Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                         №506

                                        гр. Габрово, 11.12.2019г.

                                     

                               В  И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание  на  двадесет и първи ноември през две хиляди  и деветнадесета година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№656 по  описа  за  2019г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

         

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1 от ГПК.

          Ищецът „Агенция за  контрол на просрочени  задължения” ЕООД е предявил против В.В.Л., иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи следните  суми: главница в размер на 1623.75 лв.; договорна лихва за периода 03.04.2009г. – 05.01.2011г. в размер на 625.94лв.; лихва за забава за периода 04.04.2009 г. – 14.12.2018 г. в размер на 1588.80лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –21.12.2018г. до окончателното й погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. №2523/18 г. по описа на РС-Габрово. 

         В исковата молба се твърди, че  ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок В.В.Л. е възразил срещу същата, поради което на  основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК депозира настоящия установителен иск.

Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за потребителски кредит PLUS-01355939 от 26 февруари 2009г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като кредитор и В.В.Л. като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за потребителски кредит, кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит. Съгласно подписаният между страните Договор за потребителски кредит и в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор има право да прехвърли вземането си  по  договор за потребителски кредит на трето лице.

Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на  ищеца  е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********* и Приложение № 1 към него от 14.09.2018г., по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно Договор за потребителски кредит PLUS - 01355939 от 26 февруари 2009 г., кредиторът отпуска на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1623.78 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитор на 22 месечни вноски. Кредиторът е изплатил сумата по банкова сметка, ***, като по този начин Кредиторът е изпълнил задължението си по  договора.

         Следва да се има предвид, че датата на сключване на процесния договор предхожда измененията на ЗПК от 23.07.2014г., поради което се прилагат нормите на тогава действащото законодателство, тъй като последният не действа с обратна сила, а  за  напред.

         Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 03 април 2009 г. до 05 януари 2011г. е в  размер на 625.94 лева.

         В.В.Л. е преустановил плащанията по Договор за потребителски кредит PLUS - 01355939 от 26 февруари 2009г., на 04 април 2009г..

           Ответникът дължи на основание чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 04 април 2009г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 14 декември 2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 1588.8 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

           В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез пълномощника  му. Оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главното вземане за главницата, както и по отношение на акцесорните задължения за договорна и мораторна лихва. Прави възражение, че клаузата за договорна лихва, с оглед прекомерния й размер е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Прави възражение, че длъжника не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, както и че твърдяната предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          От приложеното ч.гр.д. №2523 по описа за 2018г. на РС-Габрово, се установява, че на ищеца е издадена  заповед №6866/27.12.2018г. за изпълнение по чл. 410  ГПК за следните суми: главница в размер на 1623.75 лв.; договорна лихва за периода 03.04.2009г. – 05.01.2011г. в размер на 625.94лв.; лихва за забава за периода 04.04.2009 г. – 14.12.2018 г. в размер на 1588.80лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –21.12.2018г. до окончателното й  изплащане.

         Постъпило  е  възражение от  длъжника по реда  на  чл.414 от ГПК, поради  което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

        Ищецът е представил по делото  заверено  от страната копие  на  договор за  потребителски  паричен  кредит  PLUS-01355939 от 26 февруари 2009г., написан   с  шрифт  по-малък от  12,  в  който  се съдържат  и общите  условия. В това  копие  на договора и  общите  условия   липсват  подписите  на страните, а съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от Закона за потребителския кредит, общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

        Съдът с  протоколно определение  от  08.10.2019г.  е  указал на ищеца, в  едноседмичен  срок  от съобщението да представи договора за потребителски кредит в оригинал или в официално заверен препис с шрифт не по-малък от 12, което съобщението за това е получено на 17.10.2019г., като нито в указания едноседмичен срок, нито до приключване на съдебното дирене в съдебното заседание, проведено на 21.11.2019г., ищецът е предприел действия, с които да изпълни задължението си или да вземе становище относно невъзможността да го представи в оригинал или в официално заверен препис. Задължението за представяне на оригинал на документа възниква за страната на основание чл.183 от ГПК. Съгласно чл.183 от ГПК страната може да представи заверен препис от документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната заверила преписа следва да го представи в оригинал или в официално заверен препис. Ако това задължение не се изпълни, преписът следва да се изключи от доказателствата по делото, дори и без да е направено изрично искане от другата страна, тъй като не се установява по делото, че такъв документ съществува. В този смисъл са Решение № 81 от 08.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 5665/2013г. IIІ г.о., Решение № 174 от 07.10.2013г. на ВКС по гр.д. № 1992/2013г. IIг.о., Решение № 239 от 16.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1050/2012г. IV   г.о., Решение № 95 от 07.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 662/2012г. II   г.о., Решение № 133 от 05.11.2010г. на ВКС по т.д. № 73/2010г. I т.о. и др.                

         Предвид непредставянето на оригинал или официално заверен препис от процесния договор за потребителски кредит PLUS-01355939 от 26.02.2009г., то представеният заверен от ищеца препис от същия се изключва от доказателствата по делото, на осн. чл. 183, изр.2 от  ГПК.

        Поради изключването на това доказателство от делото и поради липсата на достатъчно други доказателства, то съдът намира, че не е установено наличие на облигационна връзка между ответника В.В.Л.  и „БНП Париба Пърсънъл  Файненс“ ЕАД, понастоящем  „БНП Париба Пърсънъл  Файненс С.А.”, клон  България.  С това и исковете, предявени от цесионера „Агенция за контрол на просрочени  задължения” ЕООД купил вземането от цедента „БНП Париба Пърсънъл  Файненс С.А.”, клон България остават недоказани по основание. Останалите събрани по делото доказателства не са достатъчни за доказване на договорното отношение между ответника и цедента.  Допуснатата съдебно -счетоводна експертиза е заличена поради невнасяне  на депозит от  ищеца и  по негово искане. След като  по делото  липсват доказателства, които да доведат до извода за наличие на договорни правоотношения между „БНП Париба Пърсънъл  Файненс“ ЕАД и В.  В.Л., така остава недоказана първата предпоставка за основателността на установителните искове, по които е образувано настоящото производство. Поради това, съдът не следва да се произнася по направените от  ответника възражения за изтекла  погасителна  давност и нищожност на клаузи от договора, поради противоречие с разпоредби от Закона за потребителския кредит, тъй като по делото не е представен такъв договор.

        По изложените съображения, предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

        С  оглед  изхода на спора,  ищецът следва  да  бъде осъден  да  заплати на  ответника направените  разноски  за  платено  адвокатско  възнаграждение в размер  на 500лв., на  основание чл.78,ал.3  от ГПК.

        Воден  от  горното, съдът 

 

                                   Р     Е     Ш     И:

     

      ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО  предявените от  „АГЕНЦИЯ  ЗА  КОНТРОЛ  НА ПРОСРОЧЕНИ  ЗАДЪЛЖЕНИЯ”  ЕООД, ЕИК202527341, седалище  и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”Панайот Волов” №29, ет.3, представлявано  заедно  и поотделно  от  управителите  Неделчо Йорданов Спасов  и Ивелина  Цанкова Кавурска, с пълномощник:  адвокат  Анелия Бечева- Димитрова, съдебен адрес:*** против   В.  В.  Л., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  П.  С. ***, съдебен  адрес:***, искове  по  чл.422,ал.1 от ГПК  за признаване  за  установено, че В.  В.  Л. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ  НА ПРОСРОЧЕНИ  ЗАДЪЛЖЕНИЯ”  ЕООД, следните  суми: главница в размер на 1623.75 лв./хиляда шестотин   двадесет  и три  лева  и седемдесет  и пет  ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2018г. до изплащане  на  вземането; договорна лихва за периода 03.04.2009г.–05.01.2011г. в размер на 625.94лв./шестотин  двадесет  и пет  лева и деветдесет  и четири ст./; лихва за забава за периода 04.04.2009г. –14.12.2018г. в размер на 1588.80лв./хиляда  петстотин  осемдесет  и осем  лева и осемдесет ст./, за които  е издадена Заповед №6866/27.12.2018г.  за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№2523/2018г. по описа на Габровски районен съд, като неоснователни  и  недоказани.

         ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ  ЗА  КОНТРОЛ  НА ПРОСРОЧЕНИ  ЗАДЪЛЖЕНИЯ”  ЕООД, ЕИК202527341, седалище  и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”Панайот Волов” №29, ет.3, представлявано  заедно  и поотделно  от  управителите  Неделчо Йорданов Спасов  и Ивелина  Цанкова Кавурска, с пълномощник:  адвокат  Анелия Бечева- Димитрова, съдебен адрес:*** да заплати  на В.  В.  Л., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  П.  С. ***, съдебен  адрес:***, направените разноски по  делото в  размер  на  500лв./петстотин лева/, на  основание  чл.78,ал.3  от  ГПК.

        Решението  подлежи  на обжалване пред  Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

 

                                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: