Решение по дело №340/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 260018

                                               гр.Габрово, 28.10.2020г.

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Големанова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Ива Димова

                                                                                      Симона Миланези.

 

         при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №340 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Н.М.И. против Решение №131/20.03.2020г. по гр.д.№2370/2019г. на РС Габрово.

         В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че съдът бил приел, че сумата от 900лв., приведена по банковата сметка на ищеца преди подписване на договора за наем е депозит в размер на 450лв. и три месечни наема за месеците юни, юли и август 2019г.  Необоснован бил извода на съда, че показанията на св.С. следвало да се ценят с оглед неговата възможно заинтересованост. В конкретният случай съдът не бил преценил показанията на този свидетел, заедно с останалите събрани по делото доказателства, а единствено бил отбелязал, че следва да се съобрази неговата евентуална заинтересованост, тъй като същият бил във фактическо съжителство с ответницата. Именно това съжителство предполагало, че е запознат с фактическата обстановка около сключването на процесния договор за заем. От друга страна съдът кредитирал с доверие показанията на свидетеля на ищец;а - Николова, която заявила, че договора е сключен през м.май, а сключването станало през м.юни. Тази свидетелка не се била ориентирала правилно във времето, а освен това не била присъствала при сключване на договора и не е наясно с уговорките между страните. Твърди и че св.Н. била служител на агенция за недвижими имоти и била заинтересована от изхода на делото, тъй като имота бил обявен в сайта на агенцията, в която работела. В договора било записано, че депозитната сума е заплатена на ищеца преди подписване на договора. Пред съда единство следвала да се установи начина на извършване на плащането. В договора било записано, единствено, че наемните вноски се заплащат по банкова сметка, ***едвидено, тъй като страните се били договорили същият да бъде заплатен в брой. В тежест на ищеца било да докаже, че сумата от 900лв. представлява депозит и три наемни вноски, което той не бил сторил. В самият договор страните се били договорили, че депозитът е предварително платен, като в тази си част договорът имал характер на разписка. В показанията си св.С. установявал именно този факт- че депозита е заплатен в брой. Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди сторените по делото разноски. В съдебно заседание прави искане за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като първоинстанционния съд бил издал изпълнителен лист.

         Ищецът по делото  и ответник по въззивната жалба в депозирания отговор оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В с.з. от 13.10.2020г. пълномощника на ищеца прави възражения за недопустимост на жалбата, като просрочена, тъй като по време на извънредното положение сроковете били спрени, но не бил променен техния характер. По отношение искането за издаване на обратен изпълнителен лист счита, че в закона е предвидена специална процедура. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

         Обжалваното решение е постановено на 20.03.2020г. и от тази дата тече срокът за обжалването му. Тъй като 20.03.2020г. попада в периода на обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. извънредно положение в страната, то на осн. чл.чл.3 ЗМДВИП срока за обжалване е спрян, като същият на осн. §13 ЗР на ЗИД ЗМДВИП е започнал да тече от 21.05.2020г. и би следвало да изтече на 04.06.2020г. На страните са изпратени съобщения на 13.05.2020г. за постановеното решение, което жалбоподателката е получила на 08.06.2020г. Съгласно ТР №12/11.03.2013г. по тълк.д. №12/2012г., ОСГК на ВКС срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл.7, ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315, ал.2 ГПК. В настоящият случай предвид обявеното в страната извънредно положение и промените в разпоредбите относно спиране и възобновяване на процесуалните срокове следва да се приеме, че с връчване на препис от обжалваното решение е обявена друга дата за обжалване. Поради горното въззивният съд намира, че жалбата е подадена в срок.

         Въззивната жалба е от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

         Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

         С процесната искова молба е предявен иск по чл.322 ЗЗД жалбоподателката да опразни и върне на ищеца наетия от нея имот, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

         С обжалваното Решение №131/20.03.2020г. по гр.д.№2370/2019г. на РС Габрово е жалбоподателката - ответница по делото е осъдена да опразни и предаде на ищеца държането на наетия въз основа на договор за наем от 13.06.2019г. недвижим имот- апартамент на ет.4 в жилищен блок, находящ се в гр.Г., ул.О. №*** и е осъдена да заплати на ищеца сумата от 522лв.-разноски по делото.

         Решението е обжалвано изцяло.

         За да постанови решението си районният съд е приел следното  :

         По делото липсвали доказателства за заплащане на други суми по договора от страна на жалбоподателката освен сумата от 900лв., заплатена по банковата сметка на ищеца. Първоинстанционният съд приел, че показанията на св.С. не са годни да установят допълнително плащане на сумата от450лв., тъй като при преценка на същите следвало да се цени заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, тъй като същият е в съпружеско съжителство с ответницата в процесния имот. Освен това съдът приел, че съгласно чл.164, ал.1, т.4 ГПК е недопустимо доказването посредством свидетелски показания на погасяване на парични задължения, установени с писмен акт, какъвто в случай бил процесния договор за наем. От доказателствата по делото се установявало, че страните стриктно са се придържали към писмената форма, както за сключване на договора, така и за удостоверяване изпълнението на задълженията по него. По тези съображения районният съд приел, че ищцата не е доказала възражението си за последващо заплащане в брой на уговорения с договора депозит от 450лв. Предвид горното, първоинстанционният съд приел, че този депозит е част от заплатената от ответницата сума в общ размер на 900лв., като останалата част покрива задължението за наем за три месеца- месеците юни, юли и август. В противен случай следвало да се приеме, че депозит не е заплащан, но това противоречало на отразените в договора изявления на страните, че същият е заплатен при сключване на договора. Предвид изложеното било видно,у че към датата на връчване на нотариалната покана на ответницата - 19.11.2019г. същата била в неизпълнение на основното си задължение по договора за наем, а именно за заплащане на наемната цена, тъй като към тази дата липсвало плащане на вноските за м.септември и м.октомври, а следващото плащане отстрана на ответницата било извършено на 17.12.2019г., поради което ищецът законосъобразно бил упражнил правото си да прекрати наемното правоотношение, като с достигане на волеизявлението му до наемателката наемното правоотношение било прекратено и от този ден наемателят дължал връщане на наетата вещ. Това договорно задължение за връщане на наетата вещ на било изпълнено от ответницата, поради което предявения иск бил основателен.

         Въззивният съд възприема изцяло, както установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и правните изводи.

         Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал с доверие показанията на св.С. относно заплащането в брой на договорения депозит от 450лв., като предвид съжителството му на съпружески начала с ответницата ги е приел за заинтересовани. Безспорно предвид това му съжителство и то в процесния имот свидетелят е заинтересован от изхода на делото. Показанията му са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. В процесния договор страните по същия са уговорили плащането на сумите по него да се извършва по посочена от наемодателя банкова сметка, ***ие на договарящите се, че при сключването му е заплатен и уговорения депозит, което кореспондира с извършеното плащане на сумата от 900лв. Следва да се отбележи и че правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК при преценка показанията на св.С..

         Неоснователно е възражението на жалбоподателеката, че разпитаната по делото св.Н. е заинтересована от изхода на делото, тъй като ищецът отдавал под наем, чрез агенцията, в която работи свидетелката и други свои имоти. Напротив същата не е обвързана с нито една страна по делото, поради което показанията й са незаинтересовани.

         Тъй като в заплатената сума от 900лв. при сключване на договора за наем е включен депозит от 450лв., то останалата част в размер на 450лв. представлява наемни вноски за м.юни, м.юли и м.август. След тази дата единствените заплатени суми са 150лв. на 17.12.2019г. и 150лв. на 15.01.2020г. Следователно към датата на получаване на нотариалната покана, с изявлението на наемодателя за прекратяване на договора за наем, поради неплащане - 19.11.2019г. жалбоподателката е била в забава на месечните вноски за м.септември и м.октомври, поради което ищецът се е възползвал от правото си да отправи до нея предизвестие за прекратяване на договора.

         По делото не са представени доказателства, че ответницата е освободила и предала на ищеца наетото помещение, поради което предявения иск е основателен и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Следва да се отбележи и дори и ищецът да не беше се възползвал от правото си да прекрати договора, поради неплащане, то към настоящият момент срока на договора е изтекъл.

         Съобразно направеното от ответника по жалбата искане жалбоподателката следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 300лв.-разноски пред въззивната инстанция.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №131/20.03.2020г. по гр.д.№2370/2019г. на РС Габрово.

         ОСЪЖДА Н.М.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.Л.С., с ЕГН ********** *** сумата от 300лв.(триста лева)- разноски във въззивното производство.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     

 

                  

                                                        ЧЛЕНОВЕ :