МОТИВИ
НОХД № 2984/2012 г. по описа на ПлРС:
Срещу подсъдимия Т.С.В. *** е повдигнато обвинение по
чл. 311, ал. 1 от НК за това, че:
на 14.12.2011
г., в с. Гривица, обл. Плевен, като длъжностно лице – Кмет на с. Гривица, обл.
Плевен, в кръга на службата си по осъществяване на нотариални функции по Закона
за нотариусите и нотариалната дейност, даващ му право да удостоверява подписи в
документи, които не подлежат на вписване
съставил официален документ – удостоверяване на подпис в заявление №
20359617 за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по
индивидуалната партида в друг съответен
фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в който документ
удостоверил невярно обстоятелство, че подписа в същото заявление до ПАД „ЦКБ –
Сила” е положен лично от К.К.Г. ***, с цел да бъде използван този документ,
като доказателство за тези обстоятелства.
Прокурорът в хода на
съдебното следствие на основание чл.
287, ал. 1 от НПК прави промяна на обвинението повдигнатото срещу подсъдимия в
следния смисъл:
Обвинява Т.С.В. в това, че на 14.12.2011
г., в с. Гривица, обл. Плевен, като длъжностно лице – Кмет на с. Гривица, обл.
Плевен, в кръга на службата си по осъществяване на нотариални функции по Закона
за нотариусите и нотариалната дейност, даващ му право да удостоверява подписи в
документи, които не подлежат на вписване
съставил официален документ – удостоверяване на подпис в заявление №
20359617 за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по
индивидуалната партида в друг съответен
фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в който документ
удостоверил невярно обстоятелство, че подписа в същото заявление до ПАД „ЦКБ –
Сила” е положен лично от К.К.Г. ***, с цел да бъде използван този документ,
като доказателство за тези обстоятелства, като същото представлява маловажен
случай – престъпление по чл. 311, ал. 2 от НК.
Поддържа така предявеното обвинение, като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и на основание чл. 78а от НК да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание
Подсъдимият Т.С.В. се явява лично в съдебно заседание, разбира обвинението за какво
е, дава подробни обяснения по обвинението, признава вината си и предоставя на
съда да прецени размера на наказанието.
Адв. М. споделя становището
на представителя на РП Плевен, твърди че нейният доверител е признал вината си,
че е положил подписа и печата на с. Гривица, като навежда доводи, че същият е
бил подведен от своя позната да стори това и моли след като подсъдимият Т.С.В.
бъде признат за виновен за престъпление по чл. 311, ал. 2 от НК да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание глоба, която да бъде към минималния размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.В. *** и изпълнява длъжността кмет на
селото.
През 2011 г. познавал и поддържал приятелски отношения със
свидетелката Д.М.Р. ***, която по това време работела като „Специалист човешки
ресурси” към предприятие „Проучване и добив нефт и газ” АД гр. София, клон гр.
Долни Дъбник. Във връзка с длъжността, която заемала, свидетелката Д. Р.
контактувала с повечето от служителите и работещите в дружеството и подпомагала
при желание последните при попълване на документи, с цел кандидатстване за
банкови кредити или при желание за промяна на съответния фонд на задължително
допълнително пенсионно осигуряване.
В края на 2011 г. в дружеството
„ПДНГ” предстояли съкращения,
обстоятелство, което предизвикало напрежение сред колектива. Между работниците
и служителите се говорело, че с предимство ще бъдат съкращавани тези от тях,
чиито индивидуална партида за ДЗПО не е към ПАД „ЦКБ – Сила” – дружество, което
било фаворизирано от техния работодател или поне такова било създалото се
мнение. Един от работниците, който изпитвал притеснение от предстоящото
съкращение бил свидетелят К.К.Г. *** по причина и от обстоятелството, че същия
се осигурявал за допълнителна пенсия към ПОК „Доверие” . В тази връзка в началото
на м. 12.2011 г. св. Г. провел няколко срещи със свидетелката Д.Р. и обяснил,
че с цел запазване на своето работно място е готов да прехвърли индивидуалната
си партида от ПОК „Доверие” към ПАД „ЦКБ – Сила”, надявайки се по този начин да
избегне предстоящите съкращения. Помолил свидетелката Р. да попълни
необходимите документи от негово име,
тъй като знаел, че последната извършва подобен род услуги по силата на
неофициално съглашение между нея и ПАД „ЦКБ – Сила”. Свидетелката Р. обяснила
на свидетеля Г., че освен документите е необходимо и да се попълни заявление,
като подписа следва да бъде положен лично от заявителя пред нотариус или пред
кмет, изпълняващ нотариални функции, с цел удостоверяване на същия. Свидетелят Г. заявил, че няма свободно време
и няма желание да посещава нотариуси. При това положение св. Р. решила, че би
могла да се възползва от познанството си с кмета на с. Гривица – подсъдимият Т.В..
На 14.12.2011 г. свидетелката Р. се явила в кабинета
на подсъдимия. В., като носела в себе си заявление до ПАД „ЦКБ – Сила” от името
на К.К.Г., като подписът в заявлението бил вече положен от неизвестно за
разследването лице. Свидетелката Р. помолила подсъдимия В. да положи заверка на
обратната страна на заявлението, с която да удостовери, че същото е подписано
лично пред него от свидетеля К.Г.. Въпреки ясното съзнание, че това не е така и
въпреки отсъствието на сидетеля Г., подсъдимият В. в кръга на службата си по
осъществяване на нотариални функции по Закона за нотариусите и нотариалната
дейност /даващи му право да удостоверява подписи в документи, които не подлежат
на вписване/, удостоверил, че подписът в заявление № 20359617, вх. № 116636/21.12.2011 г. за
промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуалната партида на
К.К.Г. в друг съответен фонд е положен
лично от него, без това лице реално да се е явило пред него и да е положило
подписа си.
Въпреки,че прехвърлил индивидуалната си партида,
впоследствие свидетелят К.Г. бил съкратен от работа. Същият предполагал за нередностите, съпътствали
изготвянето и подаването от негово име на заявление до ПАД „ЦКБ – Сила”, поради
което подал възражение до ПОК” Доверие” АД , където впоследствие било
препратено по компетентност в ОД на МВР
– Плевен.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от обясненията и признанията на подсъдимия Т.С.В.,
от показанията на разпитаните свидетели К.К.Г., М.К.П., Д.М.Р., Г.Х. ***, П.В.А.,
дадени в хода на съдебното следствие, чийто показания съдът кредитира напълно с
оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие от една страна с приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, находящи се в досъдебно производство № Д-1097/2012 г. по описа
на РП-Плевен, в т.ч. и писмо от ЦКБ сила, с което уведомяват, че полученото в
ПОАД “ЦКБ Сила” АД Възражение от К.К.Г. ЕГН ********** не е довело до обявяване
за нищожна на процедурата по промяна на участие започната въз основа на
нотариално завереното Заявление за промяна на участие и прехвърляне на
натрупаните суми вх. № 116636/21.12.2011 г. от К.Г..
Съдът изцяло кредитира и изготвената съдебно-графическа
експертиза. Според заключението й ръкописният текст и подписът в заявление №
20359617 до ПАД „ЦКБ – Сила” за промяна на участие и прехвърляне на натрупани
суми по индивидуалната партида на К.К.Г.
в друг съответен фонд не е изписан и положен от лицето К.Г.. От същото заявление става
ясно, че подписът в щемпела на Кметство – с. Гривица е положен от подсъдимия. Т.В.,
а отпечатъка от кръгъл печат е положен с кръглия печат на Кметство – с.
Гривица.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият Т.С.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 311, ал. 2 от НК. От обективна страна подсъдимият Т.С.В. ***, като длъжностно лице – Кмет на с. Гривица, обл.
Плевен, в кръга на службата си по осъществяване на нотариални функции по Закона
за нотариусите и нотариалната дейност, даващ му право да удостоверява подписи в
документи, които не подлежат на вписване
съставил официален документ – удостоверяване на подпис в заявление №
20359617 за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по
индивидуалната партида в друг съответен
фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в който документ
удостоверил невярно обстоятелство, че подписа в същото заявление до ПАД „ЦКБ –
Сила” е положен лично от К.К.Г. ***, с цел да бъде използван този документ,
като доказателство за тези обстоятелства, като същото представлява маловажен
случай.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият В. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението.
По отношение отговорността
на подсъдимия съдът счита, че същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за прилагане на посочения институт – за
престъплението, извършено от подсъдимия се предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация, същият не е осъждан за престъпление от общ
характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV от Глава VІІІ от НК. В този смисъл съдът счита, че подсъдимият Т.С.В.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
съответно административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лева.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия В., съдът взе предвид – доброто му процесуално поведение, насочено към
разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на критично
отношение към извършеното от него деяние, поради което съдът му определя
наказание “Глоба” в полза на Държавата в размер на 1000 лв.
Съдът осъди на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т.С.В. да заплати направените деловодни разноски в
полза на ПлРС в размер на 90 лв., както и да заплати деловодни разноски по
сметка на ОД на МВР Плевен в размер на 111.20 лева.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: