О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 03.12.2019
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на трети декември
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 489 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.
153, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „МЦД2" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: с.С., общ.Сливен, ул. „С.“ № ., против решение № 196 от 05.11.2019г.
на Директора на дирекция ОДОП Бургас, с което е отказано спиране на
изпълнението на РА №Р-02002019000043-091-001 от 04.09.2019 г. издаден орган по
приходите при ТД на НАП - Бургас.
С жалбата се иска оспореното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
съображения, че решаващият орган неправилно е приел, че обезпечението наложено
чрез обезпечителни мерки, а именно запор върху земеделска и горска техника, се
явява недостатъчно, за да покрие задълженията за лихви по РА чието изпълнение
се иска да бъде спряно, както и че задължението за главница е внесено изцяло.
Претендира за направените по делото разноски.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.232 от АПК,
като е дал възможност на Директора на Дирекция ОДОП Бургас в 3-дневен срок от
получаване на частната жалба, да представи възражение и да посочи писмени
доказателства, които да приложи към възражението си. Такива не са представени в
определения срок.
Съдът намира, че жалбата е
подадена срещу акт подлежащ на оспорване, в срока по чл. 153, ал. 7 от ДОПК, от
лице имащо правен интерес от оспорване. Изпълнена е и предпоставката за
допустимост на настоящото производство, уредена в нормата на чл. 153, ал. 2 от ДОПК, а именно ревизионният акт, изпълнението на който се иска да бъде спряно
да е оспорен по съответния административен ред. С оглед установяването на
изискуемите по закон предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално
допустима.
От представените с
административната преписка доказателства се установява следното:
С РА № Р-02002019000043-091-001 от
04.09.2019 г., на „МЦД2" ЕООД, ЕИК ******** са определени задължения по
ЗКПО за периода 01.01.2013 г. 31.12.2015 г.. представляващи корпоративен данък
в размер на 78 263,03 лв. главница и 35 823,07 лв. лихви за просрочие. С
жалба вх. № ИТ-00-97-20 20.09.2019 г. по описа на ТД на НАП Бургас, РА е
обжалван изцяло. С платежно нареждане от 11.09.2019 г.. задълженото лице е
внесло доброволно размера на КД (главница в размер на 78 263,03 лв.), като
сумата на извършеното плащане не е разпределена за покриване на задълженията на
дружеството. Неизвършване на разпределение на сумите от страна на НАП до
образуване на изпълнително дело е довело до запор на разплащателната сметка с
целия размер на задължението по PA. С оглед на това, дружеството е подало
искане за прихващане на дължимо платени от него суми по РА, в срока на
доброволно изпълнение, вх. № 13673/23.10.2019 г.. Във връзка с установените
задължения по ЗКПО с обжалвания РА е образувано изпълнително дело № *********/2019
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас. С постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С190020-022-0099263 от 30.10.2019 г.
на главен публичен изпълнител при ТД на
НАП Бургас, офис Сливен, по това изпълнително дело и във връзка с молба е вх. №
13821/25.10.2019 г. на длъжника, е наложена обезпечителна мярка върху активи,
собственост на дружеството, а именно запор върху земеделска и горска техника:
ремарке, Ремарке силажокомбайн марка FLIEGL, модел ASW 271 Gigant, рег. №
СН05010, цвят СИВ, с балансова стойност 40096,24 лв.
С молба вх. № 04-М-Ж-201 от 29.10.2019 г., жалбоподателят е направил
искане за спиране на принудителното изпълнение на задълженията установени с РА,
като се е позовал на заплатена доброволно главница и предложено обезпечение –
запор върху земеделска и горска техника.
След като разгледал представените
по преписката доказателства и извлечения от инвентарните книги на дружеството
към 30.09.2019 г. и към 1.11.2019 г., решаващият орган е постановил оспореното
в настоящото производство решение, с което е отказал да спре изпълнението на
РА. Органът е приел, че липсват данни за заплащане на цялата главница по РА,
поради погасяване с внесената сума на други текущи задължения на дружеството,
като приел и че предложеното обезпечение запорът върху земеделска и горска
техника не е годна обезпечителна мярка, тъй като в оборотната ведомост и справката
за активите по категории, по отношение на предложената техника, балансовата стойност
на актива към 01.11.2019 г. ще е в размер на 31 684,45 лв.. което не
покрива размера на установените с обжалвания РА лихви за просрочие в размер на
35 823,07 лв. Органът е приел, че предложеното имущество е недостатъчно за
обезпечаване на вземанията по РА, тъй като стойността на обезпечението е
по-малка от размера на задължението по акта.
Решението на директора на
дирекция "ОДОП" е връчено на дружеството на 05.11.2019 г., съгласно
електронно известие за потвърждаване. Жалбата срещу него е подадена на 12.11.2019
г., видно от отбелязването на самата жалба.
С жалбата са представени АПВ № П-02002019183105-004-001/07.11.2019
г.; Счетоводен амортизационен
план на ремарке силажокомбайн Fliegl ASW 271 Gigant за 2019 г.; Инвентаризационен опис на ДА - ремарке силажокомбайн Fliegl ASW
271 Gigant към 30.09.2019 г., ведно със Свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника от Министерство на земеделието и храните. С представения
АПВ е прихваната цялата главница по обжалвания ревизионен акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 153, ал. 3, във
връзка с чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Същото е незаконосъобразно по следните
съображения:
Съгласно общото правило, въведено
с нормата на чл. 153, ал. 1 от ДОПК, обжалването на ревизионният акт по
административен ред не спира неговото изпълнение. Последното може да бъде
спряно от решаващия орган по искане на жалбоподателя (ал.2), в случай че се
представи надлежно обезпечение, като различните хипотези са разгледани в чл.
153, ал. 3-5 от ДОПК. Според ал. 3 на чл. 153, към искането за спиране следва
да бъдат приложени от страна на молителя доказателства за направеното
обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на
искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да
съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В хипотезите на ал. 4
решаващият орган спира изпълнението, ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в
размера по ал. 3. В останалите случаи извършва преценка, съобразно
представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението,
като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи
обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество – ал. 5.
В настоящия случай искането за
спиране се основа на заплатена главница на публичните задължения по обжалвания
РА и наложени обезпечителни мерки в хода на ревизията, което се установи от постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С190020-022-0099263 от 30.10.2019 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Бургас, офис Сливен. По това изпълнително дело и във връзка с молба е вх. №
13821/25.10.2019 г. на длъжника, е наложена обезпечителна мярка върху активи,
собственост на дружеството, а именно запор върху земеделска и горска техника:
ремарке, Ремарке силажокомбайн марка FLIEGL, модел ASW 271 Gigant, рег. №
СН05010, цвят СИВ, с балансова стойност 40096,24 лв.
Постановлението е издадено от
орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за Националната агенция
по приходите, какъвто е публичният изпълнител, както и в рамките на неговите
правомощия по чл. 195, ал. 8, вр. ал. 5 от ДОПК. В настоящото производство не
се спори между страните, а и в представената от административния орган преписка
няма данни това постановление да е било оспорвано по съответния ред и съответно
да е било отменено, поради което съдът приема, че е влязло в сила. Следва
извод, че това постановление, с което е наложено обезпечение на задълженията
предмет на РА, е породило своето правно действие, поради което има задължителен
характер, както за административните органи, вкл. решаващия орган по
отправеното искане за спиране на изпълнението, така и за съда (в този смисъл
Определение № 2811 от 4.03.2010 г. по адм. д. № 2012/2010 г. на ВАС, I отд.).
Предвид задължителния характер на това постановление, решаващият орган е
следвало да се съобрази с вписаните в него данни и да направи преценка дали
искането за спиране е основателно. В рамките на производството по искане за
спиране на изпълнение, решаващият орган няма правна възможност да изменя вече
влезлите в сила постановления за налагане на обезпечения или да ги отменя.
Органът е длъжен изцяло да се съобрази с изложените в тях данни. В настоящия
случай, решаващият орган изцяло е игнорирал приетите от публичния изпълнител данни
за балансова стойност на актива, предмет на обезпечителната мярка и е извършил
самостоятелен анализ на същите. В решението си органът е изложил крайните си
изводи, като единствено се е позовал на фактурата за придобиване на Ремарке
силажокомбайн марка FLIEGL и инвентаризационния опис на ДА за периода 01.01.2019
г. - 30.09.2019 г..
С постановлението за налагане на
запор върху Ремарке силажокомбайн марка FLIEGL, публичният изпълнител е приел,
че обезпечителната му стойност следва да се определи въз основа на балансовата стойност
на актива, като е приел, че същата е 40 096.24 лв. определена въз основа на
извлечение от инвентаризационен опис към 30.09.2019 г.. Съдът констатира, че по
представения счетоводен амортизационен план за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019
г. са предвидени амортизации в размер на 385,54 лв. месечно или общо за
годината 4626,48 лв., при което балансовата стойност на актива към 01.11.2019 г.
ще е в размер на 39 710,70 лв.. което покрива размера на установените с
обжалвания РА лихви за просрочие в размер на 35 823,07 лв. В този смисъл
са необосновани изводите на АО за недостатъчност на предложеното обезпечение.
Изводите на административния
орган относно заплащането на главницата по РА са необосновани с оглед
представения с жалбата АПВ, от който става ясно, че цялата сума за задължения по
ИД № *********/2019 за главница в размер на 78263,03 лв. е прихваната с
плащането извършено на 11.09.2019 г. от дружеството. Данни за исканото
прихващане и възстановяване е имало към момента на издаване на оспорения
административен акт, но горепосочения АПВ е издаден след този момент.
Предвид наличието на плащане и обезпечение,
което е по-голямо от размера на задължението по РА, съдът намира, че искането
на жалбоподателя следва да бъде удовлетворено и изпълнението на задължението по
РА да бъде спряно.
Предвид изложените съображения
обжалваното решение № 196 от 05.11.2019 г. за отказ за спиране на изпълнението
на ревизионен акт, издадено от директора на дирекция "Обслужване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас, е незаконосъобразно, поради
което жалбата срещу него следва да бъде уважена, а искането за спиране на
изпълнението да бъде уважено.
При този изход на спора е
основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са
установени в размер на 50 лв.-внесена д.т. и следва да му бъдат възстановени от
Централно управление на Национална агенция за приходите.
В нормата на чл. 153, ал.7 от ДОПК, не е уредено изрично, че определението на съда постановено по този ред
подлежи на обжалване, поради което неговата обжалваемост, следва да се прецени
с оглед характера на самото определение. В чл. 229, ал.1 от АПК е
регламентирано кои определения подлежат на обжалване. Това са определенията с
които се прегражда по-нататъшния ход на делото (т.1), както и в изрично
уредените в закон случаи (т.2). Настоящото определение не попада в посочените
категории, тъй като с него не се прегражда хода на делото и в ДОПК не е уредена
възможност за обжалването му, поради което и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на
основание чл.153 ал.7 от ДОПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение № 196 от 05.11.2019г. на Директора на дирекция
ОДОП Бургас, което е отказано спиране на изпълнението на РА № Р-02002019000043-091-001
от 04.09.2019 г. издаден орган по приходите при ТД на НАП - Бургас и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА изпълнението на ревизионен акт № Р-02002019000043-091-001
от 04.09.2019 г. издаден орган по приходите при ТД на НАП - Бургас.
ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите
да заплати на „МЦД2" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: с.С., общ.Сливен, ул. „С.“ № направени по делото разноски в размер
на 50 лв. (петдесет лева).
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
Определението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :