№ 1629
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.
мл. с. Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223100501403 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. И. И. и П. С. И., двамата от гр. Варна, подадена
чрез процесуални представители, срещу Решение № 262971/20.12.2021 год., постановено по
гр. дело № 6920/2020 год. по описа на РС-Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № 260223/11.04.2022 год. по същото дело, с което е уважен предявен от А. П. А. от
гр. Варна против въззивниците В. И. И. и П. С. И., двамата от гр. Варна ревандикационен
иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът А. П. А. от гр.
Варна е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 872 кв. м. от
имот с № 10135.2563.2078 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-8-
1971/24.02.2020 год., идентична с ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“, местност „Свети Никола“, защрихован с червени
линии на скицата на л. 62 от гр. дело № 6920/2020 год. на РС-Варна (неправилно изписан в
решението като л. 75), при граници на реалната част: път – имот 10135.2555.221; имот
10135.2563.2; имот 10135.2563.1; имот 10135.2563.5, по силата на упражнявано давностно
владение и ответниците В. И. И. и П. С. И., двамата от гр. Варна са осъдени да предадат на
ищеца А. П. А. от гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания имот.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила по повод събирането и обсъждането на доказателствата и е
необосновано, като са изложени подробни съображения в тази насока. Неправилни и
необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че наследодателката на ищеца и
самият ищец са осъществявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за
своенете му в периода 1985 год. до 2019 год., а ответниците В. и П. И.и едва през 2019 год.
1
са заявили претенции към имота, тъй като тези изводи са изградени в резултат на
едностранчива и превратна преценка на събраните доказателства. Горните изводи на
първоинстанционния съд са изградени единствено въз основа на показанията на
ангажираните от ищеца свидетели, които показания неправилно и в нарушение на
процесуалните правила са били възприети безкритично за достоверни и кредитирани изцяло,
а показанията на ангажираните от двамата ответници свидетели, също в наршение на
процесуалните правила, са приети за недостоверни въз основа на неубедителни и нелогични
аргументи. Не са отчетени противоречията в показанията на ангажираните от ищеца
свидетели с другите доказателства по делото, не са обсъдени и доказателствата в подкрепа
на твърденията на ответниците за заинтересованост на свидетелката Н. В.ева от изхода на
спора, в резултат на което и неправилно показанията и са били възприети за достоверни;
́
неправилно са интерпретирани показанията на ангажираните от ответниците свидетели, в
резултат на което и фактическите изводи на съда са необосновани.
Неправилен е и изводът на съда, че ищецът, а преди него и наследодателката му П. Д.
са заплащали данъци за имота, като не е съобразено, че според представените доказателства,
удостоверяващи заплащането на данък от страна на П. Д. за имот - земя и сграда в гр. Варна,
р-н Приморски, ж.к. Бриз 1007, вх. Б, с партиден № 2705221174002 за периода от 2001г. до
2009г вкл. липсва информация относно декларираната площ на имота, а според
удостоверение за данъчна оценка от 03.02.2006г. площта на имота, за който П. Д. е
заплащала данъци, е 600 кв. м. Не е съобразено също, че според доказателствата (приходни
квитанции серия 6Б20, № ********** и серия Б620, № **********) едва на 23.06.2020г.
ищецът е заплатил данъци за процесния имот за минали периоди - от 02.07.2012 до
31.10.2016г. и съответно за 2020г., като липсват данни за заплащане на данъци в периода от
2016 до 2020г.; не е съобразено също, че имотът е деклариран от ищеца пред общинските
власти едва на 13.05.2019 год.
Неправилни са и изводите на съда относно правното значение на представения от
ответниците договор за наем на държавен имот от 22.06.1984 г., сключен между ОбНС –
Варна и бащата на ищеца П.А.Д., който договор касае част от процесния имот; не е
съобразено, че именно въз основа на този договор бащата на ищеца е вписан за имот №
1007Б в разписния лист към КП от 1977 год. след актуализацията на плана през 1991г.; не е
съобразено също, че с молбата си за заверяване на молба-декларация за обстоятелствена
проверка от 11.05.2006г. наследодателката на ищеца е представила същият този договор за
отдаване под наем на държавен имот от 22.06.1984г., с твърдения, че въз основа договора за
наем от 1984 година тя владее имота с площ от 600 кв. м., а по скица 967 кв. м. При
положение, че П.Д. и съпругата му П. П. Д. са получили имота по договор за наем с ОбНС –
Варна, то следва да се счита, че те са продължили да го държат на същото основание, а
изводите на първоинстанционния съд, че със спирането на плащанията по договора за наем
през 1991 год., с изграждането в имота на барака, засаждането с трайни насаждения и
извършването на подобрения, които договорът забранявал, били външен израз и
демострация на промяната на намерението на фактическата власт, са незаконосъобразни,
доколкото посочените действия следва да се окачествят като неизправност на наемателя по
договора за наем, респ. като неизпълнение на поетите с договора за наем задължения, но не
и като действия по превръщането на държането във владение. Според въззивниците по
делото липсват доказателства, които биха могли да се разглеждат като демонстрация на
промяна в намерението и за трансформиране на държането във владение. Обратно – бащата
на ищеца е продължил да бъде записан за имот 1007Б в разписния лист към КП от 1977г.,
както и в регистъра към ЗРП от 1993 год. за парцел V-1007 на основание договора за наем от
1984 год.
Незаконосъобразен е и изводът на съда относно правните последици на
влязлото в сила решение по гр. дело № 7321/2018г. на РС-Варна.
Твърди се също, че неправилно първоинстанционният съд е отрекъл
собствеността на ответниците върху ПИ 10135.2563.2078 (реална част от който е
процесният имот) въз основа на договорите, сключени с нот. акт № 25, т. 1, рег. №
2
74/11.01.1983 г. и с нот. акт вх. peг. № 10603, т. XXVII, акт № 145/22.05.2020г. на СлВп
– Варна, поради това, че праводателите им В. Й. и наследникът му В. А. не са били
собственици на имота. Изводът, че не е доказана идентичност на ПИ 10135.2563.2078 и
съответно на процесната реална част от него, с имота, предмет на нот. акт № 189, том
III от 06.04.1938 г. на ВнН е неправилен и необоснован и е в противоречие със
заключенията на двете съдебно-технически експертизи.
Неправилно е счетено за неоснователно и наведеното в условията на
евентуалност възражение на ответниците за придобиването от тях на процесния имот
по давност с начало на владението от 1983 година (сключването на договора за
продажба по нот. акт № 25/1983 год. на ВнН) с мотиви, че ответниците не са
осъществявали фактическа власт върху имота до 2019 год., тъй като имотът е бил
владян от ищеца. Считат, че анализът на събраните по делото доказателства
обоснована извода, че ответниците В. и П. И.и владеят целия ПИ 10135.2563.2078 още
от 1983 год., като до сключването на предварителния договор през месец май 2004 год.
са владяли имота за себе си и за другия съсобственик, а след това – изцяло за себе си.
Излагат доводи, че владението, получено въз основа на сключен предварителен
договор за продажба на имота, е обикновено (недобросъвестно), но периодът от 2004
год. до предявяването на иска през 2020г. е достатъчен за за придобиването му по
давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Наред с това, предвид установеното по делото, че
идентичността на имота по нот. акт № 25/1983 год. с процесния е установена със
сигурност най-малкото до линията южно от т. нар. „сухо дере", посочено като граница
в акта, то дори праводателят по този договор В. Й. да не е бил собственик, ответниците
В. и П. И.и са придобили тази част по давност, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният против тях ревандикационен иск да бъде отхвърлен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна А. П. А.,
ищец по ревандикационния иск, чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба.
Излага подробни съображения по всяко едно от наведените от двамата въззивници
оплаквания. Счита, че не са допуснати твърдяните във въззивната жалба нарушения на
процесуалния и на материалния закон, а обжалваното решение е правилно и настоява да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивниците В. и П. И.и, чрез процесуален представител,
поддържат въззивната си жалба;, настояват да бъде уважена, претендират разноски.
Въззиваемият А. П. А., лично и чрез процесуален представител, оспорва въззивната
жалба, поддържа подадения писмен отговор, претендира присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответниците (настоящи въззивници) – В. П. А.,
не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител, не изразява становище.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от А. П. А. от гр. Варна
срещу П. С. И. и В. И. И. (съпрузи), двамата от гр. Варна ревандикационен иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът А. П. А. от гр. Варна е собственик
на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 872 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 10135.2563.2078 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-8-
1971/24.02.2020 год., която реална част е идентична с поземлен имот с бивш идентификатор
10135.2563.3 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД
на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“,
местност „Свети Никола“, защрихован с червени линии на скицата на л. 62 от гр. дело №
6920/2020 год. на РС-Варна, при граници на реалната част: път – поземлен имот с
идентификатор 10135.2555.221; поземлен имот с идентификатор 10135.2563.2; поземлен
имот с идентификатор 10135.2563.1; поземлен имот с идентификатор 10135.2563.5 и
останалата част от поземлен имот с идентификатор 10135.2563.2078 и за осъждането на
3
ответниците В. И. И. и П. С. И. да предадат на ищеца А. П. А., на основание чл. 108 ЗС,
владението върху гореописания имот.
В исковата и уточняващите я молби ищецът А. П. А. от гр. Варна е навел следните
твърдения: Наследник по закон е на майка си П. П. Д., б. ж. на гр. Варна, починала на
24.04.2012 год. Сестрата на ищеца – Ж.П.П. е заявила отказ от наследството на своята
майка, който отказ е вписан по предвидения в закона ред. Твърди, че въз основа на договор
за наем на държавен имот, сключен през 1984 год., баща му П. А. е установил държане
върху гореописания имот. След смъртта на П. А. през 1988 год. фактическата власт върху
имота се е осъществявала от П. Д. – майка на ищеца. През 1991 г. П. Д. е спряла да заплаща
дължимия наем, с което е демонстрирала спрямо ОбНС – Варна промяна на намерението, с
което осъществявала фактическа власт върху имота, тоест превърнала е държането на имота
във владение за себе. Имотът е ограден с трайна ограда, в него е построена сграда за живеене
върху бетонна основа. Ищецът и майка му са засадили овошки, изкопан е кладенец,
изграден е бетонен резервоар за вода. Твърди, че майка му е придобила по давност правото
на собственост върху процесния имот в трайно установените му граници въз основа на
давностно владение с начало на владението от 1991 год. Владението и е било несъмнено,
́
спокойно и явно и след смъртта и на 24.04.2012 год. ищецът, в качеството и на неин
́́
наследник по закон е продължил владението върху гореописания имот. Тъй като
наследодателката му не разполагала с документ за собственост върху имота, през 2006 г.
предприела процедура по снабдяване с констативен НА за собственост по обстоятелствена
проверка, но община Варна актувала имота като общински с акт за частна общинска
собственост, с което било препятствано приключването на процедурата по издаване на акт
за собственост върху имота въз основа на обстоятелствена проверка. По предявен от ищеца
А. П. А. срещу община Варна установителен иск за собственост, с влязло в сила решение по
гр. дело № 7321/2018г. на РС-Варна е прието за установено по отношение на А. А., че
община Варна не е собственик на процесния имот – поземлен имот с идентификатор
10135.2563.3 по КК на гр. Варна. Междувременно въз основа на нот. акт № 189/06.04.1938 г.
на ВнН, легитимиращ лицето В. Д. Й. за собственик на описан в цитирания нот. акт имот,
със заповед на началника на СГКК – Варна е извършено изменение на КККР, като ПИ с
идентификатор 10135.2563.3 е обединен с ПИ с идентификатор 10135.2563.4, собственост на
ответниците, като двата имота са отразени в КК като един поземлен имот с идентификатор
10135.2563.2078. След обединяването на двата поземлени имота В. П. А., в качеството му на
наследник на В. Д. Й. е продал на двамата ответници 1 000 кв. ид. части от ПИ с
идентификатор 10135.2563.2078, представляващ бивши имоти с идентификатори
10135.2563.3 и 10135.2563.2078.4 по КК на гр. Варна преди изменението и.
́
Ищецът твърди, че наследникът на В. Д. Й. – В. П. А. – не е бил собственик на
продадения имот, поради което и договорът не легитимира ответниците като собственици
на имота; освен това към момента на сключването му е бил завършен фактическия състав
на придобивната давност в полза на ищеца. През месец април 2019 год. ищецът е бил
отстранен от своя имот от ответниците, които премахнали входната врата откъм улицата и
частично оградата между техния имот и имота на ищеца, след което той подал против тях
жалба за самоуправство.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на
ответниците да му предадат владението върху собствения му имот, описан по – горе,
придобит по давност с начало на владението на наследодателката му П. П. Д. от 1991
година.
В писмени отговори с идентично съдържание, подадени в срока по чл. 131 ГПК чрез
процесуални представители, ответниците В. и П. И.и, оспорват иска. Оспорват
праводателката на ищеца П. Д. да е придобила собствеността върху имота въз основа на
давностно владение. Излагат, че договорът за наем от 22.06.1984г. не е прекратен, ищецът и
праводателите му имат качеството на държатели, като нито ищецът, нито праводателите му
са обърнали държането на имота във владение за себе си. Навеждат, че с влязло в сила
решение по гр. дело № 20738/2010 год. на РС-Варна е бил отхвърлен предявен от
4
наследодателката на ищеца П. П. Д. против община Варна положителен установителен иск
за собственост върху бившия ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по КК на гр. Варна при
твърдения за придобиването му по давност въз основа на владение с начало на владението
от 1997 год. Навеждат още, че в случай, че се приеме, че праводателите на ищеца или той
самият са владели имота (обърнали са държането във владение за себе си) то владението не е
било непрекъснато, нито спокойно, нито е било явно; оспорват също, че ищецът е
продължил владението на праводателката си П. П. Д..
Ответниците противопоставят собствени права върху процесната реална част от
имот ПИ идентификатор 10135.2563.3.2078 по КК, представляваща представляваща бивш
имот с идентификатор 10135.2563.3, придобити както следва: С нот. акт № 189, том III, per.
№1991, н. д. №597/06.04.1938г. на ВнН, В. Д. Й. е признат за собственик въз основа на
публичен търг на лозе-хавра в м-ст „Акчилар“ с площ от 2, 2 дка. С договор за прехвърляне
на собствеността върху имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт
№ 25, том I, дело № 74/11.01.1983г. на ВнН, В. Д. Й. е прехвърлил на двамата ответници
1200 кв. м. ид. части от притежавания от него имот. Страните по горния договор са
постигнали устно споразумение за разпределение на ползването на съсобствения имот
(целия с площ от 2, 2 дка), като са уговорили приобретателите (настоящите ответници) да
ползват южната му част с площ 1 200 кв. м., а прехвърлителят – северната, с площ от около
1000 кв. м., граничеща с вече главния път „Варна – Виница“. Към датата на договора целият
имот от 2200 кв. м. е бил ограден, между ползваните от съсобствениците реални части
(южна и северна) не е поставяна ограда, тъй като границата между тях е била естествена и е
минавала по „лозарския път“, описан в нот. акт № 189/1938 год. Ползването на двете части
от имота е било сравнително обособено, поради което и при попълването през 1991 год. на
на КП от 1977 год. двете реални части са отразени като отделни имоти, ползваната от
продавача В. Д. Й. част е отразена като имот с пл. № 1007-б, а ползваната от купувачите –
като имот с пл. № 992, за които имоти по ЗРП от 1993 г. са отредени и отделни,
самостоятелни парцели. Твърдят още, че след сключването на договора през 1983 г., в
изпълнение на задълженията си по този договор ответникът В. И. И. е построил в
ползваната от В. Д. Й. част от имота паянтова постройка върху бетонна основа, въз основа
на разрешение за строеж, която постройка не е била пригодена за живеене, а е
предназначена единствено за съхранение на стопански инвентар. В. Д. Й. е владял описания
имот (процесната реална част) до 1986 год., когато в част от имота на площ от 600 кв. м. е
бил настанен като наемател П. А. – наследодател на ищеца. П. А. е ползвал имота до
смъртта си през 1988 год., а след това съпругата му П. Д. е ползвала отдадения под наем на
съпруга и имот още няколко години, след което го е изоставила.
́
Навеждат още, че на 05.05.2004г. ответниците сключили предварителен договор с
наследника на В. Д. Й. – В. П. А., според който договор В. А. се е задължил да продаде на
ответниците В. и П. И.и имот от 1000 кв. м. в гр. Варна, м-ст Акчелар, представляващ
парцел V–1007Б по ЗРП, заедно с построената в него барака, подобренията в имота и целия
стопански инвентар. По КП от 2004 год. описаният имот (парцел V – 1007Б) е отразен като
имот с пл. № 50; по плана на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен през 2006 год. – като
новообразуван имот с пл. № 526.50 с площ от 872 кв. м., а по КК, одобрена през 2008 год.,
като поземлен имот с идентификатор 10135.2563.3. Със сключването на предварителния
договор от 05.05.2004 год. целият имот с идентификатор 10135.2563.2078 по сега
действащата КК, вкл. и процесната реална част, се владее от ответниците, като след 2004-
2005 год. наследодателката на ищеца П. Д., която до този момент макар и рядко посещавала
имота, в който съпругът и бил настанен под наем, престанала изобщо да го посещава, а през
́
2009 год. преустановила плащането на данъци за имота, поради което данъчната и партида е
́
закрита.
В тази част на имота (т. е. в процесната реална част) ответниците отглеждали
зеленчуци, складирали материали и строителен инвентар; в постройката съхранявали сечива
и инвентар, а понякога там се подслонявал и техен помощник, който поддържал двора; в
периода 2015-2016г. ответниците поставили нова ограда по северната граница на имота -
5
откъм главния път Варна – Виница. Въз основа на заявление, подадено от ответниците и В.
П. А. (страните по предварителния договор от 05.05.2004 год.), на 24.02.2020 год. е
допуснато изменение на КК на гр. Варна, като ПИ с идентификатор 10135.2563.3 и ПИ с
идентификатор 10135.2563.4 са отразени в КК като един имот с идентификатор
10135.2563.2078. С договор за продажба, скл. с нот. акт № 79/22.05.2020 год. на ВнН, В. П.
А. е продал на ответниците притежаваните от него по наследство от баща му В. Д. Й.
1000/2200 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по КК на гр. Варна.
С оглед изложеното ответниците твърдят, че са собственици на целия имот,
включително и на процесната реална част, въз основа на двата договора скл. с нот. акт №
25/1983 год. и с нот. акт № 79/2020 год.
В условията на евентуалност твъдят, че са собственици на процесната реална част от
имота с идентификатор 10135.2563.2078 по КК на гр. Варна по давност въз основа на
владение, осъществявано в периода 1983 година до настоящия момент, като до 2004 г.
ответниците са давностили имота за себе си и за другия съсобственик, а след 2004 год. –
само за себе си.
Въз основа на изложеното считат, че предявеният против тях ревандикационен иск е
неоснователен и настояват за отхвърлянето му. Претендират присъждане на сторените
разноски.
В допълнително становище ищецът поддържа иска си на предявеното основание и
оспорва правата на ответниците. Оспорва ответниците да са осъществявали владение върху
процесната реална част, като твърди, че изобщо не са влизали в имота му до април 2019 год.,
когато са премахнали оградата между неговия и техния имот и са го отстранили от имота.
Оспорва, че праводателят на двамата ответници – В. Д. Й., е бил собственик на процесния
имот (респ. на процесната реална част), тъй като описаният в нот. акт № 189/1938 год. имот,
не включва процесната реална част, т. е., не е идентичен с процесната реална част. Оспорва
ответникът В. И. да е изградил постройка в имота въз основа на строителното разрешение.
Твърди, че към 1984г., когато е сключен договорът за наем, имотът е бил незастроен, а
самият договор изрично е забранявал да се строи в имота. Оспорва и предварителния
договор от 05.05.2004 год., като твърди, че е антидатиран и съставен за целите на
настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез представител, поддържа предявения иск и
настоява за уважаването му. Претендира присъждане на сторените разноски .
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват
иска, поддържат подадените писмени отговори.
Третото лице – помагач на страната на ответниците – В. П. А., чрез процесуален
представител, оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените удостоверения за
наследници от 10.05.2006 год. и от 09.07.2012 год., издадени от община Варна, че ищецът А.
П. А. е наследник по закон на П.А.Д., б. ж. на гр. Варна, починал на 01.10.1988 год. и на П.
П. Д., б. ж. на гр. Варна, починала на 24.04.2012 год.
От удостоверение от 17.07.2012 год., изд. по ч. гр. дело № 10152/2012 год. на РС-
Варна, е видно, че Ж.П.П. (сестра на ищеца) е заявила отказ от наследството на майка си П.
П. Д., б. ж. на гр. Варна, починала на 24.04.2012 год. и отказът и е вписан в особената за
́
това книга, водена в РС-Варна.
Видно от договор за отдаване под наем на държавен имот от 22.06.1984г., сключен
между Служба „Земеделие“ при Общински народен съвет Варна и П.А.Д., на последния е
предоставена за ползване под наем хавра в м-ст „Сотира“, с площ 600 кв. м. при граници:
Г.К.Ч.; В. И. и Б.П.. Договорът е сключен за срок от една календарна година и се подновява
през януари на съответната година, в случай, че са спазени условията, при които е нает
6
имота. Според извършените в договора отбелязвания, последният заплатен наем за имота е
на дата 07.10.1991 год.
В писмо от 11.10.2006 год. от община Варна, дирекция „Общинска собственост“ до П.
П. Д., общината е постановила отказ по молбата на П. Д. от 11.05.2006 год. за издаване на
удостоверение за снабдяване на Д. с документ за собственост по обстоятелствена проверка
за 367 кв. м. ид. части от парцел V пл. № 1007Б, кв. 1 по плана на ж. к. Бриз", землище гр.
Варна. Мотивите за отказа са, че издаването на исканото удостоверение ще засегне правата
на трети лица, а именно – на наследниците на В. Д. Й., предявили реституционни претенции
по ЗСПЗЗ и на които ПК – Варна с Решение № 771/05.02.2001 год. е признала правото на
собственост при условията на § 4 от ЗСПЗЗ.
От удостоверение от 07.03.2007 год., издадено от община Варна, Дирекция
„Общинска собственост“, отдел „Земеделие" е видно, че с молба от 11.05.2006 год.
наследодателката на ищеца П. П. Д. е предприела процедура за признаване правото и на
́
собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. № 1007Б, кв. 1 по
плана на ж. к."Бриз", Варна чрез извършване на обстоятелствена проверка. От
удостоверението се установява още, че към датата на издаването му (07.03.2007 год.) за
имота няма съставен акт за държавна собственост или акт за общинска собственост, няма
извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др.
От удостоверение от 26.10.2010 год. (л. 27 от делото на РС-Варна), издадено от
община Варна, издадено във връзка с подадена от П. Д. молба-декларация с вх. № ЗАО
37406/16.09.2009 год. по рег. на община Варна по повод снабдяването на Д. с документ за
собственост по обстоятелствена проверка за парцел V-1007Б, находящ се в гр. Варна, ж. к.
Бриз, с площ от 867 кв. м., се установява, че имотът (земя от 867 кв. м., вкл. и сграда със
застроена площ от 20 кв. м.) е деклариран пред община Варна с декларация с вх. № 4927-76-
01 от дата 09.02.2001 год. и е открита данъчна партида за имота на името на П. Д. с №
2705221174002.
На л. 28-36 от делото на РС-Варна са представени квитанции, удостоверяващи
заплащането от П. П. Д. на местни данъци и такси за имот (земя и сграда) № 1007, находящ
се ж. к. "Бриз", гр. Варна за периода 2001 год. – 2009 год. включително.
Видно от разписен лист към проекта за дворищна регулация на гр. Варна имот с пл. №
1007Б е записан на П.А.Д. на основание договор за наем от Служба Земеделие.
От удостоверение от 16.05.2019 год., издадено от Община Варна, Дирекция „Местни
данъци" се установява, че за ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по КК на гр. Варна е открита
партида на А. П. А. и към 15.05.2019 год. за имота няма непогасени данъчни задължения.
С влязло в сила Решение № 4151/31.10.2011 год. по гр. дело № 20738/2010 год. по
описа на РС-Варна е отхвърлен предявен от П. П. Д. против община Варна положителен
установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните,
че П. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2563.3
по КК на гр. Варна, въз основа на давностно владение, осъщестявано в периода 1997 год. до
предявяване на иска – 28.12.2010 год.
С влязло в сила решение по гр. дело № 7321/2018 год. по описа на РС-Варна е уважен
предявен от А. П. А. против община Варна отрицателен установителен иск за собственост,
като е прието за установено в отношенията между страните, че община Варна не е
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2563.3. по КККР на гр. Варна, с площ от 872 кв.
м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж. к. „Бриз–юг", м-ст „Свети Никола“, при
граници на имота: ПИ с идентификатори 10135.2555.221, 10135.2563.4, 10135.2563.2,
10135.2563.1. Правният си интерес от иска ищецът А. А. е обосновал с обстоятелството, че е
собственик на гореописания имот въз основа на упражнявано от него и от наследодателя му
П. Д. давностно владение.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, купен от публична
продажба, № 189, том II, дело № 597/1938г. на ВнН (л. 106 от делото на РС-Варна), В. Д. Ю.
7
е признат са собственик на недвижим имот, закупен на публичен търг (принадлежал на
Г.Д.Г.), представляващ лозе с площ 2,2 дка (два декара и два ара), находящо се в землището
на Варненските лозя, м-ст „Акчелар" при граници -наследници на Г.П.; наследници на Я.А.,
наследници на С.Й. и шосе за с. Кичево, като от северната страна лозето се пресича от
лозарски път, който съединява шосето за с. Кичево с Царевския път.
Видно от служебна бележка от 20.05.1966 г. (л. 140 от делото на РС-Варна), издадена
от Старши агроном при отдел „Селско стопанство“ при ГОНС Варна, на лицето В. Д. Й. има
записано лозе от 1, 2 дка празно място и овощна градина от 1 дка в м-ст „Акчелар" при
граници: Е.Г.С.; И.К.; път; дере.
От писмо от 19.03.2021г. (л. 330 от делото на РС-Варна) от Община Варна, е видно, че
към месец май 1966 година длъжността „Старши агроном" в отдел „Селско стопанство" към
ГОНС – Варна е била заемана от Н.З.Ж..
От заключението на съдебно-почерковата експертиза, изслушано в първата
инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и
от изявленията навещото лице в съдебно заседание, се установява, че подписът, положен за
„ст. агроном" в цитираната служебна бележка от 20.05.1966 год. е изпълнен от лицето
Н.З.Ж..
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с нот. акт № 25/11.01.1983 год., том I, дело № № 74/1983 год. на ВнН, В. Д.
Й. е прехвърлил на съпрузите В. И. И. и П. С. И. следния свой собствен недвижим имот:
лозе с пространство от 1 200 кв. м. ид. части от от цялото с общо пространство 2 200 кв. м.,
находящо се в местността "Акчелар" край гр. Варна, попадащо в терен за здравни и
курортни нужди при съседи на цялото място: Е.С.; наследници на И.К., сухо дере и лозарски
път.
Видно от разрешение за строеж № 34/31.08.1983г. на В. И. И. е разрешено, на
основание чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.), да построи сезонна постройка с площ 20 кв. м.,
както същата се извърши от употребяван дървен материал, етернитови или пластмасови
плоскости или леки панели. В разрешението за строеж имотът, за който е дадено, е описан
като м. Акчелар – курортни и здравни нужди.
От удостоверение за наследници на В. Д. Й., изд. от СГО, район Средец“ е видно, че
същият е починал на 04.04.1989 год. и негов наследник по закон е синът му В. П. А..
От акт за раждане № 1288/26.10.1967 год., съставен длъжностно лице оп гражданско
съС.ие при община Добрич, на В. П. А. е видно, че въз основа на решение по гр. д.
№4135/1983 на Районен съд –гр. Варна е допуснато (непълно) осиновяване на В. П. А. от В.
Й. Д..
Видно от удостоверение, издадено от Служба Архив при Варненски районен съд, гр.
дело № 4135/1983г. на Районен съд – Варна е образувано по молба за осиновяване на В. Й.
Д. и е приключило с решение от 15.12.1983г.
От извлечение от регистъра на имотите по помощния кадастрален план (ПКП) към
плана на новообразуванити имоти (ПНИ) на м. „Свети Никола“, гр. Варна, в която попада
процесният имот, съставен към 07.05.2002 год., е видно, че поземлен имот с пл. № 50 по
ПКП е записан на община Варна.
От извлечение от регистъра на имотите към ПНИ на м. „Свети Никола“, гр. Варна,
одобрен със заповед РД -07-7706-203/08.08.2007г. на областния управител на област с адм.
център гр. Варна, имот с пл. № 50 по ПНИ е записан на „неидентифициран собственик“.
Видно от предварителен договор за продажба на недвижим имот от 5.5.2004г. (л. 112
от делото на РС-Варна) В. П. А. се е задължил да прехвърли на В. И. И. и П. С. И.
собтвеността върху придобития от него по наследство и реституция имот – дворно място с
площ от 1000 кв. м., в гр.Варна, в местност „Акчилар", представлящо парцел V, пл. №
1007Б, с площ по скица 967 кв. м. по плана на ж. к. "Бриз", землище Варна, заедно с
намиращата се в имота барака, подобрения насаждения и целия стопански инвентар.
8
Страните са договорили сключването на окончателния договор да се извърши в срок от един
месец от издаването на заповед за възстановяване собствеността на продавача, съгл.
Решението № 771/5.02.2001г. на ПК - Варна, но не по-късно от шест месеца след
утвърждаване на новия имотен план за областта и влизането му в сила. В т. 7 от
предварителния договор е посочено, (е купувачите обработват и ползват имота преди
подписването на този договор и продавачът като собственик с признато право на реституция
е съгласен купувачите да продължат да владеят и да ползват имота.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза от 19.04.2021 год., изслушано в
първата инстанция, неоспорено от страните, кредитирано оот съда като обективно и
безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че не е
възможно да се установи периода на създаване на документа, материализиращ
предварителния договор, чрез изследване на подписите на подписалите го лица по време
към 2004 г. и към 2020г. (вещото лице не е установило съществени промени в подписите на
страните по договора) и на хартията, на която е съставен документа.
От документите по реституционна преписка по заявление с вх. № 10059/18.11.1991
год. по описа на ПК-Варна , е видно, че със заявление под горния вх. номер В. П. А. е
заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ лозе – хавра с площ от 1, 0 дка; към заявлението
са представени нот. акт № 189/1938г. и удостоверение за наследници на В. Д. Й..
С решение № 771/05.02.2001г. на ПК-Варна на наследниците на В. Д. Й. е признато
правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе от 1, 000 дка,
находящо се в терен по § 4 на гр. Варна, в местността Белица. В решението е посочено, че
признатия за възстановяване имот представлява част от имот с пл. № 12992 по КП от 1956
год.
С к. н. а. № 176/28.07.2004 год., том І, рег. № 2166, дело № 175/2004 год. на нотариус
В. Д. с рег. № 115 по рег. на Нот. камара, ответниците В. и П. И.и са признати за
собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
Приморски, адм. адрес местност „Акчелар“ № 159, а именно: лозе с площ 1200 кв. м.,
съставляващо ПИ № 992 в кв. 18 по плана на ж. к. "Бриз" (м-ст „Акчелар“), при граници път;
ПИ № № 991, 993-в, общински, 1007-б, 1007-а, ведно с построената в имота жилищна сграда
с РЗП от 80 кв. м. и гараж.
На 30.04.2019 год. ищецът А. П. А. е подал жалба до 30.04.2019г., видно от която
същият се е жалил, че на 27.04.2019г., съседите му С. И., неговият баща В. И. и техният зет
са отрязали дървета в собствения му имот в ж. к. Бирз, м-ст „Свети Никола“ гр. Варна, с
идентификатор 10135.2563.3, премахнали са входната врата откъм булеварда, както и
оградата, която граничи с техния имот.
Със Заповед №18-1971/24.02.2020г. на началника на СГКК гр.Варна е одобрено
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със
заповед №РД-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, като е нанесен нов обект
в КККР, а именно поземлен имот с идентификатор 10135.2563.2078 с площ 2323 кв.м.,
начин на трайно ползване: средно застрояване, собственост на В. Д. Й., П. С. И. и В. И. И., а
имотите с идентификатори 10135.2563.3 и 10135.2563.4 са заличени.
С договор за продажба, скл. с нот. акт № 79/22.05.2020 год., том І, рег. № 1480, дело
№ 71/2020 год. на нотариус Ж. К. с рег. № 149 по рег. на Нот. камара, В. П. А. е продал на
ответниците П. С. И. и В. И. И. притежаван от него по наследство имот, а именно: 1000 /
2200 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по КККР на гр. Варна,
одобрени със заповед № 18-92/14.10.2008г. на АГКК, с последно изменение със заповед №
18-1971 – 24.02.2020г. на началника на СГКК гр.Варна, целият с площ от 2 323 кв. м., с
предходни идентификатори 10135.2563.4 и 10135.2563.3.
От заключението на първоначалната СТЕ от 17.02.2021 год. и от изявленията на
вещото лице инж. С. К. в съдебно заседание се установява следното:
9
По КП от 1936 г. процесна реална част попада с площ от 47 кв. м. в ПИ с пл. № 1060,
в черен път, в пътя за с. Кичево и с. Царево, в дере, в черен път и в ПИ с пл. № 447.
Останалата част от имот с идентификатор 10135.2563.2078 по КК попада в ПИ с пл. № 1060
по КП от 1936 год., за който в разписния лист към КП от 1936г. са вписани наследници на
Г.К. (Скица-приложение № 1 към заключението). По топографо-геодезичния план от 1956
год. процесната реална част от ПИ 10135.2563.2078 по КК попада в територия с незатворен
контур, без планоснимачен номер и без вписан собственик в разписния лист към плана. В
КП от 1956 год. ПИ с пл. № 992 не е отразен; отчасти е нанесено (изчертано) трасето на
старото шосе пътя Варна – с. Кичево (гр. Балчик), с. Царево. Трасето на старото шосе
съвпада с пътя, свързващ гр. Варна със с. Кичево и с. Царево (Виница), а процесната реална
част попада върху трасето на старото шосе (Скица – приложение № 2 към заключението).
По КП на местност "Св. Никола" от 1977 год. процесната реална част от имота с
идентификатор 10135.2563.2078 по КК попада върху територия без планоснимачен номер,
ограничена от трасето на новия и трасето на стария път Варна – с. Кичево, с. Виница. В
територията, ограничена от двата пътя, има нанесен имот с пл. № 1007 с вписан собственик
в разписния лист – Г.К.Ч., който е заличен и за собственици са вписани Н.К.К. и Г.К.К..
След актуализцията на КП от 1977 год. през 1991 год. процесната реална част от имота с
идентификатор 10135.2563.2078 по действащата КК е нанесена в КП като отделен имот с пл.
№ 1007Б, чиято площ, изчислена по графични данни е 880 кв. м. (Скица – приложение № 3
към заключението) и е записан в разписния лист към КП на П.А.Д.. В съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че в разписния лист към КП от 1977 год. имот с пл. № 1007 в
първия запис е записан на Б.Б., а впоследствие след нанасянето на имот с пл. № 1007Б,
новонанесеният имот е записан на П.Д..
Установява се още от заключението, че по КП от 1977 год. процесната реална част на
север граничи с пътя Варна-Виница; на изток – с ПИ с пл. № 2726 и с ПИ с пл. № 1007А; на
юг – с ПИ с пл. № 992 и на запад - с територия без пл. номер. В КП от 1977 год. е нанесен и
новият път Варна- Виница (Скица – приложение № 3 към заключението). По ЗРП на ж. к.
"Бриз", гр. Варна, одобрен със Заповед на кмета на община Варна от 15.09.1993г. за ПИ с пл.
№ 1007Б, идентичен с процесната реална част, е отреден парцел (УПИ) V-1007Б, кв. 1,
предвиден за жилищно строителство, а част от имота с пл. № 1007Б попада в проектна улица
(Скица – приложение № 4 към заключението). Процесната реална част е извън обхвата на
плана на старите имотни граници (ПСИГ) към помощния кадастрален план (ПКП) на
местност "Свети Никола" от 2004 год. По ПСИГ останалата част от ПИ с идентификатор
10135.2563.2078 попада върху имот с пл. № 33, записан на наследници на В. Д. Й.. По ПСИГ
имот с пл. № 33 на север съсед/съседи няма; на изток граничи с път; на юг – с имот с пл. №
30, записан на неидентифициран собственик; на запад – с имот с пл. № 32, записан на
неиндентифициран собственик (Скица – приложение № 5 към заключението). По КП към
ПКП на м. „Св. Никола“ Варна, процесната реална част е идентична с ПИ с пл. № 50, с площ
от 872 кв. м., записана в регистъра към ПКП на община Варна (Скица – приложение № 6 към
заключението). По ПНИ на с. о. "Св. Никола", одобрен със заповед на Областния управител
на област с адм. център Варна от 2007 г. процесната реална част от ПИ с идентификаткор
10135.2563.2078 по действащата КК е идентична с ПИ с пл. № 10135.2563.50, с площ от 872
кв. м.; в регистъра към ПНИ имотът с пл. № 10135.2563.50 е записан на неидентифициран
собственик. Сравнявайки КП от 1936 г. и РП от 1937 год., вкл. и разписните листи
(регистри) към тях, вещото лице заключва, че имотът, описан в нот. акт № 189/1938 год. се
идентифицира само по две граници: от юг – Я.А. и от север – пътят гр. Варна – с. Царевци
(старото име на с. Виница в периода 1934 – 1947 год. е с. Царево). Описаният в нот. акт №
189/1938 год. и пресичащ от север имота (лозето) лозарски път, който съединява шосето за с.
Кичево с Царевския път, е полски път покрай дерето; северната граница на имот с пл. №
1060 по КП от 1936 год. е полски път, т. е., част от лозето се намира между двата пътя
(полски път и шосето за с. Кичево). След като северната граница на имот с пл. № 1060 по
КП от 1936 год. граничи с полски път, а според описанието в нот. акт № 189/1938 год.
имотът не се пресича от пътя Варна – с. Царево, с. Кичево, а граничи с него, вещото лице
счита, че при тези данни имотът, описан в нот. акт № 189/1938 год., е част от имот с пл. №
10
1060 по КП от 1936 год., но не може да се определи еднозначно и категорично
местоположението му. При сравняването на имота по нот. акт № 25/1983 год. с КП от 1977
г. и данните от разписния лист към този план, се установява, че ПИ с идентификатор
10135.2563.2078 по действащата КК попада в описаната територия. Описаният в нот. акт №
25/1983 год. имот обаче, не би могъл да граничи с имот на наследници на И.К., защото
между тях се намира имот с пл. № 991, записан на Б.С.Н. (Скица – приложение № 3 към
заключението). Точните граници на поземления имот, описан в документите са собственост
не могат да се определят, тъй като не може да се получи имот със затворен контур –
границите на сухото дере не достигат до границите на имота, записан на Е.С., не достигат и
до лозарския път, поради което и не може да се определи каква част от процесния имот
(процесната реална част от имота с идентификатор 10135.2563.2078 по КК) и дали изобщо
някаква част попада в описания в нот. акт № 25/1983 год. имот от 2200 кв. м. Установява се
още, че процесната реална част от 872 кв. м. е частично идентична с описания в нот. акт №
79/22.05.2020 год. на ВнН, акт № 145/22.05.2020 год. по описа на СлВп-Варна ПИ с
идентификатор 10135.2563.2078 по КК с площ по КК от 2323 кв. м. Процесната реална част
е идентична с ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по КК преди изменението и от 2020 год.
́
При извършения оглед на имота вещото лице е установило две паянтови сгради в
процесната реална част – жилищна и стопанска. Жилищната паянтова сграда се състои от
две помещения и навес с обща застроена площ от 22 кв. м. (Скица - приложение № 10 към
заключението); същата е с дървена конструкция със стени от фазерни платна и
топлоизолация от студопор, изградена е върху бетонна плоча. Стопанската паянтова сграда е
от метална конструкция, представлява павилион и е с площ от 2, 5 кв. м. При огледа вещото
лице е констатирало, че южната граница на процесната реална част не е оградена. След
извършен допълнителен оглед (във връзка с изготвянето на допълнително заключение), в
съдебно заседание на 28.04.2021 г. в първата инстанция, вещото лице е пояснило, че между
двата имота – имоти с идентификатори 10135.2563.3 и 10135.2563.4 по КК преди
изменението и през 2020 год. – в източната им половина има изградена ограда. След анализ
́
на аерофото снимките вещото лице е установило, че на мястото където между двата имота е
нямало ограда, има постройка или фургон и същата е била на място (на границата между
двата имота) в периода от 2003 год. до 2019 год. След анализ на аерофото снимките вещото
лице заключва, че между бившите имоти с идентификатори 10135.2563.3 и 10135.2563.4 по
КК преди изменението и през 2020 год. има ясно изразена граница. Южната граница на
́
процесната реална част представлява откос и тази част (процесната реална част) е по-висока.
́
Въз основа на анализа на снимките от електронната платформа „google maps“ вещото лице
заключва, че някога достъпът до процесната реална част (бивш имот с идентификатор
10135.2563.3) се е осъществявал от вход, който се намира в източната част на северната
ограда – Приложение № 8 към заключението. От анализа на снимките от електронната
платформа „google maps“ от 2013 год. и 2019 год. е установено и наличието на
сграда/постройка/ през 2012 г., разположена в ПИ 10135.2563.4 на границата между двата
имота, служеща за ограда (граница) между имотите – Приложение № 9 към заключението.
Имот 10135.2563.3 по КК преди изменението и през 2020 год. е ограден по северната,
́
източната и западната граници – приложения № № 8, 9 и 10 към заключението. От
заключението се установява още, че пътят Варна – с. Кичево, с. Царево е отразен в КП от
1936 год. а също и че пътят Варна-Кичево, Царевци, посочен в нот. акт № 189/1938 година, е
един и същ с пътя Варна-Кичево, Виница и Винишки път. Има изменение на отделните
участъци в трасето Варна-Кичево, Виница, отразено в КП от 1956 год. Под „старо шосе“
следва да се разбира останал, изменен участък от старото трасе на пътя Варна – с. Кичево, с.
Царево (Виница).
От заключението на допълнителната СТЕ от 20.04.2021 год. и от изявленията на
вещото лице инж. Ст. К. в съдебно заседание се установява следното: Лозарският път, който
съединява шосето за с. Кичево с пътя за с. Царево (Виница), съгласно описанието в нот. акт
№ 189/1938 год., е показан на Скица – приложение № 10 и № 11 към допълнителното
заключение, защрихован със сини щрихи; с червени щрихи е отразен пътят за с. Кичево
(Балчик), с. Царево. Според вещото лице „Кичевският път“ е именно отразеният със сини
11
щрихи на Скици - приложения № 10 и № 11 към допълнителното заключение лозарски път;
с червен кръг на скици – Приложения № 10 и № 11 е отбелязано мястото на пресичане на
лозарския път за с. Кичево с пътя за с. Царево (Царевския път). Описаният в нот. акт №
189/1938 год. имот попада в ПИ с пл. № 1060 по КП от 1936 год., за който е отреден парцел
ІІІ-60, кв. 147 по РП от 1937 год. Процесната реална част от ПИ 10135.2563.2078 по
действащата КК попада с 47 кв. м. в границите на парцел ІІІ-60, кв. 147 по РП от 1937 год., в
част от пътя за с. Кичево и извън границите на регулационния план от 1937 год. Северната
регулационна граница на пътя за с. Царево, която се явява и граница на РП на местност
(курортно предградие) „Лозята“ от 1937 год., не е изчертана. След пренасяне на границите
на процесната реална част от ПИ 10135.2563.2078 по действащата КК върху КП от 1936 год.
процесната реална част попада върху: ПИ с пл. № 1060 с площ от 47 кв. м.; пътя за с.
Царево; два коларски пътя, разположени от двете страни на шосето за с. Царево (с. Кичево и
гр. Балчик); дере; лозарски път, свързващ шосето за с. Кичево с шосето за с. Царево и върху
ПИ с пл. № 447 – Скица – приложение № 10 към допълнителното заключение. Установява се
още, че процесната реална част от ПИ 10135.2563.2078 по действащата КК не е отразена в
КП от 1977 г. преди актуализацията му през 1991г. Тя попада в територия без
планоснимачен номер, ограничена от трасето на стария и новия път за кв. Виница и без
отразяване на трайни насаждения. При изследване на границите на имота, описан в нот. акт
№ 25/1983 год. съобразно действащия към датата на сделката КП от 1977 г. вещото лице
установява следното: в разписния лист към плана за собственик на имот с пл. № 992 е
записан на В. Д. Й., а площта му, изчислена по графични данни, е 1460 кв. м. На описаните в
документа за собственост съседи, съответстват: от запад- Е.С.; от изток - лозарски път; от юг
– Б.С.Д., и от север- сухо дере. Контурът на описания в нот. акт № 25/1983 год. имот не
може да се затвори от север с граница – сухо дере, защото източната граница - лозарски път
и западната граница - Е.С. – не достигат до границата на дерето, а между поземления имот и
дерето има път. При това положение не може да се определи каква част и дали изобщо
някаква част от описания в нот. акт № 25/1983 год. имот е идентична с процесната реална
част. При извършеното изследване на сателитните снимки от електронната платформа
„Google Earth“ в периода 04.02.2003 г.; 01.01.2015 г.; 15.02.2019 г. и 28.03.2019 г.
(приложение № 12 към допълнителното заключение), вещото лице заключва, че границите
на процесната реална част са ясно определени, налична е и постройка или фургон,
разположен по южната му граница. При извършения повторен оглед вещото лице е
установило изградена на място масивна ажурна ограда в източната част по южната граница
на процесната релна част от ПИ 10135.2563.2078 по КК с дължина от 12, 5 м. (Приложение
№ 14 към допълнителното заключение), а дължината на южната граница на процесната
реална част без ограда е 14, 3 м.
От заключението на повторната СТЕ от 27.09.2021 год. и от изявленията на в. л. инж.
Ж. Б. в съдебно заседание се установява следното:
При съпоставка между имота по нот. акт № 189/1938 год. и след пренасяне на
границите на ПИ 10135.2563.2078 в сегашния му вид върху КП от 1936 год., действал към
момента на издаването на нот. акт (Скица № 1 към повторното заключение) се установява,
че имотът има следните граници/съседи: на запад – имот с пл. № 1060, записан в раписната
книга към КП от 1936 г. на наследници на Г.К., стар път Варна – Виница (маркиран със сини
точки на скицата № 1 към повторното заключение), дере, стар път Варна – Кичево
(маркиран с магентови /лилаво-червени/ точки на скицата № 1 към повторното заключение);
имот с пл. № 447 и имот с пл. № 1060; на север – стар път Варна – Виница, имот с пл. № 447
и имот с пл. № 1060; на изток – имот с пл. № 447, стар път Варна – Кичево, дере, свободен
терен без кадастрален номер, стар път Варна – Виница и имот с пл. № 1060; на югоизток –
имот с пл. № 1061, записан в разписната книга към КП – 1936 год. на наследници на Я.А..
След пренасяне на границите на процесната реална част (бивш имот с идентификатор
10135.2563.3 по КК преди изменението и през 2020 год.) върху КП от 1396 год. е видно, че в
́
обхвата на процесната реална част попадат части от няколко няколко кадастрални елемента
с обща площ от 872 кв. м. по отразяването в КП от 1936 год., съответно: 106 кв. м. от имот с
пл. № 447, записан на Р.; 171 кв. м. от пътя за с. Кичево; 245 кв. м. от дере; 62 кв. м. от
12
свободен терен; 191 кв. м. от стария път за Виница; 58 кв. м. от банкет покрай същия път; 39
кв. м. от имот с пл. № 1060, записан на наследници на Г.К. в разписната книга към КП –
1936 год. При съпоставка на съседите на имота по нот. акт № 189/1938г. спрямо тези на
имотите според отразяването им в КП-1936 год. е видно, че границата по нот. акт „шосе за
с. Кичево" отговаря на „път за с. Кичево" по плана от 1936г. – маркиран с магентови
(лилаво-червени точки) на скицата № 1 към повторното заключение; границата „Яни
Авлавиднов" отговаря на съседа Я.А., който в разписната книга към КП от 1936г. е записан
като собственик на имот с пл. № 1061. Между границата „Г.П.", описана в акта (в
действителност в нот. акт според настоящия състав са изписани имената „Г.П.“, а не „Г.П.“)
и границата по разписаната книга към КП – 1936 г. „Г.К.“ е налице съвпадение само по
личните им имена (Георги). Според вещото лице земята (в смисъл частта от имота по нот.
акт № 189/1938 год., която попада в границите на имот с пл. № 1060 по КП – 1936 г.) по
отразяването и в КП от 1956 год. няма записан собственик, а по отразяването и в КП от 1977
́́
год. има отразени няколко имота като един от тях е имот с пл. № 992, който първоначално е
бил записан на В. Д. Й., а впоследствие е записан на ответниците В. и П. И.и. Северната
част на имота, описан в НА 189/1938г., отговаряща на имот с пл. № 1007Б по КП от 1977 и
на процесната реална част, по КП от 1936 г. попада върху имот с пл. № 447, пътя Варна-
Кичево, стар път-Варна-Виница, върху част от дерето между тези два пътя. Процесната
реална част е извън обхвата на регулационния план от 1937г., т. е. извън строителните
граници. Южната част от имота по нот. акт № 189/1938 год. (отговаряща на ПИ 992 по КП
от 1977г.), по КП от 1936 год. попада върху имот с пл. № 1060, за който е отреден парцел ІІІ
– 1060, кв. 147 по РП от 1937 г. на курортно предградие „Лозята“, т. е., южната част на
имота по нот. акт № 189/1938 год. е включена в строителните граници по РП от1937 год. По
КП от 1956 год. и двете части са извън строителните граници. Предвид приблизителното
съответствие по площ и местоположение вещото лице дава заключение, че ако Г.П. и Г.К. са
едно и също лице, то имота по нот. акт № 189/1938 год. отговаря на ПИ с идентификатор
10135. 2563.2078 по сега действащата кадастрална карта, а северната част на имота, описан
в нот. акт № 189/1938г., отговаря (е идентична) на процесната реална част от 872 кв. м.,
идентична на ПИ със стар идентификатор 10135.2563.3 по КК преди изменението и през
́
2020 год.
При пренасяне на границите на ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по действащата
КК върху КП от 1956 год. е видно, че в обхвата на горния имот попадат части от следните
кадастрални елементи: 1272 кв. м. от имот без кадастрален номер и респ. без установен
собственик; 7 кв .м. от имот без кадастрален номер и без установен собственик; 24 кв. м. от
имот без кадастрален номер и без установен собственик; 160 кв. м. от свободен терен без
кадастрален номер и без установен собственик; 159 кв. м. от стар път за Виница и 701 кв. м.
от терен с незатворен контур с елипсовидна форма от север, показани на Скица № 2 към
повторното заключение. Южната част на имота с идентификатор 10135.2563.2078 по сега
действащата КК (идентична на имот с пл. № 992 по КП от 1977 год.), в КП от 1956 год. в
мащаб 1:2000, попада в границите на имот с пл. № 12992. Установява се още от
заключението, че процесната реална част от ПИ 10135.2563.2078 по действащата КК е
идентична с ПИ с пл. № 1007Б по КП от 1977 год., попълнен през 1991 год. При пренасяне
на границите на ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по действащата КК върху КП от 1977
год., попълнен през 1991 год., е видно, че в обхвата на горния имот попадат части от
следните кадастрални елементи: 1356 кв. м. от имот с пл. № 992, записан в разписния лист
към плана на В. и П. И.и, на основание нот. акт № 25/1983 год.; 14 кв. м. от имот с пл. №
993, записан на Е.С.; 70 кв. м. от свободен терен без кадастрален номер и съответно с
неустановен собственик; 863 кв. м. от имот с пл. № 1007Б, записан в разписния лист към
плана на П.А.Д., на основание договор за наем; 4 кв. м. от имот с пл. № 1007, записан на Г. и
Н.Ч., на осн. нот. акт № 22/1981 г.; 5 кв. м. от имот с пл. № 1007А, записан на В.ка Б., на
основание договор за наем и общо 11 кв. м. от други части – Скица № 3 към повторното
заключение. Имот с пл. № 992 по КП от 1977 год., попълнен през 1991 год., е идентичен с
южната част от ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по действащата КК, респ. е идентичен
с ПИ с бивш имот с идентификатор 10135.2563.4 по КК преди изменението и през 2020 год.
́
13
– Скица № 9 към повторното заключение.
При съпоставка между процесната реална част и имота по нот. акт № 25/1983 год., с
който В. Д. Й. е прехвърлил на съпрузите В. и П. И.и 1200 кв. м. идеални части от лозе,
цялото с площ от 2200 кв. м., при граници: Е.С.; наследници на И.К.; сухо дере и лозарски
път, се установява следното: По действащия към датата на договора КП от 1977 год.
западната граница на имота, описан в нот. акт, съвпада с границата по КП – 1977 г. – имот с
пл. № 993, записан на Е.С.; източната граница по нот. акт – лозарски път – съвпада с
границата по отразяването в КП от 1977г. На юг посочената граница по акта – наследници
на И.К. съвпада с отразения в разписния лист съсед Б.С.Д. (правоприемник на И.К.), записан
за собственик на имот с пл. № 991. Вещото лице посочва, че поцесната реална част от 872
кв. м. е идентична с имот с пл. № 1007Б по КП от 1977 год. след попълването му през 1991
год. (с площ по КП от 878 кв. м.) – Скица № 3 към повторното заключение.
Относно ползването на имота с идентификатор 10135.2563.2078 по действащата КК
според означенията в КП от 1977 год. вещото лице заключава, че ПИ с пл. № 992,
разположен в южната част на ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по действащата КК, е
оградена и ползването му е било за жилищни и селскостопански нужди, земята е била
засадена с трайни насаждения (лози). В КП от 1977 год. в имот с пл. № 992 са отразени две
долепени една до друга сгради – масивно жилище със застроена площ от 37 кв. м. и масивна
сграда със застроена площ от 17 кв. м. Имот с пл. № 1007Б по КП от 1977 год. е ограден и
ползването му е било за вилни и селскостопански нужди; земята, според топографските
означения в КП от 1977 год., е била с овощни насаждения, но конкретният им вид не може
да се определи само по топографските знаци в плана. В КП от 1977 год. в имот с пл. №
1007Б са нанесени: постройка (полумасивно жилище) със застроена площ от 13, 95 кв. м.;
кладенец, разположен на север от постройката и открит резервоар със застроена площ от 4,
76 кв. м.; в югозападната част на имота с пл. № 1007Б в КП от 1977 год. е нанесена и малка
полумасивна постройка с площ от 2, 08 кв. м.
При извършения оглед на място на дата 18.09.2021 год. във връзка с изготвяне на
експертизата, вещото лице е установило следното: В северозападната част на имот с
идентификатор 10135.2563.2078 по действащата кадастрална карта (която част съответства
на свободен терен по КП от 1977 год.) е налична едноетажна постройка, представляваща
хладилна камера от едно помещение, не е отразена в нито един плановете, с дължина 8, 15
м., ширина 2, 40 м. и височина 2, 50 м; с масивна кострукция, с основи от ивични
фундаменти, пода е бетонова настилка, стените, таванът и вратите са изпълнени от
термопанели; понастоящем се използва за склад за авточасти – местоположението на
описаната постройка/хладилна камера е оградено с червени пунктирани линии на Скица № 9
към повторното заключение. В средната част на имота (която част е идентична с ПИ с пл. №
992 по КП от 1977 год. и с ПИ със стар идентификатор 10135.2563.4 по КК преди
изменението и през 2020 год.) е разположена едноетажна постройка – метална барака с
́
полумасивна конструкция, преместваема, с правоъгълна форма, с размери 7, 56 м Х 4, 40 ,
със застроена площ от 25, 70 кв. м., с предназначение за складови нужди – обект № 3 на
Скица № 9 към потворното заключение. Констатирани са и три масивни сгради – двуетажна
жилищна сграда, едноетажна жилищна сграда и гараж – съответно обекти с № № 1, 2 и 4 на
Скица № 9 към заключението на повторната СТЕ. В северната част на имот с
идентификатор 10135.2563.2078 по действащата КК карта (която част съответства на имот с
пл. № 1007Б по КП от 1977 год. и на бившия имот с идентификатор 10135.2563.3 по КК
преди изменението и през 2020 год.) са налични: 1) едноетажна сграда/постройка, отразена в
́
КП от 1977 год., разположена в югоизточния ъгъл на имота, състои се от две стаи, всяка със
собствен вход откъм двора, съответно с площ от 7, 44 кв. м. всяка, постройката е
полумасивна, от дървени греди, бетонов под; стените са от фазерни плоскости, дървена
дограма, покрив от дървена конструкция, покривното покритие е от етернитови плоскости;
2) кладенец, разположен в близост до постройката (откъм северната и страна), нанесен в КП
́
от 1977 год., дълбочина от около 10 м., изпълен с бетонови обсадни тръби с диам. 80 см.; 3)
открит резервоар за вода, опрян до кладенеца, нанесен в КП от 1977 год., изпълнен от бетон;
14
4) постройка, разположена в югозападния край, полумасивна, изпълнена от дървени и
метални подпори, застроена площ от 2, 25 кв. м., с бетонов под, със стени от фазер, с
ламаринен покрив, понастоящем полусрутена. Описаните обекти са означени в кафяво на
Скица № 9 към заключението на повторната СТЕ. Понастоящем достъпът до уличната
мрежа на процесната реална част (бивш имот с идентификатор 10135.2563.3 по КК преди
изменението и през 2020 год.) е през неоградената част от южната граница, но назад във
́
времето достъпът се е осъществявал през външна дворна врата, разположена в
североизточния ъгъл – показана с червена стрелка в североизточния край на имота на Скица
№ 9 към заключението на повторната СТЕ – която дворна врата съществува и понастоящем,
но е „затапена“ по начин, който прави невъзможно използването и.
́
В т. 6 от повторното заключение в. л. инж. Ж. Б. е посочил, че пресичането между
стария път "Варна- Виница" и пътя „Варна- Кичево" става при т. „О“ на Скица № 1, която
точка отстои на около 7, 5 м. западно от процесната реална част. Пътят Варна- Кичево е
съществувал на терен във времето, включително и към 1936 г. – Скица № 10 към повторното
заключение, на която с розово-червен цвят (магент) е показан пътят Варна – Кичево, а със
син цвят е показан пътят Варна – Виница. Началото на сегашното трасе Варна – Кичево се е
променяло във времето в северна посока във връзка с изместването на трасето на пътя
Варна-Виница в същата посока. В плана от 1956 г. трасето на пътя Варна-Кичево се смалява,
тъй като са отразени нови пътища.
След анализ на сателитните снимки, снети от онлайн платформата „Google earth“, от
02.2003 год.; 01.2015 год., 02.2018 год. и 03.2019 год. (приложения № № 11; 12; 13 и 14 към
потворната експертиза) вещото лице дава заключение, че при югозападния ъгъл на имот с
пл. № 1007Б по КП от 1977 год. (идентичен с бивш имот с идентификатор 10135.2563.3 по
КК преди изменението и през 2020 год.) е налице обект, който може да се приеме за покрив
́
на „фургон“, чието разположение е извън границите на обследвания имот с бивш имот с
идентификатор 10135.2563.3, а попада в съседния имот – бивш имот с идентификатор
10135.2563.4, идентичен с имот с пл. № 992 по КП от 1977 год., както и че по източната
половина на южната граница на бивш имот с идентификатор 10135.2563.3 е налице ограда.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че точното местоположение на имота,
описан в нот. акт № 189/1938 год. е много трудно да се определи, но то било очевидно, тъй
като пресечната точка между двата пътя (шосето за с. Кичево и Царевския път), описани в
нот. акт, е точка „О“, показана на Скица № 1 към заключението на повторната СТЕ, и
никъде другаде не може да се случи. Пояснило е още, че по първия запис в разписния лист
към КП от 1977 год. преди попълването на плана през 1991 год., имот с пл. № 1007Б е бил
записан на Б.Б.. Т. нар. „лозарски път" се намира на изток от процесната реална част, но не е
идентичен на пътя Варна – Кичево – Скица № 1 към заключението на повторната СТЕ.
Съдът не кредитира заключението на повторната СТЕ на инж. Ж. Б. в частта му, в
която вещото лице заключва, че имотът, описан в нот. акт № 189/1938 год. е идентичен с ПИ
с идентификатор 10135.2563.2078 по действащата КК, респ. в частта му, в която вещото
лице дава заключение, че процесната реална част е част от имота по нот. акт № 189/1938
год., по следните съображения:
На първо място заключението в тази му част е дадено под условие, т. е., при липсата
на категоричност на извода на вещото лице за идентичност. На следващо място в съдебно
заседание вещото лице е посочило, че точното местоположение на имота, описан в нот. акт
№ 189/1938 год. е „много трудно да се определи“. Освен това според описанието в нот. акт
№ 189/1938 год. на имота (лозе), на който В. Д. Й. е бил признат за собственик, „от
северната страна лозето се пресича от лозарски път, който съединява шосето за с. Кичево с
Царевския път“. Според заключението на повторната СТЕ точката, в която се пресичат
шосето за с. Кичево с Царевския път, е показана като т. „О“ на Скица № 1 към заключението
на повторната СТЕ, на която скица вещото лице е посочило като шосе за с. Кичево – път за
с. Кичево, маркиран с магентови точки на същата скица, а на скица № 10 към същото
заключение – като „пряк път за с. Кичево“, показано също с магентов цвят на скица № 10.
Следователно точката на пресичане на двата пътя се явява източна, респ. североизточна
15
граница на имота, а описаният в нот. акт № 189/1938 год. лозарски път, който пресича
лозето от северната страна, е западно, респ. югозападно от тази точка, т. е., за да е изпълнено
описаното в акта условие „от северната страна лозето се пресича от лозарски път, който
съединява шосето за с. Кичево с Царевския път“, следва процесната реална част да е в
югозападна посока, при което отново „шосето за с. Кичево“ посочено като граница на
описания в нот. акт № 189/1938 год. имот, което шосе е показано с магентови точки на
Скицата № 1 към заключението на повторната СТЕ, ще бъде граница на описания в
цитирания нот. акт имот, но от север-североизток, още повече, че в акта не са указани
посоките на описаните граници на имота, и по този начин ще бъде удовлетворено условието
в нот. акт „от северната страна лозето се пресича от лозарски път, който съединява шосето
за с. Кичево с Царевския път“. Видно от конфигурацията на описания в нот. акт № 189/1938
год. имот, показана на скица № 1 към заключението на повторната СТЕ, лозарският път,
описан в нот. акт, минаващ южно от стар път Варна – Виница, отразен със сини точки на
същата скица, пресича имота през средата, а не в неговата северна част, както е описано в
нот. акт от 1938 г. На следващо място, според заключението на потворната СТЕ, при
пренасяне на границите на процесната реална част (бивш имот с идентификатор
10135.2563.3 по КК преди изменението и през 2020 год.) върху КП от 1936 год. е видно, че в
́
обхвата на процесната реална част попадат части от няколко няколко кадастрални елемента
с обща площ от 872 кв. м. по отразяването в КП от 1936 год., между които и 171 кв. м. от
пътя за с. Кичево; 191 кв. м. от стария път за Виница и 58 кв. м. от банкет покрай същия път.
(В описанието на имота по нот. акт № 189/1938 год. не е посочено дере – нито като граница,
нито че в някаква част имота се пресича от дере, или пък, че през имота преминава дере). Т.
е., 420 кв. м., което е 1 / 2 от площта на процесната реална част, респ. 1 / 5 от площта на
цялото лозе, описано в нот. акт № 189/1938 год., попада върху два пътя, които според
вещото лице Ж. Б. са шосета, били са налични към 1936 год. и са отрезени и в КП от 1936
год., като не е логично лозето да обхваща части от два пътя (от две шосета), при положение
че шосетата са били налични, използваеми и са били нанесени в КП от 1936 год.
Допълнителен аргумент за да не кредитира настоящият състав заключението на повторната
СТЕ в посочената част е и обстоятелството, че в Решението № 771/05.02.2001г. на ПК-
Варна, с което на наследниците на В. Д. Й. е признато за възстановяване правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе от 1, 000 дка, находящо се в
терен по § 4 на гр. Варна, в местността „Белица“, е посочено, че признатият за
възстановяване имот представлява част от имот с пл. № 12992 по КП от 1956 год., а е
установено, че имот с пл. № 12992 по КП от 1956 год. е идентичен с имот с пл. № 1060 по
КП от 1936 год., част от който имот, съгласно първоначалното заключение на СТЕ на в. л.
инж. Ст. К., е и имотът, описан в нот. акт № 189/1938 год., както и обстоятелството, че в КП
от 1977 година процесната реална част, нанесена като имот с пл. № 1007Б, в разписния лист
към плана е била записана първоначално на Б.Б., което сочи, че към онзи момент именно Б.
Б. е упражнявал фактическа власт върху имота с пл. № 1007Б по КП от 1977 год., а не
праводателят на двамата ответници по договора по нот. акт № 25/1983 год. – В. Д. Й..
По тези съображения настоящият състав не кредитира заключението на повторната
СТЕ на инж. Ж. Б. в частта му, в която вещото лице заключва, че имотът, описан в нот. акт
№ 189/1938 год., е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по действащата КК,
съответно и в частта му, в която вещото лице дава заключение, че процесната реална част е
част от имота по нот. акт № 189/1938 год., тъй като в тази част заключението е
необосновано, поради което и не приема горния факт за елемент от фактическата обстановка
по делото.
По същите съображения съдът не кредитира и заключението на повторната СТЕ в
частта му, в която вещото лице посочва, че имотът, описан в нот. акт № 25/1983 год. (в
смисъл целият имот от 2200 кв. м., идеална част от който е прехвърлена на двамата
ответници), е идентичен с имота с идентификатор 10135.2536.2078 по действащата
кадастрална карта, тъй като този извод е изведен въз основа на извода, че имотът, описан в
нот. акт № 189/1938 год., е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по
действащата КК, който съдът счита за необоснован по съображенията, изложени по – горе, а
16
при сключването на договора по нот. акт № 25/1983 год. прехвърлителят В. Д. Й. се е
легитимирал като собственик на прехвърления имот (ид. части от имота) с нот. акт №
189/1398 год.
Съдът не кредитира заключението на повторната СТЕ и в частта му относно
отразяването на местоположението на „шосето за село Кичево“, посочено като граница на
имота по нот. акт № 189/1938 год., означено с магентови точки на скицата № 1 към
заключението на повторната СТЕ, по следните съображения: На първо място по делото няма
никакви доказателства, установяващи пътят, който в. л. Ж. Б. е посочил като „път за Кичево“
на скицата № 1 към заключението си и като „пряк път Варна – Кичево“ на Скица № 10 към
заключението си, да е бил шосеен път (т. е., да е бил шосе) към 1938 год. Пътят, означен
като „стар път Варна – Виница“, маркиран със сини точки на Скица № 1 към заключението
на повторната СТЕ, е заснет в КП от 1956 год. като „старо шосе“, т. е., този път към 1938
год. със сигурност е бил шосе. Горното, съпоставено със заключението на в. л. С. К. по
първоначалната и допълнителна СТЕ, според което шосето за с. Кичево, посочено в нот. акт
№ 189/1936 год. като граница на описания в акта имот, е именно пътят Варна - с. Кичево
(Балчик), с. Царево, отразен с червени щрихи на Скица - приложение № 10 и № 11 към
заключението на допълнителната СТЕ, и с изявленията му в съдебно заседание, че този път е
един и същ, както и с оглед обстоятелството, че според конфигурацията на описания в нот.
акт № 189/1938 год. имот, показана на скица № 1 към заключението на повторната СТЕ,
лозарският път, описан в нот. акт, минаващ южно от стар път Варна – Виница, отразен със
сини точки на същата скица, пресича имота през средата, а не в неговата северна част и че
процесната реална част попада върху два пътя, които според вещото лице Ж. Б. са шосета,
били са налични към 1936 год. и са отрезени и в КП от 1936 год., което е нелогично, е в
опровержение на заключението на потворната СТЕ в посочена част, поради което и съдът не
го кредитира и в тази част, а възприема заключенията на първоначалната и допълнителната
експертизи на в. л. Ст. К., според които шосето за с. Кичево, посочено като граница на имота
по нот. акт № 189/1938 год. е именно отразеният с червени щрихи път за с. Кичево (Балчик),
с. Царево на Скица – приложение № 10 и № 11 към допълнителното заключение. В
останалите части съдът кредитира заключението на повторната СТЕ, доколкото не
противоречи, а съвпада със заключенията на първоначалната и допълнителната СТЕ.
По делото са разпитани две групи свидетели: Н. Я. В.ева и Г.Н.Н., двамата без
родство и дела със страните, ангажирани от ищеца и Б.И.Н. - роднина по сватовство (зет) на
двамата ответници и Л.Й.П., без родство и дела със страните, ангажирани от ответниците.
В показанията си свидетелката Н. Я. В.ева заявява, че живее в съседния имот
(поземлен имот с ид. 10135.2563.2 на скицата на л. 54 от делото на РС- Варна). повече от 20
г. Познава ищеца А. А., познавала е и майка му – П. А.а, дели ги една ограда. От ищеца
знае, че имотът е даден на баща му от общината. След смъртта на баща си ищецът изградил
къщата. Преди това баща му изградил кладенеца и резервоара. Имотът бил върху дере, което
бащата на А. А. засипал допълнително. Имотът на А. А. е около 900 кв. м., ограден от
всички страни с мрежа, има трапецовидна форма, има денивелация между имота на ищеца и
имота на ответниците В. и П. И.и. Северната ограда на процесния имот е с мрежа и
бетонови колчета, в източната част имало метална входна врата с табела с надпис: „Сем. Д.,
1007 Б, „Чайка, бл. 8, вх. Б". Откъм имота на И.и (от юг) оградата била от две части -
половината с бетонов фундамент, бетонови колчета, вградени в нея, и мрежа, която била
поставена от страната на И.и, а на другата половина за ограда служел монтиран в имота на
И.и метален вагон; зад вагона е имало мрежа, а във вагона ищецът А. А. си държал
принадлежностите – лопати, мотики. Зад вагона е имало външна тоалетна и плодни
дръвчета. Западната ограда била плътно до вагона, а под ъгъл имало друга конструкция на
И.и – от хладилни панели с агрегат, която ответникът В. И. ползвал за складиране на рибни
продукти. На южната граница откъм източната страна е имало ограда, която съществува и
понастоящем. По цялата южна граница между имота на А. А. и имота на ответниците И.и до
2019 год. никога не е имало вход; достъпът до имота на ищеца е бил от металната врата на
северната граница на имота и до 2019 год. друг вход не е имало. В имота на ищеца имало
17
много овощни дървета, засадени от него и майка му. Имало е постройка, пригодена за
живеене, с две стаи – всяка с отделен вход, и ниша, която се ползвала за кухня. Постройката
била електрифицирана, но ток до нея нямало и ползвали ток от имота на свидетелката.
Майката на ищеца живеела почти поС.но в имота – идвала рано напролет и живеела там до
късна есен, единствено през зимата се прибирала да живее в апартамента си в кв. Чайка.
Последно през 2011 г. е живяла в къщата. През първите 2-3 год. след смъртта на майка си
ищецът А. А. бил поС.но в имота. След това идвал периодично да го поддържа, сеел
зеленчуци. Свидетелката описва случай от 2001 год., при който нейният свекър и
ответникът В. И. искали да се включат към частния водопровод, който идвал откъм
„Терапията“; тръбите трябвало да минат точно през имота на П. Д. и двамата ходили при нея
да я молят да им разреши тръбите да минат през имота и, но тя им отказала, тъй като имала
́
намерение да строи и тръбите щели да и пречат. През 2016 г., когато семейството на
́
свидетелката изграждало „барбекю“ със зидана пещ, поискали разрешение от ищеца, тъй
като било плътно до оградата. Заради изграждането на барбекюто част от оградата между
техния имот и имота на ищеца била нарушена и ишщецът А. идвал да провери как върви
възстановяването и. В имота, освен ищеца и майка му, други хора не са идвали, нито да го
́
обработват, нито да го сеят или берат. Не е виждала работници на ответника В. И. да живеят
в имота на ищеца, ответникът не е имал поС.ни работници. Последно свидетелката е
виждала ищеца А. А. в имота през 2018г., бил с още един човек, за когото ищецът и
́
обяснил, че е вещо лице по делото, което води с община Варна за собствеността върху
имота. Свидетелката не познава лицето В. П., не го е виждала никога в имота, узнала от
ищеца, че лице с това име имало реституционни претенции върху неговия имот. През април
2019 год. в имота на И.и имало работници, които нарязали вагона, а на 27 април 2019 год.
(съботата преди Великден) свидетелката видяла С. И. и Б.Н., съответно син и зет на
ответника В. И., да режат дърветата в имота на ищеца, а по – късно и металната врата откъм
булеварда. Свидетелката съобщила на ищеца, че И.и са влезли в имота му и когато ищецът
дошъл вече били сложили мрежа на мястото на портата. Същият ден по съвет на адвоката
си, ищецът подал жалба до полицията и прокуратурата. В момента мястото било много
занемарено, имало и натурии, които Б.Н. разхвърлял в деня преди огледа на вещото лице.
Свидетелката знае, че съпругът и Й.К. В.ев има пълномощно от ищеца да се разпорежда с
́
имота му, както и да го представлява пред институциите във връзка с набавянето на
документи. Заявява, че няма уговорка между ищеца А. А. и съпруга и за прехвърлянето на
́
имота. Свидетелката описва отношенията си с ответниците като сравнително добри,
поздравявали се през оградата и дотам; влошили се през 2019 год., след като ответниците се
опитали да „присвоят“ имота на ищеца.
В показанията си свидетелят Г.Н.Н. заявява, че познава ищеца и майка му от 1992-
1993 г. По това време свидетелят продавал дърва по пътя към Виница по борсите. Веднъж
имал проблем с камиона по пътя за Виница на място зад автобусна спирка. Потърсил
помощ, ищецът се отзовал и така се запознали. Свидетелят започнал да му носи дърва и се
отбивал в имота поне 2-3 пъти годишно, през лятото. Когато за първи път свидетелят
отишъл в имота, имало желязна вратичка с табела „Сем. Д.". Това бил единственият вход за
имота. Имотът представлявал „градина от дървета“; имало вишна, голяма черница, сливи,
орехи, ябълки. В имота имало и голям вагон, в който си държали лопати, кирки, натурии.
Вагонът бил на съседа откъм морето. Ищецът и майка му сеели и зеленчуци. В имота имало
кладенец, резервоар за вода, къщичка за живеене от две стаи по около 10 кв. м., с два входа,
имало и външна тоалетна. Майката на А. А. – П. Д., прекарвала лятото в имота. Дворът бил
ограден отвсякъде с мрежа и бетонови колчета. Ток нямало, готвели на газово котлонче.
Свидетелят е посещавал имота до към 2018г., когато си сменил работата; в имота е ходил
през деня. Не познава лице на име В. П.. От ищеца знае, че не е в добри отношения с И.и.
В показанията си свидетелят Б.И.Н., зет на ответниците, заявява, че живее в имота от
2001г. Мястото е с неправилна, приблизително „Г"-образна“ форма, с площ около 2 и
половина декара; от северната страна граничи с бул. „8-ми Приморски полк" и с имота на
сем. В.еви, на юг съседи са сем. Г., на изток граничи с имота на сем. П. и сем. С., а на север
граничи с улица „Максим Караденчев". Между северната и южната част на имота има
18
денивелация. В северната част има плъзгаща подвижна врата, която е входът към мястото и
около 30 метра ограда на бетонови колове и метална тел. През 2014-2015 г. свидетелят
изградил още една ограда по това протежение, тъй като поради интензивния трафик на
булеварда оградата била силно компрометирана. При изграждането на оградата след
премахването на храстите и увивните растения се открила метална врата, увиснала и
изметната; по нея надписи нямало. В имота има и две бунгала. В едното бунгало до 2012 г.
живеели общите работници на В. И. и до това време в продължение на около 12 години те се
грижели за мястото. След 2012 год. ответникът В. И. спрял да наема работници и за около
година и половина мястото обрасло. В североизточната част на имота имало изградено
бунгало, непосредствено до оградата на сем. В.еви; свидетелят не знае кой е изградил
бунгалото. След като работниците на В. И. напуснали, бунгалото било превърнато в склад.
В бунгалото няма ток, а работниците, които са живели там, взимали ток от бунгалото –офис
на В. И. и са ползвали служебната тоалетна на първия етаж в жилището на ответниците. На
входа на имота има изградено складово помещение (хладилна камера) с размери 5 х 3 метра,
направено от хладилни термо панели, обслужващо бизнеса на В. И., които след 1990 год.
имал фирма за снабдяване на корабите с хранителни продукти и ги съхранявал там. По –
късно ответникът В. И. започнал транспортен бизнес и хладилната камера е използвана като
склад за авточасти, в северната част на имота и понастоящем има авточасти, които не е
нужно да бъдат съхранявани на закрито. След 2016 год. в продължение на няколко години в
северната част на имота била съхранявана строителна техника. В имота имало и хладилен
вагон, дълъг приблизително около 12 м., разположен в имот 9.9.2, съгл. предявената на
свидетеля при разпита му в съдебно заседание на 24.02.2021 год. скица № 3 от заключение
на СТЕ по гр. дело № 7321/2018 год. на РС-Варна, на отС.ие около 2 метра от бунгалото –
офис, което е в центъра на имота, вагонът бил с плъзгащи врати и през него се преминавало
свободно в северната част на имота, достъпът не е бил ограничаван и се е ползвал активно.
Вагонът никога не е възпрепятствал преминаването в тази част. Зад вагона не е имало
дървета. От вагона в източна посока до точката, където е „чупката“ на имота (т. е., на
границата между имоти 9.9.2 и 1007Б на цитираната скица, предявена на свидетеля в с. з.)
няма и не е имало ограда, която стига до имота на В.еви. През 2017 -2018 г. вагонът е
наразян за скрап. Свидетелят не е чувал за лица с имената А. А., П. А., П. Д., не познава
лица на име П. Д.. Никой освен семейството му не е обитавало имота. Северната част на
имота се използвала за зеленчукова градина, а друга част е обособена като морава, има и
дръвчета – орехи, бадеми, ябълки, круша, праскова, череша – свидетелят обрабова тази част
от имота и се грижи за зеленчуковата градина. Около 2012 год., когато ответникът В. И.
освободил работниците си, започнал да експлоатира постройките, вкл. и бараката в
северната част на имота, ползвана е за склад. За достъпа до бараката и бунгалото в северната
част семейството на свидетеля държи ключовете. Спорове със съседи или друго лице
ответниците са нямали; през 2015 год. докато свидетелят разчиствал оградата, В.ев –
младши му заявил, че имотът е негов и имал нот. акт. Имотът на ответниците И.и граничи с
имотите на П. и С., които са съдружници, имат хладилна техника и сервизна база. Децата на
П. живеят там, а самия П. идвал всеки ден да си наглежда бизнеса.
Свидетелят Л.Й.П., без родство и дела със страните, съсед от към южната страна на
имота на И.и заявява, че е купил своето място през 1995г., а през 1996г. построил офис,
сервиз и жилище. Имотът му е съседен на имота на И.и, граничи от юг с техния имот.
Понастоящем дъщерята на свидетеля живее в имота, а той само го посещава. Имотът на И.и
е около два декара и е „доста поначупен“. Описва по следния начин границите на имота на
ответниците В. и П. И.и: От североизток е второстепенна улица, надолу в посока югозапад
има къща и постройка; североизточната граница на имота е пътят за Виница; от юг е имотът
на свидетеля, а на югоизток - С.Г.. До имот № 3 на скицата на л. 54 от делото на РС-Варна,
предявена на свидетеля при разпита му в съдебно заседание, има постройка, а другото е
овощни дървета. Откъм североизток имотът е огреден с двойна ограда и дървета. Целият
имот гсе ползва от фамилията на И.и. Горната част на имота ответникът В. И. ползвал за
съхранение на автомобилни части. През 1994-1996 год. в югозападната част на имота бил
поставен вагон, преустроен за съхранение на замразени продукти; свидетелят е участвал при
19
поставянето му. До вагона нямало нищо, нямало е ограда, зад вагона също е нямало нищо.
Около 2000 година в имота И.и монтирали и хладилна камера за съхранение на хранителни
продукти, която все още е там; хладилната камера е монтирана след поставяването на
вагона. Преди около две години вагонът бил нарязан и премахнат. Имотът на И.и има ограда
от западната и от северната част. В югозападната част на имота е имало едноетажна барака,
в която до около 2000г. живеел работник на И.и на име О., по –късно, когато В. И.
заопочнал да се занимава с търговия с автомобилни части, този работник отново живеел там.
Откъм пътя е имало врата, която била затворена и не се е ползвала. От 1995 г. свидетелят не
е виждал вратата да се използва и някой да влиза оттам. Не е чувал името А. П. А.. Последно
в имот № 3 (на скица на л. 54 от делото на РС-Варна) свидетелят е влизал през 2010 - 2011
г., когато са поставяли вагона. Обслужването на фургона е било възможно и откъм имот № 3
и откъм имот № 4. Фургонът се заключвал. Свидетелят не знае дали има има кладенец в
имот № 3, не влизал в стаите никога. В имота е виждал единствено ответника В. И..
Видно е от пълномощно на л. 352-353 от делото на РС-Варна с нот. заверени подпис и
съдържание от дата 04.08.2017 год., че ищецът А. А. е упълномощил лицето Й.К. В.ев да го
представлява по повод снабдяване с нот. акт за собственост по давност върху имот с
идентификатор 10135.2563.3 по КК на гр. Варна, както и да се разпорежда с имота му,
включително и с правата пълномощникът да договаря сам със себе си.
Не е спорно по делото, че Й.К. В.ев е съпруг на свидетелката Н. В.ева.
По делото са приложени два протокола – от 19.07.2000 год. и от 27.07.2014 год. от
заседания на Общински съвет – Варна за утвърждаване на промени в транспортната схема
на община Варна (л. 510-515 от делото на РС-Варна).
На л. 477 и следващите от делото на РС-Варна е представено копие от протокол от
29.10.2018г. от проведено открито съдебно заседание по гр. дело № 7321/2018г. по описа на
РС-Варна, по което свидетелят Г.Н. е дал показанията в качеството си на свидетел по
цитираното дело по отношение на владението, осъществявано от ищеца А. А., ищец и по
настоящото дело.
Съдът кредитира изцяло показанията на ангажираните от ищеца свидетели Н. В.ева Г.
Н., същите имат преки и дълготрайни впечатления по отношение на имота, показанията им
се подкрепят от други, събрани по делото доказателства. Свидетелката Н. В.ева е
непосредствен съсед повече от двадесет години, а свидетелят Г.Н. е посещавал имота от
1992-1993 год. до към 2018 год. Двамата свидетели описват подробно имота, върху който
ищецът и наследодателката му са осъществявали фактическа власт, неговите граници,
съседи, описват постройките – къде са разположени, какво представляват, за какво са
използвани, описват кладенеца и бетонния резервоар за вода, констатирани и от
заключенията на трите СТЕ – първоначална, допълнителна и повторна, описват
насажденията в мястото, вагонът на И.и, поставен на границата между двата имота,
хладилната камера също на границата между двата имота, в непосредствена близост до
портала за имота на ответниците, мястото от където се е влизало в имота – желязната врата
от североизточната граница на имота с надпис върху нея на фамилията на семейството на
ищеца и неговата наследодаталка.
Изнесеното от Н. В.ева и Г. Н., че процесният имот е бил напълно обособен от имота
на ответниците като самостоятелен още от 1993 год. (свид. Г. Н.), а според свидетелката Н.
В.ева към 2001 г., се подкрепят и от заключенията на съдебно-техническите експертизи, от
които е установено, че към февруари 2003 год. процесният имот е бил ограден, вкл. и че по
неговата южна граница, с която граничи с имота на ответниците, в източната и част е имало
́
и ограда, а по протежението на оградата – вагон, който е служел за ограда. Свидетелите са
категорични, че за периода, за който имат впечатления и изнасят факти, в имота са били
само ищецът А. А. и майка му П. Д., като последната е живеела в изградената в имота
жилищна постройка от пролетта до късна есен. Свекърът на свид. В.ева и ответникът В. И.
са искали съгласие от П. Д. да извършат действия, които биха и създали неудобства да
́
упражнява в пълен обем правото си – искали са съгласието и за прокарване през имота на
́
20
водопровод до техните имоти, а В.еви са искали съгласие от ищеца и за изграждане на
барбекю.
Възраженията и доводите на ответниците за недостоверност на показанията на
ангажираните от ищеца свидетели са неоснователни. Фактът, че ищецът е упълномощил
съпруга на свидетелката Н. В.ева да извършва разпоредителни действия с имота,
включително и да договаря сам със себе си, не дискредитира изначално показанията и.
́
Както се посочи по – горе, показанията и се подкрепят и от други доказателства по делото –
́
от показанията на свидетеля Г. Н., както и от заключенията на съдебно-техническите
експертизи относно наличието на ограда по южната граница на процесния имот, която
граничи с имота на ответниците; наличието на кладенец, резервоар, вида и характера на
постройките в имота, начинът на ползването му, вагонът на И.и, поставен на границата
между двата имота, хладилната камера също на границата между двата имота, в
непосредствена близост до портала за имота на ответниците, мястото от където се е влизало
в имота, желязната врата с надпис върху нея на фамилията на семейството на ищеца и
майка му.
Възраженията и доводите на ответниците за недостоверност на показанията на
свидетеля Г. Н., поради това, че изнесените от този свидетел факти относно повода за
запознанството му с ищеца не отговарят на истината, съдът намира за неоснователни.
Свидетелят е заявил, че през 1992-1993г. е управлявал камион, който се е развалил по пътя
за Виница на място зад автобусна спирка. За разколебаване на достоверността на
показанията му, ответниците са представили две решения на ОбС-Варна за изменение на
транспортната схема на града от 2000 г. и 2014г., т. е., решенията касаят период, следващ
периода 1992-1993г., за който свидетелят изнася факти. Наред с това горните решения на
ОбС-Варна касаят изменение на транспортната схема на гр. Варна от 2000 г. и 2014г. по
отношение на автобусна линия № 31, но в периода 1993-1993 г. към с. Виница (сега квартал
на гр. Варна) са се движили и автобусите по автобусни линии № 26, 27, 28, съответно – за
селата Кичево, Орешак и Осеново. Т. е., обсъдените доказателства по никакъв начин не
дискредитират показанията на свидетеля Г. Н., нито ги поставят под съмнение.
Налице е известно несъотвествие между изнесеното от свидетеля Г. Н. по настоящото
дело и по гр. дело № 7321/2018г. на РС-Варна относно повода за познанството му с ищеца
А. А.. По настоящото дело свидетелят е посочил, че са се запознали по повод авария на
управлявания от него камион в близост до имота, а по гр. дело № 7321/2018г. е посочил, че
„някъде от 1990 г.“, когато карал плочи с камион по обекти и ищецът дошъл при него, за да
го попита дали може да си купи плочи от завода. В останалата им част показанията на свид.
г. Н., дадени по двете дела съвпадат почти напълно – както по отношение на описанието на
имота, границите, постройките в него, така и по отношение на осъществяваната фактическа
власт. Освен това в показанията си, дадени и по двете дела, свидетелят свързва началната
им среща с камиона, който е управлявал. Поради това и горното несъответствие, при
положение, че се касае за случай отпреди почти тридесет (или повече) години, по никакъв
начин не дискредитира показанията на свидетеля Г. Н.. Наред с това, показанията на този
свидетел, се подкрепят и от други доказателства по делото – от показанията на свидетелката
Н. В.ева, както и от заключенията на съдебно-техническите експертизи относно детайли по
отношение на имота – наличието на ограда по южната граница на процесния имот, която
граничи с имота на ответниците; наличието на кладенец, резервоар, вида и характера на
постройките в имота, начинът на ползването му, вагонът на И.и, поставен на границата
между двата имота, хладилната камера също на границата между двата имота, в
непосредствена близост до портала за имота на ответниците, мястото от което се е влизало в
имота, желязната врата с надпис върху нея на фамилията на семейството на ищеца и
неговата наследодаталка.
Съдът не кредитира показанията на ангажираните от ответниците свидетели относно
осъществявано от П. и В. И.и владение на процесната реална част, съставляваща ПИ със
стар идентификатор 10135.2563.3 по КК преди изменението и през 2020 год.
́
На първо място показанията на свидетеля Б.Н. следва да се ценят съобразно
21
разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид възможната тяхна заинтересованост с оглед връзката
му по сватовство с ответниците, както и поради обстоятелството, че жалбата, която ищецът
е подал до прокуратурата през месец април 2019 год. е насочена и против този свидетел.
На следващо място показанията на свидетеля в частта им, в която същият заявява, че
между имоти бившите имоти с ид. 10135.2563.3 и 10135.2563.4 преди изменението на КК
през 2020 год. е нямало граница, се опровергават от заключенията на съдебнотехническите
експертизи – първоначална и повторна, според които на южната граница на бившия имот с
ид. 10135.2563.3 по КК преди изменението и през 2020 год. е имало поставен фургон от
́
югозапад, а до него е имало ограда на бетонови блокчета, от която и към датата на огледа
личат следи – Приложение № 14 към заключението на допълнителната СТЕ на в. л. инж. С.
К., както и от показанията на ангажираните от ищеца свидетели, който са безпротиворечиви
и категорични относно горното обстоятелство. Показанията на свидетеля Б. Н. в частта им
относно липсата на надпис на премахнатата порта (метална врата) по северната граница на
процесния имот, се опровергават от показанията на свидетелите Н. В.ева и Г. Н., според
които на металната врата е имало надпис „сем. Д.“, както и от заключението на
първоначалната СТЕ на в. л. Ст. К. – Приложение № 8 към цитираното заключение.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Л. П., тъй като същите се
опровергават от други доказателства по делото, в една част са вътрешно противоречиви, а в
друга – нелогични.
Така например в показанията си свидетелят е заявил, че до фургона (вагона) е нямало
ограда, а преминаването между двете части ПИ 10135.2563.2078 по действащата КК се е
извършвало безпрепятствено. Установено е, че след вагона е имало ограда от мрежа на
бетонни колчета, достигаща до имота на сем. В.еви. На следващо място, свидетелят е
заявил, че не знае в северната част на ПИ 10135.2563.2078 по действащата КК да е имало
кладенец, чиято наличност е установена от свидетелите Н. В.ева и Г. Н., както и от
заключенията на съдебно-техническите експертизи. Кладенецът е твърде характерен
отличителен белег на един имот и при положение, че според изнесеното от свидетеля,
същият познава много добре имота на ответниците, е нелогично да не знае за наличието му.
По - натакък свидетелят е посочил, че някъде около 2000 год. в имота на В. И. живеел негов
(на ответника В. И.) работник, в сградата, която се намира в югозападната част на бившия
ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по КК преди изменението и през 2020 год. Установено е
́
по делото, че посочената от свидетеля постройка представлява постройка, разположена в
югозападния край на процесната реална част, полумасивна е, изпълнена от дървени и
метални подпори, със стени от фазер, с ламаринен покрив и застроена площ от 2, 25 кв. м.
Описаната постройка очевидно не е пригодена за живеене, отделен е въпросът дали е
възможно да се живее в помещение от 2 кв. м. Наред с това при положение, че според
заявеното от свидетеля целият ПИ с ид. 10135.2563.2078 по действащата КК се е владеел от
ответника В. И. и семейството му, в който е установено наличието на помасивно жилище от
две стаи, нелогично е този работник да не ползва за живеене именно полумасивното
жилище от две стаи, а да живее в постройка от 2, 25 кв. м., който според показанията на
свидетелите Н. В.ева и Г. Н. е била външна тоалетна. Наред с изложеното показанията на
този свидетел са и вътрешно противоречиви – от една страна същият заявява, че хладилният
вагон (фургон) е бил поставен в имота на ответниците около 1994-1996 год., а по – нататък в
показанията си свидетелят посочва, че последно е влизал в имота през 2010 – 2011 год.
„когато поставяли вагона“. Противоречиви са показанията на свидетелите Б. Н. и Л. П.
относно допуснатите в имота работници на ответника В. И.. Свид. Б. Н. сочи, че в периода
2000г. до 2012г. в бунгалото, намиращо се в процесната реална част са живели работници на
В. И.. Според св. Л. П. само един работник е живял в имота до 2000г., а не няколко. На
следващо място в отговора си на исковата молба ответниците са навели твърдения, че в бараката
временно се е подслонявал техен помощник по почистването на двора. Последното е в противоречие с
изнесеното от свидетеля Б. Н., че работници са обитавали имота в продължение на години –
около 12 год. според свидетеля. Изнесеното от свидетелите Б. Н. и Л. П., че освен
семейството на ответниците И.и, не са виждали никого другиго в имота е в противоречие и с
22
наведените от самите ответници твърдения, че П. Д. е ползвала и посещавала периодично
имота до към 2004-2005 год. .
По тези съображения настоящият състав не кредитира показанията на свидетелите Б.
Н. и Л. П., поради което и не гради въз основа на тях никакви фактически изводи относно
релевантни за спора факти.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск е необходимо да се установи
кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1) че ищецът е
собственик на имота, чието ревандикиране претендира, на заявеното основание; 2) че
имотът се намира във владение или държане на ответниците и 3) че ответниците владеят или
държат имота без основание. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
доказване първите две предпоставки, а в тежест на ответниците – че упражняват фактическа
власт върху имота на основание, което е противопоставимо на ищеца.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно
владение, осъщестявано в периода 24.04.2012 год. до 27.04.2019 год. с присъединяване на
владението на наследодателката си П. П. Д. в периода от 1991 год. до смъртта и на
́
24.04.2012 год.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост (или други
вещни права) върху имоти посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези
права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Владението е определено в ЗС като осъществяване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е поС.но,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е поС.но когато фактическата
власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно
да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с отделни действия върху вещта, които
имат спорадичен характер. Владението е несъмнително когато от действията на владелеца
върху вещта е сигурно, че същият упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с
намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали
действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я упражнява дали
наистина има намерение да държи вещта като своя. Владението е спокойно, когато то не е
установено с насилие и е явно, когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец. Докато трае скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за
предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се упражнява тайно, по
начин, който не разкрива ясно намерението на вледелеца да държи вещта като своя, а такова
при което фактическата власт се упражнява от владелеца така, че всеки заинтересуван може
да научи за нея. При придобиване на едно вещно право по давност, респ. на ид. част от него,
се прекратява правото на досегашния му носител/носители.
Установено е по делото, че наследодателите на ищеца са установили фактическа власт
върху процесния имот въз основа на договор за наем от 22.06.1984г., сключен с ОбНС –
Варна, при което и същите имат качеството „държатели“. След смъртта на П. А. (баща на
ищеца и съпруг на майка му П. Д.) през 1988 год., фактическата власт върху имота е
осъщестявана от ищеца и майка му отново в качеството на държатели. Установеното по
делото обстоятелство, че през 1991 година майката на ищеца е престанала да заплаща наем
на общината, не съставлява факт, който да сочи на превръщането на държането във
владение за себе си, а е неизпълнение на едно от задълженията на наемателя по договора за
наем, а именно – за заплащане на уговорената цена.
Установено е също, че на дата 09.02.2001 год. наследодателката на ищеца е
декларирала имота пред общинските власти, на нейно име е открита данъчна партида за
имота и в периода 2001 – 2009 год. тя е заплащала дължимите местни данъци.
23
Декларирането на имота пред общинските власти като свой (в случая пред наемодателя, за
когото до този момент е държала имота) е действие, което следва да се окачестви като
превръщане на държането на имота във владение за себе си (института на „интерверсио
посесионис“), действие, с което П. Д. ясно е манифестирала намерението си държи вещта
като своя по начин, че всеки заинтересован да узнае за това.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че от 09.02.2001 год. наследодателката
на ищеца е владелец на процесния имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а не негов държател.
Установено е също, че в периода 2006 – 2009 год. наследодателката на ищеца на два пъти е
предприемала действия да се снабди с акт за собственост върху имота въз основа на
обстоятелствена проверка, а през 2010 год. е водила и дело против община Варна за да
установи собствеността си върху имота, което е допълнителен аргумент в подкрепа на
извода, че е обърнала държането на имота във владение за себе си.
От показанията на свидетелите Н. В.ева и Г. Н., кредитирани от съда по изложените
по- горе съображения, е установено, че в периода 09.02.2001 год. – 27.04.2019 год. (когато
ответниците са отнели от ищеца фактическата власт върху имота и са установили свое
владение) наследодателката на ищеца, а след смъртта и и самият ищец са упражнявали
́
владение върху процесния имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС с всички признаци на
владението. Срокът е по – дълъг от десет години, като няма данни давността да е спирана
или прекъсвана. Предявяването на иск от наследодателката на ищеца против община Варна
иск за собственост на процесния имот, при твърдения за придобиването му по давност и
воденото от нея дело, приключило с отхвърляне на иска и за собственост, няма за последица
́
прекъсване на давността, нито има за последица спиране на придобивната давност докато
трае делото, тъй като за да се прекъсне придобивната давност е необходимо искът за
собственост да е предявен срещу владелеца, т. е., срещу лицето, което се позовава на нея.
Поради изложеното съдът приема, че с изчитането на давностния срок по чл. 79, ал. 1
ЗС на 09.02.2011 год., от 10.02.2011 год. наследодателката на ищеца е придобила
собствеността върху процесния имот по давност, а след смъртта и ищецът се легитимира
́
като негов собственик.
Горното налага да се изследват наведените от ответниците възражения, че са
собственици на процесния имот на наведеното от тях придобивни основания – договор за
продажба, скл. с нот. акт № 79/22.05.2020 год., с който В. П. А. е прехвърлил на ответниците
П. и В. И.и притежавани от него по наследство 1000/2200 кв. м ид. части от ПИ с
идентификатор 10135.2563.2078 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед № 18-
92/14.10.2008г. на АГКК, последно изменение със заповед № 18-1971—24.02.2020г. на
началника на СГКК гр.Варна, с площ от 2323 кв. м., с предходни идентификатори
10135.2563.4, 10135.2563.3, а в условията на евентуалност – по давност.
За да породи транслативно действие сделката, на която се позовават ответниците, е
необходимо да се установи при условията на пълно доказване, че праводателят им В. П. А.,
респ. неговия наследодател В. Й. са били собственици на процесната реална част.
Трайно установената съдебна практика приема, че недвижимите имоти се
индивидуализират със землището, в което се намират, местността, сигнатурата по ПУП, ако
се намират в урбанизирана територия, съответно планоснимачен номер по КП или
индентификатор в районите с влязла в сила КК, поне три граници и площ, като площта на
един имот не е негов решаващ индивидуализиращ белег.
В случая по делото не е установено при условията на пълно доказване, че имотът по
нот. акт № 189/1938 год. е идентичен, с процесната реална част. От заключението на в. л. Ст.
К. по първоначалната и допълнителна СТЕ, не се установява такава, а в заключението на
повторната СТЕ, изводът, че процесната реална част е част от имота по нот. акт № 189/1938
год. е даден под условие, като по – горе в мотивите на настоящото решение са изложени
съображения, поради които настоящият състав не кредитира повторното заключение в
частта му относно извода за идентичност на процесната реална част с описания в нот. акт
№189/1938 год. имот, съответно и с имота по нот. акт № 25/1983 год.
24
След като праводателят на ответниците не е бил собственик, той не е могъл да
прехвърли права които не притежава, поради което и договорът по нот. акт № 79/22.05.2020
год., том І, рег. № 1480, дело № 71/2020 год. на нотариус Ж. К. с рег. № 149 по рег. на Нот.
камара, не легитимира ответниците като собственици на процесния имот – бивш имот с
идентификатор 10135.2563.3 по КК преди изменението и през 2020 год.
́
Дори и да се приеме, че процесната реална част е била част от имота по нот. акт №
189/1938 год., съответно част от имота по нот. акт № 25/1983 год. (от целия имот от 2200 кв.
м., ид. части от който са прехвърлени на ответниците), то с оглед установеното по делото, че
наследодателката на ищеца, е придобила собствеността върху процесната реална част (имот
с пл. № 1007Б по КП от 1977 год., съответно бивш имот с идентификатор 10135.2563.3 по
КК преди изменението и през 2020 год.) по давност от 10.02.2011 год., а след смъртта и
́́
собствеността върху имота е преминала върху ищеца, към момента на сключването на
договора за продажба по нот. акт № 79/2020 год. на ВнН, праводателят на ответниците В. П.
А. не е бил собственик и цитираният договор не лигитимира ответниците като собственици
на процесната реална част.
По съображенията, изложени по – горе, че собствеността върху процесния имот е
придобита от давност от наследодателката на ищеца въз основа на давностно владение в
периода 09.02.2001 год. – 09.02.2011 год., а след смъртта и, ищецът се легитимира като
́
негов собственик, то и възражението на ответниците, че те са собственици на процесния
имот по давност е неоснователно, тъй като от 10.02.2011 год. до предявяването на иска на
дата 24.06.2020 год. не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок.
Възраженията и доводите на ответниците, че след сключването на предварителния
договор през месец май 2004 год. са владяли имота за себе си са неоснователни.
Посоченото в т. 7 от предварителния договор, че купувачите обработват и ползват имота
преди подписването на този договор, по същността си е удостоверително изявление, поради
което и предварителния договор в посочената част предсталява частен удостоверителен
документ, който не се ползва с никаква доказателствена сила и не може да се
противопостави на ищеца, не обвързва и съда. По делото няма ангажирани доказателства, от
които да се установи, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху процесния
имот преди месец април 2019 год.
Доводите на ответниците, че давността е била прекъсната в хипотезата на чл. 81 ЗС са
неоснователни, тъй като тази хипотеза е приложима в случаите, в които давностният срок
по чл. 79 ЗС (10 год., съответно 5 год. при добросъвестното владение) все още не е изтекъл,
а настоящият случай не е такъв. Правото на собственост върху недвижим имот се придобива
по давност с изтичането на предвидения в закона давностен срок /10г. или 5 г./, а
позоваването на давността е от значение за зачитането на последиците от изтеклата в полза
на владелеца придобивна давност.
Не е спорно по делото, че понастоящем ответниците упражняват фактическа власт
върху процесния имот. Не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че
същите упражняват фактическа власт върху процесния имот на основание, което да е
противопоставимо на ищеца.
По тези съображения съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е
основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото разноски на въззивниците не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемия А. А. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
2000 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
25
РЕШИ:
ПОТВДЪРЖДАВА Решение № 262971/20.12.2021 год., постановено по гр. дело №
6920/2020 год. по описа на РС-Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №
260223/11.04.2022 год. по същото дело, с което е уважен предявен от А. П. А. от гр. Варна
против въззивниците В. И. И. и П. С. И., двамата от гр. Варна ревандикационен иск, като е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът А. П. А. от гр. Варна е
собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 872 кв. м. от имот с №
10135.2563.2078 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-8-1971/24.02.2020 год.,
идентична с ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“, местност „Свети Никола“, защрихован с червени линии на
скицата на л. 62 от гр. дело № 6920/2020 год. на РС-Варна (неправилно изписан в решението
като л. 75), при граници на реалната част: път – имот 10135.2555.221; имот 10135.2563.2;
имот 10135.2563.1; имот 10135.2563.5, по силата на упражнявано давностно владение и
ответниците В. И. И. и П. С. И., двамата от гр. Варна са осъдени да предадат на ищеца А. П.
А. от гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания имот;
ОСЪЖДА В. И. И. ЕГН ********** и П. С. И. ЕГН **********, двамата с адрес:
*****, да заплатят на А. П. А. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, *****, на основаноие чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 2000 лева (две хиляди лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на В. П. А. ЕГН ********** от гр. Добрич, в
качеството му на трето лице –помагач на страната на ответниците В. И. И. ЕГН **********
и П. С. И. ЕГН **********, двамата от гр. Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26