РЕШЕНИЕ
№ 194
07.05.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 277 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.П.К. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0239-000001/05.01.2021г. издадена от Началника на Ру Асеновград при ОДМВР-Пловдив.
Твърди се, че при издаване на обжалваната ЗППАМ са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до опорочаване на процедурата по ангажиране на административно-наказателна отговорност, поради неспазване установената форма и невъзможността да се установи компетентността на актосъставителя.
Излагат се доводи, че при издаване на заповедта наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Не били налице фактическите и правните основания санкциониращият орган да издаде заповедта си. Описаната фактическа обстановка не отговаряла на действителността, а от формална страна заповедта страдала от съществени недостатъци. Излага се фактическата обстановка по случая и се твърди, че жалбоподателят бил отказал да даде кръв и урина за химико-токсикологично изследване, тъй като по време на настъпване на процесното ПТП, заедно с него се намирала и малолетната му дъщеря. Последната страдала от вродено заболяване и именно във връзка с него, същият ден двамата пътували към гр. Пловдив за преглед на детето при лекар.
Същевременно в жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, и са доказани изложените в нея факти. Сочи се, че в издаденият препис от заповедта липсвала индивидуализация на наложената със заповедта санкция - липсвал определен срок за приложение на принудителната административна мярка. Излагат се съображения, че по този начин, съществено се засягало правото на защита на адресата на акта и това обстоятелство представлявало самостоятелно основание за отмяна на обжалваният акт.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед, респ. обявяването й за нищожна и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът - Началник РУ - Асеновград при ОДМВР-Пловдив ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Алтернативно при условие на уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар и се моли за намаляване на същия до размера на минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.01.2021г. мл. автоконтрольор в РУ- Асеновград при ОДМВР-Пловдив, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение сер. АА, с бл. №670794, за това, че на 04.01.2021г. около 12.00ч. на път I 8 км. 246, като водач на лек автомобил Фолксваген „Шаран“ с рег. № *********и участник в ПТП с пострадали лица отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг Чек 3000 STK6/ARMM-0712/8327961 за установяване употребата на вещества или техните аналози. Посочено е също, че на водача е издаден и талон за медицинско изследване, № 0015324 за МБАЛ Асеновград.
В акта било отразено, че с деянието си А.К. е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
АУАН е бил предявен и връчен на адресата си на 04.01.2021г, като с него е иззет контролният талон на жалбоподателя.
На база съставения АУАН, на 05.01.2021г. Началникът на РУ- Асеновград при ОДМВР-Пловдив е приложил, с оспорената заповед, спрямо А.П.К. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на 05.01.2021г. Жалбата срещу административният акт била подадена до съда, чрез административният орган на 20.01.2021г. и заведена под вх. УРИ239000-1057 от същата дата.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, както и други документи удостоверяващи здравословното състояние на дъщерята на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП, с оглед представените по делото Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР - Пловдив и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на
основание нормата на чл.171 т.1,б.”б” от ЗДвП,
предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция
временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца,
на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване
с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване ; при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
Нормата следователно съдържа
няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, като в конкретния
случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено отказ
на водач на м.п.с. да бъде проверен с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Предпоставките за прилагането на ПАМ в тази хипотеза следователно са на
посочените дата и място в заповедта
адресатът на заповедта да е бил
водач на м.п.с. и след надлежна покана да бъде отказан да бъде
тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози по някой от горепосочените начини.
Установяването на
материалната законосъобразност на оспорен административен акт, предполага
пълно и главно доказване на всички
изложени в него фактически основания за издаването му .
За доказване
изложените в заповедта обстоятелства по делото е представен и приет като
писмено доказателство АУАН с бл. 670794/04.01.2021г.
В производствата по АПК актовете за установяване на
административно нарушение представляват, официални свидетелстващи документи и
се ползват с материална доказателствена сила касателно лично възприетите от
актосъставителя и отразени в тях факти. Съдържанието на представения по делото
АУАН не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, съответно
същият обвързва съда да приеме, за
установени обективираните в него обстоятелства касаещи поведението на
оспорващия.
Обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство се
установява и от приетия по делото медицински
талон с № 0015324.
Ето защо съдът
намира за доказани обективираните в издадената
от ответника Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0239-000001 от 05.01.2021г. факти, а
именно, че на 04.01.2021г. около 12.00ч. А.П.К. е имал качеството на „водач“ на м.п.с и е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед
са били налице всички законоустановени предпоставки и органът е бил длъжен да приложи процесната
ПАМ, тъй като при наличието на предпоставките на нормата, на чл.171,т.1 б.”б”,
същият действа при условията на обвързана компетентност.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за което е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона, не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който е приложена процесната принудителна административна мярка е в рамките на законоустановеният и то минимален такъв, а именно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца , за ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП,поради което не е налице допуснато нарушение от административният орган и в тази насока. В тази връзка съдът не споделя и оплакванията на жалбоподателя, че срокът за прилагане на ПАМ е неясен- напротив в конкретният случай същият ясно и точно е посочен в разпоредителната част на заповедта и се съдържа, както в представения като част от преписката екземпляр, така и в представения като приложение към жалбата такъв.
Следва да се посочи, че принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. „Временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността“ не съставлява санкция, т.е. административно наказание, а е
принудителна административна мярка, които се налагат за да се осигури безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В
този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС (Решение № 961 от
23.01.2018г. по адм. дело № 10633/2017г. на ВАС, Решение № 7401 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 13506/2017 г., VII о.Решение
№ 3350 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2013 г., VII о и др.). Заповедите за прилагане на ПАМ имат самостоятелни правни последици,
различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт с който
се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността
по налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН са изцяло
неприложими в случая, а оттук и какви са били причините за отказа на
жалбоподателя да бъде тестван е изцяло иррелевантен въпрос, доколкото в производството по реда на
АПК субективна страна на деянието не се изследва.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорените заповеди и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски, поради което независимо от изхода на спора съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.П.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0239-000001/05.01.2021г. издадена от Началника на РУ - Асеновград при ОДМВР-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: