№ 319/21.4.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
При секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Десислава Кривиралчева
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 98 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на
МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „***“ №*, представлявано от д-р Ц. С. С., подадена чрез адв. К., против Решение № 595/11.12.2020 г., постановено по
н.а.х. дело № 1654/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
13-676-9/08.04.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, с което на касатора, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона
за здравето, е наложена имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния
съд е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно
несправедливо. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и
потвърденото с него наказателно постановление и вместо него да се постанови
ново решение, в което да се отмени наказателното постановление, респективно да
се намали размерът на административната санкция до предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от адв. К., която поддържа жалбата по изложените в нея
основания. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено становище, с което ст. юрк. Д. И., по изложени съображения, моли съда да остави
без уважение подадената касационна жалба, съответно да остави в сила решението
на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик счита, за жалбата за основателна и моли същата да бъде
уважена, като съдът намали наложеното административно наказание да предвидения
в закона минимум.
Административен съд –
Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 13-676-9/08.04.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на касатора, на
основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция
в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно че в ИАМН бил получен сигнал от РЗОК Пазарджик за констатирани, при
проверки в три лечебни заведения в гр. Пазарджик, нередности относно заплатени
суми от пациенти. На база на представената в сигнала информация изпълнителният
директор на ИАМН издал Заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г„ изменена със
заповед № ИАМН-РД 13-748/27.11.2019 г. за извършване на проверка на лечебното
заведение касатор в настоящото производство.
От съдържанието на История на бременността на пациента П.
Г. било установено, че същата е хоспитализирана на 20.05.2019 г. по Клинична
пътека № 005 „Раждане“ и изписана на 25.05.2019 г. На 20.05.2019 г. пациентката
подписала „Заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти“, с което
заявила, че предпочита „Раждане“ чрез „Цезарово
сечение“ да бъде осъществено от д-р П. С.. В История на заболяване на пациента,
направлението за хоспитализация и епикризата, д-р П.
С. бил посочен като лекуващ лекар на този пациент и в това си качество подписал
направлението в заключителната му част (преминал през лечебно заведение) и епикриза. Съгласно оперативния протокол към ИЗ
„оператор-ръководител на екипа“ бил д-р П.С., който го е и подписал. За избора
на лекар пациентът е заплатил на лечебното заведение сумата от 490 лева, за
което е съставен приходен касов ордер, като сумата била осчетоводена.
Било прието, че избраният от пациента лекар за извършване
на операцията – д-р С. е и негов лекуващ лекар, т.е. той е наблюдавал пациента
за цялото време на престоя му в лечебното заведение. Лечебното заведение е
разрешило този избор и е приело плащането за него, въпреки забраната,
регламентирана с чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ. При тези фактически данни, актосъставителят съставил на
лечебното заведение процесния АУАН за нарушение на посочената норма от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Актът е
надлежно предявен на пълномощник и е връчен препис, а въз основа на него е
издадено атакуваното НП.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
съставът на административното нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, вр.
чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето. Законосъобразна е и преценката на
контролираната инстанция досежно правилното приложение на санкционната норма –
в случая чл. 229, ал. 3 от ЗЗ.
Фактите по делото не са
спорни. Спорни са единствено въпросите, свързани с твърдяното от касатора
игнориране от въззивния съд на принципа “non bis in idem”, което според касатора е довело до незаконосъобразност
на оспореното наказателно постановление, както и въпросът, свързан с
индивидуализацията на размера на наложеното административно наказание.
Настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд,
че контролните органи не са съставили наказателното постановление в разрез с
принципа “non bis in idem”. Не е налице твърдения в касационната жалба идентитет на фактите, посочени в оспореното в настоящото
производство наказателно постановление и НП № 13-676-28/13.04.2020 г. на
изпълнителния директор на ИАМН. Нарушението, за което е санкционирано лечебното
заведение в настоящото производство касае недопускане избор на лекар/екип,
който да наблюдава пациента по време на престоя му в лечебното заведение и е
квалифицирано по чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване на достъп до
медицинска помощ (Наредбата). Нарушението, предмет на наказателно постановление
№ 13-676-28/13.04.2020 г. касае недопускането на избор на лекар/екип в
условията на спешност – чл. 29, т. 4 от Наредбата. Очевидно е, че фактическите
състави на двете нарушения са различни, като състоянието „спешност“ у пациента
определя квалификацията по чл. 29, т. 4 от Наредбата. Това обаче не означава,
че не може едновременно с нарушението по чл. 29, т. 4 от Наредбата да бъде
извършено и нарушение по чл. 29, т. 1, тъй като със Заявлението за избор на
лекар, пациентът е избрал наблюдаващ лекар по време на престоя му. Иначе
казано, лечебното заведение не би допуснало извършването и на нарушение по чл.
29, т. 4 от Наредбата, ако не допусне при спешен прием, пациентът да попълни
заявление за избор на лекар/екип. В случай, че състоянието на пациента не е
спешно, лечебното заведение ще извърши само нарушение по чл. 29, т. 1 от Наредбата,
ако допусне пациентът да избере лекар/екип срещу заплащане.
Що се касае до
възражението за неправилно индивидуализиране на наложеното наказание, районният
съд е намерил, че същото следва да се отмери при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, като е изложил конкретни аргументи в тази
насока. Съображенията на районния съд се споделят и от касационната инстанция.
От една страна процесното
нарушение е извършено за първи път, но от друга страна са констатирани още 39
бр. извършени нарушения, което изключва възможността да се касае за инцидентен
случай в действията на лечебното заведение. Несъмнено обществените отношения,
които се охраняват от ЗЗ се отличават с изключителна значимост – правото на
пациента да получи качествена,
своевременна и достъпна медицинска помощ. Предварителното заплащане на
медицинска услуга, без нарочна нормативна регламентация, в груба степен засяга
достъпността на медицинската помощ, тъй като очевидно пациент, който не може да
си позволи да я заплати, няма да получи достъп до същите медицински грижи (в
случая от избран от него медицински специалист), каквито ще получи пациентът,
осигурил на медицинското заведение съответното заплащане. Споделят се изводите
на районния съд, че в случая подходът на лечебното заведение при приемане на
плащания от пациенти за избор на лекар е системен и предварително подготвен,
което повишава обществената опасност на нарушението. Ето защо размерът на
административната санкция е правилно индивидуализиран от АНО и потвърждавайки
този размер, въззивният съд е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт
При разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна – без уважение.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 595/11.12.2020 г., постановено по
н.а.х. дело № 1654/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № *, представлявано от д-р Ц. С. С.да
заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата от 80 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/