата на чл. 2, т. 3,т. 6 и т. 7 СК. Не се полагат общи грижи за
семейството и липсва каквато и да е подкрепа между тях. Към момента на приключване на
устните състезания, въз основа на доказаните от страните факти и обстоятелства, следва
единственият възможен извод, че техните лични отношения са в противоречие с
разпоредбите на чл. 14, чл. 15и чл. 17 СК. Тоест всички факти по делото обосновават извод
за формалното съществуване на брачната връзка между страните, не следва да бъде
отречено субективното потестативно право на единият от съпрузите да иска настъпването на
правната промяна в правната сфера на другия съпруг. В настоящото си състояние, брачната
връзка между страните не изпълнява своята социална функция и не е оправдано
юридическото и запазване. Фактическото състояние в отношенията между съпрузите е
лишено от основополагащи в отношенията между съпрузите принципи, на които именно се
основава брачният съюз между мъжа и жената и брака не е изпълнил своите функции.Съдът
определя окончателната държавна такса по допускане на развода в размер на 50 лв. съгласно
чл.6 т.2 от тарифата за държавните такси ,които се събират от съдилищата по ГПК , по
делото е заплатена държавна такса от 25 лв ., като остатъка от 25 лв. следва да се заплати от
ищцата.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между Р. М. Н. с ЕГН ********** от гр.
ххххххххххх и А.К.,род . на 28.06.1992г,гражданство А. ,сключен на 21.12.2017 г., въз
основа на акт за сключен граждански брак №31от дата 21.12.2017г. на община Т .
ОСЪЖДА Р. М. Н. с ЕГН ********** от гр. ххххххххххх да заплати по сметката за
държавните такси на Р.С.Т сумата от 25 лв. държавна такса ,както и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Т: _______________________
2