№ 842
гр. Русе, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520106859 по описа за 2023 година
Претенциите на ищците са за заплащане на парични суми във връзка с ползване
на недвижим имот от ответното дружество, както следва:
-с правно основание чл.232, ал.2, пр. първо от ЗЗД - за заплащане на неплатен
наем по договор за наем на имот;
- с правно основание чл.236 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за ползване на
имота след прекратяване/изтичане/ на договора за наем;
- с правно основание чл.236 във вр. чл.232, ал.2, пр. второ от ЗЗД – за
заплащане на консумативни разноски за ел. енергия за имота;
- с правно основание чл.236 от ЗЗД – за заплащане на обезщетени за вреди от
неосвобождаването на имота в уговорения срок поради необходимост от отправяне на
нот. покана и разходи за това;
- с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на лихви за забава.
Основават се на твърдения, че ищците са съсобственици при равни дялове на
недвижим имот в гр.Русе, ул.*** №1 и били в дългогодишни правоотношения по повод
ползването му под наем от ответното търговско дружество, като последно бил сключен
договор за наем от 20.09.2021 г. със срок на действие до 30.09.2022 г., като страните са
постигнали устна уговорка след прекратяване на договора поради изтичане на
уговорения срок помещението да се ползва до края на м. август 2023 г., за което да се
дължи обезщетение за ползване в същия размер като месечния наем по договора. Това
1
не било направено, поради което се наложило да отправят нот. покани до ответното
дружество, за което били направени разходи. Освен това ответното дружество не
платило дължими консумативни разноски за ел.енергия за обекта и такса за
възстановяване на захранването. Останали дължими частично както наеми за времето
до прекратяването на договора, така и обезщетение за лишаване от ползване за периода
след това- до м.декември 2023 г. След допуснато изменение на иска претендират за
осъждането на ответното дружество да им заплати както следва:
на ищцата С. Б. Р.:
- 306,40 лв. – неплатен наем до прекратяването на договора, от които 270 лв. за
цял месец и 36,40 лв. – частично като е посочено че става въпрос за м.юни 2022 г.; и
лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г. – общо 43,86 лв.
- 2430 лв. - обезщетение за ползване на имота след прекратяване/изтичане/ на
договора за наем за периода от прекратяването до 22-ри декември 2023 г./включително/
като този размер е 150% от месечния наем и за претендирането му ищцата се позовава
на разпоредба от договора – т.4.2. Претендира се и лихва за забава върху тази
главница за периода до 22.12.2023 г. – 88,24 лв.
- 150 лв. - за заплащане на консумативни разноски за ел. енергия за имота и за
такса за възстановяване на прекъснато захранване.
- 130 лв. - за разходи за отправяне на нот. покана за освобождаване на имота.
на ищцата М. Б. Г.:
- 270 лв. – неплатен наем до прекратяването на договора и лихва за забава върху
тази главница за периода до 22.12.2023 г. – 32,38 лв.
- 2700 лв. - обезщетение за ползване на имота след прекратяване/изтичане/ на
договора за наем за периода от прекратяването до 22-ри декември 2023 г./включително/
като този размер е 150% от месечния наем и за претендирането му ищцата се позовава
на разпоредба от договора – т.4.2. Претендира се и лихва за забава върху тази главница
за периода до 22.12.2023 г. – 104,77 лв.
- 150 лв. - за заплащане на консумативни разноски за ел. енергия за имота и за
такса за възстановяване на прекъснато захранване.
- 130 лв. - за разходи за отправяне на нот. покана за освобождаване на имота.
Ищците претендират и за присъждане на законна лихва за забава от завеждането
на иска до окончателното плащане, но не върху всички главници, а само върху тези за
неплатен наем, обезщетение за лишаване от ползване и разходи за нот. покана. По
отношение на разходите за консумативни разноски не е направено такова искане.
Претендират и за присъждане на направените по делото разноски.
2
Ответникът - „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ - МЕДИКО - ДИАГНОСТИЧНА
ЛАБОРАТОРИЯ ПРИМА ЛАБ“ ООД- Русе с ЕИК *********, оспорва предявените
искове. Признава, че ищците са съсобственици при равни дялове на недвижим имот в
гр.Русе, ул.*** №1 и били в дългогодишни правоотношения по повод ползването му
под наем от ответното търговско дружество, като последно бил сключен договор за
наем от 20.09.2021 г. със срок на действие до 30.09.2022 г., като страните са постигнали
устна уговорка след прекратяване на договора поради изтичане на уговорения срок
помещението да се ползва до края на м. август 2023 г., за което да се дължи
обезщетение за ползване в същия размер като месечния наем по договора. Оспорва
обаче да има неизплатени задължения по договора, а след прекратяването му –
относно уговореното обезщетение за ползване и консумативни разноски, т.к. доколкото
се дължало обезщетени било пратено в брой за периода до м.август 2023 г.,
включително. Твърди, че имотът е освободен на 17.08.2023 г. като се се е изнесъл,
ползвайки услугите на професионална фирма, а причината да не изнесе цялото си
оборудване била, че били правени преустройства, които вече на позволявали внасяне и
изнасяне на тежките и обемни апарати чрез мотокар или фортлифт. Твърди че при
изнасянето е предала ключа на обекта на наемодателките, за което имало
свидетели и то не само негови служители, но и външни лица.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По делото не се спори, че ищците са съсобственици при равни дялове на
недвижим имот в гр.Русе, ул.*** №1 и са били в дългогодишни правоотношения по
повод ползването му под наем от ответното търговско дружество, като последният
сключен договор за наем е от 20.09.2021 г. е със срок на действие до 30.09.2022 г. Не
се спори, че страните са постигнали устна уговорка след прекратяване на договора
поради изтичане на уговорения срок помещението да се ползва до края на м. август
2023 г., за което да се дължи обезщетение за ползване в същия размер като месечния
наем по договора.
Договорът за наем е представен в препис по делото. Размерът на уговорения
месечен наем по него е 270 лв. Изрично е уговорено, че плащанията по него следва да
се правят по банков път чрез преводи по конкретно посочени сметки на
наемодателките. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК е
недопустимо със свидетелски показания да се установяват плащания по договора.
Предвид това по отношение на въпроса дали са налице неплатени наеми за периода на
действие на договора съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице Р. Д. по
приетата икономическа е-за, с което се установява, че е налице неплатен наем
единствено към ищцата С. Б. Р. – 36,40 лв., т.к. при плащането на 02.06.2022 г. е
платено с 40 лв. по малко, но останалите месечни плащания са били с по 0,30 лв.
надвнесен месечен наем, при което положение неплатения остатък е 36,40 лв. За
3
периода от 05.06.2022 г. до 22.12.2023 г., за който се претендира лихва за забава върху
главницата същата е в размер на 6,64 лв. до тези размери следва да се уважат исковете
на ищцата Р., а за горниците над тях следва да се отхвърлят. Исковете на ищцата Г. за
неплатен наем и лихви за забава са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
след прекратяване на договора за наем. Такова действително се дължи, но по делото е
установено, че страните са постигнали устна уговорка за ползване на имота до м.август
2023 г. и за размер на обезщетението, което се дължи за ползването – размер идентичен
с наема, който се плащал преди изтичането на договора. Става въпрос за допустимо от
закона съглашение – „Страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави“ – чл.9 от ЗЗД, което е обвързващо за страните на основание чл. 20а,
ал.1 от ЗЗД – „Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“. С оглед
на това не са налице основания за прилагане на уговорката на т.4.2 от прекратения
договор за наем, предвиждаща увеличен размер на обезщетението – 150% от месечния
наем. Тази уговорка е приложима при ползване на имота след прекратяването на
договора при противопоставяне от страна на наемодателите и липса на други уговорки.
В случая е налице постиганата различна уговорка като видно от заключението на
вещото лице по приетата е-за ответникът е продължил да превежда суми по банковите
сметки на ищците като до м.февруари 2023 г. плащанията са били в пълен размер, а
след това в размер малко под 50%. Няма данни ищците да са възразили срещу това. От
заключението на вещото лице е видно, че размерите на общо дължимите суми до края
на м.август са 1146,40 лв. за ищцата Р., от които 36,40 лв. –наем и 1 110 лв. –
обезщетение, а за ищцата Г. – 1 344,60 лв . – обезщетение за лишаване от ползване.
Вещото лице е посочило и вариант при дължимост на обезщетение в размер при
условията на т.4.2 от договора, като за месеците октомври, ноември и декември 2023 г.
то е по 405 лв. на месец или общо по 1215 лв. за всяка от ищците за периода от три
месеца до края на годината, а в незавишен размер – по 810 лв. за всяка от ищците. По
отношение на плащанията на обезщетенията са допустими свидетелски показания и по
делото са разпитани посочени от страните свидетели. От показанията на същите се
установява, че ответникът е изпразнил частично обекта от оборудване, но не е успял да
направи това напълно, т.к. се е ползвал за медицинска лаборатория, бил е екипиран с
оборудване, което има специфика при пренасянето, а след преустройство на сградата
това не е възможно да бъде направено. Същевременно не са представени доказателства
ключовете на обекта да са предадени на ищците. Не са представени и писмени
доказателства за отговор на тяхната нот. покана за освобождаване на имота и
заплащане на неизплатени остатъчни задължения, която му е връчена на 30.10.2023 г.
Ответникът е имал възможност да предаде ключовете на имота, вкл. и чрез съдействие
на нотариус и отравяне на покана за предаването му като поиска запечатване на
4
останалото в него оборудване, което не е направил. Дори посочена от него свидетелка
– св.А., потвърждава, че ключът не е бил предаден на наемодателките – „… Ключът е
в лабораторията където сме сега. Не са го взели може би, защото не са го
искали…… Аз ходих с тях, отключихме, влязохме, но не искаха да го вземат ключа.
Преди това от мен лично не са го вземали ключа, от колежка не знам да са искали
ключа, не е коментирано“. При това положение не може да се приеме, че той е
освободил имота, поради което дължи обезщетение за ползването му. Преценявайки
показанията на разпитаните свидетели, вкл. отчитайки и обстоятелствата по чл.172 от
ГПК съдът намира, че не е доказано плащане на обезщетението в брой. Такива данни
изнасят само посочените от ответника свидетели, които са дългогодишни негови
служители. Показанията им обаче са изолирани и общи, взаимно противоречиви, като
липсва конкретика по отношение на дати и суми и дори не е ясно дали свидетелката А.
има предвид процесния период или изобщо продължителни период на договорни
отношения между страните
- „Имало е моменти, в които доктора ни е оставял пари и сме ги давали на ръка,
но не помня точно, минали са години, имало е случаи да сме давали пари на ръка.
Имало е случаи и през 2022 г. и 2023 г. да сме давали пари на ръка, може би един или
два пъти Давали сме ги на г-жа С.“ - св.А.;
„….За периода 2022 г. – 2023 г. е имало случаи да сме давали пари на ръка. Не
мога да кажа точно колко пъти – може би 5 пъти – 6 пъти, когато доктора е
отсъствал. Не е бивало равномерно, когато го е нямало сме давали суми. Сумите
точно не мога да се сетя – може би 400 лв. – 500 лв. и в плик ги е оставял. Давали сме
парите само на едната хазяйка….“ – св.П..
Преценявайки показанията дори само на тези две свидетелки съдът не може да
приеме за доказано изпълнение на паричното задължение на ответника. Освен това те
са в противоречие както с показанията на св.Е., установяващ, че ищците дълго време
са отсъствали, така и с обстоятелството, че ответникът първоначално е заплащал
обезщетението по банков път. Това е можел да продължи да прави и впоследствие, в
който случай би имал неопровержими доказателства за извършване на плащанията.
Освен това е видно, че първоначално е започнал да заплаща по-нисък размер на
обезщетение от дължимия, а впоследствие напълно е преустановил плащанията, което
сочи на нежелание/невъзможност за плащане. Видно е, че става въпрос не за
равномерни случаи на плащания в брой, както твърди св.П., а за целенасочено
преустановяване на плащанията. С оглед на това съдът приема, че ответникът не е
доказал погасяване на задълженията си чрез плащания в брой и изцяло се основава на
заключението на вещото лице относно размера на дължимите обезщетения като за
периода до м.август включително приема, че се дължи обезщетение в неувеличен
размер от 1 110 лв. – за ищцата Р. и 1 344,60 лв за ищцата Г.. За последните три месеца
5
от 2023 г. обезщетението се дължи в размера по т.4.2 от договора, т.к. този период е
извън обхвата на устната уговорка между страните и дори при изрично
противопоставяне от тяхна страна, манифестирано и с нот. покана до ответника. С
оглед на това на всяка се дължи обезщетение за тази част от периода в размер от по
1215 лв. или общо в размер на 2 325 лв. за ищцата Р. и 2 559,60 лв. – за ищцата Г..
Да тези размери исковете за обезщетения са доказани и основателни и следва да се
уважат, а за горниците до 2 430 лв. и 2 700 лв. да се отхвърлят. Върху дължимите суми
се дължат и лихви за забава, които при ползване на програмен продукт съдът изчисли
над претендираните от ищците размери, поради което акцесорните искове за лихва за
забава следва да се уважат изцяло. Основателен е искът за заплащане на обезщетение
за направени разноски за нот. покана, т.к. са представени доказателства за отправянето
на такава и размера на разходите за това, но не и исковете за заплащане на
консумативни разноски. Доказателства за заплащане на такива и размера им не са
представени. Освен това по делото е разпитан и св.С.С., който е професионалист в
областта на търговията и доставка на ел. енергия и имал договорни отношения с
ответник по продажба на такава на свободния пазар, но предвид преустановяването на
същите е търсил съдействие от ищцата Г., но такова не му е било указано.
На основание чл.78 от ГПК разноските по делото следва да се разпределят между
страните съразмерно уважената/отхвърлената част от исковете. Предвид това ищците
са направили разноски в общ размер съобразно представения списък по чл.80 от ГПК –
1705,20 лв. или по 852,60 лв. Съразмерно на уважената част от претенциите си ищцата
Р. има право на разноски в размер на 758,22 лв./88,93%/, а ищцата Г. има право на
разноски в размер на 703,40 лв./82,50%/. Ответникът има право на разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете от направените такива в размер на 400 лв.
или по 200 лв. спрямо всяка от ищците както следва 22,14 лв. – срещу ищцата Р.
/11,07%/ – и срещу ищцата Г. – 35 лв./17,50%/. При това положение следва да се
присъдят разноски само в полза на ищците по компенсация в размер на 736,08 лв. – на
ищцата Р. и 668,40 лв.- на ищцата Г..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ - МЕДИКО - ДИАГНОСТИЧНА
ЛАБОРАТОРИЯ ПРИМА ЛАБ“ ООД- Русе с ЕИК ********* да заплати на С. Б. Р.,
ЕГН:********** сумата в размер на 36,40 лв. – неплатен наем по договор за наем на
недвижим имот с адм. адрес гр.Русе, ул.*** №1, сключен на 20.09.2021 г. със срок на
действие до 30.09.2022 г., до 22.12.2023 г.; 6,64 лв. – лихва за забава върху тази
главница за периода от 05.06.2022 г. до 22.12.2023 г.; 2 325 лв. – обезщетение за
лишаване от ползване на същия имот от прекратяването на договора до 22.12.2023 г.;
6
88,24 лв. – лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г.; 130 лв. –
обезщетение за разходи за отправяне на нот. покана за освобождаване на имота, ведно
със законната лихва за забава върху главниците от завеждането на иска – 22.12.2023 г.,
до окончателното плащане, както и сумата в размер на 736,08 лв. – разноски по делото
по компенсация и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на 150 лв. - консумативни
разноски за ел. енергия за имота и такса за възстановяване на прекъснато захранване, а
исковете за неплатен наем, лихва за забава върху него и обезщетение за лишаване от
ползване - за горниците над горепосочените размери.
ОСЪЖДА „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ - МЕДИКО - ДИАГНОСТИЧНА
ЛАБОРАТОРИЯ ПРИМА ЛАБ“ ООД- Русе с ЕИК ********* да заплати на М. Б. Г.,
ЕГН:********** сумата в размер на 2 559,60 лв.- обезщетение за лишаване от
ползване на недвижим имот с адм. адрес гр.Русе, ул.*** №1 след прекратяване на
договора за наем по отношение на същия, сключен на 20.09.2021 г. със срок на
действие до 30.09.2022 г.; 104,77 лв.– лихва за забава върху тази главница за периода
до 22.12.2023 г.; 130 лв. – обезщетение за разходи за отправяне на нот. покана за
освобождаване на имота, ведно със законната лихва за забава върху главниците от
завеждането на иска – 22.12.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 668,40 лв. – разноски по делото по компенсация и ОТХВЪРЛЯ изцяло
исковете за заплащане на 270 лв. – неплатен наем по горепосочения договор, 32,38 лв.
– лихва за забава върху неплатения наем и 150 лв. - консумативни разноски за ел.
енергия за имота и такса за възстановяване на прекъснато захранване, а иска за
обезщетение за лишаване от ползване - за горницата над горепосочения размер.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7