Решение по дело №455/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 577
Дата: 5 декември 2019 г.
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20195140100455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

    Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 05.12.2019г.

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

      Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 455 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 29 ГПК във фазата по допускане на делбата, по предявен от Г.Я.П. и Я.Г.П. срещу К.К.К., впоследствие и срещу съпругата му Л.Р.К., иск за делба на недвижим имот в гр.Кърджали, съсобствен на страните, при посочени в исковата молба идеални части.

Ищците твърдят, че заедно с ответника К.К.К. са съсобственици на поземлен имот  с идентификатор 40909.15.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/ на гр.Кърджали от 2006г., с посочено трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, описан в исковата молба, при следните идеални части:  700/1637 идеални части от имота за ищеца Г.Я.П., 437/1637 идеални части от имота за ищеца Я.Г.П. и  500/1637 идеални части от имота за ответника К.К.К., помежду им не е постигнато съгласие за доброволна делба, поради което искането е да се допусне такава при посочените идеални части, при твърдение, че съсобствеността се притежава въз основа на договор за продажба от първия ищец, договор за дарение от втория ищец и договор за продажба от ответника К..В съдебно заседание ищецът Я.Г.П. лично и двамата ищците чрез адвокат пълномощник поддържат иска за делба на поземления имот.С писмена молба оспорват твърдението на ответниците, че са собственици на построена в имота едноетажна стопанска сграда с площ 35 кв.м., при възражение, че сградата е собственост на ищеца Г.Я.П., изградена по времето, когато той е едноличен собственик на имота, въз основа на надлежни строителни книжа.Сочат, че след продажбата на идеални части от имота на ответника К., същият ги помолил да ползва постройката докато изгради такава и за себе си, а след около година им заявил, че няма възможност да изгради постройка и започнал да възпрепятства достъпа им имота от пътя до него, което ги принудило да предявят иска за делба.  

Ответникът К.К.К. в срока за отговор не оспорва, че е съсобственик на посочените в исковата молба идеални части от поземления имот, придобити от него по покупко-продажба, не оспорва притежаваните от имота идеални части на ищците  и претендира делба на имота.Твърди, че от процесния имот ползва и владее реално 500 кв.м., разположени в северната половина на имота, в която е изградил едноетажна стопанска постройка с площ от 35 кв.м. съгласно Разрешение за строеж N 128/04.07.2013г. на Гл.архитект на община Кърджали и желае така посочената реална част от имота да бъде обособена като самостоятелен имот при спазване на изискванията на ЗУТ и одобрения за територията ПУП.В съдебно заседание ответникът К. лично и с адвокат пълномощник поддържа иска за делба на поземления имот.

Ответникът Л.  Р.К., съпруга на първия ответник от 04.11.2013г., конституирана като ответник по иска в това й качество, претендира делба на имота, при посочените в исковата молба идеални части, като релевира, че тези на първия ответник са им общи при условията на съпружеска имуществена общност и се владеят заедно от тях като реална част в северозападната част на имота, в която са изградили едноетажна постройка с площ  35 кв.м. по силата на разрешението, посочено от първия ответник, която част може да се обособи като самостоятелен обект.Сочи, че при закупуване на имота през 2017г., в същия била изградена  дървена необитаема барака от 9 кв.м., включена в стойността на сделката, ключовете за която им предал втория ищец, с уговорка първият ответник да построи със свои средства и за себе си постройка по издаденото разрешение за строеж от 2013г., преди изтичане на срока на разрешението, в което били вписани като изпълнители от компетентните органи.Двамата ответници изградили постройката, открили за същата партиди за ток и вода, декларирали имота и плащали данък и такси за същия.Посочената дървена барака не била описана в нотариалния акт за продажба от 2017г., тъй като не била строеж по смисъла на закона и не била нанесена в скицата за имота-предмет на продажбата.В съдебно заседание ответникът К. лично и с адвокат пълномощник поддържа иска за делба на поземления имот.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 49/07.06.1999г., том I , дело N 1077/1999г. на нотаруис с N  279 по РНК, ищецът Г.Я.П. заедно с А.Ж.Д. купуват дворно място с пл.сн. N 10 по неодобрения кадастрален план  на гр.Кърджали за 1969г., находящо се м.Кьош дере, в землището на гр.Кърджали, ЕКНМ 40909, цялото с площ 1 637.50 кв.м., при граници: запад- имот с пл.сн. N 11, юг-дере, северозапад- имот с пл.сн. N 10а, североизток-имот  с пл.сн. N 9 и с пл.сн. N 8, за което продавачът се легитимира с посочени нотариален акт от 1991г. и договор за доброволна делба от 1999г..

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот N 38/26.10.2010г., том 6 , дело N 990/2010г. на нотаруис с N  020 по РНК, ищецът Г.Я.П. купува от А.Ж.Д. 1/2 идеална част от имота, индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КК на гр.Кърджали от 2006г., с посочено трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници на имота по скица: поземлен имот 40909.15.8,  поземлен имот 40909.15.5,   поземлен имот 40909.15.1,  поземлен имот 40909.15.2 и поземлен имот 40909.15.3.

Поземленият имот е деклариран от ищеца Г.Я.П. на основание чл.14 от ЗМДТ на дата 29.10.2010г.

На ищеца Г.Я.П. в качеството му на собственик е издадено разрешение за строеж N  128/04.07.2013г., с което на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ му се разрешава да построи съгласно приети с протокол N  10 решение 22 на ЕСУТ от 12.06.2013г. и одобрени от арх.П.Н. проекти на основание чл.145 от ЗУТ обект: Едноетажна стопанска постройка в поземлен имот с идентификатор N  40909.15.4 в м.Кьош дере, гр.Кърджали, представляващ обект пета категория, подлежащ на регистрация по реда на чл.177 от ЗУТ в отдел „АСУТ“ при община Кърджали.Представен е архитектурен проект, одобрен на 12.06.2013г., и скица на имота с отбелязване на Гл.архитект на дата 18.06.2012г. за застрояване на едноетажна стопанска постройка с площ до 35 кв.м. за съхранение на селскостопанска продукция и помещения за обитаване на основание чл.2, ал.1 т.1 от Наредба N  2 за застрояване в земеделски земи. По проект сградата е масивна с размери 3.5 м. на 10 м., състояща се от стая, склад, санитарно помещение и коридор.

На 11.08.2017г. ищецът Г.Я.П. декларира по чл.14 от ЗМДТ и налична в поземления имот селскостопанска второстепенна сграда с един надземен етаж, застроена площ 35 кв.м. и година на построяване 04.07.2013г..

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот N 59/21.08.2017г., том 5, дело N 17755/2017г. на нотаруис с N  020 по РНК, ищецът Г.Я.П. продава на ответника К.К.К. 500/1637 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КК на гр.Кърджали от 2006г., с посочено трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници на имота, идентични с горепосочените.

На 30.01.2018г. ответникът К.К.К. декларира по чл.14 от ЗМДТ освен придобиване на поземления имот и налична в него селскостопанска постройка на един надземен етаж със застроена площ 35 кв., построена на 26.10.2010г..

Със Заповед N 7/13.03.2018г. на Гл.архитект на Община Кърджали в издаденото разрешение за строеж N  128/04.07.2013г. на ищеца Г.Я.П. като възложител е вписан и К.К.К..Мотивите за това, посочени  в заповедта, се основават на постъпило заявление от К.К.К. и Л.Р.К. на 12.03.2018г. и представения от тях нотариален акт N 59, том 5, дело N 819/2017г.. Заповедта е съобщена на К.К.К. и на Г.Я.П..

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот N 94/22.08.2018г., том I , дело N 1298/2018г. на нотаруис с N  204 по РНК,  ищецът Г.Я.П. дарява другия ищец Я.Г.П. с 437/1637 идеални части от поземления имот.

На 24.07.2019г. двамата ответници К.К.К. и Л.Р.К. декларират жилищна сграда- къща, вила, лятна кухня, на един етаж с площ 35 кв.м., построена през 2017г. в поземления имот.

От основното и допълнителното заключение на СТЕ и изслушването на в.л.Я. в съдебно заседание се установява, че поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КККР на гр.Кърджали от 2006г. се намира в земеделска територия, категория трета, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, с площ 1 637 кв.м., стар номер 15004, с осигурен достъп до път от две страни, представляващ поземлен имот с идентификатор 40909.15.8 с начин на трайно ползване  селскостопански, горски, ведомствен път.Поземленият имот се намира се в урбанизираната територия на гр.Кърджали по ОУП, приет с Решение N  203/08.08.2019г., в местност „Кьош дере“, за която няма изработен ПУП ПРЗ план, изключая частични регулации.Имотът като степен на изградена инфраструктура е електроснабден, водоснабден, с неизпълнена канализация и застроен с две постройки с характеристики, установени при оглед на място както следва: разрешената едноетажна стопанска постройка за съхранение на селскостопанска постройка и помещение за обитаване се намира в северозападната част на имота, незавършено строителство от гл.т. на довършителни работи/неизпълнена замазка/, състои се от паянтова част с размери 3.80 м. на 5.20 м. /квадратура 19.76 кв.м./, с бетонови фундаменти,  и долепена до нея, но с отстояние 20 см., масивна част с размери 6.30 м. на 4 м. /квадратура 25.20 кв.м./, обща квадратура на двете части от 44.96 кв.м..Масивната сграда е с височина на етажа 2.70 м., с двускатен покрив, покрит с ондулин на  „ниво било“ 3.75 м.. Сградата в двете й части е строеж пета категория по смисъла на Наредба N 1/30.07.2003г., във вр. с чл.147, ал.1 т.1 от ЗУТ, който на място е частично идентичен с разрешения, при допустимо застрояване с оглед площта на имота /до 10 дка/ с едноетажна стопанска постройка до 35 кв.м. за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в т.ч. помещение за обитаване, без траен статут съобразно чл.2 от Наредба N  2/10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи/отм./.Първоначално изградената постройка в имота по издадено на Г.Я.П. разрешение за строеж от 04.07.2013г. не е въведена в експлоатация и за същата няма разрешение за ползване.Допълнително построената в имота постройка от К.К.К. е масивна, незавършено строителство, не е въведена в експлоатация-липсва разрешение за ползването й, подлежи на регистрация по чл.177 от ЗУТ. Вещото лице е категорично, че паянтовата сграда в имота е построена преди масивната сграда, и двете сгради не са свързано строителство.Тези обстоятелства с оглед писмените доказателства по делото относно последователността на придобиване на права върху имота и декларирането на имота и сградите в него, промяната в разрешението за строеж с добавяне на нов възложител и неоспорването на заключението на вещото лице по реда на 200, ал.3 от ГПК, съдът приема за доказани и защото се подкрепят от двете групи гласни доказателства, които установяват, че строежът на паянтовата сграда е реализиран от ищците/баща и син/ през 2013г., а този на масивната сграда от ответниците в края на 2017г..

Ответниците са съпрузи от 04.11.2013г. Съгласно чл.21, ал.3, вр. ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, тъй като съвместният принос за придобиването им се предполага.Ответникът Л.Р.К. не е  български гражданин и гражданин на ЕС, при което съгласно чл.3, ал.4, вр. ал.5 и ал.8 от ЗСПЗЗ няма право да притежава земеделска земя на територията на българската държава и съответно неприложима е презумпцията по чл.21, ал.3, вр. ал.1 от СК поради предвидено в закона изключение за действието й. Липсва  спор между ищците и ответника К. относно това дали поземленият имот е съсобствен между тях, както и спор относно дяловете им, установено от доказателствените актове за собственост, които легитимират правата им върху имота, при което е налице имуществената общност върху поземления имот и следва да се допусне трансформацията й в имуществена разделност, при следните идеални части:  700/1637 идеални части за ищеца Г.Я.П., 437/1637 идеални части за ищеца Я.Г.П. и  500/1637 идеални части за ответника К.К.К., като иска за делба по отношение на имота се отхвърли спрямо ответника Л.Р.К..

Никой от съделителите не претендира включване в делбената маса на построените в имота паянтова и масивна постройка, при което същите не са предмет на делбата, но при насрещните им възражения относно собствеността на постройките, очертаващи спор за материално право, имащ значение при доказване възможността за реална делба на поземления имот в следващата фаза на делба, съдът намира за необходимо да изложи следните съображения с оглед установените в тази фаза на делбата обстоятелства: Наличната в имота паянтова сграда е изградена по време, когато ищецът Г.Я.П. е едноличен собственик на имота съгласно разрешение за строеж, по което сградата следва да се приеме за изпълнена, тъй като не надвишава обема на разрешението. Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго.Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното не би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост.Щом продавачът не е изключил от продажбата вещи/подобрения/, които се намират в мястото, за да запази собствеността за себе си, действа презумпцията на чл.92 от ЗС, при което ответникът К. при продажбата на 21.08.2017г. придобива заедно с ищеца Г.Я. в съсобственост наличната в имота паянтова сграда.Намерението на страните по сделката за това е доказано както от предхождащото сделката деклариране от този ищец на налична в имота селскостопанска постройка от 35 кв.м., така и от показанията на св.Костадинова за преддоговорните сделката отношения и от неоспорване на вписването в разрешението за строеж за същата, издадено на  ищеца Г.Я., и на новия съсобственик К., при което постройката към 21.08.2017г. е съсобствена в идеални части, съответни на правата им спрямо поземления имот.Изграждането на масивна постройка в имота от ответника К. в края на 2017г. според гласните доказателства, ангажирани от него, също при условията на чл.92 от ЗС към изграждането й е в режим на съсобственост между този ответник и ищеца Г.П. в идеални части съответни на правата им в имота. Даряването на идеални части от имота впоследствие от ищеца Г.П. на ищеца Я.П. води до съсобственост и на постройките, находящи се в имота, в обема на прехвърлените права от първия на втория ищец на основание чл.92 от ЗС, при запазване на вече придобитите права в съсобствеността от ответника К..Възражението на ответника К., че е едноличен собственик на построената от него масивна сграда, при липса на сключен писмен договор с нотариална заверка между него и ищеца Г.П. за съгласие за строеж от първия в съсобствения имот съгласно чл.148, ал.5 изр. 2-ро от ЗУТ, вр. чл.183 от ЗУТ, е неоснователно.Законът предвижда, че нов строеж в съсобствен имот, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици се извършва въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици, а в случая ответникът К. е вписан във вече издаденото разрешение на ищеца Г.П..

В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за неговото учредяване.Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение от собственика на земята, на основание чл.92 от ЗС.Когато построеното извън обема на правото на строеж не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 от ЗС.Съпоставката на построеното с обема на правото на строеж е посредством преценката за съответствие на разрешената за строеж бъдеща сграда и индивидуализацията на реално изградената сграда.Когато последната е извън обема на разрешеното и в повече от разрешеното, то се придобива от собственика на терена, ако е самостоятелен обект.При това с оглед правата на съсобствениците на поземления имот и обстоятелството, че двете изградени в имота сгради са самостоятелни строежи, обсъдено във връзка с времето на придобиване на правата на съсобствениците на имота, издаденото разрешение на строеж, времето на построяване на двете сгради, отклонението от издаденото разрешение за строителство, води до извод, че строежите са съсобствени на собствениците на имота, в която връзка без значение е законността на строителството, тъй като способите за придобиване на вещни права са уредени в закона и законността на построеното не се включва във фактическия състав на придобивното основание по чл.92 от ЗС.

С Решение N 191/18.12.2015г. по гр.д.  N 1345/2015г., I г.о., ВКС, е прието за приложимо разрешението на т.4 ППВС 5/72г. в хипотезата, когато единият съпруг е собственик на идеална част от поземлен имот и по време на брака в имота е изградена сграда, а именно, че частта, съответстваща на единия съсобственик, който е в брак по време на строителството, става СИО, при което следва да се приеме, че правата на ответника К. в съсобствеността по отношение на построената в имота масивна сграда са обща негова и на съпругата му съпружеска имуществена общност съгласно чл.21, ал.3, вр. ал.1 от СК.Понастоящем е образувано тълкувателно дело N  4/2019г. на ОСГК на ВКС по въпроса „При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена?“, до произнасянето по което е приложима установената по въпроса съдебна практика.

Съгласно чл.341, ал.2 от ГПК всеки от останалите съделители може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други имоти.Искане за включване в делбената маса на построените в имота сгради не е направено от съделителите и предвид, че сградите отговарят на дефиницията за строеж по т.38 от ДР на ЗУТ, те могат да бъдат предмет на самостоятелна делба, отделна от тази на имота, в който се намират, при което изложените в настоящото решение съображения за принадлежността на правото на собственост върху сградите няма установително действие между страните.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши делба на Поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КККР на гр.Кърджали от 2006г., одобрени със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп.директор на Агенция по кадастъра,  находящ се в урбанизираната територия на гр.Кърджали, местност „Кьош дере“, целия с площ 1 637.50 кв., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, трета категория, с граници: поземлени имоти с идентификатори 40909.15.8,  40909.15.5,   40909.15.1,  40909.15.2 и 40909.15.3, МЕЖДУ  Г.Я.П. с ЕГН **********,***, Я.Г.П. с ЕГН **********,***, ***, и К.К.К. с ЕГН **********,***, ПРИ ДЯЛОВЕ700/1637 идеални части за ищеца Г.Я.П., 437/1637 идеални части за ищеца Я.Г.П. и  500/1637 идеални части за ответника К.К.К., като ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на ответника Л.Р.К., гражданин на ***, родена ***г***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен  съд в 2-седмичен срок от връчването му.

                                                                                                                 Съдия: