Р Е Ш Е Н И Е
№ 540/11.7.2019г. 11.07.2019
година град
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На
09.07 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 257 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.
127,ал.2 от ЗЗД предявена от Ж.Д.Д. против Ж.С. Т. .
В
исковата молба и уточненията е изложено, че през 2005 год.,по време на
съжителството им на съпружески начала страните са закупили подробно описан
имот, за сумата от 25 000 лв., заплатена с ипотечен кредит от Банка ДСК
ЕАД.От 2012 год. страните не поддържали никаква връзка,като с решението по чг. Дело № *** год. на ЯРС имотът бил допуснат до делба при
равни за страните квоти , като в същото
производство съдът уважил претенция по сметки срещу ответницата за сумата от
7470 лв., изплатена за сметка на ответницата от страна на ищеца по кредита за
периода 28.11.2012 г. – 18.02.2016 год.Делбеният имот
бил изнесен на публична продан и закупен от ищеца. Междувременно към датата на
предявяване на иска ищецът с лични средства и без участието на ответницата
погасил изцяло кредита. Т.к. последната била подписала договора в качеството си
на съдлъжник,
и предвид че ищецът бил заплатил и пропадащата й се 1/2 част от дълга за
същият възниквал правен интерес да претендира осъждането й за заплащане на
сумата от 13 680, 57 лв., заплатена за периода 18.02.2016 год. –
27.09.2018 год. Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на
разноски в производството.
В
срока за отговор ответната страна е оспорила иска като неоснователен и
недоказан на подробно изложени съображения. Претендира се отхвърляне на иска.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
процесуалния представител на ищеца.
Ответницата
оспорва иска посредством особения си представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
НА № *** год. ищецът и ответницата са придобили
по силата на покупко – продажда
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Я., подробно
описан. В същия е записано, че имотът е закупен за сумата от 25 000 лв.,
която ще бъде заплатена с кредит от Банка ДСК ЕАД.
Представено
е удостоверение от 14.05.2007 год. издадено от банката – кредитор, видно от
което на основание сключен на 14.05.2007 год. договор е поет банков ангажимент
за жилищен кредит в размер на 25 000 лв. , за срок от три месеца. На
23.05.2007 год. е подадено искане за вписване на законна ипотека в полза на
банката за обезпечаване на изплащането на отпуснат кредит за покупка на
жилище в размер на 25 000 лв.,
заедно с лихвите и разноските. На 18.05.2017 год. е подадено искане до съдия по
вписванията за подновяване на законна ипотека за остатъчен дълг в размер на
21 600 лв. по договор от 14.05.2007 год.
С
молба от 04.01.2019 год. банката – кредитор е изразила съгласието си за заличаване
на законната ипотека.
Представено
е копие от протокол за изплащане на постъпили суми от публична продан на
недвижим имот по ИД № *** год. по описа на ДСИ при ЯРС, видно от който е
проведена публична продан за продажба на недвижим имот – апартамент , като
сумата следва да бъде разпределена съгласно решението на ЯРС по гр. дело № ***
год. или по ½ или 11 000 лв. за всеки от съделителите
Ж.Д. и Ж. Т.. Определена е държавната такса, която се дължи от съделителите в ИД.Посочено е, че при изплащане на цената съделителят Ж.Д. е направил изявление за прихващане на
сумата, която следва да получи и след това е внесъл сумата от 11 000 лв.
Посочен е размерът на всички разноски сторени по ИД, както и същите следва а се
удържат от съделителите съобразно квотите им.След
извършените приспадания е определено , че съделителката
Ж.С.Т. следва да получи чисто сумата от 3 720, 08 лв.
Прието
е и извлечение от сметка за периода 01.03.2016 год. – 27.09.2018 год.
По
искане на ищеца по делото назначено и прието заключение на ССЕ, вещото лице по
която след извършване на необходимите справки посочва, че по процесния кредит за периода 01.03.2016 год. – 27.09.2018
год. са внесени суми от ищеца или в негова полза, както на каса в размер на
7 479 лв., така и от разплащателна с титуляр ищеца в размер на
20 677, 30 лв.Общият размер на изплатените за процесния
период суми за погасяване на задълженията по договора от 14.05.2007 год. е
28 156, 30 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е
чл.127,ал.2 ЗЗД , вр. чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг
такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от
това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на
погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез поемането
на ново задължение от погасилия дълга.
В процесния
случай страните не спорят и се установява от събраните по делото писмени
доказателства , включително ССЕ, че са сключили в качеството на
кредитополучатели договор за кредит от 14.05.2007 год. на стойност 25 000
лв. и срок за погасяване 300 месеца. Не се спори още, че получената по кредита
сума е била използвана за покупка на жилище, по повод на което е била и вписана законна ипотека от страна на
банката – кредитор.Безспорно е още, че с решение на ЯРС по гр. дело № *** год.
имотът , като неподеляем е бил изнесен на публична
продан при определена пазарна цена от 22 000 лв., както и че въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № *** год. по описа на ДСИ при
ЯРС.
Според съда безспорно се
установи още, че за исковия период , т.е. 01.03.2016 – 27.09.2018 год., ищецът
е внесъл общо сумата от 28 156, 30 лв. , с което кредитът е бил
окончателно погасен, включително банката- кредитор е поискала заличаване на
вписаната ипотека.От ответната страна не са релевирани
твърдения или ангажирани доказателства да е погасявала със свои средства суми
по кредита.
Нормата на чл.127, ал.1 от ЗЗД установява
оборима презумпция за равна задълженост
във вътрешните отношения между солидарните длъжници. В
отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от
отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения се предполага, че те дължат по равно. В случая тази презумция не е оборена от ответната страна.
Във връзка с възраженията на особения
представител по отговора на исковата молба, следва да се има предвид следното:
В конкретния казус страните не спорят, че
недвижимия имот е бил изнесен на
публична продан с решение по извършване на съдебна делба, а не по искане на ипотекарния кредитор – Банка ДСК ЕАД. Тъй като в
обективното българско право не е регламентиран специален ред
за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот, същата се извършва по реда
на изпълнителния процес по ГПК. Въпреки това публичната
продан на делбен имот не е изпълнително производство,
при нейното извършване не са приложими всички разпоредби от изпълнителния
процес, и дори не всички разпоредби от Глава ХLІІІ „Изпълнение върху недвижими имоти“, а именно:
Страни в производството по извършване на публична продан са съделителите
от исковото производство за съдебна делба, по отношение на които е постановено
решението за изнасяне на имота на публична продан, респективно техните
наследници. В това производство не е допустимо участие на
присъединени взискатели, тъй като производството не е
с характер на принудително изпълнение.Също така ЧСИ не
изпраща покани за доброволно изпълнение, не извършва опис и оценка,
не се назначава пазач, съделителите не внасян задатък ако участват като наддавачи и пр. В публичната продан като наддавачи могат да участват всички съделители,
а не само тези, които са инициирали производството, докато в публичната
продан при принудителното изпълнение длъжникът не може да участва
съгласно чл.490 от ГПК.
Предмет на
разпределение между съделителите винаги е реално
получена сума при извършената публична продан, а не обявената цена. Основанието за разпределение между
съделителите, е напълно различно от основанието за
разпределение между взискатели, посочено в
чл.460 от ГПК.При публична продан на делбен имот,
получената сума винаги е достатъчна за
удовлетворяване на съделителите, тъй като
се разпределя реално събрана сума, която не е предварително определена.Ето защо
и в диспозитива на решенията , с който делбен имот се изнася на публична продан се посочва
пазарната му стойност, като в последствие се определя получената при публичната
продан сума да бъде разпределена между съделителите
съобразно дяловете им.
Както беше посочено, в
производството за публична продан на делбен
имот, не е допустимо участие на присъединени взискатели,
тъй като същото не представлява принудително
изпълнение. Допустимо е обаче кредитор
на някой от съделителите, да
насочи изпълнението върху вземането на
съделителя-длъжник за стойността на дела
му. Този кредитор ще реализира правата си, не чрез
присъединяване като взискател в
производството между съделителите, а чрез образуване
на изпълнително производство срещу съделителя-длъжник,
в което да посочи като изпълнителен способ запор върху паричното вземане на
последния за разностойността на съсобствения дял. Тъй като обявеният за купувач
на публичната продан внася обявената цена по сметка на съдебния изпълнител,
който следва да я разпредели между съделителите,
при насочване на изпълнението върху вземането на някой от
съделителите, например чрез запор, ЧСИ, който
извършва продан на делбен имот, не
се явява орган на изпълнение по отношение на този кредитор, а трето задължено
лице по смисъла на чл.507 и сл. от ГПК, което от полагаемата се сума на съделителя- длъжник, получена при публичната продан, първо
трябва да изплати задължението към кредитора, насочил изпълнението
върху вземането за равностойност на дял, а след това ако остават суми, да
изплати дела на съделителя. Кредиторът на някои от съделителите обаче не става страна -„присъединен
взискател“ в производството за публична продан на делбен имот. Съдебният изпълнител,
извършват публичната продан по делбата по отношение на този кредитор
не е изпълнителен орган, а трето задължено лице, което следва да преведе запорираната част от сумата, представляваща
стойност на дела на съделителя-длъжник, на съдебния
изпълнител, пред който е висящо изпълнителното дело по същинското принудително
изпълнение.
Когато обаче
за купувач на изнесения на публична продан неподеляем
делбен имот, е обявен някой от съделителите/както
в процесния случай/, последният следва да внесе само
тази част от обявената сума, съответстваща на стойността
на дяловете на останалите съделители, а не цялата
обявена сума, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл.495 от ГПК прихваща от
обявената сума стойността на собствения си делбен
дял. Съдебният изпълнител може да поиска от него да внесе
само дължимите данъци, такси и разноски във връзка с имота,
съответстващи на дела му и др. При това положение, тъй като обявеният за
купувач съделител не внася стойността на своя дял,
същият няма парично вземане, поради което негов кредитор не може да насочи
изпълнението си върху такова.(Впрочем и при принудителното изпълнение, когато
като наддавач в публичната продан участва лице, което
е съсобственик с длъжника върху продавания имот, този наддавач не
внася цялата обявена сума, а само тази, която съответства на стойността
на дела на длъжника. – арг. от чл.495 от ГПК. Трябва да се има пред вид, че публичната продан на неподеляем
делбен недвижим имот и проданта на съсобствен имот по чл.500 от ГПК, извършвана в производство
по принудително изпълнение, са напълно различни правни
институти на процесуалното право.
С оглед на изяснените по-горе разлики по
отношение на публичната продан, възраженията че имотът е придобит със
съответната тежест – ипотеката, че ищецът не е внесъл цялата пазарна стойност
на имота по сметка на ДСИ, че за заплащане на стойността на дела на ответницата
не са определени от съдебния изпълнител
полагащите й се 11 000 лв. от пазарната му стойност се явяват
неоснователни.
Поради всичко
изложено до тук следва да се приеме, че
ответницата, в качеството си на солидарен длъжник, следва да понесе равна част
от цялото погасено задължение, в процесния случай
равняващо се на размерът на претенцията по искова молба – 13 680, 57
лв./предвид невъзможността съдът да присъди нещо повече от поисканото от
ищеца/, ведно с акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
18.01.2019 г., до окончателното и
изплащане.
С
оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се присъждат разноски пред първата инстанция в размер
на 2492, 62 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозити
за вещо лице и особен представител.
По изложените съображения, ЯРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН ********** да заплати на Ж.Д.Д., ЕГН ********** сумата в
размер на 13 680, 57
лева - главница, представляваща припадащата и се част от напълно погасен от
Ж.Д.Д. за
периода 01.03.2016 г. – 27.09.2018 год. договор за кредит от 14.05.2007 год. ,
сключен с Банка „ДСК“ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на исковата молба – 18.01.2019 г. г. до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН ********** да заплати на Ж.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 2492, 62 лв. -
разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: